Първи по пътя на нашата разходка са Tomintoul (Томинтоел), Tamnavulin (Тамнавулин) и Braeval (Брейвал), следвани от Balmenach (Балменакх), стояща самотно от другата страна на реката и The Glenlivet (Гленливет) — дестилерията, дала началото на популярността на Спейсайд като район, където се произвежда висококачествено малцово уиски. Ако последваме реката Авон, ще преминем през кокетния и добре подреден Cragganmore (Краганморе), а малко по-надолу — до Glenfarclas (Гленфарклас). Оттук нататък дестилериите са все по-нагъсто. Всяко малко пътче ни води до долчинка и до все познати имена като Tamdhu (Тамдю), Knockando (Нокандуу) и Cardhu (Кардю). Наближавайки към Дафтаун (Dufftown), ще преминем през Dailuaine (Далюйни), Benrinnes (Бенринес) и Aberlour (Аберлор).

Оттук можем да поемем по течението на река Дулан — към Дафтаун (Dufftown) или на север — към Ротс (Rothes). В Дафтаун (Dufftown) можем да изберем измежду седем дестилерии, три от които — Glenfiddich (Гленфидикх), Balvenie (балвение) и Kininvie (Кинвие) — са от едната страна на реката. По-малко забележима е дестилерията Mortlach (Мортлах), която със своето превъзходно уиски, въздига Дафтаун (Dufftown) като столица на Спейсайд. Останалите дестилерии са Convalmore (Канвалмор), Dufftown (Дафтаун), Glendullan (Глендулан)и Pittyvaich (Питивайк — наскоро затворена). От двете страни на пътя за Ротс се забелязват дестилериите Craigellachie (Крайгелачи) и The Macallan (Макалън). Ротс е малък град, с една единствена улица и пет дестилерии, които не се забелязват, понеже са закътани много добре от пътя. Населението му оспорва титлата на Дафтаун (Dufftown) като първи град на Спейсайд. Тук се намират Caperdonich (Капердоникх), Glen Rothes (Глен Ротс), Glen Spey (Глен Спей) и Speyburn (Спейбърн), а внушителните викториански сгради и елегантните градини на Glen Grant (Глен Грант) показват, че това е типичен уиски град. На около 20 километра източно се намира Кейт (Keith) — следващият по-голям «уиски град». Пътят ни преминава през Auchroisk (Отръск), сравнително млада (1974), която прилича повече на модерен хотел, отколкото на дестилерия. Следват Glen Keith (Глен Кейт) и Strathmill (Стратмил), които произвеждат чудесни питиета, но гордостта на Кейт (Keith), където се произвежда едно от най-добрите малцови уискита на Спейсайд, е Strathisla (Стратайла). Последната дестилерия в Кейт (Keith) е Aultmore (Олтмор), чието малцово уиски толкова се харесва от производителите на блендове, че много рядко изкарва продукция със собственото си име. На североизток оттук се намира Елгън (Elgin), а около него дестилериите: Benriach (Бенриак), Coleburn (Колбърн), Glen Elgin (Глен Елгън), Glenlossie (Гленлуси), Glen Moray (Глен морей), Linkwood (Линкууд), Longmorn (Лонгморн), Mannochmore (Манокмор), Miltonduff (Милтондаф) и Mosstowie (Мостоуи).

Трудно е да се каже нещо по-определено за дестилериите в източната част на Спейсайд, поради факта, че три — Banff (банф), Glendronach (Глендронакх) и Glenglassaugh (Гленглеасох) — от общо четирите в района не са работели дълго време. Glendronach и Glenglassaugh в момента работят с нови собственици. Единствената — постоянно работеща е Glen Deveron (Глен Деверан).

Със сигурност пропуснахме малка част от дестилериите, намиращи се в Спейсайд, но целта ми беше не да изброя всичките, а да се разбере колко много и колко нагъсто са разположени те. За да придобиете по-ясна картина, си представете, че във всяко селце и долчинка в Троянския Балкан се издига дестилерия за троянска сливова. Би било добре, нали? За българската икономиката — имам предвид. Да не си помислите нещо друго?