Уискито е тясно свързано с историята на Ирландия. Ирландците с гордост твърдят, че техните предци са произвели първи от водата на живота. Известно е, че учените-монаси от ранната келтска църква са произвеждали uisge beatha, за медицински цели, още през 17 век. В края на 18 век «водата на живота» е не само лекарство, но и мощен стимулант. Лордовете я давали за кураж на своите войски преди да влязат в битка.
В далечното минало, със своите безкрайни зелени полета, Ирландия е предимно аграрно ориентирана страна. Селяните си помагали в своите харчове, като произвеждали и продавали уиски. Съществувала обаче значителна разлика между уискито, произвеждано по селата, известно като poitin (пойтин) и това — от града. До началото на 19 век голяма част от градското уиски се ароматизирало с билки и корени. Напитката имала толкова добра репутация, колкото коняка. Към края на 18 век Ирландия е можела да се похвали с над 2000 дестилерии.
Докато ароматизираното градско уиски се сервирало в модните салони на Дъблин, Лондон и Париж, бедните селяни се задоволявали с добива на poitin, произвеждан в малки дестилатори, подгрявани с торф. Скоро легализирането на дестилериите застига малките производители и те затварят. Всъщност те не изчезнали, а минали в нелегалност. Дори и в днешно време, ако почукате на правилното място, без проблеми можете да се сдобиете с бутилка poitin. Добър или лош, зависи от връзките.
През 19 век легализирането на дестилериите има консолидиращ ефект. Голяма част от градските дестилерии преминават в ръцете на няколко производители, като Джон Джеймисън (John Jameson) и Джон Пауър (John Power). Техните уискита, вече без аромати и добавки, имали репутацията на по-добри от шотландските.
Когато ирландецът Кофи (Aeneas Coffey) патентова колонната си система за дестилация (революция при производството на алкохол), двамата най-видни производители отказват да се възползват и наричат уиското, произведено по този начин — груба имитация. Не така мислят производителите в равнинната част на Шотланидия (Lowland). Те нямали никакви резерви и скоро световните пазари биват наводнени от новите блендирани уискита. Ирландия проспива своите възможности. Не след дълго, редица събития оказват благоприятна среда за сриването на ирландската уиски индустрия. Най-големият пазар за ирландско уиски — Америка, декларира сухия режим. Ирландия извоюва своята национална независимост, но заедно с това се сдобива и с ембарго за износ на ирландски стоки за Великобритания и Британската Империя. За изключително краткия период от около 20 години ирландското уиски бива съсипано.
През Втората световна война ирландското правителство решава да закрие тази индустрия, която е на своето дъно и преустановява производството на уиски. През 1952 година Ирландия експортира уиски на стойност 500 хил. паунда. За сравнение — Шотландия изнася продукция на стойност 32.5 милиона паунда.
През 1960 година три от четирите работещи дестилерии, обединяват усилия и започват да произвеждат своите уискита на едно място — в Мидълтън. През 1973 година Bushmills (Бушмилс), единствената останала независима дестилерия в страната, се присъединява към новосъздадената Irish Distillers Group (Айриш дистилър Груп), с което допринася всичкото уиски в страната да се произвежда от една единствена компания. Последните години Cooley — една нова компания, се присъединява към гилдията и допринася за така нужната на индустрията конкуренция. Двете дестилерии са в непрекъсната борба на предлагане на широките спектри от стилове на ирландското уиски. Докато Irish Distillers Group са верни на тройната дестилация и използването на малц, който не е опушен с торф, Cooley използва за някои свои марки двойната дестилация и употребата на торф при приготвянето на малца. Хората имат възможност да се насладят на различни стилове.
Ирландските уискита в последните години са изключително популярни и в България. Марки като Jameson (Джеймисън) и Bushmills (Бушмилс) с лекота надминават по продажби блендираните скочове, а популярната по световните пазари марка Tullamore D.E.W. (Тъламор Дю) заема началните позиции в топ 10 на най-продаваните уискита в България.
История на ирландското уиски
Уискито е тясно свързано с историята на Ирландия. Ирландците с гордост твърдят, че техните предци са произвели първи от водата на живота. Известно е, че учените-монаси от ранната келтска църква са произвеждали uisge beatha, за медицински цели, още през 17 век. В края на 18 век «водата на живота» е не само лекарство, но и мощен стимулант. Лордовете я давали за кураж на своите войски преди да влязат в битка.
Производство на Ирландско уиски
С годините ирландците изграждат своя собствена традиция при производството на уиски. Въпреки че технологията им на производство не се различава съществено от тази на шотландците, те имат свой собствен и уникален характер.
Прекомерната употреба на алкохол води до пристрастяване и сериозни заболявания!
Много сочни и с прекрасно усмихнат жълт цвят, гарнитурите от ананас са чудесен избор за всеки тропически коктейл и като запазена марка за, хита на Карибите, Пина Колада.
