Уилям Грантс и синове лого 63

William Grant & Sons® , Англия / TW92HS Ричманд (Surrey, Richmond) , 84 Lower Mortlake Road, Independence House , +44 (0) 208 332 1188 , www.williamgrant.com

Със своите 10.4 % пазарен дял компанията William Grant & Sons Ltd., се нарежда на четвърто място сред световните производители на шотландско уиски. Делът на нейния флагман, марката Glenfiddich  е почти 40 % от всички продажби на малцово шотландско уиски в световен мащаб.

В допълнение към Glenfiddich, портфолиото на компанията от уискита включва 100 годишната марка сингъл малц The Balvenie, блендиран скоч Grant’s, носещия името на основателя, както и по малко известните Clan MacGregor и Monkey Shoulder. В началото на столетието компанията разширява портфолиото си от марки уискита и днес е собственик на канадското Gibson’s и ирландското Tullamore Dew. Компанията също така произвежда и частни етикети уиски, който осигуряват около 20% от приходите й. Въпреки основния акцента върху уискито, диверсифицира портфейла си, със закупуването на три марки ром, Old Vatted Demerara (OVD), Wood’s, Vat 19 от, Diageo в края на 2002 г. и стартиране на четвърта — Sailor Jerry. По същото време компанията придобива и исландската група Polstar, производител на марката водка Reyka. Други техни марки са популярната в Англия марка водка Taboo и текилата Milagro. William Grant & Sons Ltd., също така притежават и 30% дял от шотландския си конкурент Highland Distillers и неговите марки Famous Grouse и Macallan.

Това е най-големият, от шепа производител на шотландско уиски, останали семейна собственост.

История на компанията

am Grant история 3

Откриване на първата дестилерия и създаване на компанията

am Grant история 2

през 1887 г. Уилям Грант дестилира първата партида от своето уиски. Той кръстил дестилерия Glenfiddich, което преведено от келтски означава «Долината на елена».

Основателя на компанията, Уилям Грант е роден през 1839 година, в град Дъфтаун, разположен в Higland, високопланинските части на Шотландия. Той започва да работи още 7 годишен като общ работник в стопанство за едър рогат добитък, чиракувал като обущар, след това бил чиновник, преди най-накрая да стане счетоводител в дестилерията Mortlach. Точно там на 47 годишна възраст Уилям бива омагьосан от изкуството на дестилиране на уиски и намира своето призвание. През 20 —те години, прекарани в дестилерията Грант изучава занаята изключително бързо и в крайна сметка от счетоводител става управител на дестилерията.

По време на кариерата си в Mortlach, Грант спестявал доходите си, който по това време не надвишавали повече от 200 лири на година и през 1886 г. имал достатъчно, за да започне свой собствен бизнес. Грант закупил парцел в близост до река Фидик (Fiddich) в Спейсайд (Speyside) и с помощта на съпругата си, седемте си синове и две дъщери построява своята дестилерия.

За малко по-малко от 120 лири стерлинги, Грант закупува старото оборудване на дестилерията Cardhu и през 1887 г. дестилира първата партида от своето уиски. Той кръстил своята дестилерия Glenfiddich, което преведено от келтски означава «Долината на елена».

Докато по голямата част от шотландския пазар по това време се състоял от блендирани (смесени) уискита, Грант произвеждал само чисто малцово уиски. Това се случва почти век преди сингъл малцовите уискита да стана истински хит сред луксозните напитки.

дестилерията Балвание

През 1892 г. William Grant & Sons закупуват дестилерията Balvenie

Към на края на 19 — ти век шотландското уиски трупа сериозна и растяща популярност и това води до бум в броя на новооткритите дестилерии. Грант също взема участие в тази експанзия и през 1892 г. закупува дестилерията Balvenie в едно с околните земеделски земи, собственост на бившия му работодател, херцога на Файф. Дестилерията заработва една година по-късно и е една от малкото, която може да се похвали не само със собствен завод за малц, но и с отглеждането свой ечемик.

Раждането на марката блендиран скоч Grant’s

До края на века, голяма част от произвежданото уиски на дестилериите, Грант продавал на блендиращи компании. Огромния ръст на новите дестилерии в края на века, съвсем естествено довело до свръх-производство в индустрията, което от своя страна предизвикало финансов колапс. Pattison Limited, на която Уилям Грант продавал основна своите дестилати, била водеща компания блендираща и дистрибутираща уиски в страната. За съжаление, тя била една от първите жертви на катастрофата на пазара на уиски и през 1898 г. обявила несъстоятелност. Същата участ застигнала и голям брой дестилерии.

