Rémy Cointreau Group е глобална компания, водещ производител и дистрибутор на ликьори, спиртни напитки, вино и шампанско.
Известна по цял свят преди всичко със своята марка коняк Rémy Martin, групата произвежда и дистрибутира също така и марките шампанско Piper-Heidsieck и Charles Heidsieck, култовия ликьор Cointreau и международно признатите марки Passoä, Mount Gay, Metaxa и St. Rémy. Компанията притежава внушителна международна дистрибуторска мрежа, чрез която разпространява с договор и много други чужди марки.
Rémy Cointreau Group е създадена през 1990 г., в резултат от сливането на две холдингови дружества: E. Rémy Martin & Cie SA и Cointreau & Cie SA, притежавани от семействата Hériard Dubreuil и Cointreau.
Началото
Rémy Martin
Основана през 1724 г., компанията Rémy Martin заема видно място в израстването на категорията коняк като цяло. Основана на север от Бордо по долината на Шарант в непосредствена близост до град Коняк, за кратко време тя успява да си създаде репутация на производител на уникални брендита.
Rémy Martin остава фокусирана върху своята линия коняци чак до 1960 — те години. До това десетилетие, компанията е относително малка и се нарежда едва на 25 — то място сред най-известните конячни къщи в региона. Смъртта на Андре Рено, наследника на традициите на къщата, през 1965 г., въвежда компанията до следващия етап в развитието и. Рено завещава компанията на дъщерите си, като дава 51% на най-голямата си дъщеря Ан-Мари Ериар Дебройл и 49% на по-малката и сестра Женевиев Коантро. Това е първата стъпка, предизвестие, за по-късно сливане между компаниите на семействата Реми Мартен и Коантро, както и за продължителната семейна вражда. Женевиев Коантро е съпруга на Макс Коантро, един от наследниците на известната френска марка ликьор. Андре Ериар Дебройл (André Hériard Dubreuil), съпруг на Ан-Мари и мажоритарен собственик, е обявен за президент на компанията, а Макс Коантро за генерален директор.
Cointreau
Компанията Cointreau е основана от Едуард Коантро и брат му Адолф близо до град Анже през 1849 г. с основна дейност, производство на ликьор с вкус на портокалова кора, който има щастието да стане един от най-популярните напитки на Франция и да даде началото на цяла една категория ликьори. Производството на марката Cointreau, остава изцяло семеен бизнес. През 1948 г., новото поколение на семейство Коантро поема кормилото на компанията — братята Робърт и Макс и братовчед им Пиер. Те разделят функциите си като Пиер поема контрола върху фабриката в Анже, Робърт отговаря за разработването на международните пазари, а Макс отговаря за дистрибуторската мрежа.
Години на израстване
И двете дружества се опитват да разширят дейността си, дори и само за да запазят независимостта си в една индустрия, която започва да показва признаци на мащабна консолидация. През 1969 г., Cointreau и Rémy Martin създават съвместна дистрибуторска мрежа за разпространение и развитие на марките им по целия свят. През 1970 — те и двете компании разширяват продуктовите си предложения и започват да придобиват други търговски марки или да сключват споразуменията за дистрибуция с цел предлагане на по-широка гама от алкохолни напитки.
През 1973 г., Cointreau придобиват Picon, аперитива от кората на портокали и хинин изобретен през 1837 г., както и рома Saint James de Martinique. В началото на 1980, добавят уиски дестилерията Glenturret и марките ликьори Izarra и Clé des Ducs. Компанията стартира производството на нови продукти под марките Peche Mignon (1983 г.) и Passoä (1987 г.).
От своя страна, Rémy Martin се фокусира върху дистрибуцията на своя коняк и разширяването на портфолиото си, като купува Krug (1977 г.), първата си марка шампанско и заема позиции в Бордо, придобивайки De Luze (1980 г.). В средата на 1980 — те, Rémy Martin добавя в портфейл си две нови марки шампанско Charles Heidsieck и Piper Heidsieck, а към края на десетилетието и италианския ликьор Galliano и марката ром от Барбадос Mount Gay.
