историята на Jack Daniel's

Jack Daniel’s Old No 7®

«Джак Даниелс черен етикет»

  • Вид опаковка: Стъклена бутилка
  • Размер опаковка: 1 000 мл; 700 мл
  • Алк. съдържание: 40 об. % алк.

Дегустационни характеристики

Цвят: Искрящ и светъл кехлибар
Нос: Чист, мек и балансиран. Усещане за сладък портокал, ванилия и карамел
Вкус: Концентриран в средата на небцето, баланс между сладък и дъбов вкус. Букет от карамел, ванилия и дъб, с нотки на плодове
Финал: Мек и балансиран, сух завъшек


Jack Daniel’s Old No. 7 (Джак Даниелс олд № 7), известен също като Jack Daniels Black Label (Джак Даниелс черен етикет) или най-често като JD (Джей Ди) е най-продавания продукт на най-високо оценената марка уиски в света.

Препоръки за сервиране

Лого на Джак Даниелс Номер 7

Никой не може да Ви каже как да пиете своя Джак. Това е Вашата любов и вие решавате как! Ако обаче Ви е за първи път трябва да опитате всички варианти: чист, с лед, миксиран с кола, лимонена сода или джинжифилова бира. Със сигуност ще Ви хареса и в коктейл. Опитайте Линчбърг Лемонейт, Манхатън или Джей Ди Фешън.

Технология на производство на Jack Daniel’s Old No. 7

Все още можете да намерите хора, които наричат Джак Даниелс бърбън. Те имат своите доводи и сигурно са прави за себе си. Истината обаче е друга! Истината е, че това уникално Американско уиски се произвежда по технология, която му отрежда нова самостоятелна категория — Тенеси уиски. Следващите редове ще Ви запознаят със старата Тенеси технология, по която от десетилетия се прави едно от най-обичаните уискита в света.

Зърното използвано при Джак Даниелс

Всяка глътка от Jack Daniel’s Old No. 7 е точно толкова добра, колкото съставките, използвани при производството й.

Факт, който никой не крие е, че първите три процеса: майшуване, ферментация и дестилация не се различават от тези за производството на бърбън. Почеркът на Джак обаче идва след тях.

Майшуване (стриване, попарване, смесване на каша, втасване) и ферментация

В началото зърното, главно царевица (80%), ечемичен малц (12%) и ръж (8%), се смилат и готвят в чиста изворна вода. Тази, използвана при производството на Jack Daniel’s е с ниско съдържание на желязо. Това е важна подробност и обяснява защо Джак построява, през 1866 г., своята дестилерия точно при варовития извор «Cave Spring Hollow». Царевицата в микса носи сладост, а ръжта пикантност. По време на този етап царевицата и ръжта освобождават нишесте, което след това, благодарение на ензимите в съдържащи се естествено ечемичния малц (12%) се превръща в захар. След това се добавя мая и малко, вече кисела, мъст от предишния цикъл (саур маш технология). Благодарение на маята, лепкавата каша (mash), бавно, но сигурно ферментира и превръща захарта в алкохол. Крайният резултат се нарича «дестилационна бира», която е със сила 9 об. % алк.

Бистра изворна вода, царевица, ръж, ечемичен малц, саур маш технология. Така започва пътя на Джак Даниелс.

Дестилация

Ферментиралата каша се изпомпва в една от двете двойки медни колонни дестилатори, всеки с височина от по 13,7 м. и съответно 1,9 и 1,4 м. ширина. След двете последователни дестилации, крайният резултат е бяло уиски със 70 об. % алк. До тук, тънкостите на процеса и уменията на човека контролиращ етапите, технологията не се различава от тази на обикновените Американски уискита.

Филтрация и омекотяване

Това, което прави разликата между уискитата на Тенеси и Кентъки е процесът на омекотяване — специална филтрация на дестилата през дървени въглища.

Това е етапът, който разграничава Тенеси уискитата от всички останали. Веднага след дестилацията и непосредствено преди да се налее в бъчвите, всяка една капка, от семейството на Jack Daniel’s (Джак Даниелс), се омекотява през триметров слой въглени от сладък клен.

Капка по капка, бавно в продължение на 10 дни, младият 70 об. % алк. дестилат, преминава през въглените.

Това е подход, който няма аналог в света. Кленовите въглени не само пречистват алкохола от всички нежелани елементи, но и допринасят за уникалния му мек вкус, с лек нюанс на пушек и сладост.

Производство на кленови въглени в дестилерията на Джак Даниелс

Всяка година компанията харчи над 1 млн. долара за производството на кленови въглени.

Отлежаване

Всяка бъчва, използвана за отлежаването на уискитата от семейството на Джак е изработена в собствената бъчварница — Brown-Forman Cooperage. Не са много производителите на уиски, които могат да се похвалят със същото. В действителност, други няма.