Компанията William Grant & Sons също била силно засегната от катастрофата. Тя изгубила най-големия си клиент и била обременена с дългове. Докато мнозина виждали в кризата зловеща прокоба, Уилям Грант инстинктивно усещал, че това е златна възможност да разшири дейността си в нова насока и да превърне предприятието си от проста дестилерия в компания произвеждаща, блендираща и дистрибутираща уиски. Момента за собствена марка блендирано уиски назрял и през 1898 г. Уилям Грант създава световно известния (днес) блендиран скоч Grant’s.

първата бутилка а грантс

През 1898 г. Уилям Грант създава световно известния (днес) блендиран скоч Grant’s

Световната експанзия

През 1903 г. компанията открива склад за уиски в Глазгоу, а една година по-късно първия си експортен офис, в Блекбърн, Ланкашър, Англия. Не без помощта на своя зет, Чарлс Гордън, Грант скоро започва да изнася в Канада и малко по-късно открива офис в Съединените щати. Докато синът му Джон Грант утвърждавал позициите на компанията в Северна Америка, Чарлз Гордън отпътувал до Далечния Изток и за едногодишната си обиколка започнала през 1909 г. успял да представи и утвърди марката Glenfiddich в цяла Индия, Сингапур, Хонг Конг, Шанхай, Япония и малко след това в Австралия и Нова Зеландия. От своя страна Грант успява да наложи Glenfiddich на европейския континент, като открива офиси за продажби в Ротердам, Хамбург, и в Скандинавия. До 1914 г. William Grant & Sons има повече от 60 търговски офиси, подкрепящи износа на продуктите на компанията до 30 държави.

Години на борба за оцеляване

Недостига на суровина през Първата световна война нанася голям удар на индустрията. Закона за спиртни напитки от 1915 г., чрез който се забранява продажбата на уиски, отлежало по-малко от две (по-късно три) години, също нанася сериозен удар на производителите на шотландско уиски.

Тези фактори принуждава William Grant & Sons, през 1917 г., да затворят своите дестилерии.

Грант възобновява производството през 1919, но през следващата година компанията му е изправена пред нова заплаха — сухият режим в САЩ, Канада, повечето от Скандинавските страни, Белгия и Русия. Спадът в продажбите на уиски почти заличава индустрията като до края на забраната, остават работещи само шест шотландски дестилерии, двете, от които са Glenfiddich и Balvenie.

триъгълната бутилка на грантс

Триъгълната бутилка е проектирана от Ханс Шлегер, която и до днес прави продуктите на компанията незабавно разпознаваеми както сред множеството други марки уиски, така и сред останалите видове алкохол по рафтовете.

Самият Уилям Грант не доживява да види края на Сухия режим. След неговата смърт през 1923 г., към управлението на компанията се присъединява новото поколение и по-специално младият Уилям Грант Гордън, който убеждава семейството да увеличи производството си въпреки спада в продажбите. По този начин, компанията е готова да отговори на скока в търсенето, след неуспеха на забраната. По този начин освен, че били много крачки пред новоприсъединилите, след съживяването на индустрията, компании, но и можели да се похвалят с по-високо качество, отлежало уиски.

През 1927 г. младият Грант открива офис в Лондон и скоро след това успява да възстанови скандинавски пазар на компанията. Отмяната на Сухия режим в САЩ през 1933 г. носи нов връх в търсенето и марката Glenfiddich, която започва да затвърждава господството си като най-добре продаваната марка шотландско уиски в света.

Втората световна война и недостига на зърно отново води до спиране на производството на уиски. Уинстън Чърчил обаче правилно признава значението на шотландското уиски като ценен източник на чуждестранна валута и благодарение на неговото ходатайство, производителите отново имали достъп до ечемик и можели да продължат да дестилират. За да компенсира недостига на въглища, Грант започнал да използва торф, което от своя страна добавило отличителен вкус на уискито произвеждано по време на войната.

Триъгълната бутилка — символът на компанията

В следвоенния период търсенето на шотландско уиски в световен мащаб се изявява с нова сила. Изправен пред поредното покачване на броя на шотландските дестилерии, Грант за първи път се обръща към маркетинга. През 1957 г. компанията поръча нова бутилка за своя флагман Glenfiddich. Тя е проектирана от Ханс Шлегер и има триъгълна форма, която прави продуктите на марката Glenfiddich незабавно разпознаваеми както сред множеството други марки уиски, така и сред останалите видове алкохол по рафтовете.

Първи в категорията сингъл малцово уиски.

1960 —те донасят на компанията нова пазарна превратност. Въпреки че значителната част от уискито, продадено по света било от смесен тип (т.е. блендирано), все по-голям брой ценители започнали да търсят, предпочитания от самите шотландци сингъл малц.

