…

Дестилерията на Laphroaig се намира в южната чат на остров Айла, точно на «Красивият бряг на широкия залив»

Преведено от келтски името означава «Красивият бряг на широкия залив» и това не е случайно. Разположена в южната част на покрития с дълбоки и древни торфени залежи остров Айла, Laphroaig (произнася се Лафройг) е забележителна дестилерия. Обливани от приливните вълни и обгърнати от солена морска мъгла, нейните ослепително бели сгради величествено се издигат на самия бряг. Въздухът е наситен с мирис на водорасли и торфен пушек от димящите пагоди. Суров, но запленяващ пейзаж, място, където се ражда едно най-вълнуващите шотландски уискита.

История на Laphroaig

Създаване на дестилерията

Историята на дестилерията Лафройг е разказ за една общност, безкомпромисна и решителна група от хора, верни на своите корени, които работят здраво, за да гарантират, че това уиски ще остане винаги такова, каквото го познаваме.

Официално за година на създаване на дестилерията Laphroaig се счита 1815 г. Въпреки това първите години на производство на уникалното й уиски е забулено от същата рехава морска мъгла, обгръщаща и днес «Красивият бряг на широкия залив». В основата на родовото дърво на дестилерията Laphroaig, стои семейство Джонстънс. След въстанието на Якобитите от 1745 година, трима братя от това семейство се преселват на остров Айла, където създават собствени ферми за отглеждане на добитък — Роланд в Corairan, Александър в Tigh Cargaman (сега Port Ellen) и Дънкан в Tallant.

Самата история на Laphroaig започва някъде между 1810 — 1816 година, когато двамата синове на Александър Джонстън — Доналд и Александър наемат от местния земевладелец 1 000 акра земя и основават своя малка дестилерия. Както повечето уиски дестилерии по това време и тяхната работела полулегално, но през 1826 Доналд Джонстън е вписан в акцизните регистри и дестилерията е призната официално.

Дюгалд Джонстън управлява дестилерията Laphroaig от 1857 до 1877 г.

През 1836 година Александър имигрира за Австралия и Доналд закупува неговият дял за £350. Като едноличен собственик той не успява да се порадва на зараждащата се популярност на своето уиски, защото през 1847 пада във врящата ечемична каша и загива. Той се жени два пъти като от първия брак има един син и четири дъщери и още едно дете от втория. Дюгалд, големият син на Доналд, е едва 11 годишен и понеже няма кой да поеме дестилерия, тя е дадена под наем на Греъм от Лагавулин (Lagavulin), за срок от 9 години, докато наследникът е на възраст, за да я поеме.

Попечителите на наследството са споменатия по-горе Греъм и братовчед му Джон Джонстън, женен за сестрата на Доналд, Мери. През 1857 година Дюгалд поема управлението на дестилерията, а Lagavulin остават като търговски агенти. Дюгалд Джонстън управлява дестилерията до смъртта си през 1877 г. Той не оставя завещание и Александър Джонстън от Tallant, съпруг на неговата сестра Изабела поема контрола от името на съпругата си и нейните сестри.

Славата на Laphroaig нараства и дестилерията е разширена с нови сгради и мощности. Още тогава, силно опушеното с торф уиски на Laphroaig се радва на широка популярност сред производителите на блендиран скоч. През 1887 г., уважавания по това време уиски журналист Алфред Бернард пише: «Уискито, произведено в Laphroaig е с изключителен характер. Дестилерията е силно подпомогната от обстоятелства, които не могат да бъдат обяснени... вероятно до голяма степен това е повлияно от локацията и водата.»

Успехът, повлиян от качеството, следва неотлъчно Laphroaig, но договорът с Lagavullin, собственост на търговците от Глазгоу, Mackie & Co, силно ги притиска. Компанията изземва половината от продукцията на Laphroaig и я използва за собствените си блендове. Този договор притеснява приживе и Дюгалд, защото ограничава възможността му да продават собственото си чисто малцово уиски на по-широк пазар.

Александър (Санди) Джонстън управлява Laphroaig след Дюгалд Джонстън. Той разширява дестилерията и допринася изключително много за израстването на марката.

Александър умира през 1907 г. и след неговата смърт наследниците завеждат дело и прекратяват договора с Mackie & Co. Техните доскорошни партньори са толкова вбесени, че дават заповед на своите служители от Lagavulin да прекъснат водоснабдяването на Laphroaig. Няма вода — няма уиски. Съдът обаче им нарежда да поправят щетите и работата в дестилерията е възстановена.

От Mackie & Co решават да произвеждат свое уиски с характеристиките на Laphroaig. Те правят реплика на дестилационните им казани, привличат на работа технолога им, използват същата вода и близка локация, но не успяват да произведат нищо подобно на уискито на Laphroaig.

Делата за наследство и възраждането на дестилерията.

Делото за прекратяване на договора с Mackie & Co не е единствената неприятност, пред която е изправена дестилерията. Смъртта на Александър е предпоставка за началото на дълго дело за наследството и собствеността й. Акциите на съпругата му са прехвърлени приживе на него и в надпреварата за наследството се намесват двете му сестри — Г-жа Уилям Хънтър и мис Катрин Джонстън, както и племенникът му Г-н Джонстън Хънтър.

