Историята на Jack Daniel’s

Джаспър Нютън «Джак» Даниел

Джаспър Нютън «Джак» Даниел

Човекът легенда, Джаспър Нютън «Джак» Даниел е роден в закътана, от хълмовете на Графство Муур, ферма, до град Линчбърг, Тенеси. По това време в отдалечения на два дена конна езда от цивилизацията и с население от едва 361 жители, Линчбърг, не е имало деловодство и затова никой не знае със сигурност точната му рождена дата. Смята се, че той е роден някъде през септември 185о г., но според някои източници това може да е и 1846 г.

Детството на малкият Джаспър не е никак розово. Той е десетото от 12 — те деца на Калауей и Лусинса Даниел. Когато е едва седем годишен, майка му почива, а няколко години по късно баща му се жени повторно. Не особено щастлив от факта, Джаспър избягва в съседната ферма на «Чичо Феликс», от където скоро е прибран от местния свещеник Дан Кол.

Отец Кол бил лютерански свещеник, който държал местния магазин и малка дестилерия разположена край близката река. Професията на магазинера в миналото изисквала много таланти, умения и познания за всичко, което биха поискали клиентите. Свещеника имал нужда от помощник, а малкия Джапър намерил дом. Под грижите на отец Кол той получил солидно начално образование и бързо усвоил тънкостите в търговията.

По онова време магазините предлагали всичко необходимо за една ферма, бизнес или къща, тоест всичко, за което се сетите, но най-известния продукт, в този на отец Кор, идвал от дестилерията край реката. Подобно на всички той използвал древните шотландско-ирландски традиции в правенето на уиски, но като повечето производители имал своите малки и тайни изобретения.

Уискито на отец Кол

Линчбърг е на повърхността на същия варовиков шелф, който се простира и върху родината на бърбъна, Кентъки, с кристално бистра неминерализирана вода и чудесна почва за отглеждане на царевица, ечемик и ръж.

Площада на Линчбърг Тенеси края на 19 век...

По това време в областта имало 17 дестилерии и няколко хиляди в целия щат. Повечето от уискито, което се правело тогава се продавало бяло или оцветено и ароматизирано с карамел. То практически отлежавало до момента на продажбата, тоест само няколко дни.

Преподобния Кол използвал традиционната «саур маш» технология, но за разлика от конкурентите си в допълнение, той филтрирал своето уиски по система наречена «Lincoln County Process». Самата система, за която се смята, че е въведена от източноевропейски заселници представлява филтриране на дестилата през дървени въглени. Тя не била тайна, но повечето производители в Тенеси смятали, че коства допълнително време и пари и в крайна сметка води до ниски печалби. Кол, обаче вярвал, че качеството и доволните клиенти са по важни от бързата печалба. Това разбира се бивало оценено от постоянно растяща му клиентела от областта.

... в началото 20 век...

Младия Джак започва да изучава изкуството на правене на уиски

Успоредно с търговията Джак започва да изучава и изкуството на дестилацията. Тайната рецепта и технология на производство на уиски, която по традиция се предава от баща на син, Джак Даниел научава от отец Кол и неговия роб афроамериканеца Неарест Грййн, който работел в дестилерията.

... и през 21 век.

Въпреки наближаващата Гражданската война (1861 г.), свещеника и неговия млад сътрудник успяват да поддържат своя успешен бизнес. Годините на Джак го предпазват от постъпване в армията, но останалите членове на семейството му като и повечето от мъжете в Тенеси участват в конфликта. Боевете се водели навсякъде из Тенеси, включително в близост до Линчбърг, доставките на зърно били трудни но Свещеника и Джак се справяли. Когато воените действия се пренасяли на юг, те често затваряли магазина, и транспортирали уиски чак до Хънтсвил, Алабама. Въпреки че войната не успяла да навреди сериозно на бизнеса на отец Кол, той бил изправен пред голям проблем.