През 1963 г., William Grant & Sons осъзнават пазарната ниша за този тип уиски и стават първата компания, която започва да продава своята марка Glenfiddich под новата категория — сингъл малцово уиски.

Период на постоянен растеж

William Grant история 1

През 1974 г. William Grant & Sons получават престижната «Награда на кралицата за изключителни постижения в износа», превръщайки се в първата шотландска компания произвеждаща уиски, която някога я е получавал.

През 1960 —те се случили поредица от знакови събития. След успеха на Glenfiddich в новата категория уиски, William Grant & Sons насочват вниманието си към своя блендиран скоч. За целта построяват в Гирван, най-голямата дестилерия за зърнено уиски в света, която се превръща в новият дом на марката Grant’s (Грантс).

Грант се опита да увеличи контрола над своята дистрибуторска мрежа и през 1964 г. компанията придобива базираната в САЩ дистрибутираща фирма Popper Morson. По този начин William Grant & Sons стават първият шотландски производител притежаващ своя собствена дистрибуция в Америка. Усилията се възнаграждават многократно, защото през 70 — те години Glenfiddich става водеща марка в света шотландското уиски.

През 1974 г. William Grant & Sons получават престижната «Награда на кралицата за изключителни постижения в износа», превръщайки се в първата шотландска компания произвеждаща уиски, която някога я е получавал.

Новото начало

До този момент компанията е съсредоточена върху растежа на своя флагман Glenfiddich, но през 1990 — те започва, не само да развива останалите си марки, но и да придобива нови.

През 1990 г. е отворена Kininvie — най-новата и модерна за времето си дестилерия за малцово уиски в Шотландия. Тя е открита от г-жа Джанет Робъртс, внучка на основателя на компанията Уилям Грант.

Към края на века, William Grant & Sons придобиват 30% от Highland Distillers и портфолиото им от именити марки, между които Macallan, Highland Park и The Famous Grouse.

Следват серия от успешни стартове на нови продукти и придобивания на компании, между които нова продукта начинания, включени Hendrick’s Gin (2002) — наречен «Най-добрият джин в света» от Уол Стрийт Джърнъл; ароматния ром Sailor Jerry (2002) — микс от карибски ром, ванилия, лайм и подправки; Monkey Shoulder (2005) — който разчупва стандартите при малцовото уиски при старта си в Обединеното кралство;Reyka (2005) — премиум водка дестилирана в първата и единствена дестилерия на Исландия; Wood’s Old Navy Rum, Old Vatted Demerara (OVD) и Gibson’s Finest Canadian Whisky ( всички през 2004); Raynal & Cie — френската компания произвеждаща бренди (и нейните марки Three Barrels and Raynal) и a 51% дял от текила Milagro (2008).

През 2006 г., William Grant & Sons отворят нови офиси в Тайван и Шанхай, които трябва да управляват продажбите, маркетинга и дистрибуцията на марките на компанията в Азия.

През 2009 г. William Grant & Sons пускат в експлоатация най-новата си малц дестилерия, Ailsa Bay, в Гирван, намираща се непосредствено до съществуващата дестилерия за зърнено уиски.

През 2010 г. е придобита марката Tullamore Dew, едно от най-популярните ирландски уискита на планетата, което се превръща в шестата ключова марка на компанията.

Марките на William Grant & Sons официално се представляват и търгуват в България от Трансимпорт ООД

Търговски марки

Clan MacGregor
Gibson’s
G.enfiddich logo png лого
Грантс лого лого
Хендрикс Джин лого лого
Milagro
Monkey Shoulder
OVD
Raynal
Reyka
Сейлър Джери лого 2 лого
Solerno
Taboo
Балвение лого лого
Three Barrels
Тълъмор дю Ново лого лого
Wood’s
Раклама на Грантс 12 годишен

За автентичността на търговските марки на William Grant & Sons следете за стикер на официалния представител за страната ТРАНСИМПОРТ ООД.



Производители и глобални играчи

Бизнес каталог на фирми собственици на марки, чийто продажби се реализират в най-малко в два региона по света, и не повече от 80% във всеки един от тях.
  • Сортирай по име
  • Сортирай по държава
реклама The Martini Bar Varna
WHISKY, RUM, WINE Master Test 2015 Чаши за уиски 'Bar' Sagaform
Свещник с купа за ядки 'CALLAMPA' PHILIPPI
Гленфарклас 12

Glenfarclas 10 YO

Glenfarclas 10 YO (Гленфарклас 10) е величествено гладко малцово уиски с дълбочина и финал, каквито нормално бихте очаквали от доста по-отлежало.