Бърбън Уиски

Early Times / Jim Beam / Knob Creek / Maker's Mark / Red Stag By Jim Beam / Woodford Reserve / 1792 Ridgemont Reserve / A. Smith Bowman / Ancient Age / Baker's / Basil Hayden's / Benchmark / Blanton's / Booker's / Buffalo Trace / Bulleit / E.H. Taylor, Jr. / Eagle Rare / Elijah Craig / Elmer T. Lee / Evan Williams / Fighting Cock / Four Roses / Heaven Hill / Henry McKenna / Jefferson’s / Jeremiah Weed / Kentucky Tavern / Old Charter / Old Crow / Old Fitzgerald / Old Forester / Old Grand Dad / Parker's Heritage / Pennypacker / Van Winkle / Very Old Barton / W.L. Weller / Wild Turkey

Стилът уиски на Кентъки

Особености на бърбъна
Зърното на Стиажи на които отлежават бъчвите с Уудфорд Резърв

Кентъки е благословен да бъде родина, не само на алкохолната напитка на Америка — бърбъна, но и на първия им народен инструмент — банджото. Общото между тях е, че корените и на двете се намират далече в Шотландия и Ирландия, но са изцяло американски творения. С други думи те са микс от шотландски и ирландски познания, с американска подправка.

Трънливия път на бърбъна.

Алкохолните напитки еволюират и бърбънът не остава по-назад. Времето на Дивия Запад отдавна е отминало, но историческото наследство, оставено от дестилериите, напомня за дългия път, извървян от тази напитка.

Суровите времена изисквали сурови питиета. Никой не се захласвал по шикозни и префърцунени специалитети. Можете ли да си представите Уаят Ърп и Док Холидей, седящи на масата в одимен бар в Тумбстоун, да обсъждат вкусовите характеристики на бутилката single barrel (сингъл барел) или поредния small batch (малка серия) пусната на пазара от Jim Beam? «Червеното око» (Red Eye), както наричали бърбъна, бил твърд алкохол за твърди мъже. Повечето уискита остават такива до Сухия режим през 1920 година.

Дори след отмяната на забраната, стилът на бърбъна остава дразнещ като шкурка. Историята на напитката оправдава това. Индустрията имала нужда да навакса изгубеното производство за много кратко време. Затова дестилационните не изстивали и произвеждали колкото се може повече алкохол.

Както винаги, пазарът определя търсенето. Това е другата основна причина бърбънът дълго време да остане грубо питие. Болшиството от хората, които го пиели не били високо платени изискани господа, а пролетарии — работещи в тежката индустрия и борещи се за всяка троха на масата. Те му се наслаждавали, не защото е най-доброто питие, а защото само това можели да си позволят.

Животът се променя. Потребностите, разбиранията и нуждите също. След войната блендираният скоч залива Америка, а малко по-късно белите алкохоли, като джина, рома и особено водката, направо предизвикват фурор. Тъй като пиенето на миксирани алкохолни напитки (алкохол, смесен с някакво безалкохолно) се преврнал в нещо като стандарт, производителите продължавали да пускат на пазара млади уискита. Въпреки че качеството значително се подобрява, пазарът на високия клас, този на отлежалите премиум алкохолни напитки (с изключението на Maker’s Mark), остава непроменен. Или казано просто — нямало го.

Изправени пред лицето на поредната икономическа криза (тази от 70 — те на миналия век) и най-лошия спад на продажби, вкусовете на хората се изменят отново. Те започнали да консумират по-малко, но определено се вълнували от качеството. През средата на 80 — те производителите се връщат към стария стил. Той се характеризирал с фузелово-маслен характер и дълбок, и тежък вкус на дърво. Не звучи никак приятно нали? Идеята на този подход била да се вземе най-доброто от този стил, а именно опитът в отлежаването. Разбира се, съвременните технологии и уменията на технолозите да контролират процесите на дестилация позволяват да се получи един нов и елегантен стил бърбън.

Светлото бъдеще.

Днес ние сме изключително разглезени от невероятните предложения. Какво да бъде от малката партида на Beam? Дали живия и енергичен Basil Hayden’s (Базил Хайдънс), благородния Knob Creek (Ноб Крийк), копринения стил на Baker’s (Бейкърс) или богатия и многолик Booker’s (Букърс)? Другите дестилерии също имат с какво да се похвалят: невероятният single barrel (сингъл барел) Blanton’s, медът и маслото — елегантният Maker’s Mark, лъхащият на прясна портокаловата кора и дива мента Woodford Reserve (Уудфорд Резърв) на Labrot & Graham’s и върхът на сладоледа — ароматният Rare Breed (Реар Брийд) на Wilde Turkey.

Двукратните насилствени затваряния на производството през 20 век унищожават почти напълно другите истински американски уискита — ръженото и царевичното. Стилът на ръженото уиски е с дълбоки корени. Ръжта има голям дял за изграждането на едни от най-добрите бърбъни, но като самостоятелна напитка има невероятно изразен пикантен вкус, с нотки на кимион и цитрусови плодове, които апетитно експлоадират в устата. В днешно време само Jim Beam и Wilde Turkey произвеждат чисти ръжени уискита.

Царевичното уиски страда от имиджа на контрабандна стока без никакъв финес. В интерес на истината е изключително трудно да се намери качествено такова в днешно време.

В последните години индустрията направи невероятни постижения. Представяте ли си какво би станало, ако Сухият режим и Втората световна война не бяха спрели неговото развитие? Но ние все още сме млади и готови да чакаме и дегустираме новите предложения. Каквото и да сте избрали да опитате днес — наздраве!

автор: bgBarman.bg