Щрихи от Уиски Фест 2014 — Част 1
Измина малко повече от седмица от края на Уиски Фест София 2014, но за много от нас, активно следящи трендовете в алкохолната индустрия, това събитие за пореден път, остави дълбоки следи и много положителни емоции. За мен, както и за много от посетителите, феста предостави невероятна възможност да опитаме нови продукти и да се запознаем с последните тенденции при тази изключително динамично развиваща се категория на високоалкохолните напитки.
В следващите редове ще намерите анализ и картина на пазара на уиски в България, както и моите лични впечатления и споделени емоции.
За пореден път, безусловно най-добрият фестивал за напитки в България!
Няма да се впускам в словоизлияния колко уникално бе това събитие, защото повечето медии свършиха чудесно тази работа, но не мога да не кажа поне две изречения.
За трета поредна година Максиъм България успяха да затвърдят имиджа си на организатори на най-успешния форум за напитки в България. Прекрасна организация, отлична подготовка и много добър избор на зала. Браво!!!
Какво ново на глобалната уиски сцена
Като цяло за мен тази година, учудващо мина по знака на американските ръжени уискита. Честно казано не очаквах, че тази година, сред толкова представители от моята любима категория шотландски сингъл малц фаворит ще се окаже американско ръжено уиски. Може би това, че започнах дегустациите с Old Grand-Dad Bourbon от дестилерията на Jim Beam, бе предзнаменование.
Създадено то Реймънд Хайдън и посветено на неговият баща Басил Хайдън (Basil Hayden’s), чиято е и снимката на етикета, за това уиски се казва, че е далечен спомен за старият стил уиски произвеждано в Америка. Със сигурност името на Базил Хайдън е добре познато на любителите на бърбъна от small batch колекцията на Бийм. Сравнено с останалите продукти на дестилерията Джим Бийм (която днес е собственик на марката), Old Grand-Dad е с двойна порция ръж от стандартната рецепта за майша на марката. Не обичам да давам ревюта и затова ще кажа само, че това уиски, с особено пиперливи нотки, ми оформи много приятни асоциации. В последствие посетих класа на Фред Ноу и го опитах отново наред с премиум селекцията на дестилерията: Jim Beam Distiller’s Series (7 год.), Jim Beam Devil’s Cut, Jim Beam Signature Craft 12 YO и Knob Creek. За мое съжаление очакванията ми да опитам Jim Beam Single Barrel, останаха напразни. В краткия разговор, който проведох с Фред Ноу ми стана ясно, че супер премиум продуктите на компанията бележат много стабилен ръст и търсенето на местно ниво е много голямо. Това е причината на нашият малък бърбън пазар да се усеща липсата на сингъл барел и (това около което се водеше основно разговора) Booker’s. Не мога да скрия, че Booker’s ми липсва.
Не много заслужено в края на щанда на Джим Бийм посетителите можеха да се насладят на Мейкърс Марк и да топнат нещо за спомен в емблематичния червен восък, който представителите подгряваха. За презентацията на тази изключителна марка, която представи категорията бърбън на света, съм посветил две изключително дълги статии в енциклопедията (Maker’s Mark, Maker’s Mark Kentucky Straight Bourbon), затова няма да се разпростирам повече, но не мога да се примиря, че отново нямах шанс да опитам Maker’s Mark 46.
Втори по ред от моята обиколка бе един от щандовете на Максиъм, където явно за времето на феста шотландци и ирландци бяха загърбили вечният спор за произхода на уискито, защото там едно до друго стояха както ирландски, така и шотландски уискита — Kilbeggan, Tyrconnell Single Malt Irish Whiskey, Auchentoshan (Лоуланд) и Glen Garioch (една от само четирите действащи дестилерии в Източен Хайланд). Продуктите на първите марки са ми добре познати от миналогодишното издание на феста (скоро ще ги представим в енциклопедията) и затова опитах само Glen Garioch 12 YO (произнася се Глен Гири), което ме впечатли със своята силна индивидуалност (както казах въздържам се от ревюта). Прекрасен скоч, който независимо от своите 48 об. % алк. е на много приемлива цена.
Следва продължение.
Получи се много дълга статия и за да не Ви отегча ще я публикувам на порции.