От края на 1980 г., под ръководството на Андре Ериар Дебройл, Rémy Martin, се издига до третата по големина конячна къща, а продажбите надхвърлят 4 млрд. франка.
Борбата за лидерство в семейство Коантро
В семейството Cointreau, обаче не всичко върви гладко. През 1973, Макс Коантро назначава сина си Андре като ръководител на новопридобитата Picon. Ръководната му роля е поставена под въпрос от други членове на семейството и по-специално от Робърт Коантро.
С 40% от капитала на дружеството срещу 20% на Макс и 20% на Пиер, през 1978 г., Робърт Коантро, назначава одит на дружеството и го преструктурира в холдинг. С това той прекратява тричленното управление на компанията и получава мажоритарен контрол. Пиер е обявен за президент на новата холдингова компания, а Макс е обявен за президент на Cointreau SA, която продължава да генерира около 70% от продажбите на предприятието.
През 1982 г. Робърт и Пиер се обединяват срещу Макс, който отвръща на удара като заплашва, че ще продаде своите 20% от компанията на трето лице. Това подтиква останалите членове на фамилията да променят устава на дружеството, ограничавайки продажбите на семейно притежаваните акции на трети лица. Макс Коантро е принуден да се откаже от заеманите длъжности и контрола на дружеството. Враждите в семейството занемаряват до известна степен иначе здравата компания. Бушуващата битка за контрол довежда дистрибуцията до хаос. През 1985 г., семейството се взема в ръце и подобряват позициите си на пазара, формирайки партньорство с IDV и Cinzano.
Междувременно Макс Коантро губи позиции и от страна на Rémy Martin. Напрежението между двете сестри и техните съпрузи пламна в началото на 1970 — те. В края на 1960 Макс предлага обвързване операциите на компаниите Cointreau и Rémy Martin, с тънката мисъл да застане зад кормилото на съвместното предприятие, визия, която несъмнено е в противоречие с тази на Робърт и Пиер Коантро, от една страна, и Андре Ериар Дебройл от друга.
През 1973, Макс Коантро влиза в политиката, участвайки в местните избори, но влиза в конфликт с Андре Ериар Дебройл. Макс го обвинява, че подкрепя противниковия кандидат. Въпреки че печели изборите загнездилото се напрежение в семейството не намалява. Смъртта на Ан-Мари и майката на Женевиев добавя нов тласък в битката за наследството и контрола върху семейната компания. В началото 1980 г. напрежението прераства в неподправена вражда и Андре Ериар Дебройл иска да увеличи капитализацията на дружеството, ход който не се харесва на Макс Коантро. Следват повече от 22 съдебни битки, които продължават до края на десетилетието.
Сливането
Паралелните вражди на двете семейства с Max Коантро води до по-тесни отношения между останалите им членове: Робърт и Пиер от страна на Коантро и Андре Ериар Дебройл от страна на Реми Мартен. Изправени пред масова консолидация в индустрията и конкуренцията на такива гиганти като Guinness, Seagrams и Grand Metropolitan (сега Diageo), двете френски семейство започват да си партнират, особено в операциите си на далекоизточните и американските пазари. Споразумението дава тласък на марката Cointreau, която до този момент има само ограничен успех в тези пазари. Rémy Martin, която дължи голяма част от успеха си на завладяването на тези пазари се превръща в трета по големина марка коняк. През 1988 г. двете компании затвърждават връзките си, когато Робърт и Пиер купуват 10 процента от склад на Rémy Martin.
Тази връзка се оказа мост и през ноември 1989 г., двете семейни компании обявяват сливането, решение, пазено до момента в тайна от Макс Коантро и неговите синове. Фактическото сливане става през 1990 г., с регистрирането на новата компания — Rémy Cointreau. Скоро след сливането, Макс Коантро и семейството му продават акциите си — 19% от Cointreau и 49 процента от Rémy Martin — на конкурентната Grand Metropolitan (сега Diageo).
Сливането създава компания с повече от 6 милиарда франка годишен оборот и широка световна мрежа за дистрибуция разпространяваща едни от най-уважаваните марки в бранша.