Джак Даниел е най-младият собственик на дестилерия.

Стар етикет на Джак Даниелс Тенеси уиски, преди да се появи така популярния чернобял.

Още преди началото на Гражданската война в Америка се заражда «Движението за въздържание». Подстрекавано от религиозни групи и истерични жени, то се борело за тоталната забрана на алкохола. Те обикаляли щатите и говорели настървено за вредата от уискито. През 1863 г., една пламенна реч, изнесена на евангелистки митинг, приобщава и съпругата на свещеника към движението. Подкрепена от жените в енорията, тя поставила на отец Кол ултиматум: да се отървете от дестилерията или да подаде оставка като енорийски свещеник. Преподобния Кол избира своите енориаши и решава да продаде бизнеса с уиски на своя млад сътрудник. Джак бил спестил малко пари, а и отеца му дал добра сделка, предвид деликатната ситуация.

Поради продължаващата война, трудно се намирали работници, но Джак, успява да оперира придобития бизнес съвсем сам. В крайна сметка той наемат двама помощници и пълен с ентусиазъм започва да търси по-добро място, за своята дестилерия.

Автентичен чек с монограм на дестилерията подписан лично от Джак Даниел.

Новата дестилерия на Джак Даниел

Пещерата с извора Cave Spring Hollow, където Джак построява своята нова дестилерия.

Един ден, разхождайки се из околностите на Линчбърг, той се озовал пред входа на пещера, от където извирала прясна студена вода, стичаща се по склона и напояваща кленовете в подножието. Джак решава, че това е перфектното място, където ще изгради своята нова дестилерия.

Джак купува земята около пещерата с извора Cave Spring Hollow и започва да строи своята дестилерия на брега на реката Мулбери. Годината е 1865. Гражданската война е свършила и новото правителство има нужда от пари. Акцизите върху алкохола винаги са били първото нещо, което правителствата вдигат при нуждата от пари. За целта се въвежда задължителна регистрация на всички дестилерии. Докато повечето от конкурентите на Джак Даниел продължават да произвеждат уиски незаконно, 16 годишния младеж, веднага регистрира своето предприятие.

Младият мъж просперира бързо като производител на уиски и въпреки големите налози, успява да увеличи производството и респективно печалбата. Освен ненадминат организатор и професионалист, въпреки младата си възраст, той се старае да следи последните новости в технологиите за производство на уиски, включително процеса на стареене, който облагодетелства вкуса и характера на уискито.

Най-желания ерген в Линчбърг

Днес, за да пиете легално алкохол в САЩ трябва да имате навършени 21 години. На тази възраст Джак Даниел бил с 12 годишен опит в производството на уиски, 8 от които в собствена дестилерия.

За своя 21 рожден ден Джак отива в града на пазар. Когато се връща високия само 1,58 м. младеж е облечен с чиста бяла риза, черен елек, дълъг до коляното черен редингот, черна широкопола плантаторска шапка и черна папийонка. От този момент нататък, той не променя своя външен вид. Тези елегантни дрехи стават негова униформа дори когато работи в дестилерията.

Джак бил от онези мъже, чиято коса отънява на върха твърде рано и най-вероятно затова си пуска козя брадичка и големи мустаци. Известен със своята суета, той непрекъснато сресвал косата, мустаците и брадичката си. Според журналиста Бен Грийн, автор на Jack Daniel’s Legasy, с напредването на възрастта той трескаво следял за сиви косми и веднага ги боядисвал. Също така той лъжел за годините си и най-вероятно затова има съмнения за верността на рождената дата, изписана на надгробната му плоча.

Джак харесвал жените и жените харесвали Джак. Той бил смятан за най-желания ерген в Линчбърг. За това допринася и факта, че е най-богатият мъж, в населения с едва 361 жители град. Въпреки това той не успява да се ожени и няма наследници.

