Целта ми в тази статия е да изложа това, което посетителите можеха да видя и опитат, с акцент към новите продукти на вече известните на широката общественост марки и разбира се тези брандове, които бяха представени за първи път. Не мога обаче да не обърна внимание върху няколко общи положения, които ме впечатлиха и за които ще се постарая да бъда лаконичен.

Обстановка.

Елегантна обстановка и уют, въпреки големите зали. Предоставените елегантни и модерни щандове (тип бар), перфектно контрастираха на тежкия и изискан стил в залите на хотел Шератон. Масички и столчета в същия стил, пръснати из залите допълваха интериора и предлагаха място за уединение и разговори.

Изключително добра организация!

Имах честа да представлявам една от най-уважаваните марки уискита в света и поради тази причина успях да забележа детайли, които ми направиха приятно впечатление. Въпреки че много от участващите марки се представляваха от Maxxium, които са и организатори на феста, забелязах много сериозно тяхно отношение към всеки отделен гост бранд и стриктна почти военна дисциплина. Последните часове на третия ден малко поусилиха музиката и трябваше да напънем малко гласните си струни при комуникацията с посетителите, но гърлото вече не ме боли и им простих.

За разлика от сложната конкурентна среда на пазара, по време на мероприятието се усещаше прекрасен дух на приятелство между представителите на отделните фирми. Добре де, взаимно уважение.

Огромен интерес! Интелигентна публика!

И през трите дена на фестивала, посетителите буквално изпълваха залите, веднага след отварянето на вратите. Това, което ми направи приятно впечатление бе, че по-голямата част проявяваха жив интерес не само от изложените напитки, но и искаха да научат повече за самите марки и технологията на производство на отделните й продукти.

Домакините на Whiskey Fest Sofia 2013 бяха въвели Етикет на поведение, както и стандарт за дегустация, равен на една унция (30 мл.). Входните билети осигуряваха дегустация до три напитки, но всеки решил да опита повече можеше да си закупи допълнително или да посети бара на колегите от By The Way. Може би това допринесе за наистина интелигентното, бих казал аристократично, протичане на целия фестивал. Според мен обаче причината се коренеше в това, че рекламата на събитието е успяла да заинтересова и привлече правилната аудитория. Поне такава беше тази, с която разговарях аз.

До тук може да Ви се струва, че прекалявам с хвалбите, но след толкова популистки и посредствени събития през годината, не можеш да кажеш на хубавото, че е лошо.

Много сериозно отношение на търговските фирми към поверените им брандове!

Зад щандовете (да кажем на повечето марки), стояха или самите бранд мениджъри или гост експерти, а някои бяха поканили и глобалните посланици на марките си. Успях да разговарям с голяма част от тях и съм доволен от компетентността и детайлността им.

В толкова заплетената напоследък уиски категория, само малките детайли могат да отделят брандовете и техните продукти от все по-ожесточената конкуренцията в сектора. Похвално бе, че експертите зад щандовете бяха подготвени, отзивчиви и разказваха търпеливо.

Марките и продуктите на Whiskey Fest Sofia 2013.

Само факти и без пристрастия!

На щанда на Jack Daniel’s, единственото Тенеси уиски на фестивала, освен обичания от всички Jack Daniel’s Old № 7, посетителите можеха да опитат и получат информация за премиум продуктите на дестилерията Gentleman Jack и Jack Daniels Single Barrel. Ако сте пропуснали фестивала посетете линковете и ще получите информация от енциклопедията на bgbarman. Оказа се че всички са фенове на тази марка, но малцина знаеха какво прави това уиски толкова уникално и че то не е Бърбън, а Тенеси или просто Джак.

Веднага след този на Джак бе разположен щанда на Tullamore D.E.W. (според представителите се произнася се правилно Тъламор Дю, а не Тюламор Дю). От втората по продажби марка ирландско уиски освен оригиналния бленд Tullamore D.E.W. Original, можеше да се опита отлежалия 12 години Tullamore D.E.W. 12 YO Special Reserve, както и сингъл малца Tullamore D.E.W. 10 YO Single Malt. Повече за тях също можете да научите от енциклопедията на bgbarman.

