Традиционно за производство на уиски в Шотландия и Ирландия се използва ечемик. За чистото малцово уиски ечемикът се малцова. Най-популярните — блендираните уискита се произвеждат от микс от чисто малцово уиски и алкохол познат като зърнен или зърнено уиски.

Всяка страна има своите предпочитания.

За производството на зърнено уиски в Шотландия първоначално се е използвала царевица поради високото й съдържание на скорбяла, но много скоро бива заместена от пшеница, поради бързото и поевтиняване. За производството на зърнено уиски няма никакви ограничения какъв вид или тип зърно да се използва или ако е микс каква до и пропорциято. Коренно различна е ситуацията в съседна Ирландия. Те също предпочитат ечемик. При производството на ирландско уиски се миксират малцован и немалцован ечемик, но също така се добавя и пшеница. Царевицата и ръжта имат доминиращ дял в Северна Америка. Щата Кентъки в САЩ се слави като района с най-голямото производство на царевица в света. Не е случайно, че основните и най-популярни марки бърбън произлизат от Кентъки. За производство на бърбън е необходимо използването на минимум 51% царевица. Ръж за производство на уиски се използва главно във Северна Америка и по точно в Канада. Ръжта се използва в малцован и немалцован вариант, но и в двата случая е съставка с минимален процент от общото съдържание. Чисти ръжени уискита с минимум от 51% ръж се срещат сравнително рядко.

Различните зърнени култури допринасят за богатото разнообразие при видовете уискита.

Използването на ечемик, пшеница, ръж и царевица (малцовани или не) в чист вид или в комбинация е богато поле за изява на различни производители на уиски. Докато пред собствениците на марки блендирани уискита, най-вече стои въпроса от какво да е зърнения спирт и какво да е съотношението на малцово уиски и зърнено уиски, то производителите на чисто уиски са изправени пред дилемата какви сортове да използват. За незапознатия това може би е маловажно, но за всеки който държи на своята марка това е първостепенна грижа. Да вземем ечемика. Шотландското уиски и ечемика са неразделно свързани. Всички дестилерии опериращи във високопланиския район Хайланд (Highland) и западните и северни острови (които са подрегион на Хайландс), по закон използват само малцован ечемик. Предимството на ечемика, е в това че може да се отглежда в по-бедни почви, в които съдържанието на азот е минимално и води до пропорционално повече скорбяла в зърното. От това следва повече алкохол на единица.

Все още се дебатира върху това кой сорт е най-подходящ.

Миналото, когато са се използвали всякакви локални сортове отдавна е забравено. Днес във века на генното инженерство са създадени и се използват т.н. супер-сортове. Откакто производството на уиски е индустрия, дестилериите търсят сортове ечемик, които не само носят качествен спирт, но и по-големи количества от него. Съвременните сортове при правилен производствен процес доставят до 400 литра алкохол на тон ечемик. Никак не е зле нали? Изискванията са зърното да бъде добре узряло, сухо, с високо съдържание на скорбяла и ниско на протеин и азот. Въпреки богатия избор на сортове дестилериите използват един или два и обработката им протича по отделно. В днешни времена на комересиализъм обаче съществуват все още традиционалисти или както ги наричат романтици, като Macallan (Маккалън) и Glengoyne(Гленгойн), които вярват, че сорта ечемик оказва съществено влияние върху качествата крайния продукт. И двете дестилерии използват «старомодния» и скъп сорт «Златно Обещание» («Golden Promise»).

Дали избора не само на вида зърнена култура, но и на сорта и терена, оказва влияние на качествата на доброто уиски? Определено отговора е да. Винаги при производството на качественото вино, на съвкупноста от климата, вида и съставките на почвата, популярни под термина тероар, се обръща голямо внимание. Важно е да се знае, че влиянието на тероара е съществен и при производството на всяка една алкохолна напитка. През каквито и процеси да преминава производството, то богатството на природата, което зърнената култура извлича от почвата винаги ще има думата за финалните щрихи на крайния продукт, защото и най-малките детайли имат значение!