Водата е втория основен елемент при създаването на уиски и същевременно най-мистериозният. Тя е нужна, както за производството му, така и за неговата консумация. Най важната й характеристика е, че трябва да е много. Всяка дестилерия е позиционирана на място с изключително големи запаси на вода.
Най-добрата за тази цел е меката вода. Повечето шотландски дестилерии се кълнат в мекотата на водата, която използват. Това е така, когато тя извира от гранитните недра на шотландските планини или тече по торфените корита на реките. Шотландската вода е известна още с ниското си ниво на pH, понеже в нея има следи от киселинен торф, което спомага при ферментацията. Когато водата тече по своя път до дестилерията абсорбира безброй аромати. Трите торфени чудовища на южния бряг на остров Айла (Islay) — Ardbeg, Lagavulin и Laphroaig, използват вода течаща километри през торфени залежи, правещи я богата на фенолни елементи. Чудесно! Но не само меката вода прави добро уиски. Според мен заслугата на меката вода е малко надценена. Дестилерии като Glenmorangie и Highland Park произвеждат превъзходни уискита със завидни характеристики, а използват твърда вода. От друга страна за качеството на бърбъна допринася изключително варовитата и твърда вода на Кентъки и Тенеси, която същевременно е и бедна на минерали.
Също така трябва да е с много ниско съдържание на желязо и богата на калции и цинк. Дестилация е процес на разделяне на смес от течности на съставящите я части чрез частично изпарение и кондензация на образуваните пари. Т.е ако използваме вода от градската водопроводна мрежа или промишлена вода (както правят великите наши производители на алкохол), то ще имаме чедесен аромат на хлор и още нещо.
Друга необходима черта на водата е, че трябва да е студена. Някои дестилерии дори затварят за няколко седмици през летния сезон, не само поради липсата на достатъчно вода, но и заради температурните и нива. За да се получи добър конденз при дестилацията е необходима много студена вода.
Вода е нужна да се разреди уискито до необходимите 63 −64 об.% алк. преди да се налее в дъбовите бъчви за отлежаване. След завършване на матурацията настъпва ред на процеса гасене. Уискито се разрежда до желаното алкохолно съдържание отново със същата вода.
Може би най-важния момент идва при консумацията. Би било грях да използваме лед или вода от градската водопроводна система за да охладим или разредим питието прекарало години в дъбова бъчва в очакване на този момент. Долейте своето уиски с няколко капки изворна вода със стайна температура. Така повярвайте ми ще усетите какво наистина пиете. Забравете за леда. Не разваляйте безценото си питие (независимо от цената) със замръзнала вода за 2.40 лв/куб.
Помнете! И най-малките детайли имат значение!
Кратка история на уискито
В далечните тъмни времена някъде в Шотландия или Ирландия, в стъклени колби и медни казани, донесени от далечни страни, потайни монаси приготвяли чудни, весели питиета, с лечебни свойства. Едва ли тогава някой от тях е осъзнавал, че дава началото на една огромна и мощна идустрия.
Производство на Уиски - Част 1
Зърното е основната суровина за производството на уиски. Това разбира се е много общо казано, тъй като под тази дума различаваме ечемик, царевица, пшеница, ръж и пр. др. култури.
Производство на Уиски част 2
Водата е втория основен елемент при създаването на уиски и същевременно най-мистериозният. Тя е нужна, както за производството му, така и за неговата консумация. Най важната й характеристика е, че трябва да е много. Всяка дестилерия е позиционирана на място с изключително големи запаси на вода.
Производство на уиски — Част 3
Малцовото уиски се произвежда изключително и само от малцован ечемик. От всички видове уиски, независимо в коя част на света са произведени, били те със царевица или ръж, малцования ечемик играе първостепенна роля. Той дава натурална конверсия на скорбялата в захари. В противен случай е необходимо изкуствено обогатяване с ензими, както се прови главно при канадското уиски и по-евтините брандове.
Производство на уиски — Част 4
Дестилацията на уиски е процес, който никой не би могъл да унифицира. Не защото е изключително сложно, а поради това, че различните видове уиски имат своя собствена технология. Независимо от това обаче, всичко започва от малцово уиски, което не случайно е най-добре развито в Шотландия.
Производство на уиски — Част 5
Отлежването е наука и изкуство. Тук няма писани правила, а години на опит, знания и много любов. На пазара може да срешнете 10 годишно и 25 годишно уискита на еднакви цени. Годините не винаги са показател за качество, а начина на отлежаване, вида на дървото, бъчвата, условията на съхранение и разбира се уменията на специалистите в дестилериите.
Кратката история на Канадското уиски
Според Канадската Асоциация на Дестилериите в тази най-северна страна на Американския континент се произвежда уиски повече от 200 години. Първата дестилерия е отворена в Квебек (Quebec) през 1769 година. През 1840 година в страната работят повече от 200 дестилерии.
Производство на Ирландско уиски
С годините ирландците изграждат своя собствена традиция при производството на уиски. Въпреки че технологията им на производство не се различава съществено от тази на шотландците, те имат свой собствен и уникален характер.
Характеристика на шотландския уиски региона Лоуланд (Lowlands)
Регионът Лоуланд (Lowlands) е най-южната част на Шотландия и най-близката до Англия. Той е известен още като «Ghalldach», което означава «некелтски регион» (не питайте как се произнася, не мога да си изкълча езика). По-голямата част от дестилериите тук са разположени в близост до северната му граница с Хайланд, която се определя като линия между градовете Дъндии (Dundee) и Грийнък (Greenock), или ако щете Глазгоу и Единбург, понеже са по известни.
Най-богатата и изчерпателна уиски колекция на достъпни цени. Посетете ни на място и получете консултация или разгледайте нашия онлайн магазин.
Гиганта в канадската уиски индустрия, марката Canadian Club започва своя житейски път през далечната 1858 година.
