Red Stag By Jim Beam®

Американско Уиски | Beam Inc. | САЩ

Ред Стаг банер

Red Stag, една малко по-различна порода бърбън, марката, която промени представите на младото поколение по света към уиски категорията като цяло.

История на марката

Предпоставките

В световен мащаб все повече хора се обръщат към отлежалите напитки. Всички категории уискита бележат забележителен ръст и конкуренцията в бранша и особено в премиум класовете е жестока. Вратата за приобщаване на нови консуматори е открехната, но въпреки тенденцията, бърбъна, наред с малцовите уискита, все още се считат за мъжки питиета, запазени за по-възрастната аудитория. Младите консуматори и особено дамите предпочитат миксери (алкохолни напитки, миксирани с безалкохолна напитка) и с охота биха посрещнали всяка новост, подадена от индустрията. Те искат да бъдат впечатлени. Момента за креативност и нови идеи е настъпил.

Създаване на Red Stag

Първото десетилетие на ХХІ век в дестилерията на марката Jim Beam в Клермон, Кентъки е белязан от период на стремителна творческа експанзия. През 2007 година на етикетите, на световната № 1 марка бърбън, е добавен Фред Ноу III (Fred Noe III), седмо поколение наследник на основателя Якоб Бийм. Следвайки семейните традиции и ценности, но и пазарните тенденции, той продължава с иновациите и разширяването на продуктовото разнообразие, започнати от неговия баща, Букър Ноу, с малката серия супер премиум бърбъни Booker’s, Baker’s, Basil Hayden’s и Knob Creek.

Ред Стаг Блек Чери банер

Следвайки наследственият си усет към добрия вкус, през 2009 година Фред Ноу пуска на пазара бранда, Red Stag. Линията, е комбинация от четири годишен бърбън Jim Beam и натурални аромати. Първият флейвър на Red Stag е черна череша (Black Cherry).

Атрактивното при Red Stag е, че продуктите на бранда са «Kentucky Straight Bourbon Whiskey». За разлика от подобните продукти на конкурентните брандове, към бърбъна се добавя ликьор, а при Red Stag само естествени аромати. Алкохолното и захарно съдържание не се променя. При 40 об. % алк., съгласно нормативните изисквания, продуктите на марката, определено не са ликьори.

Успехът на марката

След представянето на Red Stag, много от анализаторите не вярват в успеха на бранда. Коментарите са, че това е по-скоро разтягане на продуктовото разнообразие на марката Jim Beam (тя се лансира като «Red Stag by Jim Beam»), отколкото създаване на бранд, който да привлече нови консуматори към категорията. Опасенията са, че ще настъпи «ефекта на канибализма», т.е. продажбите ще са за сметка останалите продукти на Jim Beam. Red Stag Black Cherry, първият продукт на марката, обаче разбива тези съмнения на пух и прах. Още през първата година продажбите доближават 100 хил. 9 литрови каси, а до края на 2011 те достигат 500 хил. Нещо повече,

Според Nielsen, Red Stag Black Cherry, допринася за растежа на категорията бърбън като цяло, с 15%.

Red Stag събаря бариерите и приобщава към категорията нови потребители. Тя става предпочитана от младата градска аудитория, включително жени, консумиращи основно миксери и коктейли с бели спиртни напитки като водка, ром, джин. Марката се превръща в модерна напитка и отваря нова страница в съвременната история на бърбъна.

Продукти на марката

Ред Стаг Продукти на фона на еленски рога

Благодарение на успеха, линията се разраства с нови аромати. В края на 2011 година, на пазара се появяват два нови продукта Red Stag Honey Tea и Red Stag Spiced, а през август 2013, линията се допълва от Red Stag Cider Hardcore. Всеки един получава бляскави коментари от експертите в индустрията.

Вижте повече за всеки продукт на марката!

Продукти на марката

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019

Бърбън Уиски

Алкохолните напитки еволюират и бърбънът не остава по-назад. Времето на Дивия Запад отдавна е отминало, но историческото наследство, оставено от дестилериите, напомня за дългия път, извървян от тази напитка.
Early Times / Jim Beam / Knob Creek / Maker's Mark / Red Stag By Jim Beam / Woodford Reserve / 1792 Ridgemont Reserve / A. Smith Bowman / Ancient Age / Baker's / Basil Hayden's / Benchmark / Blanton's / Booker's / Buffalo Trace / Bulleit / E.H. Taylor, Jr. / Eagle Rare / Elijah Craig / Elmer T. Lee / Evan Williams / Fighting Cock / Four Roses / Heaven Hill / Henry McKenna / Jefferson’s / Jeremiah Weed / Kentucky Tavern / Old Charter / Old Crow / Old Fitzgerald / Old Forester / Old Grand Dad / Parker's Heritage / Pennypacker / Van Winkle / Very Old Barton / W.L. Weller / Wild Turkey

Стилът уиски на Кентъки

Особености на бърбъна
Зърното на Стиажи на които отлежават бъчвите с Уудфорд Резърв

Кентъки е благословен да бъде родина, не само на алкохолната напитка на Америка — бърбъна, но и на първия им народен инструмент — банджото. Общото между тях е, че корените и на двете се намират далече в Шотландия и Ирландия, но са изцяло американски творения. С други думи те са микс от шотландски и ирландски познания, с американска подправка.