Феновете на така модерния, в момента, у нас Bushmills (Бушмилс), можеха да се запознаят с богатото продуктово портфолио представено на щанда на тази ирландска уиски марката. Освен стандартния бленд, можеха да се видят и опитат премиум брандовете като Black Bush, Bushmills 1608, ароматизирания с мед Bushmills Irish Honey, както и ирландските сингъл малцове Bushmills 10 Y.O., Bushmills 16 Y.O., Bushmills 21 Y.O.

Като естествено продължение на ирландската вълна бе и щанда на Jameson — най-продаваната марка ирландско уиски в света. Всъщност щанда бе много по интересен не защото на него можеше да се опитат всички продукти на марката, а защото там бяха и другите марки на Irish Distillers (дъщерното дружество на Pernod Ricard) произвеждани в дестилерията в Мидълтън (Midleton), като Powers и Paddy, както и Redbreast, марката по знака на Jameson, която бе единственото сингъл пот стил ирландско уиски (single pot still) на фестивала.

Последни, но не на последно място от ирландското уиски братство бе щандът, на който бяха изложени марките на дистелериите Cooley и Kilbeggan. Съвместния щанд е обясним, понеже и двете дестилерии са собственост на Beam, представлявани у нас и по света от Maxxium. Тук можеше да опитате Connemara (Конемара), единственото силно торфено сингъл малцово ирландско уиски, което, ако съдим по двойната дестилация (ирландските уискита по правило се дестилират три пъти) и фенолния аромат е произведено по шотландски модел от остров Айла. Не казвам, че смарката е подражател на стила на Айла. Уискито си има свой стил, а аз само давам информация какво да очаквате.

Greenore е другата марка на Cooley, която пък направо ни праща от другата страна на океана. Грийнор е сингъл зърнено уиски, което внимавайте, съдържа 93% царевица и ако не беше отлежало в използвани бъчви от бърбън, а в нови щеше да си е чисто Американско царевично, но не е, ирландско си е. Това уиски ми хареса, въпреки че не съм фен на ирландските Има си свой собствен характер.

Само ще споменем Kilbeggan (Килбеган) представителя на едноименната дестилерия, защото вече е познат у нас и можете да го срещнете във всички заведения. А да не забравя бутилката има нова по готина визия и етикет. Ще завършим представянето на този щанд с The Tyrconnell. Типичен ирландски сингъл малц. Ако харесвате ирландско уиски трябва да опитате.

Може би логично след ирландските уискита трябва да премина към скочовете. Не, защото според някои автори ирландците са произвеждали уиски преди шотландците, а защото нямам търпения да навляза в сингъл малцовия сектор на категорията, на която определено съм фен. И понеже зачекнах темата кой е първи трябва да кажа, че според някои нови източници, по българските земи се е дестилирала ракия много преди шотландци и ирландци да са чували за това какво е това дестилатор. Та по същество.

Ще започна от Glenfiddich, въпреки че бе в дъното на залата, защото е една от любимите ми марки. Опс, казах без пристрастия. Всъщност уискитата на тази марка са любими на по-голямата част от феновете на малца. Това не само е най-обичаното сингъл малцово уиски, но и единственото в категорията надминаващо 1 млн. 9 литрови каси. Сред познатите Glenfiddich 12 YO Special Reserve, Glenfiddich 15 YO Solera Reserve и Glenfiddich 18 YO Ancient Reserve, гостите можеха да опитат и едно от новата трилогия на марката Age of Discovery — Glenfiddich 19 YO Madeira Cask Finish. Е това е уникално уиски и направо си зае специално място в моето голямо, но капризно сърце. За съжаление се нареди на второ място сред опитаните от мен на уиски феста. Кое е първото четете надолу.

Под марката Glenfiddich можехте да опитате и единствения ликьор на база сингъл малцово уиски. Хора трябва да го опитате. Ако обичате сладки билкови ликьори като Бенедиктин или Ликьор 43, този направо ще ви стане любим. Направо си опитайте и няма да съжалявате (стига да харесвате малцово уиски, това е условието).

Също както и в родния Дъфтаун, и тук Гленфидик дели всичко с втората сингъл малцова дестилерия на William Grant & Sons — The Balvenie (чете се Балвений, познато като Балвание или Балвени). Въпреки че марката, която е в топ 10 на най-продаваните и обичани сингъл малцови шотландски уискита, има доста интересни предложения, в България се внася, официално, само Balvenie DoubleWood 12 YO. Това е уникално уиски и ако не сте го опитали още поръчайте веднага в първия читав бар.