Оркестъра на Джак Даниел

Създадения от Джак Mr. Jack Daniel-Original-Silver-Cornet-Band, дава началото на вечната любов между марката и музиката

Мистър Даниел е описван от съгражданите си като колоритна личност. През 1892 г. решил, че Линчбърг има нужда от официален бенд. В миналото нямало радио и телевизия и забавленията в малките градчета били ограничени до централната кръчма, където свирел оркестър. По това време в САЩ имало най-много 15 000 малки бенда, които били гордостта на градовете. Джак поръчал, от Sears & Roebuck, пълен набор от инструменти, за които дал огромната за времето сума от 227 долара. Когато пристигнали, след три седмици, Джак започнал да събира групата. В началото тя се състояла от 13 човека като първите членове били основно работници от дестилерията. Въпреки че не били професионалисти, а инструментите от най-добрите, членовете на групата компенсирали с ентусиазъм. Бендът, който се наричал Mr. Jack Daniel’s Original Silver Cornet Band свирели всеки удобен случай в бялата беседка пред сградата на съда и скоро се превърнали в най-добрия оркестър в региона.

Рецепта на мистър Джак

След Гражданската война, повечето от локалните дестилерии, загърбили времепоглъщащия и по-скъп процес на производство на обичайното Тенеси уиски и започнали да произвеждат обикновено и евтино Американско уиски. Възпитаника на отец Кол, обаче ревностно спазва Тенеси технологията.

За да бъде автентично Тенеси уиски, всяка капка от Джак Даниелс се филтрира през три метров слой кленови въглени.

Самия процес на ферментация и дестилация не се различават от тези за производството на бърбън. В началото зърното, главно царевица и ръж, се смилат и готвят в чиста изворна вода от варовития извор. След това се добавя малц, който озахарява сместа. След майшуването се добавя и мая и малко, вече кисела, мъст от предишния цикъл (саур маш технология). Благодарение на ензимите лепкавата каша (mash), бавно, но сигурно ферментират в дестилационна бира със сила 9 об. % алк. Всичко това отива в меден колонен дестилатор, подгряван на открит огън. Крайният резултат е 70 об. % алк. До тук, освен тайната пропорция, тънкостите на процеса и уменията на човека контролиращ етапите, технологията не се различава от тази на обикновените Американски уискита.

За филтрацията на своето уиски, Джак Даниел използвал дървени въглени, получени от сладък клен. Капка по капка, бавно и мъчително, младия дестилат преминава през фино смелените въглени напълнени в съдове с височина 3 метра. Въглените на сладкия клен придават на младото уиски лек нюанс на пушек и сладост, пречистват спирта от всички нежелани елементи и допринасят за уникалния му мек вкус.

След филтрацията уискито отлежава в обгорени бъчви от американски дъб. След период от минимум 4 години уискито се разрежда с изворната вода до нужната сила, пълнело се в дамаджани и се продавало на фермерите, главно в областта на Графство Муур, Тенеси, които го пиели с огромно удоволствие.

Без съмнение уискито, познато сред местните като «Mr. Jack’s», било много добро и се отличавало след останалите в региона. Не случайно мълвата за него се разпространява лавинообразно. Скоро региона на продажбите обхваща Алабама, Джоржия и Тексас, а хората го търсят по име.

Бързото признание не заслепило Джак. Въпреки че не можел да задоволи поръчките, той отказвал да дестилира повече от 99 бушела (около 4 м³) зърно на ден. За него качеството било на първо място.

Квадратната бутилка

В началото квадратната бутилка, с вместимост 1 quart (около 0,95 л), нямала етикет. Тя била гравирана надпис OLD TIME DISTILLERY и JACK DANIEL DISTILLER, LYNCHBURG, TENNESSY, а в центъра заграден в кръг № 7, същия номер, който веднага привлича вниманието ни и днес.

