Maker's Mark®

Американско Уиски | Beam Inc. | САЩ

Знакът на Мейкарс Марк

За много от любителите на марката Maker’s Mark, тя означава едно: «онзи премиум бърбън с разтеклия се по гърлото на бутилката червен восък, който барманът винаги сипва с одобрение и усмивка». Едва ли обаче много от тях знаят, че Maker’s Mark е един от основните фактори, бърбъна да напусне пределите на Америка и да се превърне в световно популярна категория уиски.

История на марката

Свикнали сме, когато говорим за световноизвестни марки и техните премиум продукти, в историята им да се преплитат стотици години традиции на производство, рецепти с тайни съставки, уникални природни дадености на географски райони, супер модерни, високи технологии и често огромни маркетингови инвестиции. Дали обаче присъствието на някое от тези условия е рецепта за успех? Разбира се, че не! Днес сме свидетели как почти ежедневно изгряват нови звезди, «луксозни» напитки с гръмки имена и удебелени надписи «Premium», които бързо прегарят, без дори да оставят и следа. Кои тогава заслужават титлата?

Алгоритъм за създаване на истинска премиум марка няма, това не се планира, защото е магия, която просто се случва. Премиум е не само титла, а благословия за уникалност, качество, положен труд, любов и вяра. Една от тези истински премиум марки, оставила сериозен отпечатък в историята на цяла една категория е Maker’s Mark.

Maker’s Mark (Мейкърс Марк) е първият съвременен, премиум, бърбън в историята на Американското уиски и жив пример за сбъдване на «Американската мечта».

Първата бутилка с Maker’s Mark, е напълнена и потопена в червен восък на 8 май 1958 г., но нейната история започва много преди тази съдбовна дата.

Историята на Семество Самюелс

История на бърбъна Мейкърс Марк

Бащата на Maker’s Mark, визионера, с революционната идея, да промени бърбъна така, че да се хареса на съвременните потребители по целия свят и за когото ще говорим основно в нашия разказ, в действителност не е без корени в занаята. Бил Самюълс Старши е осмо поколение производители на уиски, обстоятелство, което без съмнение е в основата на неговия талантлив гений.

Историята на семейство Самюелс, започва с Джон Самюълс старши, който бил свещеник в църквата на Самюелстън, малко селце близо до Единбург, Шотландия. През 1702/3 Джон се премества в Лондондери, Северна Ирландия като част от движението за приобщаване на ирландците към католицизма. През 1713, той качва своето семейство на първия кораб с шотландски и ирландски имигранти за Америка. Никой не може да каже със сигурност, но най-вероятно този кораб превозва към Америка и първите рецепти за дестилация на уиски.

В продължение на три поколения семейство Самюълс, Джон Самюълс старши, неговият син Джон Самюълс младши и внук Робърт Самюълс старши се заселват трайно в Пенсилвания и стават фермери. Верни на своите корени обаче, те обслужвали и малка дестилерия за уиски. Копие от платен данък от 1779 за дестилатор с капацитет 60 галона днес виси на стената на офиса на Maker’s Mark Distillery. Робърт имал трима синове, Джеймс, Уилям и Робърт Самюълс младши.

През 1779 Джеймс и Уилям Самюълс записват от името на своя по-млад брат Робърт Самюълс младши, 60 акра земя в Кентъки (по закона от 1775 «Virginia Corn and Cabbage Patch Act»). След уволнението си, през март 1784 като капитан в Пенсилванската милиция по време на Американската революция, Робърт Самюълс младши се премества със семейството си в предоставената му земя близо до Бардстоун. Робърт става капитан в местната милиция, където служи шест или седем сезона от по шест месеца като между всеки един се връща в своята ферма да отглеждат царевица и прави уиски. През този период Джордж Вашингтон му предлага договор, да дестилира уиски за армията. След като служи като върховен шериф на окръг Нелсън, синът му Уилям, също продължава да работи в семейната ферма и дестилерия.

История на бърбъна Мейкърс Марк

През 1844 г., неговият син Тейлър Уилям Самюълс, създава, първата комерсиална дестилерия в семейството. Една година по-късно той пуска на пазара и първата бутилка с бърбън, на която са изписани неговите инициали и семейната фамилия: «TW Samuels Straight Bourbon Whiskey».