Години на важни решения, кризи и възход
Първата половина на 1990 — те се оказа трудна за компанията: рецесията в първите години на десетилетието, и нейния ефект върху Европа, спомага за намаляване продажбите на определено луксозно-ориентирани и продукти. Въпреки това, към средата на десетилетието, тя успява да отбележи стабилен растеж. Икономическата криза в Япония, намалява продажбите на коняк, който е основен генератор на приходи за компанията. През 1998 г. азиатската икономика, основен пазар на луксозни стоки, продължава да страда и анализаторите алармират, че ако не се направи нещо, което да увеличи приходите или намали разходите в най-скоро време, компанията ще загине.
Спасението идва през януари 1998 г. в лицето на Доминик Ериар Дебройл, дъщерята на Андре Ериар Дебройл, която поема кормилото на Rémy Cointreau. Известна с твърдата си и непоколебима управленска визия, както и със способността си да се издигне над семейните интриги, тя започва да продава по-малко печелившите дъщерни дружества с цел да намали натрупаните дългове. Успоредно с това Доминик Дебройл стартира рекламна кампания подкрепяща доказано успешните ключови за Rémy Cointreau марки.
През 1999 Доминик продадава шампанския бранд Krug, търговската компания от Бордо Grands Vins de Gironde и 40 процентния си дял в Seguin Moreau, предприятие произвеждащо бъчви.
За да разшири дистрибуцията си тя инициира съвместно предприятие за дистрибуция между Rémy Cointreau, Highland Distillers и Jim Beam на Fortune Brands, наречена Maxxium Worldwide BV. По късно към този джойнт венчър се присъединява шведската V & S Vin & Spirit AB, (Absolut водка). Новата мощна дистрибуционна компания разпространява, успешно огромно портфолио от марки, в 35 страни по света с изключение на САЩ и Карибския басейн.
През 2000 Rémy Cointreau се впуска в пазара на водка, като придобива, базираната в Холандия Bols NV, известна не само с линията си коктейлни ликьори, но и със своrje оборотни водка, джин и дженевър. По същото време купува и гръцката марка бренди Metaxa. След тази последна покупка, компанията спира с придобиванията и започна консолидиране.
Тази стратегия се различава от тенденцията на глобални придобивания в индустрията, но помага за оптимизацията на портфейла на холдинга от марки вино и шампанско и най-вече за утрояването на оперативните печалби на основните четири марки само за две години. Тази стабилизираща стратегия подвежда, някои анализатори, които през 2005 г. обявяват, че компанията се подготвя за поглъщане от по-голяма група.
Оптимизацията на компанията продължава и през юни 2005 г. Rémy Cointreau продават правата за разпространение и производство на Bols водка в Русия и Полша на Central European Distribution Corporation (CEDC). Шест месеца по-късно обявяват за продажба цялата марка Bols. През март 2006 г. Rémy Cointreau обяви, че е приключила продажбата не само на Bols, но и на другите си холандски марки, включително Bokma, Coebergh, Corenwyn и Pisang Ambon. Тя разпродава също и своите две италиански марки ликьори, Galliano и Vaccari.
Ключовите марки на Rémy Cointreau — шампанските Piper-Heidsieck и Charles Heidsieck, ликьора Cointreau, и коняка Rémy Martin- продължават да растат.
През 2008 г. Rémy Cointreau започват поетапно да излизат от Максиъм (Maxxium Worldwide BV.), организирайки своя пряка дистрибуционна организация. На 1 Април 2009 г., Rémy Cointreau вече контролира 80% от дистрибуцията на собствените си марки.
На 8 Юли 2011 г. Rémy Cointreau продава своята шампанска дивизия на EPI Group. Rémy Cointreau обаче остава ексклузивен дистрибутор на марките Piper-Heidsieck, Charles Heidsieck и Piper Sonoma.
През юли 2012 г. групата придобива Bruichladdich Distillery Company Limited и навлиза в скоч индустрията. Към края на същата година Remy Cointreau (Реми Коантро), придобива всички активи на семейната компания, производител на коняк Larsen (Ларсен), която 6 месеца по късно продава на скандинавската група Altia.
Търговски марки