След филтрацията уискито отлежава в обгорени бъчви от американски бял дъб, в някой от 75 — те склада на дестилерията. Преди това, алкохолното съдържание на уискито се намалядо 59 об. % алк.

Година след година, промяната в сезонните, температурата и влажността на въздуха има уникален ефект върху уискито. Всяко лято, топлината кара порите на дъбовите дъги да се разширяват, което позволява на уиски да навлезе в дървото. През хладната зима, ниските температури причиняват на дървото точно обратното и принуждават уискито да напусне вътрешността на дървото. Благодарение на това движение навън и навътре в дървото, уискито получава своя кехлибарен цвят, придобива фини аромати и се овкусява от карамелизираните захари от овъглени от вътрешната страна дъги на бъчвата. Истината е, че всяка промяна в температурата и атмосферното налягане, всяко едно колебание в метеорологичните условия се отразява на вкуса на уискито.

Джак Даниелс тенеси уиски почива на спокойствие

Бутилиране и алкохолно съдържание

Jack Daniel’s Old No. 7 отлежава 4 — 6 години. Решението кои бъчви са готови да бъдат отворени се взема от майстор дестилатора, чрез пряка дегустация. След отварянето, алкохолното съдържание на отлежалото уиски се намалява до 40 об. % алк., чрез разреждане с изворната вода и се бутилира.

В миналото Jack Daniel’s Old No. 7 (Черния етикет) на Jack Daniel се е бутилирал на 45 об. % алк., а Зеления етикет на 40 об. % алк. През 1987 г., алкохолното съдържание на Черният етикет е намалено до 43 об. % алк. След 2002 г., всички продукти на дестилерията, с изключение на Jack Daniel’s Single Barrel и лимитираните серии се бутилират при 40 об. % алк. Причината за това са проучванията на компанията за вкусовете на потребителите, които предпочитали уискита с по-ниско алкохолно съдържание. Разбира се има и недоволни, но за тях има Single Barrel.

Черния и зеления етикет са всъщност продукти от един технологичен процес. Разликата е в това, че Зеленият етикет е по-леко, по-малко отлежавало уиски с по-светъл цвят и слабоизразен характер. Бъчвите за Зеления етикет отлежават на по-ниските етажи и в по-централните части на хранилищата където уискито зрее по-бавно.

Пазителите на стандартите

Освен че контролира целия процес на приготвяне на уискито и извършва дегустацията, преди да се бутилира всяка една партида, майстор дестилатора (главният технолог) следи за спазване на всички стандарти.

Това съвсем не е работа, която можете лесно да получите. Само седем късметлии са заемали тази длъжност като първи е бил Джак Даниел. Останалите са: неговият племеник Лем Мотлоу, следван от Лем Толей, Джес Гамбъл, Франк Бобо, Джими Бедфорд и настоящият, носещ това почетно звание, Джеф Арнет. Всеки един от тях ревностно спазва веруюто на Джак.

«Every day we make it, we’ll make it the best we can.»

Джак Даниел

Черният етикет на Джак Даниелс

История на Jack Daniel’s

Потребителите по цял свят обичат Jack Daniel’s, защото съчетава 2 неща — вкус и традиция. За да обичаш Джак не е достатъчно да го опиташ. Трябва да знаеш и неговата история! Jack Daniel’s е уиски с богата и интересна история, на която сме обърнали специално внимание в статията за марката. Отделете време, сипете си от любимото Тенеси уиски и я прочетете. Джак заслужава това.

Други продукти на марката

Jack Daniel’s е водеща марка в индустрията днес. Въпреки че черният етикет, Jack Daniel’s Old No. 7 е най-популярен, можете да опитате и другите продукти на марката.

През 1988 г., от компанията пускат двойно омекотеното Тенеси уиски — Gentleman Jack. То е двойно филтрирано през кленовите въглeни, веднъж след дестилацията и още един път след отлежаването.

С цел навлизане в супер премиум уиски сегмента, през 1997 г. на пазара излиза Jack Daniel’s Single Barrel, който веднага се превръща в най-добре продаваното single barrel whiskey в света.

През 2011 г., се появи и Jack Daniel’s Tennessee Honey — един от първите продукти от световното модното течение медени ликьорени уискита.

Jack Daniel’s Green Label — зеления етикет е вече рядко срещан, по-малко отлежал и с по-леки характеристики, продукт на марката, а Jack Daniel’s Silver Select е 50 об.% алк. продукт, бутилиран само за експорт и определени пазари.

Не се чудете, ако по рафтовете на някой супермаркет видите малки черни шишенца с барбекю сос и логото на Jack Daniel’s, а направо слагайте в кошницата. Това е оригинален продукт на марката, който между другото е много вкусен.