Тейлър Уилям е едър собственик на земя и силен и успешен мъж, които, подобно на баща си заема поста, върховен шериф на окръг Нелсън.

Въпреки че работи в семейната дестилерия, неговият син, Уилям Исаак Самюълс е по скоро обществен деятел и не допринася много да нейното разрастване. През 1898 г. той наследява баща си като собственик на T. W. Samuels Distillery, но 1 година по-късно изненадващо почива. Междувременно, Уилям Исаак, купува голяма къща в съседство на тази на семейството на Джим Бийм, което в бъдеще изиграва сериозна роля в създаването на Maker’s Mark.

След смъртта му, управлението на TW Samuels Distillery, поема неговия син, Лесли Самюълс. Получил солидно образование, Лесли е изключително ерудиран и успешен бизнесмен, който управлява семейната дестилерия до принудителното и затваряне, през 1920 година, от Сухия режим. Силен общественик Лесли Самюълс се кандидатира и става кмет на Бардстоун и в последствие заема поста на местен държавен министър на пътищата, пряко отговорен за пътната инфраструктура в областта.

В очакване на отмяната на Сухия режим, през 1933 г., Лесли построява нова дестилерия. Местоположението на новата T.W. Samuels Distillery е в близост до железопътната линия в Детсвил. Подобно на баща си, той не живее в семейната ферма, а в къщата на «Distiller’s Row», в съседство на тази на Джим Бийм.

И тук започва историята на Maker’s Mark

Мейкърс Марк постер

Предпоставки за създаване на Maker’s Mark

След отмяната на сухия режим, бърбъна веднага излиза на предната «фронтова линия» линия и започва да се сражава със залелите пазара по-леки и изтънчени канадски и шотландски уискита. Разбира се битката не е равностойна. За да бъде едно уиски добро, то има нужда от няколко години в буре, а това е време, което производителите на американско уиски нямали. Въпреки навлезлите нови технологии, бърбъна нямал нищо общо с това уиски, което познаваме днес. То било грубо питие за сурови хора. Мардж Самюълс, съпругата на Бил Самюълс и създател на визията на Maker’s Mark, го определя по следния начин: «That shit will blow your ears off.» (Няма да Ви го превеждам).

Канадските и шотландските уискита бързо променят възприятието на американската общественост за това какво е добро уиски и младото поколение дава ясно да се разбере, че бърбъна не е тяхното питие. Дали обаче изнервените производители забелязват светлината на тази сигнална лампа?

История на бърбъна Мейкърс Марк

Когато Лесли Самюълс е на път да поднови производството в новата семейна дестилерия, неговият син Бил Самюълс току що е взел своята диплома от колежа. Твърде млад и без опит в бизнеса, но с ясна визия за бъдещето Бил се опитва да убеди баща си да променят семейната рецепта и да произвеждат по-лек стил бърбън. Лесли обаче не се интересува от нови проекти. Дълго време оставен извън бизнеса с уиски той вижда само едно «Американския клиент е жаден и ще пие това, което му дадем» и стриктно се придържа към старата изпитана и тествана рецепта на семейството. Погледнато в краткосрочен план и от малките мащаби на своето производство той е абсолютно прав. Бизнеса на този етап е добър и промени не са нужни.

Раждането на новата рецепта и Maker’s Mark

След смъртта на Лесли Самюълс през 1936 година Бил Самюълс, наследява миноритарен дял в семейната дестилерия и я управлява до 1943 година, когато настъпва следващия голям срив в историята на американското уиски.

С включването на Америка във Втората Световна война Рузвелт нарежда всички дестилерии, които не разполагат с достатъчно висока колона, за да произвежда индустриален алкохол за нуждите на войната, да бъдат затворени. Бил продава семейната дестилерия и търговската марка и се записва в американския флот като лейтенант. След три години служба той се завръща в семейната къща, в съседство с тази на полковник Бийм и съпругата му Мария.

На 37 години и вече пенсионер, Бил е живее с доходите от семейната ферма, за която се грижи неговата съпруга Мардж. Фермерския живот не е неговата страст и окуражен от съпругата си той се заема с това за което мечтае от години, разработването на мек и елегантен бърбън с изтънчен вкус, който да задоволи младото поколение от консуматори.