Повече и за двете дестилерии и техните продукти можете да научите от енциклопедията на bgbarman, като кликнете върху линковете им.

Втората марка, на която ще обърнем внимание е отново от Спейсайд и е също толкова забележителна и бележеща възходящо овации сред ценителите на категорията. Това е The Macallan. Привлече ме новата серия 1824, която е от първите представители на модерното и очертаващо се силно заразно течение «no age statement».

Няма да Ви лъжа, че зад това прилично подредено маркетингово словосъчетание, «no age statement», се крие истината, че сингъл малц категорията изпитва сериозни затруднения с доставките. Това е причината годините да бъдат заменени от наименования. Не ме разбирайте погрешно!!! Това не означава, че уискито е с по-лошо качество. Всички фенове на уискито знаят, че не само годините са мерило за качество. Няма да коментирам повече темата, защото тя се очертава да стане много обширна и ще и отделя специално внимание.

Не се повлиявайте и от това че споменавам този факт точно при тази марка. Въпреки че и други известни дестилерии пуснаха свои продукти без обозначение на годините (първият бе Glenlivet Alpha), това беше най ярката марка с такива представители на уиски феста.

Това, което знаем със сигурност е, че серията 1824 ще замени Fine Oak на The Macallan. Тя се състои от Amber, Gold, Sienna и Ruby. Всичките са отлежали в бъчви от шери, които са специалният почерк на тази марка. За съжаление не успях да опитам цялата серия, но това, което дегустирах ми хареса. Важно е да се отбележи, че миналата седмица интернет магазина The Whisky Shop определи The Macallan Amber за уиски на 2013 г. На същия щанд бе представена и Highland Park, една от двете дестилерии на остров Оркни (Orkney), част Островна част на Хайланд. От него можеше да се опита Highland Park 12 YO, 18 YO, 25 YO и 30 YO.

И за да не излизаме все още от Спейсайд, плодовития подрегион на Хайленд ще прескочим до единия от щандовете на Pernod Ricard, на който те представиха флагмана си сред малцовите уискита The Glenlivet, марката която се очаква още тази година да достигне продажби от 1 млн. 9 литрови каси. От тази дестилерия можеше да опитате The Glenlivet 12 YO и The Glenlivet 15 YO, The Glenlivet 18 YO и The Glenlivet Nadurra. Другата дестилерия на компанията е Strathisla, чийто малц е основна съставка на популярния премиум бленд Chivas Regal (12 YO, 15 YO и 25 YO), бе представена от Strathisla 12 YO. Отворени за дегустация бяха бутилки и от двете марки. Също от Спейсайт на този щанд посетителите можеха да опитат Aberlour 10 YO и Longmorn. В последния момент забелязах и представител на Scapa, другата дестилерия на Оркни (Orkney).

Докато бяхме още на северна вълна се спряхме на щанда на Авенди, представителите на най-големия играч на пазара с малцови уискита, Diageo. Тук на едно място те представяха Glenmorangie, една вече доста популярна у нас марка и Ardbeg. Glenmorangie е представител на Северен Хайланд и е една от първите дестилерии въвели, вече така известното течение «финално докосване» (Final Touch). На кратко то се изразява в доотлежаването на уискита за няколко месеца в бъчви от по ароматни продукти, като мадейра, порт, марсала и др. От тази марка можеше да се опита The Original 10 YO, Lasanta (Sherry Cask), Quinta Ruban (Port Cask), Nectar D’Or (Sauternes Cask). За съжаление не видяхме Glenmorangie Ealanta, което бе определено от Джим Мъри за най-доброто уиски на 2013 и другите представители от серията Private Edition, на дестилерията, която включва и Glenmorangie Sonnalta PX (отлежала в бъчви от шери Педро Хименес), Glenmorangie Finealta (2011, отлежало в американски бял дъб и испанските Олоросо шери бъчви), и Glenmorangie Artein (2012, отлежала в редки бъчви от тосканско вино). Е те са предназначени ексклузивно за безмитните магазини, но все пак фестивал е, можеше да се направи нещо и за ценителите.

Спеменах, че на същия щанд бе и Ardbeg, представителя на скандално опушените малцове на Айла. От него можеше да опитате само 10 годишен, който е на редовен внос.

