Тенеси Уиски

Jack Daniel's / George Dickel

Бърбън ли са уискитата на Тенеси

Особености наТенеси уиски
Дървени въглища за тениси уиски

Независимо от факта, че най-популярната категория при американските уискита е бърбъна, най-обичаната марка родом от този континент е Jack Daniel’s. Продуктите на тази марка обаче не са бърбън, те са Тенеси уиски и се правят по различен маниер от тези в Кентъки и останалите щати. Каква е разликата и какво е уникалното тук, ще разберете в следващите редове.

Разделението на стиловете

Разбира се в ранните години на прохождане на американските уискита, всички «марки» се произвеждали по един и същ начин. Територията на Тенеси бива колонизирана от Шотланци и Ирландци, бягащи от първите акцизи върху производството на алкохол, наложени от Джордж Вашингтон. Те използвали местната царевица и ечемик, вземали от пречистената от варовитите скали вода, произвеждали и транспортирали продукцията си надолу по реката. Нищо различно, нищо необичайно.

Разделението между бърбъна на Кентъки и стила Тенеси идва през 1920, когато се появява «Процесът на окръг Линкълн» (Lincoln County Process). Това изобретение се приписва на Алфред Итън (Alfred Eaton), който описва как филтрира произведеното от него уиски през няколко стъпки дървени въглища от клен. Разбира се има доказателства, че принципът вече е бил използван преди неговото «изобретение». Без значение кой е бил пръв, от средата на 19 век, това става основна техника в Тенеси.

Въпросът, защо тази практика се е разпространила само в Тенеси и никъде другаде, продължава да гложди, затова ще Ви позанимая още малко с нея. Историята не дава конкретни доказателства за това, но е възможно полски и руски производители на алкохол да са пристигнали в щата по това време. Водата в Полша била филтрирана през дървени въглища още през 16 век, преди този процес да се приложи в производството на водка. През 18 век повечето полска водка се е пречиствала по този начин, преди да се ароматизира. В края на краищата глобализацията на информация не е от вчера. Производители от целия свят обменяли информация, експериментирали и променяли своите производства по начин, който смятали за най-удачен.

Един от първите — използвали тази техника бил младият Джак Даниел (Jack Daniel). Той започва да дестилира уиски на крехката 7 годишна възраст. През 1863, когато е на 13 години, управлява своя собствена дестилерия. Няколко години по-късно Джордж Дикел (George Dickel), търговец на уиски, купува действаща дестилерия близо до Тулахома (Tullahoma) и до края на века я превръща в най-голямата и най-модерната в щата.

Трудностите

Следват трудни времена за производителите на уиски. «Движението за въздържание» започва да показва своите зъби и през 1910 година производсвото в Тенеси е забранено. Дестилерията Jack Daniel’s, ръководена по това време от неговия племенник Лем Мотлоу (Lem Motlow), се мести в Сент Луис (St. Louis) за период от 9 години, когато Сухият режим обхваща целите Съединени Американски Щати. През 1936 година, след могъща борба върху правата на името, той успява да се върне в Линчбърг (Lynchburg).

Джордж Дикел е изправен пред подобни проблеми. Когато настъпва забраната, той мести производството си в Луисвил (Louisville). Въпреки това, методът на филтрация през дървени въглища се запазва. Минава доста време преди той да се завърне у дома.

Технологията

По дефениция Тенеси уиски трябва да бъде произведено от минимум 51 % еднотипно зърно. Технически това може да бъде пшеница, царевица, ечемик и пр., но на практика и двете действащи дестилерии използват царевица. Тя формира около 80 % от зърнената каша на Jack Daniel’s.

Процесите на смесване на зърното, на ферментация и дестилация са еднотипни с тези на Кентъки. Това, което определя специалния му характер, е филрирането на «бялото куче» през 3 метра гранулирани дървени въглища от клен. Това е двоен процес, който премахва примесите от младия спирт и същевременно дава мек, сладнеещ вкус. Сладостта идва от съдържанието на захари в клена, които се задържат чрез обгарянето и се извличат от преминаващия алкохол.

При Jack Daniel’s са нужни до 5 дни течността да се филтрира от вълнените одеала, които са на дъното на варела.

Dickel има съвсем различен подход. При него вълнените одеала са разположени отгоре и отдолу на варела. Това прави неговия стил много по-деликатен от богатия и ликьорен Jack Daniel’s.

Различия между двете дестилерии се намират и при процеса на отлежаване. Докато Jack Daniel’s използват многоетажните складове и постоянно разменя местоположението на бъчвите, при Dickel's отлежават в едноетажни сгради, които се отопляват през зимата.

Ако трябва да посочим една марка, която създаде пътя и отвори света към уискитата на Америка, това определено ще е Jack Daniel’s. Той някакси успява да култивира рокендрол имиджа, без постоянно да се рекламира като бунтовническо питие. Той е пример за невероятно успешна маркетинг стратегия, без аналогия при кехлибарените напитки. До ден днешен това е и марка, която все още никой не се е захванал да имитира.

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019
Топинг черен шоколад на Монин

La Sauce de Monin Dark Chocolate

La Sauces de Monin Dark Chocolate (сос Монин Тъмен Шоколад) е висококачествен шоколадов топинг, създадена специално за барове и кафенета и ценители на изтънчения вкус.