Към края на 18 век, в Южните щати, бутилките постепенно започват да изместват дамаджаните като съдове за предлагане на алкохол. Това кара Джак да погледне сериозно на въпроса и да започне да търси подходяща бутилка, която да открои неговото фино уиски сред останалите, по лавиците на магазините и баровете.

Някъде около 1895 г., производител на бутилки от Илинойс, посетил дестилерията под пещерата, в пореден опит да продаде своя продукция. Този път обаче той носел със себе си нещо, което веднага хванало окото на Джак — квадратна бутилка.

«A square bottle for square shooter», казал търговеца, показвайки своята професионална усмивка. Джак хванал бутилката, разгледал я с прецизния си поглед и кимнал. Бутилката перфектно изпълвала дланта му така, че усещал, че държи нещо ценно. Това означавало сделка.

Какво означава «No. 7»

Съществуват няколко теории какво означава «No. 7», изобразено на бутилката на Jack Daniel’s. Някои казват, че Джак имал седем приятелки, други, че 7 влака транспортирали неговите бъчви, а трети, че това просто било щастливото му число. Вие може да сте чули и повече, но истината е, че само мистър Джак знае точната причина.

Международното признание

През 1904, Южните щати са обзети от трескава подготовка за предстоящото Световно изложение в Сейнт Луис. Джак Даниел не се вълнувал много от това. Той имал много интереси, но нямал амбицията, да прослави добрата репутация на неговата дестилерия отвъд бреговете на Америка.

Част от 7 - те златни медала, които уискито на Джак печели на международни форуми

Както споменахме по-горе, въпреки, че бил най-желания ерген в Линчбърг, Джак, никога не сключил брак или имал деца. Той обаче се радвал на голямо семейство и много от членовете му работили в компанията. Най-близо до него бил племенникът му Лем Мотлоу, който усърдно изучавал изкуството на правене на уиски. Младият мъж споделял ентусиазма на чичо си в семейния бизнес, но за разлика от него имал съвременен маркетингов мироглед. С наближаването на Световното изложение, той убеждава Джак да участва в изложбата и дегустацията на фини уискита.

До момента Тенеси уискита никога не се били изправяли срещу известните европейски дестилерии и това било сериозно предизвикателство. В действителност, ако техния продукт се провалял на теста, компанията можела да загуби повече, отколкото да спечели при успех.

В деня на състезанието международни съдии опитали от изложените 24 уискита от целия свят, между които и «Jack Daniel’s Old No. 7». В края на деня, когато резултатите били обработени председателя на съдийската комисия помолил за тишина и съобщил:

«Господа, златния медал, за най-изтънченото уиски в света отива в Jack Daniel Destillery, Линчбърг — не Вирджиния, а Линчбърг, Тенеси!»

Когато новините достигат до Cave Spring Hollow, всички вдигнали чаши в чест на победата. Джак решава, че няма да е зле да участва и в други състезания. През 1905 г. неговото уиски печели втори златен медал на Международния конкурс в Лиеж, Белгия. Но това е само началото, защото медалите просто валят. С времето уискито на Джак Даниел спечелва общо 7 златни медала, 2 от които по през Сухия режим в Тенеси. В тези дни, такова признание означавало нещо и скоро уискито на Джак Даниел започва да прави забележителни продажби, за времето си, в Европа.

След последния 7 — ми златен медал сегашната компания собственик на марката представа да участва в конкурси. Все пак цифрата, изписана на етикета е 7 и толкова медали би трябвало да са достатъчни.

Инцидента със сейфа

Сейфът в офисът на Джак Даниел, чието сритване е причина за неговата смърт

В началото на 19 век успехът на Jack Daniel’s Old No. 7, е направо главозамайващ. Парите буквално се леели от бутилката. Но късмета на Джак скоро му изневерява.

