Jura®

Шотландско Уиски | Whyte and Mackay Ltd | Обединено кралство Великобритания

Дестилерията Джуура

Едва ли някой би си помислил, че един обикновен остров може да крие толкова уникална и жива легенда. The Isle of Jura е шотландска дестилерия, чийто малцови уискита са с едни от дискутираните характеристики. Продуктовото й портфолио може да задоволи всеки вкус, от любителите на леките плодови аромати до маниакално влюбените в силения торфен отпечатък.

Карта на  остров Джуура

Независимо, че се намира непосрествено до Айла, стилът на Джуура не се отличава с торфен пушек, а със сладък и сочен плодов вкус. Въпреки това дестилерията произвежда и два продукта, които биха задоволили всеки фен на изтънчения островен торф.

Разположение

Разположен в близост западния бряг на Шотландия, остров Джуура (Jura) е място, обвито в мистерии и древни легенди. Името на местен диалект се произнася Диюра и преведено от старо-келтски означава «Островът на елените». На острова живеят постоянно около 200 жители, много елени и скитащи духове на древни войни. Шестдесет километров магически рай, където чувството за самота е всепроникващо: един път, една кръчма, една общност и... една дестилерия. Това наистина е един свят, където часовникът тече с друга скорост.

Остров Джуура

Хората населяващи остров Джуура наричат себе си Диюракс (Diurachs). Горди със своята земя те са малко, но задружно общество, а това, което ги обединява е тяхното хубаво уиски.

История на дестилерията

Създаване на дестилерията

Дестилерията Jura е създадена от Лордът на острова, Арчибалд Кембъл през 1810 г. на мястото на стара нелегална пещерна спиртоварна. Това разбира се не означава, че началото е било напълно легално. Първият лиценз е получен едва през 1831. От създаването на дестилерията наемателите се сменят няколко пъти. През 1876 «Джуура» е поета от Джеймс Фъргюсън & Sons, които сключват 34 годишен договор за наем и правят сериозни инвестиции. Фъргюсън построяват много нови сгради и изграждат модерни за времето съоръжения задвижвани от силата на водата, парата и гравитацията.

Дестилерията Джуура, литограх.фия от 19 век

Първото наименование на дестилерията е «Small Isles Distillery».

За разлика от днес, уискито, произвеждано в самото начало в било със силно изразен торфен характер. Според пътеписите на Алфред Барнард «The Isle of Jura Distillery in the 1880s», капацитетът на дестилерията бил 285 хиляди литри годишно. Тя разполагала с 4 уошбака с вместимост 59 000 литра и три казана съответно от по 30, 10,7 и 5,5 хиляди литри. Наличността на три различни по обем дестилатора ни подсказва, че по това време уискито, произвеждано в «Джуура», било тройно дестилирано и това наистина е било така. Дестилерията разполагала с четири склада за отлежаване, в които се съхранявали около 3 500 бъчви или приблизително 1 милион литра шотландско, високопланинско малцово уиски.

През 1890 отношенията на Фъргюсън с лорд Кемпбъл се обтегнали, което дало началото на края на дестилерията. Въпреки че договорът за наем имал давност до 1910 год., след смъртта на Фъргюсън през 1901 оборудването е премахнато и дестилерията затворена. За да не се плащат повече данъци, покривите на сградите са демонтирани и те са оставени да се рушат. През следващите няколко десетилетия от дестилерията остават само основите.

Възкръсване на дестилерията от Джуура

Някъде около 1950 — те, местни собственици на земя от Джура се събират и решават да възстановят дестилерията. Целта им е създаване на работни места за жителите на острова. Инвеститорите са Робин Флетчър, Тони Райли-Смит и блендировачите и търговци на уиски Charles Mackinlay & Co. Компанията Charles Mackinlay & Co. е в бизнеса с уиски повече от век. Нейният основател Чарлс Маккинали е голямо име в уиски индустрията. Той е един от първите през 19 — ти век създали свои марки блендиран скоч.

Дестилерията Джуура

Съмишлениците наемат архитекта Уилям Делме Еванс, чието име е в историческите хроники на много шотландски дестилерии. Той е роден в Уелс, но страстта му към пивоварство и дестилация го притегля в Шотландия. Той също е един от основателите на дестилериите Tullibardine (1949) и Glenallachie (1967). Делме Еванс става управляващ директор на новата дестилерия и остава такъв до пенсионирането си през 1975 г.

Възстановяването на Jura започва през 1960 год. и три години по-късно от казаните потича първият малцов дестилат.