Йън Хънтър управлява Laphroaig от 1921 до 1954 г. Благодарение на него уникалното уиски на дестилерията достига до Европа, Латинска Америка, Канада и дори в САЩ, по време на Сухия режим.

През 1908 г., синът на г-жа Уилям Хънтър, Йън Хънтър, които е завършил образованието си като инженер, е изпратен на Айла да се грижи за интересите на майка си и леля си. През 1921 той поема управлението на дестилерията и я съживява, въпреки финансовите проблеми, причинени от съдебните дела. Това обаче не е лек процес. Той е изправен пред подписването на нов лизингов договор със собствениците Рамзи от Килдалтън. Проблемът е, че Mackie & Co (Lagavulin), правят по-висока оферта за наем. В крайна сметка всичко се нарежда в полза на семейството. Собствениците решават да продадат имота и дават на досегашните наематели първата възможност за закупуване на земята. Освен за Laphroaig, това се отнася също и за дестилериите Ardbeg и Lagavulin. От Mackie & Co опитват да наддават за Laphroaig, но без успех.

След сделката Йън Хънтър решава да увеличи капацитетът на Laphroaig и през 1923 г., той е удвоен. Добавени са по един wash still и spirit still, както и нови помещения за производство на малц. През периода, агенти по дистрибуцията на уискито на дестилерията са Robertson & Baxter. Те помагат изключително много на Йън Хънтър, по време на строежа, а и след това. Около 1927 г., г-н Хънтър решава да прекрати агентството на Robertson & Baxter и започва да продава директно от името на дестилерията. Това продължава и след смъртта му, дори и след придобиването от Long John International през 1960 — те.

Международното признание

Дестилерията има своите възходи и падения, особено през 1930 — те години, но успява да се бори и поддържа доброто си име. Йън буквално разпространява благата вест за Laphroaig по целия свят. Сред първите, които се влюбват в наситеното с торфен дим и мазна текстура уиски са скандинавците. Това не би трябвало да е изненада, защото точно техните предшественици, викингите, са сред най-ранните заселници на Айла (Islay).

Острият мирис на морски водорасли и йод на уискито убеждава служителите на митницата, че това е напитка, която може да бъде консумирана за нищо друго освен за медицински цели. Дали това е измислена история, никой не може да каже със сигурност, но фактите говорят, че Laphroaig е най-продаваната легално алкохолна напитка в САЩ по време на Сухия режим.

Islay Mist, «De-luxe» бленда на дестилерията Laphroaig става изключително популярен не само в Шотландия, но и по целия свят.

През 1928 г., Лордът на Айла моли г-н Хънтър да достави уиски за пълнолетието на сина му (сега Лорд Маргедейл). Както е известно уискито на Laphroaig е твърде тежко за да бъде харесвано от всеки, затова Йън създава Islay Mist, de-luxe бленд от зърнен дестилат и малцово уиски Laphroaig. Този блендиран скоч става изключително популярен не само в Шотландия, но и по целия свят.

Новото разширение на дестилерията, започнато през 1939 г. е замразено по време на войната. Изграден е само един блок. През 1945 г., г-н Хънтър е първият получил разрешение за строеж след края на война.

Беси Уилямсън

След смъртта на майка си през 1928 г. (леля му почива през 1927 г., а братовчед му през 1922 г.), Йън Хънтър става едноличен собственик на дестилерията. Г-н Хънтър ревностно пази тайните на Laphroaig и никога не допуска в близост до дестилерията журналисти, фотографи и дори писатели. Той дори съди пенсиониран служител, за да спре публикуването на негова книга, която съдържа описание на дестилерията. Въпреки това с напредването на годините започва да осъзнава, че е последният от семейната линия и трябва да намери човек, на когото да предаде формулата на Laphroaig.

Бутилка 12 годишен Laphroaig «Old-Liqueur-Scotch-Whisky» от 1930 — те или 1940 — те.

Едно лято, в разговор със своя счетоводител, г-н Хънтър го пита дали може да му намери надеждна жена за сезонна лятна работа в офиса на дестилерията. Счетоводителя препоръчва своята племенница, Беси Уилямсън. Тя съвсем скоро е завършила университета в Глазгоу като магистър и към момента е работила за кратко в няколко местни компании. Беси също приема предложението и опакова своя куфар, вземайки багаж само за едно кратко лято.

Независимо от това, че работата, за която е наета е чиновническа и няма нищо общо, поне пряко, с дестилацията на уиски, Йън Хънтър, много бързо разбира, че Беси е човек, който работи страстно, почтено и може да понесе тежката отговорност да поддържа традициите на Laphroaig. Доверието му в нея е естествен процес и бавно стъпка по стъпка той й предава всички знания за дестилерията, които е придобил с годините. Така лятото, за което Беси Уилямсън отива да работи в Laphroaig, продължава цели 40 години.