Една сутрин, някъде около 1906 г., Джак отишъл до офиса и се опитал да отвори сейфа в кабинета си. Той или не можел да си спомни комбинацията или не въртял шпиндела правилно, но определено имал огромен проблем с отварянето. В пристъп на гняв, той пристъпил назад и силно ритнал високия метър сейф с левия си крак. Както се досещате железният сейф останал невредим, но кракът на Джак не. Той строшил ходилото си на няколко места.

Даниел нямал навика да ходи на лекар и скоро мястото се инфектирало. В тези дни, когато пеницилинът още не бил открит, гангрената била много сериозна болест. Скоро се наложила ампутация, която сигурно никак не била безболезнена, понеже и анестезията не била много развита. Предполага се, че доста от хубавото Тенеси уиски е отишло за операцията.

Въпреки ампутацията, здравословното състояние на Джак не било никак добро и лека полека, той започвал да оставя по-голямата част от работата на своя племенник Лем Мотлоу, докато накрая не прехвърля целия бизнес.

Джак Даниел оцелял до 09 октомври, 1911, когато почива от усложнения, дължащи се на гангрената. Легендата на Тенеси е погребан на пищна церемония на гробищата в Линчбърг. До каменната надгробна плоча били поставени два стола от ковано желязо. Въпреки че никога не ненамерил голямата си любов, столовете не оставали празни. Те често били използвани от дамите, с които се срещал.

Сухият режим

През 1912 г. наследника на Джак Даниел, въвежда за първи път добре познатия ни черен етикет. До момента квадратната бутилка с култовото Тенеси уиски се продава само със зелен етикет. В началото неговото предназначение било да обозначава по отлежалите версии.

До каменната надгробна плоча на Джак Даниел са поставени два стола от ковано желязо. Въпреки че никога не ненамерил голямата си любов, след смърта му, столовете не оставали празни. Те често били използвани от дамите, с които се срещал.

Лем Мотлоу продължава да следва стъпките на чичо си, но за съжаление трябва да се бори с бързо спускащата се сянка на Сухия режим. През 1909 г. правителството на щата Тенеси забранява пиенето и производството на алкохол. Като в някакъв лош сън за един ден затварят дестилерии и барове. Барманите и работниците в дестилериите започват да си търсят работа като счетоводители, портиери, магазинери или наемни убийци. Идва времето на Ал Капоне.

Лем премества дестилерията в щата Алабама, но скоро и там последват примера на Тенеси и поставят алкохола извън закона. Той прави пореден опит и мести отново дестилерията в Сейнт Луис, Мисури. Там започва да произвежда уиски под нова марка Belle of Lincoln Straight Whiskey. Мотлоу използва същата квадратна бутилка, на която ниско долу било изписано Jack Daniel’s, а в центъра имало монограм JD.

Марката Belle of Lincoln така и не потръгва, а Сухия режим е приет във всички щати, поради което Мотлоу се връща отново в родната дестилерия в Линчбърг, но само за да я затвори.

През годините на забраната, докато е в Сейнт Луис, Мотлоу успява да продаде наличността на целия склад с уиски, но когато купувачът пристигна, той открива само бъчвите, без капка съдържание в тях. Оказва се, че ударна група, изпратена от чикагския гангстер Ал Капоне са пресушили съдържанието. Мотлоу успява да коригира сделка, но събитието превръща Тенеси уискито в една от най-търсените напитки, по време на забраната, контролирана от мафията.

Мотлоу бил човек с бизнес нюх, който винаги намира изход от трудни ситуации и никога не стои със скръстени ръце. След невъзможността да произвежда легално уиски в никой щат, той се захваща с търговия с мулета и впрегатни коне. Това е един от доходните бизнес начинания в региона и Мотлоу натрупва състояние. Всъщност, неговата компания се превръща в най-голямата подобна в югоизточната част на САЩ.

По време на Сухия режим Мотлоу прави още една важна крачка. Той се кандидатира за Щатския Сенат. Неговата предизборна платформа е комерсиална, но ясна и открита: «Изберете ме и аз ще направя нещо за себе си! Но също така ще направя и нещо за Вас.»

