Tullamore D.E.W.®
Ирландско Уиски | William Grant & Sons
Tullamore D.E.W, легендарното нежно ирландско уиски е любима напитка на поколения ирландци, а в последните години и на милиони хора по света. Споделяно с компания от стари приятели пред открития огън на някой ирландски пъб, в оживената атмосфера на модерния градски бар, или в уютния ни дом, едва ли някой се замисля колко богата и интересна история стои за тази стара ирландска марка.
История на марката
Легендата за името Tullamore
Тъламор е име, което съществува още в много ранната история на Ирландия. Легенда от първите години на християнската ера (120 — 123 г.), разказва за ирландски войвода на име Кахир Мор (Cahir Mhor), който имал тридесет сина, най-големият се наричал Рос Фейгл — Рос на пръстените (Ros Failghe — Ros of the Rings). Потомците на Рос формирали клана Хай Феългъ (Hy Failghe), който заемал обширна територия в средните земи, където денс се намира графство Офали.
Сгушен в долината, под обраслия с пирен било на планината Слийв Блуум (Slieve Bloom), клана имал избрано място за голямата родова среща Tullach Mhor (голямо събрание). Днес това място е известно като град Тъламор (Tullamore) и е просперираща столица на област с богато зърнопроизводство.
Създаване на дистилерията в Тъламор
Точно тук, в самото сърце на града, на брега на река Клодия (Clodiagh), през далечната 1829, изестния за времето си производител на уиски, Майкъл Молой основава дестилерията Tullamore. Използвайки предимствата на реката, основната пътна артерия, той успешно транспортирал своето уиски до Дъблин, а от там до всички кътчета на Ирландия. Продукта на дестилерията Tullamore бързо си спечелва репутацията на много добро и евтино уиски (една бутилка по това време, струва само няколко шилинга) и бизнеса скорострелно тръгва нагоре.
След смъртта на Молой, през 1857 г. дестилерията преминава в ръцете на неговия племенник Бърнард Дейли, който я преименува на B. Daly Distillery. През 1887 г. тя наследена от неговия син капитан Бърнард Дейли.
Капитан Дейли е страстен спортист и виден собственик на състезателни коне. Като такъв той се интересува повече от игра на поло и конни състезания, отколкото от бизнеса с уиски. За да се освободи от тази си тежест и за да има време за своите спортни занимания той назначава Даниел Е. Уилямс, един от служителите в дестилерията, за генерален директор. Капитан Дейли имал способноста да преценява хората много добре и вижда в, започналия едва 14 годишен Даниел Уилямс, правилния човек, способен да ръководи дестилерията честно и отговорно.
И тук стигаме до важната промяна, която до ден днешен е отговорна за забележителното развитие на тази голяма марка уиски.
Семейство Уилямс
Даниел Уилямс бил изключителна личност. Енергичен и предприемчив, той разширява производствените помещения, изгражда допълнителни складове, бутилираща фабрика и прави значителни допълнения и подобрения в дестилерията като монтира първата електрическа осветителна система в град Тъламор, а през 1889 година въвежда и телефона. Уилямс увеличава производствените запаси и развива търговските отношения както в Ирландия, така и на различните чуждестранни пазари.
Уилямс променя наименование на продуктите на дестилерията, добавяйки собствените си инициали D.E.W. (Daniel Edmond Williams), в резултат на което наименованието на уискито става Tullamore D.E.W., а слоганът на компанията «Give Every man His Dew» става изключително популярен.
Този забележителен мъж, управлява дестилерията в продължение на почти 60 години, умирайки на работното си място през 1921 г. Даниел Уилямс бил известен благодетел на бедните, и неговата смърт е оплакана от целия град. Управлението се поема от сина му, капитан Джон Уилямс, който работи в дестилерия от 1918. Капитан Уилямс служил в британската армия през Първата световна война и е награден с Военен кръст. Неговият син, Шон, е убит, служейки като лейтенант в Кралската артилерия по време на Втората световна война.
Междувременно, през 1903 г., дестилерията е преобразувана в компания, B. Daly and Co., Ltd., като част от акциите са притежание на капитан Дейли, а друга на семейството на Уилямс. През 1931 г. капитан Дейли подава оставка като директор на борда и семейството Уилямс придобива всички негови акции в компанията.
Създаване на първото блендирано уиски
През 1947 година Дезмънд внука на Даниел Е. Уилямс посещава САЩ, един от най-важните пазари на дестилерията Tullamore D.E.W и се връща у дома с идеята за нов продукт — блендирано ирландско уиски.
Дезмънд Уилямс става първията ирландец, който купажира традиционното ирландско уиски с дестилирано в колонна система зърнено уиски.
То е с много по-лек характер от това дестилирано в меден казан и прави финалния бленд с по универсален вкус, който да се конкурира с уискитата произведени и от двете страни на Атлантическия океан. И до днес блендираното ирландско уиски Tullamore D.E.W. Оriginal е най-популярния продукт на марката.