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019

Тенеси Уиски

Jack Daniel's / George Dickel

Бърбън ли са уискитата на Тенеси

Особености наТенеси уиски
Дървени въглища за тениси уиски

Независимо от факта, че най-популярната категория при американските уискита е бърбъна, най-обичаната марка родом от този континент е Jack Daniel’s. Продуктите на тази марка обаче не са бърбън, те са Тенеси уиски и се правят по различен маниер от тези в Кентъки и останалите щати. Каква е разликата и какво е уникалното тук, ще разберете в следващите редове.

Разделението на стиловете

Разбира се в ранните години на прохождане на американските уискита, всички «марки» се произвеждали по един и същ начин. Територията на Тенеси бива колонизирана от Шотланци и Ирландци, бягащи от първите акцизи върху производството на алкохол, наложени от Джордж Вашингтон. Те използвали местната царевица и ечемик, вземали от пречистената от варовитите скали вода, произвеждали и транспортирали продукцията си надолу по реката. Нищо различно, нищо необичайно.

Разделението между бърбъна на Кентъки и стила Тенеси идва през 1920, когато се появява «Процесът на окръг Линкълн» (Lincoln County Process). Това изобретение се приписва на Алфред Итън (Alfred Eaton), който описва как филтрира произведеното от него уиски през няколко стъпки дървени въглища от клен. Разбира се има доказателства, че принципът вече е бил използван преди неговото «изобретение». Без значение кой е бил пръв, от средата на 19 век, това става основна техника в Тенеси.

Въпросът, защо тази практика се е разпространила само в Тенеси и никъде другаде, продължава да гложди, затова ще Ви позанимая още малко с нея. Историята не дава конкретни доказателства за това, но е възможно полски и руски производители на алкохол да са пристигнали в щата по това време. Водата в Полша била филтрирана през дървени въглища още през 16 век, преди този процес да се приложи в производството на водка. През 18 век повечето полска водка се е пречиствала по този начин, преди да се ароматизира. В края на краищата глобализацията на информация не е от вчера. Производители от целия свят обменяли информация, експериментирали и променяли своите производства по начин, който смятали за най-удачен.

Един от първите — използвали тази техника бил младият Джак Даниел (Jack Daniel). Той започва да дестилира уиски на крехката 7 годишна възраст. През 1863, когато е на 13 години, управлява своя собствена дестилерия. Няколко години по-късно Джордж Дикел (George Dickel), търговец на уиски, купува действаща дестилерия близо до Тулахома (Tullahoma) и до края на века я превръща в най-голямата и най-модерната в щата.

Трудностите

Следват трудни времена за производителите на уиски. «Движението за въздържание» започва да показва своите зъби и през 1910 година производсвото в Тенеси е забранено. Дестилерията Jack Daniel’s, ръководена по това време от неговия племенник Лем Мотлоу (Lem Motlow), се мести в Сент Луис (St. Louis) за период от 9 години, когато Сухият режим обхваща целите Съединени Американски Щати. През 1936 година, след могъща борба върху правата на името, той успява да се върне в Линчбърг (Lynchburg).

Джордж Дикел е изправен пред подобни проблеми. Когато настъпва забраната, той мести производството си в Луисвил (Louisville). Въпреки това, методът на филтрация през дървени въглища се запазва. Минава доста време преди той да се завърне у дома.

Технологията

По дефениция Тенеси уиски трябва да бъде произведено от минимум 51 % еднотипно зърно. Технически това може да бъде пшеница, царевица, ечемик и пр., но на практика и двете действащи дестилерии използват царевица. Тя формира около 80 % от зърнената каша на Jack Daniel’s.

Процесите на смесване на зърното, на ферментация и дестилация са еднотипни с тези на Кентъки. Това, което определя специалния му характер, е филрирането на «бялото куче» през 3 метра гранулирани дървени въглища от клен. Това е двоен процес, който премахва примесите от младия спирт и същевременно дава мек, сладнеещ вкус. Сладостта идва от съдържанието на захари в клена, които се задържат чрез обгарянето и се извличат от преминаващия алкохол.

При Jack Daniel’s са нужни до 5 дни течността да се филтрира от вълнените одеала, които са на дъното на варела.

Dickel има съвсем различен подход. При него вълнените одеала са разположени отгоре и отдолу на варела. Това прави неговия стил много по-деликатен от богатия и ликьорен Jack Daniel’s.

Различия между двете дестилерии се намират и при процеса на отлежаване. Докато Jack Daniel’s използват многоетажните складове и постоянно разменя местоположението на бъчвите, при Dickel's отлежават в едноетажни сгради, които се отопляват през зимата.

Ако трябва да посочим една марка, която създаде пътя и отвори света към уискитата на Америка, това определено ще е Jack Daniel’s. Той някакси успява да култивира рокендрол имиджа, без постоянно да се рекламира като бунтовническо питие. Той е пример за невероятно успешна маркетинг стратегия, без аналогия при кехлибарените напитки. До ден днешен това е и марка, която все още никой не се е захванал да имитира.

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019
Сталиън класик 330

Stallion Classic 2011

Едно чудесно вино, резониращо в трайно приятно усещане