Етикет на марка Belle of Lincoln Straight Whiskey, което произвежда Мотлоу в Алабама, в началото на сухия режим. Той използва същата квадратна бутилка, на която ниско долу било изписано Jack Daniel, а в центъра монограм JD.

Избирателите правилно разкодират посланието. Те са наясно какво Мотлоу ще извади от ръкава, когато го изберат. Забраната е оставила много семейства без препитание, а производството на уиски давало хляб на много хора. Както е известно, режима е отменен през 1933 г., но щата Тенеси остава сух. През годините си в политиката, обаче племенника на Джак Даниел успява да прокара закон, който забранява продажбата, но разрешава производството. Това правило важи и до днес.

Възкресяването на Old No. 7 Jack Daniel Whiskey

Мотлоу отваря дистелерията в Cave Spring Hollow и възстановява производството на Old No. 7 Jack Daniel Whiskey, по традиционни Тенеси метод. През 1938 г., в навечерието на Втората световна война, старата дестилерия е реконструирана и модернизирана.

По време на самата Втора световна война, Jack Daniel Distillery, както и повечето компании в страната работи за военните. Алкохола, произведен от дестилерията до Линчбърг, се използват като гориво за торпеда.

С новите мощности, Мотлоу успява да дестилира по 700 — 800 литра уиски на ден. Направо нищожно в сравнение с днешните ни представи, но това е само началото.

Тенеси уискито е официална категория

Скоро, Jack Daniel’s Old No. 7, отново става част от ежедневието на хората от Тенеси. Подобно на чичо си, Мотлоу продължава традицията да бъде добър гражданин и застъпник на своя град и щат. Лично на него не му липсвало нищо, но една наслоена с годините несправедливост не му давала мира.

Кореспонденция на Мотлоу на официална бланка на дестилерията. На долните две бъчни на монограмата е изписано "Jack Daniel's No 7, Lynchburg, Tennessee", а на горната "Belle of Lincoln, 1860".

Въпреки уникалната си технология на производство, към този момент, произвежданото от него уиски официално се считало от американското Министерство на финансите за бърбън. След години на бюрократични схватки, през 1944 г. Лем Мотлоу най-накрая постигна търсенето признание. Правителството на САЩ изпраща специален доклад, в който се заявява:

«Вашият процес на омекотяване с въглен, произвежда характеристики непознати за бъбърна, ръженото и другите уискита, поради което Jack Daniels официално се определя като Тенеси Уиски.»

Това е един от най цените официални документи, които някога са преминавали прага на дестилерията. Той идва през времена, когато най-добрите дестилатори на нацията постепенно изоставят традиционните стари методи. Традицията на Джак Даниел и Тенеси технологията не само се запазва, но и увековечава.

Част от семейството на Браун Форман

Мотлоу, който в края на 1930 — те е вече посивял и оплешивял, се разболява и остава прикован в инвалидна количка. Това обаче не го спира, да ръководи всеки един процес в дестилерията. Заради труднодостъпните, за инвалидна количка помещения, един як афроамериканец го разнася на ръце през всеки един от производствените процеси, до офиса и обратно. Когато вижда, че не може да се справя той предава компанията на своите синове.

Синовете на Мотлоу управляват добре компанията и уискито от малкото градче, закътано между хълмовете на Графство Муур, Тенеси, започва за трупа все по-голяма известност. Да спечелиш популярност обаче, с уникална рецепта и технология е едно, но да успееш да я поддържаш и контролираш е съвсем друго. Четимата братя осъзнават че марката става прекалено голяма хапка за тяхната уста.

През 1956 г. дестилерията на Джак Даниел, заедно с марката е продадена на компанията Brown Forman. Новите собственици, осъзнават, че хората от Линчбърг са част от специалната формула на легендарното Тенеси уиски и запазват всичко по старому. Синовете на Лем Мотлоу продължават да произвеждат уискито, а компанията майка се заема с глобалната дистрибуция и маркетингова политика.