История на бърбъна Мейкърс Марк

Въпреки че Бил имал сериозен опит в дестилацията, за създаването на новата рецепта той решава да привлече подкрепата на семейните приятели. С къща на улицата на дестилериите, приятелите му разбира се не били случайни хора, а светила в бизнеса като Джим Бийм, Хенри Маккена , и Д.У. Дант. За разлика от много други, бърбън индустрията винаги е била много задружно съсловие от конкуренти, които често си помагат. Бил Самюелс Старши включва неговите приятели и колеги в консултативен комитет, който включва Джеремая (Джери) Бийм (от Jim Beam), Даниел Еванс «Хап» Мотлоу (син на Лем Мотлоу от Jack Daniel’s), Папи Ван Уинкъл и Ед Шапиро (от Heaven Hill).

Вместо да се занимае с процеса на производство на уиски, групата решава да започне своите дискусии върху вкуса, това, което търсят. Те разчитат и обсъждат вкусовите рецептори на езика. Целта на разговорите са как да достигнат до уиски, което да се възприема по скоро от към предната част на езика, където се намират рецепторите за сладко, отколкото в по-задната, където са рецепторите за кисело и горчиво.

Групата разделя ключовите теми на три: зърно, процес и съзряване. Към момента (пък и сега) най-използваната комбинация в рецептите за бърбън е царевица, ръж и ечемичен малц. Ръжта носи пикантни нотки и играе в по-задната част на небцето, затова Бил Самюълс Старши иска да я отстрани от уравнението. Но с какво?

Рецептата на Мейкърс Марк започва с месенето на хляб

Мардж, съпругата на Бил, решава да помогне на съпруга си във вземането на решение и започва да пече хляб от всякакви зърнени култури, които биха могли да се използват в комбинация, за да се направи уиски. Мардж изпича над 150 самуна, докато става ясно, че хляба с червена зимна пшеница започва да изпъква сред всички останали.

Много неща в технологиите се променят от времето, когато Бил Самюелс Старши е дестилирал уиски с баща си. Две от тях са изобретяването на чуковата мелница и готвенето под налягане. И двете от тези нововъведения значително ускоряват процеса на производство на бърбън, но консултативния комитет бързо изтъква сериозните проблеми, които биха се оказали пречка към целта. Чуковата мелница не смила зърната, а ги смачква, което води до отделяне на незначително количество топлина и е предпоставка за по тежки уискита. От друга страна, готвенето под налягане, няма как да проработи с новите съставки, защото царевицата се нуждае от много по-висока температура, за да се разгради, а ако тази температура се използва при пшеницата, то това ще доведе по тежки елементи в уискито. Консултативния съвет решава, че е най-добре съставките да се готвят по отделно.

На финалната права от новата рецепта, Бил Самюелс Старши, започва да разсъждава над процеса на съзряване. Той се допитва за съвет към Дж. Е. Бозуел от Independent Stave Company в Мисури, който му помага да открие последното парче от пъзела. През 50 — те повечето бъчви в индустрията били направени от дъги, сушени в пещи. Бозуел признава, че ако дървения материал е оставен да съхне на открито в продължение на година и половина, това ще помогне за намаляване на естествените танини в дървесината, много повече от скоростното съхнене в пещ. Това условие, съчетано с решението за средно обгаряне на бъчвите, слага финалната черта под уравнението на рецептата за новия по-вкусен бърбън.

Сушене на дъските за бъчви в дестилерията на Мейкърс Марк

Реализацията на новата рецепта

Приятелите на Бил, били много отзивчиви и с охота помагали в постигането на неговата мечта, но всеки един от тях осъзнавал, че това е скъпа авантюра и бизнес начинание, чието бъдеще е обвито в мъгла.

С ясна концепция за това какво иска да прави, Бил отива в банката да търси финансиране. Времената за производителите на уиски са тежки. Дестилерии затварят от ляво и от дясно, а войната в Корея заплашва да затвори отново цялата уиски индустрия на Америка. Заедно с новаторската си идея и рецепта за «перфектното уиски», Бил, носи при банкера и някои негативи. Той не може да използва, намаляващите разходите, нововъведения в бизнеса и ще трябва да чака година и половина, за да започне да налива уиски в бъчвите. Банкерите са прагматични хора и веднага заключват, че консуматорите нямат нужда от по-добър бърбън, още повече на такава цена и отклоняват молбата му за финансиране.