Истинското ирландско уиски е дестилираното в меден казан и е познато като Single Pot Still (Сингъл Пот Стил). До този момент колонната дестилационна система е отричана от всички производители на ирландско уиски, но успехът на Tullamore Dew Blended Whiskey и доминиращата популярност на шотландските блендове и дългите години на застой, много скоро ги кара да размислят.
Освен с тази си идея Дезмънд Уилямс блесва и с това че успява да пресъздаде древната рецептата на легендарния ирландския ликьор Irish Mist. Отлежалото уиски за рецептата, която включва още пирен, мед от детелина и букет от ароматни билки, естествено било Tullamore D.E.W. За производството на ликьора е създадено дъщерно дружество The Irish Mist Liqueur Co. Ltd.
Ликьора Irish Mist и Tullamore Dew Blended Whiskey бързо придобиват известност, особено в Съединените щати, но това не помага особено на компанията, която наред с останалите производители от бранша е изправена пред сериозна заплаха от банкрут.
Тежки времена за ирландското уиски
В продължение на почти 50 години всички ирландски производители на алкохол са сериозно засегнати от поредица от международни събития, които заедно повлияват изключително неблагоприятно на всички в този отрасъл.
Първото от тях е сухият режим в САЩ (1919 — 1933), през който изчезва изцяло един основен експортен пазар. Второто неблагоприятно обстоятелство е търговската война с Англия през 30 — те години на 20 век, която води до загубата на всички пазари на ирландско уиски в Англия и Британската империя, вкл. Канада, Австралия, Нова Зеландия и части от Карибския регион и Далечния изток. И двете събития повлияват отрицателно на продажбите на Tullamore D.E.W.
По незнаини причини по време на Втората световна война, правителството прави огромен гаф и ливидира този отрасъл. Благодарение на Чърчил, правителството на Великобритания, прави точно обратното, подпомага производителите на уиски, отчитайки нуждата от свеж приток на валута.
През дългия период на възстановяване след Втората световна война, всички производители на уиски, продължават да изпитват сериозни затруднения от търговски характер. Като следствие от изгубените пазари, ирландските дестилерии намаляват производството си и запасите си от отлежаващо уиски. Дестилерията в Тъламор не прави изключение.
Когато през 1952 г. правителството отново вдигна данъците става ясно че вътрешния пазар не може да подкрепи толкова много марки. Ирландците може да са известни пиячи, но това било извън техните възможности. През 1953 г. проучване на ирландския външно министерство показва, че 50 на сто от консуматорите на уиски в Щатите никога не са чували за ирландско уиски. Ирландски емигранти се виждат като американци и обръщат гръб на майчиното уиски.
През 1959 година дестилерията в град Тъламор е закрита. За щастие на съвремените почитатели на марката, през 1965 година тя е продадена на Powers, като производството продължава в дестилерията в близост до Корк. По същото време през подобна реорганизация преминават и други основни търговски марки в сектора на производство на ирландско уиски.
Консолидиране на ирландските дестилерии
В периода между 1966 и 1972 година всички съществуващи ирландски дестилерии се обединяват, за да възродят тази индустрия — под наименованието The Irish Distillers Group (собственост на Pernod Ricard). Производството също е консолидирано в две дестилерии в графство Корк (където се произвеждат продуктите на марката Tullamore D.E.W) и графство Антрим.
През 1994 година монополна позиция в сектора на производство на ирландско уиски на Irish Distillers е разбита с продажбата на марката и активите на Tullamore D.E.W на C &C International (Cantrell & Cochrane). Тази промяна е приета както от продавача, така и от купувача, като възможност за засилване на конкуренцията и инвестициите в този пазар, както и за стимулиране на растежа в продажбите на тази категория спиртни продукти.
Производството на Tullamore D.E.W, продължава да е в Мидълтън.
Години на успехи
Само за няколко години C &C International успяват да реализират 600 000, 9 — литрови каси (2008 г.), с което налагат Tullamore D.E.W като ирландско уиски No.2 в света.
Успешното развитие на бранда го прави апетитна хапка и на 1 юли 2010 William Grant & Sons обявява покупката на акции и активи от C &C International на стойност 300 млн. евро, и така добавят Tullamore D.E.W като тяхна 6 — та позиция в портфолиото си от глобални марки като Glenfiddich, The Balvenie, Grant’s, Hendrick’s и Sailor Jerry.
Днес ирландското уиски е най-бързо развиващата се категория спиртни продукти, а Tullamore D.E.W марката с едни от най-добрите показатели. С темп на нарастване от 20% на година Tullamore D.E.W продължава да изпреварва останалите производители в тази категория.
Нарастващата популярност на марката подтикват новите собственици да превърнат старата дестилерия, истинския дом на Tullamore D.E.W в град Тъламор, в посетителски център. «Tullamore D.E.W Heritage Centre» предлага на посетителите от цял свят възможност да се докоснат до историята и да се запознаят с технологията на производство на тяхното любимо уиски.