Джак Даниелс става американска икона

През същата година, когато компанията е закупена, Brown Forman започват черно-бяла рекламна кампания, в която са въвлечени град Линчбърг и хората, за които производството на уиски е част от ежедневието. Снимки на града, започват да се появяват в някои от най-елитните издания на Америка. Кампанията има забележителен успех. Тя буквално слага Линчбърг на картата на света.

Интересното около първите регулярни рекламни кампании на марката от средата на 50 — те до средата на 70 — те (веднага след придобиването от Brown Forman) е, че по това време търсенето на Jack Daniel’s е по голямо от предлагането. Търговските представители в различните райони, ходели по заведенията, за да им съобщят какво количество е можело да имат. Колкото и странно да изглежда, дистрибуцията била буквално с квоти. Всяка друга компания би спряла да рекламира, но от Brown Forman, давали пари, за да казват на хората, че няма да могат да си купят от тяхното уиски.

Джак Даниелс и музиката

Франк Синатра е един от най-големите фенове на Джак Даниелс.

Ако се опитаме да опишем духа на Jack Daniel’s Tennessee Whiskey като синоним на едно единствено нещо, то това трябва да бъде музиката. От момента, в който Джак създава своя «Silver Cornet Band» през 1892 г., той дава началото на една вековна духовна връзка между Тенеси уискито и музиката.

Листът със звездни фенове, врекли се във вярност на тази марка е безкраен. Най-верният от всички обаче е Франк Синатра, който наричал любимото си уиски «Нектар на боговете». Синатра не можел да се раздели с него дори и в смъртта си. Той заявил, че иска да бъде погребан с три задължителни неща: монети от 10 цента (за да се обажда на приятели), пакет цигари Camel и бутилка Jack Daniel’s.

След Франк, в годините на хард рока, Джак израства още повече. Той е част от имиджа на Джими Пейдж, Led Zeppelin, The Rolling Stones, Слаш и цялата банда на Guns ‘N’ Roses, Foo Fighters, Motley Crue и разбира се Леми от Motorhead. Джак Даниелс е на сцената, зад кулисите, в студията, в автобусите, самолетите и в ръцете на рок легендите от самото раждане на рок енд рола.

Джак завладява Холивуд

Между почитателите на Джак са знаменитости като Деми Мур, Джак Никълсън и Брус Уилис.

Джак е Американска икона и като такава е неизменна част от холивудските мега продукции. Не може да не започнем с «Усещане за жена», където героят на Ал Пачино го нарича свойски Джон, просто защото е най-верният му приятел. В «Грозна като смъртта», Джак е единия от четиримата мъже, на които може да се има доверие. Не можем да изброим всички, но ще споменем още «Блус Брадърс» и «Първичен Инстинкт».

От дестилерията на Джак

Майстори-дестилатори на Jack Daniel’s.

Освен че контролира целия процес на приготвяне на уискито, главният технолог е човекът, който извършва дегустацията, преди да се бутилира всяка една партида, защото всяко буре Jack Daniel’s придобива свой собствен уникален характер и е малко по-различно от останалите.

Това съвсем не е работа, която можете лесно да получите. Само седем късметлии са заемали тази длъжност като първи е бил самият Джак Даниел. Останалите са: неговият племеник Лем Мотлоу, следван от Лем Толей, Джес Гамбъл, Франк Бобо, Джими Бедфорд и настоящият носещ това почетно звание, Джеф Арнет.

Турове в дестилерията на Джак

Освен, че Jack Daniel Distillery е първата регистрирана дестилерия в САЩ и че в нея се прави най-известната марка американско уиски в света, това е и едно най-посещаваните места в Тенеси. Така че ако сте в района не трябва да пропускате. Не е необходимо да правите резервация, защото се предлагат обиколки на всеки петнадесет минути. Ежегодно през дестилерията на Джак преминават над 250 хиляди посетители, идващи от всички краища на света. Брошурата на обиколката е отпечатана на седем езика.

