С годините ирландците изграждат своя собствена традиция при производството на уиски. Въпреки че технологията им на производство не се различава съществено от тази на шотландците, те имат свой собствен и уникален характер.
Съставки за производство на ирландско уиски са главно бистра изворна вода, качествен ечемик, време и опит. Ирландия разполага в изобилие от всичко.
За разлика от шотландците, които използват изключително малцован ечемик, в Мидълтън (Midleton) се възползват и от двата — малцован и немалцован. В някои редки случаи се употребява и пшеница.
Първата стъпка при производствения процес е малцоването: превръщането на скорбялата в захари. Традиционно ечемикът се кисне във вода за около два дена. През този период водата се сменя няколко пъти. Последната вода, използвана по време на процеса на накисване, се подгрява, за да се подпомогне покълването на ечемика. След това той се разстила на пода и периодично се обръща, докато покълне. Когато покълването е в прогрес, скорбялата в зърното започва да освобождава част от захарите. На този етап покълването се спира чрез изсушаване на малцования ечемик. За разлика от шотландските малцове, където подгряването включва използването на торф, тук той е забранен. Така готовият малц е готов за следващия етап.
Малцованият ечемик се смесва с немалцован, преди да бъде смелен на едро. Полученият едър грис се смесва с вода в специални съдове (mash tun). Бавно и внимателно се разбърква. Добавянето на вода позволява на натуралните захари да се разтворят във водата, която се прецежда. Получената течност, която наричат «wort», се пълни в съдове, известни като «washbacks». На този етап се добавя маята. Съпроводен от балончета и пяна, започва процесът на ферментация. След ферментацията се получава слабоалкохолен разтвор с алкохолно съдържание подобно на бирата (около 7 об. % алк.)
Дестилацията на ирландско уиски се извършва традиционно три пъти в медни дестилатори, тип казан (Pot still).
Така нареченият «wash» се загрява в първия дестилатор (Wash still), чийто краен резултат кондензира в слабоалкохолна субстанция, наречена «low wine». Следващият казан (Low wines and Feint still) премахва много от примесите в алкохола. Получената продукция отива в последния казан (Spirit still), където протича последната оптимизация. Резултатът е висококачествен, безцветен, високоалкохолен спирт.
Именно тройната дестилация дава специфичните характеристики на ирландското уиски. За разлика от скоча, то е по-леко на аромати. Някои марки се дестилират дори до пет пъти.
На този етап алкохолната напитка е твърде далеч от това, което наричаме уиски. Следват годините на отлежаване.
След дестилацията алкохолът се налива в дървени бъчви и се оставя да отлежи за период от минимум три години, много често и повече. Типът на бъчвата, както и фактори като температура, влажност навъздуха и всички условия на съхранение, най-вече времето, оставят своя отпечатък върху характера на крайния продукт. През периода на отлежаването белият спирт взема от характера на дървото, в което престоява. Бъчвите, използвани при ирландските уискита, са обикновено втора употреба от бърбън, ром или шери. За разлика от скоча, при ирландските уискита често се използват и нови дъбови бъчви.
Когато определеният за марката уиски период на отлежаване бъде достигнат, уискита от различни дестилационни цикли (но отлежали приблизително един и същ период от време) се миксират и престояват известно време в бракосъчетание. При ирландските производители съществува историческо презрение към блендираните уискита и ватираните (vatted) такива. По този повод уискита от отделни бъчви, с изключение на някои марки, се бракосъчетават само няколко дни (при марките Power’s и Paddy само три дни). Докато при блендираните шотландски уискита финалният вкус зависи от майсторството на технолога, занимаващ се със смесването, то при ирландските — най-важни са качествата на технолога на дестилационния процес. Като последен завършващ етап, готовото уиски се подлага на охладена филтрация, за да се премахнат маслата, причиняващи помътняване при смесването с лед. При необходимост се добавят оцветители. Най-накрая миксът се разрежда с изворна вода и се бутилира.
Благодарение главно на тройната дестилация, ирландските уискита са по-леки и по-слабо ароматни, което ги прави универсални за вкуса на широк кръг потребители.
История на ирландското уиски
Уискито е тясно свързано с историята на Ирландия. Ирландците с гордост твърдят, че техните предци са произвели първи от водата на живота. Известно е, че учените-монаси от ранната келтска църква са произвеждали uisge beatha, за медицински цели, още през 17 век. В края на 18 век «водата на живота» е не само лекарство, но и мощен стимулант. Лордовете я давали за кураж на своите войски преди да влязат в битка.
Производство на Ирландско уиски
С годините ирландците изграждат своя собствена традиция при производството на уиски. Въпреки че технологията им на производство не се различава съществено от тази на шотландците, те имат свой собствен и уникален характер.
Прекомерната употреба на алкохол води до пристрастяване и сериозни заболявания!