Собственост на марката и дестилерията

Уиски индустрията е изключително динамичен бизнес. Марките и дестилериите често менят своите собственици, което разбира се по никакъв начин не променя характеристиките на продуктите им. Съвременната история на Jura е следната:

Дестилерията Джуура

През 1985 Charles Mackinlay & Co. е купена от Invergordon, която от своя страна през 1993 година е погълната от Whyte & Mackay, която до ден днешен е собственик на марката и дестилерията. Ако навлезем в детайли ще разберем, че през последните години, White & Mackay Distillers Ltd. сменя често своите собственици. През 1990 тя е придобита от American Brands, които през 2001 я преотстъпват на мениджмънта. През 2007 год. United Breweries, компанията на индийския политик и магнат Виджай Маля закупува Whyte & Mackay, заедно с всичките и дестилерии и брандове: Old Fettercairn, Isle of Jura, Tamnavulin и блендиран скоч Whyte & Mackay. През 2013 година, Diageo придоби контролният пакет от United Spirits Limited (USL), филиал на United Breweries и пряк собственик на активите на White & Mackay Distillers Ltd. След придобиването Службата за лоялна търговия (OFT) на Великобритания изказа опасения, че сделката прави Diageo монополист на пазара на скоч и White & Mackay Distillers Ltd. бе обявена за продажба. През 2014 година филипинската група Emperador (Емперадор) закупи White & Mackay Distillers Ltd за £430 милиона.

Символите на Jura

Джуура е остров, обладан от странни суеверия: там никога не секат торф преди май, а сеното се подрежда винаги по посока на часовниковата стрелка. Един от амулетите на The Isle of Jura е кръстът на Анкх, древноегипетския символ на раждането и живота. Наричан заради формата си още кръст с ухо, Анкх е олицетворявал безсмъртието в египетската митология. Кръстът на Анкх е божествен символ, затова попаднал в ръцете на простосмъртни той носи вечност, мъдрост и щастие. Не случайно той е поставен в центъра на някои от бутилките на The Isle of Jura. При всяко наливане от скъпоценната островна напитка кръста се докосва до дланта Ви и носи късмет. Колкото повече наливате, толкова повече късмет ще имате.

Характеристика на основното портфолио на дестилерията Дестилерията Джу

Що се отнася до силуета на бутилката, който е непременен през последните десетилетия, нейната история е чисто практична. Формата предполага по лесен захват, а извитите рамене намаляват стреса върху стъклото при удар, което я прави по-малко чуплива.

Уискитата на Jura

Остров Джуура се намира толкова близо до «меката на торфа», Айла, поради което първите очаквания на повечето фенове на малцовите уискита е да усетят силни фенолни аромати. Истината е, че в далечното минало уискито на Jura е било точно такова, но днес стилът на дестилерията е коренно различен. В същност и приятелите на опушеният островен стил шотландски малц има на какво да се порадват. Един месец в годината дестилерията спира стандартната си линия и произвежда няколко торфени партиди.

Бъчви в дестилерията Джуура

Технологични особености при производството на The Isle of Jura

Сегашната дестилерията е построен върху руините на старата, но цялото оборудване е с изцяло нов дизайн и технология. Първата разлика между далечното минало и бляскавото настояще са характеристиките на уискито. Неговият вкусов профил е по-малко торфен и се доближава повече до Спейсайд. Опушването е само около 2 ppm (части на милион). По-тежките торфени продукти, Prophecy (35 ppm) и Superstition, се произвеждат в лимитирани серии, в продължение на един месец в годината.

Както повечето от шотландските дестилерии и Jura купуват необходимият за тяхното уиски малц от специализирани производители. Опушването става по точно определена спецификация. Важна особеност е, че за майшуването и ферментацията се използва вода от местни водоизточници, която както се досещате е с прилично висок торфен аромат. Това е една от причините за уникалността на продуктите на тази дестилерия. Ферментацията на майша протича в стоманени съдове.

Казаните на дестилерията Джуура
Дестилационните казани на Jura са сред най-високите в Шотландия.

При възстановяването на дестилерията през 1963 година са били инсталирани два дестилационни казана с дизайн в стил Lantern (Фенер). През 1978 са добавени още два. Вместимостта на първата двойка (Wash Still) е 25 000 литра, а на втората (Spirit Still) e 22 000 литра. И двете двойки дестилатори са високи по 7,6 метра, което ги нарежда сред най-високите в Шотландия (първото място по височина на казаните Jura дели с Bunnahabhain и Glenmorangie). Формата помага за плавността на дестилацията. Тъй като само най-силните алкохолни пари успяват да достигнат до кондензатора, през почти вертикалната шия, дестилатът е мек и с наситени плодови нотки.

Към момента Jura разполага с пет складови помещения, където се съхраняват около 25 000 бъчви. Годишното производство на дестилерията е около 1,7 млн. литра. След отварянето си през 1963 г. дестилерията отделя по-голямата част от уискито за блендовете на компанията собственик, но в момента около една трета от продукцията се бутилира като сингъл малц.

Продукти на марката

Една дестилерия, различни уискита. Продуктите на Джуура могат комфортно да задоволят почитателите както на сладкия и сочен плодов вкус, така и на богатия и изискан торф.

Стандартното портфолио на марката се състои от четири продукта. Десет годишният Jura Origin, шестнадесет годишният Jura Diurachs’ Own, слабо опушеният Jura Superstition и торфеният крал на острова Jura Prophecy.

Вижте повече за всеки продукт на марката, като последвате линковете.

Наздраве!