Трънливия път на бърбъна.

Алкохолните напитки еволюират и бърбънът не остава по-назад. Времето на Дивия Запад отдавна е отминало, но историческото наследство, оставено от дестилериите, напомня за дългия път, извървян от тази напитка.

Суровите времена изисквали сурови питиета. Никой не се захласвал по шикозни и префърцунени специалитети. Можете ли да си представите Уаят Ърп и Док Холидей, седящи на масата в одимен бар в Тумбстоун, да обсъждат вкусовите характеристики на бутилката single barrel (сингъл барел) или поредния small batch (малка серия) пусната на пазара от Jim Beam? «Червеното око» (Red Eye), както наричали бърбъна, бил твърд алкохол за твърди мъже. Повечето уискита остават такива до Сухия режим през 1920 година.

Дори след отмяната на забраната, стилът на бърбъна остава дразнещ като шкурка. Историята на напитката оправдава това. Индустрията имала нужда да навакса изгубеното производство за много кратко време. Затова дестилационните не изстивали и произвеждали колкото се може повече алкохол.

Както винаги, пазарът определя търсенето. Това е другата основна причина бърбънът дълго време да остане грубо питие. Болшиството от хората, които го пиели не били високо платени изискани господа, а пролетарии — работещи в тежката индустрия и борещи се за всяка троха на масата. Те му се наслаждавали, не защото е най-доброто питие, а защото само това можели да си позволят.

Животът се променя. Потребностите, разбиранията и нуждите също. След войната блендираният скоч залива Америка, а малко по-късно белите алкохоли, като джина, рома и особено водката, направо предизвикват фурор. Тъй като пиенето на миксирани алкохолни напитки (алкохол, смесен с някакво безалкохолно) се преврнал в нещо като стандарт, производителите продължавали да пускат на пазара млади уискита. Въпреки че качеството значително се подобрява, пазарът на високия клас, този на отлежалите премиум алкохолни напитки (с изключението на Maker’s Mark), остава непроменен. Или казано просто — нямало го.

Изправени пред лицето на поредната икономическа криза (тази от 70 — те на миналия век) и най-лошия спад на продажби, вкусовете на хората се изменят отново. Те започнали да консумират по-малко, но определено се вълнували от качеството. През средата на 80 — те производителите се връщат към стария стил. Той се характеризирал с фузелово-маслен характер и дълбок, и тежък вкус на дърво. Не звучи никак приятно нали? Идеята на този подход била да се вземе най-доброто от този стил, а именно опитът в отлежаването. Разбира се, съвременните технологии и уменията на технолозите да контролират процесите на дестилация позволяват да се получи един нов и елегантен стил бърбън.

Светлото бъдеще.

Днес ние сме изключително разглезени от невероятните предложения. Какво да бъде от малката партида на Beam? Дали живия и енергичен Basil Hayden’s (Базил Хайдънс), благородния Knob Creek (Ноб Крийк), копринения стил на Baker’s (Бейкърс) или богатия и многолик Booker’s (Букърс)? Другите дестилерии също имат с какво да се похвалят: невероятният single barrel (сингъл барел) Blanton’s, медът и маслото — елегантният Maker’s Mark, лъхащият на прясна портокаловата кора и дива мента Woodford Reserve (Уудфорд Резърв) на Labrot & Graham’s и върхът на сладоледа — ароматният Rare Breed (Реар Брийд) на Wilde Turkey.

Двукратните насилствени затваряния на производството през 20 век унищожават почти напълно другите истински американски уискита — ръженото и царевичното. Стилът на ръженото уиски е с дълбоки корени. Ръжта има голям дял за изграждането на едни от най-добрите бърбъни, но като самостоятелна напитка има невероятно изразен пикантен вкус, с нотки на кимион и цитрусови плодове, които апетитно експлоадират в устата. В днешно време само Jim Beam и Wilde Turkey произвеждат чисти ръжени уискита.

Царевичното уиски страда от имиджа на контрабандна стока без никакъв финес. В интерес на истината е изключително трудно да се намери качествено такова в днешно време.

В последните години индустрията направи невероятни постижения. Представяте ли си какво би станало, ако Сухият режим и Втората световна война не бяха спрели неговото развитие? Но ние все още сме млади и готови да чакаме и дегустираме новите предложения. Каквото и да сте избрали да опитате днес — наздраве!

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019