През 1950 г., Йън Хънтър, който вече се придвижва само с помощта на инвалидна количка и все повече разчита на Беси Уилямсън, пререгистрира компанията като дружество с ограничена отговорност. Той поставя себе си като управляващ директор, Беси Уилямсън като секретар и директор и неговия адвокат, г-н Д. Маккоуан Хил като директор. През 1954 г, след дълго боледуване от артериална склероза, г-н Хънтър почива. Той завещава дестилерията на Беси Уилямсън.

Беси е една от първите жени собственици на уиски дестилерия в историята на индустрията. Тя приема своята роля изключително сериозно и започва да изгражда тесни връзки между дестилерията на Laphraoig с живота на острова. Госпожицата се превръща в истинска коренячка. Участва в годишното рязане на торф, пее и танцува келтски песни в събота вечер и дори отваря сгради на дестилерията за обществени танцови сбирки.

Съвременна история

Отличителният герб на принца на Уелс, лично предоставен от Принц Чарлс, потвърждавайки своето признание за качество и предпочитание, гордо стои на етикета на всяка бутилка Laphroaig.

Йън Хънтър не се е излъгал в преценката си за избор на свой заместник. По време на управлението на Беси, славата и продажбите на Laphroaig увеличават в пъти. Но Мис Уилямсън е прагматичен човек. Тя много добре разбира, че за да продължи да расте в световен мащаб, марката се нуждае от подкрепата на международна група, която има финансовата мускулатура да я носи към нови пазари, разбира се с условието да продължи да спазва традициите на дестилерията. Така през 60 — те години, тя продава Laphroaig на шотландската компания Long John International, но продължава да управлява като председател и директор до пенсионирането си през 1972 г.

През 1990 г. марката става част от Allied Domecq, които успяват само за 10 години да превърнат Laphroaig в най-бързо продаваното сингъл малцово уиски в света. През 2005 Pernod Ricard и Fortune Brands си разделят марките на Allied Domecq. Laphroaig става част от алкохолната дивизия на Fortune Brands, позната по-късно като Beam Inc. През 2014 Beam Inc. е придобита от Suntory Holdings, формирайки Beam Suntory Inc, третата по големина компания в индустрията със спиртни напитки и сегашен собственик на марката.

Отличия и награди

През годините уискитата на дестилерията са отличени с десетки награди, но голямата гордост на Laphroaig е, когато принц Чарлс лично посещава дестилерията през 1994 г. и дава правото неговия отличителен герб да бъде използван като знак, потвърждаващ неговото признание за качество и предпочитание. Днес гербът на принца на Уелс гордо стои на етикета на всяка бутилка Laphroaig , както и на 200 годишната сграда на дестилерията.

Съобщението лично написано от принц Чарлс в книгата на посетителите в дестилерията гласи:

Клубът на приятелите на Лафройг е създаден през 1994 година. Ако сте фенове на това уникално уиски, регистрирайте се и станете част от едно огромно семейство.

«Надявам се да продължите да използвате традиционните методи на производство, мисля, че Вие правите най-доброто уиски в света.»

През 1998 година, Laphroaig спечелва цели седем награди, повече от всяка друга уиски дестилерия. През 1999 получава шест награди на International Wine и Spirit Competition and the International Spirits Challenge и това не е всичко.

Приятелите на Лафройг

През 1994 е основан клуб на приятелите на Лафройг «Friends of Laphroaig Club». За да се присъедините към този клуб всичко, което трябва да направите, е да си купите бутилка Laphroaig, да влезете в сайта и да въведете нейния уникален код. Всеки член на клуба става горд собственик на приблизително един квадратен фут (930 кв. см.) от земята на Laphroaig на остров Айла. Като съсобственик на дестилерията Вие имате право на доживотна рента, която можете да получите при посещение в дестилерията под формата на пълна чаша от невероятното им уиски. Като членове ползвате и отстъпки от цената на бутилките в магазина на дестилерията. Към момента членовете на клуба са над 600 000 души.

От Laphroaig винаги са били загрижени за мнението на своите фенове. През 2014 година те стартират мащабна кампания за събиране на мненията им. На специален микросайт www.Laphroaig.com/Opinions, всеки един от Вас може да сподели собствените си мисли за марката и нейните продукти.

Основните продукти в портфолиото на Laphroaig

Продукти на марката.

Laphroaig е един от най-продаваните сингъл малцови уискита в света. Основните продукти в портфолиото на марката са Laphroaig 10 YO, Laphroaig Quarter Cask, Laphroaig Cask Strength, Laphroaig Triple Wood, Laphroaig 18 YO и Laphroaig 25 Year Old. Тях можете да намерите във всеки по-добър магазин или бар.

За истинските приятели на марката, от дестилерията всяка година пускат лимитирани издания, продавани предимно в тревъл ритейл канала (безмитните магазини по летищата). Сред тях са: Laphroaig PX Cask, Laphroaig QA Cask, Laphroaig An Cuan Mor, Laphroaig Cairdeas 2014, Laphroaig Select.

Вижте повече детайли за всеки един продукт на марката както и подробности за технологията на производство на уиски в тази уникална дестилерия.

Продукти на марката

автор: bgBarman.bg