Днес Tullamore D.E.W е
От 10 септември 2012 официалният дистрибутор на марката за България е Трансимпорт ООД (Transimport). Tullamore D.E.W е последната от портфолиото с глобални марки на William Grant & Sons, които Трансимпорт представлява на територията на страната.
Изписване и произнасяне на марката Tullamore D.E.W.
През 2012 г. от William Grant &
Популярна до този момент като Tullamore Dew, марката вече се изписва като Tullamore D.E.W., което както се разбира от историята й по-горе е напълно коректно и много по-правилно.
Марката от дълго време присъства успешно на българския пазар и за това време успяха да се наложат няколко начина за произнасяне и изписването и на български. Може да я срещнете изписана като Тълъмор Дю, Тиламор Дю, Туламор Дю или Тюламор Дю.
Според официалния вносител на
Производство
Казват, че да се произведе перфектното уиски, от съществено значение са четири елемента — пеещ ечемик, планински въздух, чиста вода, и майстор владеещ занаята на дестилацията. Графство Офали в центъра на Ирландия е дарено от природата с всички предпоставки за това: добре узряло златно зърно, свеж въздух от планината Слийв Блуум, бистра вода, ароматизирана с есенции от местните торфените залежи, и вековни традиции в изкуството на дестилацията. Всичко тези фактори успешно са съчетани в продуктите на марката Tullamore D.E.W.
Зърното
В миналото прибирането на реколтата от зърно в Тъламор, както гроздобера в средиземноморските винарски региони, е считано за празник. Дестилериата е една от най-големите индустрии в града и в кампанията по събирането на реколтата участват много допълнителни работници. Зърното първо се проверява от механични сепаратори, които отделят всички чужди тела от него. После то преминава през сита, които в крайна сметка го пресяват и оставят идеално чисто.
След като зърното се прибере в складовете, започвал активния сезон за производство на Tullamore D.E.W. и дестилерията заработвал ден и нощ.
Един от най-важните компоненти на аромата на ирландското уиски е немалцования ечемик, към който на определен етап се добавя малц. При производтво на Tullamore D.E.W. уиски освен немалцован ечемик се използва също пшеница, овес и ръж.
Смилане, смесването и ферментация
В първата фаза на производсто на ирландско уиски, едро смляното зърно (грис) се смесва с топла изворна вода във процес нареченен «машинг». Получилата се сладка зърнена течност, наречена «уорт», прецедена и изстудена се налива в съдовете за ферментация, където се добявят дрожди, с чиято помощ захарите се трансформират в алкохол.
Ферментиралата течност наречена «уош» е готова за дестилация
Дестилация
Дестилацията се извършва в големи плоскодънни медни казани с високи вратове.
Така нареченият «уош» се загрява в първия дестилатор (Wash still), чийто краен резултат кондензира в слаба алкохолна субстанция. Това определено не е уиски. Получения дестилат наречен «low wine» отива отново в казана (Feint still), кадето се редестилира, като по време на тази дестилация се премахват много от нежеланите примеси в алкохола. Получената продукция е О.К. за стандартите на шотландското уиски, но не и за ирландските. Спирта преминава още една, трета дестилация отново в меден казан (Spirit still), където протича последната оптимизация. Резултатът е висококачествен, безцветен, високоалкохолен спирт, който разбира се още не е подходящ за пиене.
Седем дълги години трябва да минат, най-малко, преди дестилата да е узрял достатъчно, за да стане част от бленда на марката Tullamore D.E.W.
Дестилерията произвежда и зърнено уиски, което използва за блендовете си.
Узряване
Узряването става в продължение на много години в големи, тъмни и прашни помещения, напоени с аромата на дъб, шери и разбира се уиски. Tullamore D.E.W. отлежава в дъбови бъчви, в които преди се е съхранявало шери, порто или бърбън. Узряването в бъчви от американски бял дъб, в които преди това се е съхранявал бърбън е от ключово значение за характера и вкуса на Tullamore D.E.W.
Блендиране/Купажиране
Ирландското уиски е резултат от смесване на три типа уиски: зърнено дестилирано в меден казан, познато като Single Pot Still (Сингъл Пот Стил), малцово уиски и зърнено уиски, дестилирано в колонна дестилационна система. Макар, отличителният характер на ирландското уиски да се дължи повече на дестилацията, майсторството на купажора е от ключово значение за финалния вкус на продукта.
Бутлиране
Бутилирането е последната фаза в един процес, който отнема между 3 и 20 години. Отлежалото уиски се разрежда с вода до нужната сила (обикновено 40 об. % алк.) и се бутилира.
Ами това е. Сега, ако още не сте го направили е време да отворите своята бутилка с Tullamore D.E.W. и наздраве!
Продукти на марката