И понеже вече сме наситили обонянието си с торфен пушек, съвсем естествено е да прескочим до съседния щанд, където белееха на постери сградите на другите две дестилерии на остров Айла — Bowmore и Laphroaig. Няма да се впускам в подробности за тях, защото очаквам скоро да ги опишем енциклопедията на bgbarman. Но този щанд бе задължителна спирка за всеки фен на малцовите уискита, защото, ако не сте опитали поне една от тези две марки (по скоро Laphroaig), все едно сте пропуснали трети клас от началното си уиски образование.

На този щанд свенливо стоеше и единствения представител на фестивала от регион Лоуландс (нископланинската част на Шотландия). Това е марки Auchentoshan, който по традициите на региона е тройно дестилиран. Също е добре да се опита, за да се дозавърши пъзела на шотландското малцово уиски.

И така нашият тур из шотландския сингъл малц поприключва, но не преди да посетим двете най-нови за нашия пазар марки — Dalmore и Jura. Jura е единствената дестилерия носеща името на острова, който е в непосредствена близост до Айла. Не очаквайте тук обаче торфа да ви удари в петите както при представителите на Айла. Интерното на този щанд обаче бе Dalmore, който определено ме спечели. Отдавна чаках някой да реши да го внася и по този повод Maxxium имат моите почитания. Още не сме свършили с обиколката на щандовете, но тук е мястото да посоча моя фаворит на Whiskey Fest Sofia 2013. Това е Dalmore 12 YO. (може би защото не опитах 15 годишния, но това си е мой пропуск). Няма да се впускам в характеристики и лични асоциации, защото е добре да го опитате и сами да си изградите свои.

Ще завършим малцовото пътешествие с щанда на Оптимист 1, на който бе представен Glenfarclas, поредния отличник от Спейсайд и Edradour, който освен, че бе единствения представител на Източен Хайланд е дело на най-малката дестилерия в Шотландия.

Интересното на този щанд обаче беше възможността посетителите да се запознаят с един от най големите независими бутилиращи уиски компании — Douglas Laing. За тези които не са наясно само ще спомена, че това са компании, които изкупуват неотлежало уиски от различни дестилерии и го отлежават в собствени складове. Обикновено уискитата им са много по-отлежали от тези предлагани под марката на дестилерията и имат с какво повече да се похвалят. Освен сингъл малцовите бе представен и Douglas, прекрасен блендиран скоч, което ми предложиха с няколко капки шери Педро Хименс и веднага ме спечелиха.

Тук ни представиха и един от малкото блендирани (ватирани, купажирани или както намерите за правилно) уискита от Айла — Big Peat. Приказно фенолен в него има дестилати от дестилериите Ardbeg, Bowmore и рядко работещата Port Ellen. Ако сте фен на Айла това уиски ще Ви изстреля в зоната на фенолния здрач.

Тук е мястото да ви посоча и виновника за истинската наслада от дегустацията. Благодарение на Оптимист 1, на всеки един посетител бе подарена официалната уиски чаша Glencairn, създадена от уиски индустрията за нуждите на уиски индустрията. В основите на дизайна й лежи традиционната чаша за дегустация на уиски, използвана от блендърите по света. Скоро ще и отделим специално внимание и ще дадем координати за доставка, защото това е чаша, която всеки уважаван бар трябва да има, поне за скъпите и деликатни малцови уискита.

И така след като мисля споменах всичките малцови марки участвали на феста е ред на блендираните скочове. Няма да се спирам подробно защото марките са познати на всички.

На щанда на Ballantine’s освен че изпъкваше новата визия на Ballantine’s Finest можеше да се опитат Ballantine’s 12 YO, Ballantine’s 17 YO, Ballantine’s 21 YO, Ballantine’s 30 YO, Ballantine’s Limited.

Grant’s ни представиха цялото си семейство Grant’s Family Reserve, Grant’s Ale Cask Finish, Grant’s Sherry Cask Finish, Grant’s 12 YO и Grant’s 25 YO. На този щанд освен че можехте да опитате от едно от най-продаваните уискита на планетата, но и коктейлите приготвени с тях от майсторите на микса от Българска барманска гилдия.

Другия представител на блендираните шотландски уискита бе J&B Rare, като освен познатото на всички Джи Би (направо се изприщвам когато някой го нарече така, защото се произнася Джей Би) бяха представени и J&B Reserve 15 YO и и J&B JET 12 YO.