За съжаление, въпреки че е дом на една от най-известните дестилерия в света, град Линчбърг е все още официално «сух». Най-силното питие, което можете да изпиете в края на обиколката е лимонада.

Продукти на марката

Jack Daniel’s е водеща марка в индустрията днес. Въпреки че най-популярен е черният етикет — Jack Daniel’s Old No. 7, на пазара можете да намерите и други продукти на марката.

Музеята на дестилерията е съхранил цялата история на Джак Даниелс. Тук се намира и магазинът, от който може да се закупят някои от лимитираните серии на марката.

През 1988 г., от компанията пускат двойно омекотеното Тенеси уиски — Gentleman Jack. То е двойно филтрирано през кленовите въглени, веднъж след дестилацията и още един път след отлежаването. С цел навлизане в супер премиум уиски сегмента, през 1997 г. на пазара излиза Jack Daniel’s Single Barrel, който веднага се превръща в най-добре продавания single barrel whiskey в света. През 2011 г., под марката се появи и Jack Daniel’s Tennessee Honey — един от първите продукти от световното модното течение медени ликьорени уискита.

Jack Daniel’s Green Label — зеления етикет е вече рядко срещан, по-малко отлежал и с по-леки характеристики, продукт на марката, а Jack Daniel’s Silver Select е 50 об.% алк. продукт, бутилиран само за експорт и определени пазари.

Не се чудете, ако по рафтовете на някой супермаркет видите малки черни шишенца с барбекю сос и логото на Jack Daniel’s, а направо слагайте в кошницата. Това е оригинален продукт на марката, който между другото е много вкусен.

Извън постоянното портфолио може да намерите и лимитираните серии:

Jack Daniel’s Sinatra Select — специално издание, по случай 150 годишнината от рождението на Франк Синатра, отлежало по дълго от стандартния Old No. 7, със сила 45 об.% алк.

Jack Daniel’s Unaged Rye — Неотлежало ръжено уиски създадено през 2012 г. ексклузивно за американския пазар.

Jack Daniel’s White Rabbit Saloon — Специална лимитирана серия, произведена в чест на 120 — годишнината от откриването на бара White Rabbit Saloon, в Линчбърг, притежаван някога от Джак Даниел. Уискито от серията е бутилирано със сила 43 об.% алк. и може да се закупи само от дестилерията в Линчбърг, Тенеси и някои специални пазари.

Jack Daniel’s Holiday Select — отлежало в бъчви, използвани за построяване на коледното дърво в Линчбърг. Ограничена серия, бутилирана само за началото на зимните празници. През 2011 г. е 50 об. % алк, а през 2012, 45.2 об. % алк.

Jack Daniel’s Master Distiller Series — Тази линия е създадена в чест на седемте мъже, които са заемали позицията на майстор дестилатор в историята на компанията. 86 об. % алк. уиски.

Jack Daniel’s Gold Medal Series — Тази серия, стартира през 1996 г. и приключва 10 години по-късно. Тя е създадена в чест на седемте златни медала, получени от марката на международни конкурси. Всеки един от седемте медала е увековечен с уникална дизайнерска бутилка. 43 об. % алк.

Mr. Jack’s 160th Birthday — пусната през 2010 г. Специална черна бутилка с 40 об. % алк.

Jack Daniel’s Tennessee Bicentennial — Еднократна лимитирана серия със сила 48 об. % алк. Най-високото алкохолно съдържание, пускано от дестилерията до това време. Бутилирана през 1996 за честванията по случай 100 годишнината от присъединяването на Тенеси като 16 щат. Бутилирано в декоративна стогодишнина бутилка.

Продукти на марката

автор: bgBarman.bg