Продукти на марката

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019

Островна част

Highland Park / Jura / Arran / Ledaig / Scapa / Talisker / Tobermory

Скучни острови. Интересни уискита

Характеристика на подрегиона «Острови» на Хайландс
Хайландс-подрегион острови-голяма-нова

Лесно е да се мисли, че островите, разпръснати на северозапад от бреговете на Шотландия, са винаги мрачни, студени, самотни и същевременно прекрасни и романтични. Погледнати от ъгъла на любителите на малцови уискита, те не са само това. Тези острови са дом на едни от най-индивидуалистичните шотландски уискита.

Преди повече от сто години те са били населени с малки общности, които отглеждали своите посеви и животни, произвеждайки уиски. Продукцията не била толкова голяма като количество, но плащала сметките. Уиски се произвеждало на Люис (Lewis), Пабей (Pabbay), Тайри (Tiree), а само на Скай (Skye) имало седем дестилерии. В днешно време, на север от Айла (Islay) само пет острова и 6 дестилерии продължават да произвеждат уиски. За разлика от него обаче те не произвеждат уиски, което да влезе в някакъв калъп. Въпреки че спадат към един подрегион, всички те са много различни, благодарение на естествената им среда.

Jura

(Диюра или Джуура)

Най-голямата сграда в единственото населено място на острова, дестилерията Jura може би е причината тук все още да има хора. Ако искате да се усамотите, това е вашето място.

Остров Джуура (Джура, Диюра)

Близостта до Айла (Islay), в едно с насечената и камениста повърност на острова, ни кара да очакваме грубовато и дълбоко торфено уиски. Вместо това ще ви посрещне лек, чаровен и завладяващ сингъл малц, с много плодови нюанси и леко солен завършек. Десетгодишният сингъл малц е лесен за разбиране, дори от начинаещ любител.

Mull

(Муйле)

Положението му не е по-различно. Въпреки че е вторият по големина остров на Вътрешните Хибриди, много трудно някой ще прекара време тук, освен ако няма проблем с превозното средство.

Много е вероятно монасите от ранната келтска църква, които пренесли изкуството на дестилацията, да са използвали този остров като център на производството на алкохол за медицински цели. В края на 18 век една трета от производството на ечемик се е превръщало в уиски. Днес обезлюдяването на острова принуждава единствената останала дестилерия да доставя ечемик от основната земя.

Тази дестилерия има пъстра история. Затворена за дълъг период, сменено име от Tobermory (Тобармоури) на Ledaig (Лидайг) и обратно, серия от отсъстващи собственици. В момента е благородно спасена и предлага два малца без съдържание на торф — Tobermory и торфен Ledaig.

Skye

(Скай)

Този остров е най-големият на Хибридите и оставя скромно впечатление у посетителите. Не протяга ръце към теб, но някакси започваш да го харесваш и не знаеш защо. Планините се виждат едва, едва от надвисналите облаци, и те карат да се чувстваш съвсем незначителен. Това е безкомпромисна земя и съвсем естествено Talisker (Талискер), единственият малц, произвеждан днес тук, споделя част от това сурово великолепие. Веднага го причисляваме към торфените малцови скочове, но определено е различен от тези на Айла (Islay). Водата, която се използва, тече върху торфени залежи, а ечемикът се обработва с торф до около 25 ppm (около половината на Lagavulin). На пръв поглед нищо забележително. Защо тогава Talisker остава едно от уникалните шотландски малцови уискита? Вероятно причината се крие във формата на първия казан за дестилация. Той е с висок врат, дълга и извита лула, с извивка във формата на «U» и пречиствател, който отвежда тежкия алкохол отново в казана, за редестилация. Тази странна форма увеличава отлива и дава възможност за по-продължителна кондензация. Определено това е много индивидуално и енигматично уиски.

Orkney

(Оркни)

Ако Skye е най-първичният от всички изброени острови, то Orkney е най-светският. Той е част от Шотландия, където старите порядки са абсорбирани и опаковани от фабриката на живота.

Остров Оркни

Поради силните ветрове на остров Оркни не растат дървета. Основната растителност е пирен, който определя и специфичният характер на оркнейския торф.

Първоначално църквата играе основна роля в живота на Orkney и в създаването на прекрасния Highland Park (Хайланд Парк). По времето на незаконното производство дестиларията се управлява от свещеник, който криел бъчвите от дънъчните под амвона.

Дестилерията Highland Park още произвежда собствен малц, използвайки торфа на острова. Тук торфът е основно от пирен, но бали от изсушен пирен се добавят допълнително, за да подсилят аромата. Основно за отлежаване се използват бъчви от испански дъб, в които е отлежавало шери.

Другата дестилерия на острова е Scapa (Скапа). Тя винаги е била в сянката на своя възвеличаван съсед. Основно използвана за производство на пълнители за блендове, нейните сингъл малцови уискита са леки и много приятни, но не и запомнящи се.

И така, тези коренно различни групи от сингъл малцови уискита имат една единствена връзка и тя е, че идват от островите. Голяма част от тях обаче са успели да вплетат тънката си нишка в историята на шотландските уискита.

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019