Jonnie Walker извадиха цялата си серия Red Label, Black Label, Double Black, Blue label, но на преден план бяха новите попълнения или да ги наречем заместници Gold Label Reserve и Platinum Label. Между тях се оклащаше бутилката на не безизвестния Swing.

Последната марка сред блендираните скочове е The Famous Grause. Не, защото е последна по положение, а защото е марка на организаторите и като такава трябва да дава път. Всъщност това е любимата марка на шотландците. На феста освен стандартния бленд, можеше да се опита и The Black Grouse, Добре охладеното зърнено The Snow Grouse, както и The Famous Grouse 12 YO.

Така. Мисля че приключихме с Шотландия и Ирландия и отново, все едно пресичаме Атлантика, се прехвърляме отново в съседната зала, където ще посетим щандовете на марките бърбън. По пътя си обаче не можем да подминен щанда на Drambuie, известния шотландски ликьор с уиски и мед. Зад него в продължение на три дни българския шампион Васко Колев, приготвяше коктейли. Не ги опитах, защото, в интерес на истината, не можах да се вредя, но като знам високата класа на ликьора и майестро Васко, със сигурност са били добри.

Първи отдясно ни се открива Jim Beam, един от най-популярните бърбън уискита у нас. Това е голяма марка с много продукти и вносителите са се постарали да покажат всеки един от тях, който е на официален внос у нас. За да не стана скучен няма да се спирам на всички, а само ще ги изброя: Jim Beam Black, Jim Beam Devil’s Cut, Jim Beam Honey, Jim Beam Choice, Jim Beam Rye, Jim Beam Signature Craft. Knob Creek, единия от четиримата (Knob Creek, Basil Hayden’s, Booker’s and Baker’s) представители на емблематичната серия на марката ме зарадва най-много. За момента от високооктановата серия се внася само той. Какво да се прави! Малък пазар. Аз поне мога да се похваля, че съм опитвал и четирите. Е похвалих се. Да не забравя и Black Cherry, отново единичния представител на серията Red Stag на марката Jim Beam. Цялата серия наброява общо 4 продукта. Останалите са: Honey Tea, Spiced Cinnamon и последния Cider Hardcore. Тоз път не сме единствени само с един продукт. Така е в цяла Европа. Ароматизираните уискита са голям хит в САЩ. Тук в Европа, обаче модата идва със закъснение. Не че упреквам някого. Само споделям факти. Лично аз не съм фен на ароматните разновидности, но това е по-дълга тема.

Maker’s Mark, марката проправила пътя на премиум бърбън категорията по света се открояваше с ярко червения цвят на «стичащия се разтопен восък» по щанда. Ако обичате бърбън не може да не сте опитвали Мейкърс Марк. Ако не сте, бързо към най-близкия бар!

Третия и последен бърбън щанд бе този на Bulleit наскоро внесената, от Авенди, марка на Diageo.

Като говорим за бърбън, трабва да изкажа искреното си съжаление, че Браун Форман не участваха на феста с своята уникална марка Woodford Reserve, както бе обявено в началото. Не заради дегустацията, а заради историята и технологията на производство. Това е единствената барка бърбън, която се произвежда в шотландски тип казан. Повече можете да научите от линка, водещ към профила на марката в енциклопедията на bgbarman.

За край избрах да Ви представя щанда на японските и тайландски уискита. Както бяха обявили организаторите (които са и вносители на марките) това наистина са екзотични уискита. Интересът към него бе определено голям. Най-вероятно защото категорията е непозната. Ако следите редовно публикациите на bgbarman трябва да знаете, че японските уискита са непрестанно растящ хит сред познавачите и редевоне победител на слепи дегустации и конкурси. На феста можехте да опитате The Yamazaki, The Hakushu и Hibiki. Това което ми напрви впечатления бе Hibiki 12 YO, филтрирано след отлежаването през въглени от бамбук и доотлежало няколко месеца в бъчви от японски сливов ликьор. Интересно нали. Това е бъдещето: ИМПРОВИЗАЦИИ!!!

Новата за мен бе тайванската марка Kavalan. Интересното тук е, че първата бутилка от тази дестилерия е пусната едва през 2008 година. Моята кола е по стара от нея. Шегата на страна уискито си го бива.

Ами мисля, че това беше. Дано да съм бил полезен на тези, които не успяха да посетят феста. Ако искате повече информация, следете нашите публикации и новите попълнения с марки в категориите на нашата енциклопедия.

Наздраве!

автор: bgBarman.bg