Днес Япония е една от четирите страни, основни производители на уиски и втора — по производство на сингъл малц. Вероятно всичко това е благодарение на двама мъже: Шинджиро Тории (Shinjiro Torii) и Масатака Такецуру (Masataka Taketsuru).

Като младеж, Шинджиро Тории работи при чичо си, който произвежда и търгува със различни алкохолни напитки, между които и уиски. По-късно той започва свой собствен бизнес, като търговец и производител на западни алкохолни напитки. След поредица от успешни опити в производството на порто, през 1919 година той пуска на пазара своето Finest Liqueur Old Scotch Whisky. Според етикета, то било бутилирано от «Torys Distilery» (Дестилерия Торис), четири години преди Тории да отвори своето предприятие Yamazaki (Ямадзаки). Тази първа дестилерия той построява в Киото (Kyoto), известен със своята уникална вода.

Такецуру произлиза от семейство производители на саке. Той кръстосва пътя си с уискито по съвсем друг начин. Учи в техничекия университет в Осака, от където е нает от търговеца на алкохол Сетзу Шузо (Settsu Shuzo) Той му поверява производството на различен тип алкохони напитки. Такецуру се доказва като надежден и през 1918 година компанията го изпраща в Шотландия, където усвоява на практика всички тънкости на производството на уиски в дестилериите Longmorn (Лонгморн) и Hazelburn (Хазелбърн — вече несъществуваща). Същевременно той присъства на курсове по химия в университета в Глазгоу. Когато през 1920 год. се завръща в Япония, заедно с шотландската си съпруга, той е най-опитният уиски експерт в цялата страна. Тези знания определят, както неговата съдба, така и тази на японското уиски. За съжаление на Сетзу Шузо, когато Такецуру се завръща, компанията страда от икономическите последици на депресията и плановете за построяване на дестилерия били изоставени.

През 1924 година, когато Тории отваря дестилерията Yamazaki, той наема Такецуру за управител. Следва първото истинско комерсиално производство на уиски в Япония. Такецуру работи за успешната дестилерия 10 години и през 1934 година основава своя собствена уиски компания Dainipponkaju (Дейниппонкаю~дано съм уцелил), както и дестилерията Yoichi (Йочи) в Hokkaido (Хокайдо). Когато избухва войната, той произвежда алкохол за нуждите на армията. Това правят и неговите конкуренти. След края на войната продължава работа, сменяйки името на компанията на Nikka Whisky Distilling (Дестилираща Компания Никка). Докато тук произвежда мощни и силно изразени торфени малцове, то в дестилерията Miyagikyo (Миаджикио), която открива през 1969 год., малцовите творения са тенденциозно много леки.

Синът на Тории — Сажи (Saji) върви по стъпките на баща си. През 1963 той преименува компанията на Suntory (Сантори) и десет години по-късно построява втората уиски дестилерия в Hakushu (Хакушy), коята става най-голямата в света.

На този етап има 10 уиски дестилерии, опериращи на територията на Япония:

• Yamazaki — Разположена на основния остров Хоншу (Honshu), между Киото и Осака — Собственост на Suntory (Сантори).
• Hakushu — също разположена в Yamazaki — собственост на Suntory (Сантори).
• Yoichi Distillery — разположена на остров Хакайдо (Hokkaido) — собственост на Nikka (Ника).
• Japanese Whiskey by Tokyobaron
• Sendai/Miyagikyo — разположена близо до град Сендаи (Sendai) — собственост на Nikka (Ника).
• Fuji-Gotemba — разположена близо до планината Фуджи (Fuji) — собственост на Kirin (Кирин).
• Karuizawa — разположена в Нагано (Nagano) — собственост на Mercian, която е част от Kirin (Кирин). Преустановява работа през 2001 година.
• Hanyu — разположена в Сайтама (Saitama), близо до Токио — затворена през 2000.
• Chichibu — нова дестилерия, основана от Ичиро Акуто (Ichiro Akuto) — разположена в Сайтама (Saitama)
• Shinshu — разположена в Нагано (Nagano) — собственост на Hombo (Хомбо).
• White Oak — разположена в Хиого (Hyogo) — собственост на Eigashima Shuzou (Ойгасима Сизо).