Скучни острови. Интересни уискита

Характеристика на подрегиона «Острови» на Хайландс

Лесно е да се мисли, че островите, разпръснати на северозапад от бреговете на Шотландия, са винаги мрачни, студени, самотни и същевременно прекрасни и романтични. Погледнати от ъгъла на любителите на малцови уискита, те не са само това. Тези острови са дом на едни от най-индивидуалистичните шотландски уискита.

Преди повече от сто години те са били населени с малки общности, които отглеждали своите посеви и животни, произвеждайки уиски. Продукцията не била толкова голяма като количество, но плащала сметките. Уиски се произвеждало на Люис (Lewis), Пабей (Pabbay), Тайри (Tiree), а само на Скай (Skye) имало седем дестилерии. В днешно време, на север от Айла (Islay) само пет острова и 6 дестилерии продължават да произвеждат уиски. За разлика от него обаче те не произвеждат уиски, което да влезе в някакъв калъп. Въпреки че спадат към един подрегион, всички те са много различни, благодарение на естествената им среда.

Jura

(Диюра или Джуура)

Най-голямата сграда в единственото населено място на острова, дестилерията Jura може би е причината тук все още да има хора. Ако искате да се усамотите, това е вашето място.

Близостта до Айла (Islay), в едно с насечената и камениста повърност на острова, ни кара да очакваме грубовато и дълбоко торфено уиски. Вместо това ще ви посрещне лек, чаровен и завладяващ сингъл малц, с много плодови нюанси и леко солен завършек. Десетгодишният сингъл малц е лесен за разбиране, дори от начинаещ любител.

Mull

(Муйле)

Положението му не е по-различно. Въпреки че е вторият по големина остров на Вътрешните Хибриди, много трудно някой ще прекара време тук, освен ако няма проблем с превозното средство.

Много е вероятно монасите от ранната келтска църква, които пренесли изкуството на дестилацията, да са използвали този остров като център на производството на алкохол за медицински цели. В края на 18 век една трета от производството на ечемик се е превръщало в уиски. Днес обезлюдяването на острова принуждава единствената останала дестилерия да доставя ечемик от основната земя.

Тази дестилерия има пъстра история. Затворена за дълъг период, сменено име от Tobermory (Тобармоури) на Ledaig (Лидайг) и обратно, серия от отсъстващи собственици. В момента е благородно спасена и предлага два малца без съдържание на торф — Tobermory и торфен Ledaig.

Skye

(Скай)

Този остров е най-големият на Хибридите и оставя скромно впечатление у посетителите. Не протяга ръце към теб, но някакси започваш да го харесваш и не знаеш защо. Планините се виждат едва, едва от надвисналите облаци, и те карат да се чувстваш съвсем незначителен. Това е безкомпромисна земя и съвсем естествено Talisker (Талискер), единственият малц, произвеждан днес тук, споделя част от това сурово великолепие. Веднага го причисляваме към торфените малцови скочове, но определено е различен от тези на Айла (Islay). Водата, която се използва, тече върху торфени залежи, а ечемикът се обработва с торф до около 25 ppm (около половината на Lagavulin). На пръв поглед нищо забележително. Защо тогава Talisker остава едно от уникалните шотландски малцови уискита? Вероятно причината се крие във формата на първия казан за дестилация. Той е с висок врат, дълга и извита лула, с извивка във формата на «U» и пречиствател, който отвежда тежкия алкохол отново в казана, за редестилация. Тази странна форма увеличава отлива и дава възможност за по-продължителна кондензация. Определено това е много индивидуално и енигматично уиски.

Orkney

(Оркни)

Ако Skye е най-първичният от всички изброени острови, то Orkney е най-светският. Той е част от Шотландия, където старите порядки са абсорбирани и опаковани от фабриката на живота.

Поради силните ветрове на остров Оркни не растат дървета. Основната растителност е пирен, който определя и специфичният характер на оркнейския торф.

Първоначално църквата играе основна роля в живота на Orkney и в създаването на прекрасния Highland Park (Хайланд Парк). По времето на незаконното производство дестиларията се управлява от свещеник, който криел бъчвите от дънъчните под амвона.

Дестилерията Highland Park още произвежда собствен малц, използвайки торфа на острова. Тук торфът е основно от пирен, но бали от изсушен пирен се добавят допълнително, за да подсилят аромата. Основно за отлежаване се използват бъчви от испански дъб, в които е отлежавало шери.

Другата дестилерия на острова е Scapa (Скапа). Тя винаги е била в сянката на своя възвеличаван съсед. Основно използвана за производство на пълнители за блендове, нейните сингъл малцови уискита са леки и много приятни, но не и запомнящи се.

И така, тези коренно различни групи от сингъл малцови уискита имат една единствена връзка и тя е, че идват от островите. Голяма част от тях обаче са успели да вплетат тънката си нишка в историята на шотландските уискита.