Все още изпълнен с оптимизъм Бил Самюълс Старши вярвал, че неговото ново уиски не просто ще промени, а ще спаси загиващата бърбън индустрия. През 1953 г. той открива една стара и порутена дестилерия в Лорето, щата Кентъки и я купува.

История на бърбъна Мейкърс Марк

През февруари 1954 г. от дестилаторите потича първата партида, от деветнадесет бъчви уиски по чисто новата формула.

Начинанието бива благословено с невероятен късмет. Поради заплахата от затваряне (в началото на 50 — те) всички дестилерии били поръчали повече бъчви, за да се запасят със стока за отлежаване, но когато това не става бъчварниците останали препълнени с готови бъчви, които за късмет на бил Самюълс били принудително съхнали повече от година и половина на открито. Така той можел да напълни веднага своето уиски, без да е нужно да чака.

Веднага след дестилацията на първата партида Бил Самюълс събира своите приятели и семейство и пред входната врата на своя дом тържествено изгаря единственото копие на старата 170 година семейна рецепта за бърбън.

Изграждане на марката

Новото уиски било вече по бъчвите, но нямало име. Семейната фамилия не можела да се използва, защото марката е продадена, заедно с дестилерията. През петте дълги години, докато уискито съзрявало, със задачата да му изгради идентичност се заема съпругата на Бил, Мардж Самюълс. На този етап начинанието на съпруга и е по скоро хоби, а самата реализация на идеята, малка авантюра. Мардж обаче има много силни предчувствия. Тя набелязва три важни неща: ръчно принтирани етикети, ръчно-потопени във восък бутилки и коркова запушалка.

Мардж колекционира фини английски калаени съдове, които по традиция и за идентификация носят печата на занаятчията, който ги е направил. От тук се ражда и идеята за името — Maker’s Mark.

Етикети Мейкърс Марк
Мейкърс марк лого 330

Марж Самюълс, конструира и печата на семейството. Звездата индикира детилерията (Star Hill Farm), «S» името на семейството, а «IV» отразява четвърто поколение традиция в дестилирането на бърбън от създаването на първата комерсиална дестилерия в семейството през 1844 г.

Така Maker’s Mark става първата марка бърбън, която не носи име на човек. Мардж е любител калиграф и собственоръчно проектира шрифта, логото и самите етикети. От нейните ръце излиза и автентичната бутилка. Понеже не разполага със стъкло тя прави модела от хартиено маше.

Коркът се оказва проблем, защото когато бутилката се потопи в горещия восък, въздухът в пространство между течността и тапата се разширява и тя излиза. Въпреки че има много други бутилки с алкохол, които са запечатани с восък, това е единствената, която можете да видите той да се разтича по гърлото (за да се постигне ефекта към восъка се добавя пластилин). Идеята е уникална и защитена в САЩ с патент под номер 73526578.

История на бърбъна Мейкърс Марк

Пазарният успех

От самия си старт Maker’s Mark започва да се предлага на премиум цена. В ранните години, когато премиум напитките са рядкост, липсата на изявление за възраст и високата цена не са добра партия. Maker’s Mark по това време отлежава 5 години, или една година повече от всички стандартни (по това време) продукти на пазара. Без съмнение това е първият премиум бърбън в индустрията, но за съжаление се продава трудно.

Независимо от качеството си, пълни бутилки с разтекъл се червен восък, за дълги години, трудно напускат пределите на Кентъки, но както обикновено става в приказките идва добрата фея. В нашия случай тя се превъплъщава в образа на Wall St. Journal.

На 1 август 1980 г., Wall Street Journal публикува на първа страница статията: «Maker’s Mark Goes Against the Grain To Make Its Mark». Това е първият път, когато частна фирма е представяна на първата страница на тази ключова медия. Телефоните в офиса на дестилерията зазвъняват още същия ден. Налага се Бил Самюъл Старши и вече работещия наравно с него Бил Самюъл Младши да добавят още пет телефонни линии, за да насмогнат на обажданията. Пощата пристига с чували. Хората питат едно и също нещо: «Защо, не могат да намерят Maker’s Mark, там където живеят?»

Възможността да продават тонове уиски е на вратата, но техните запаси не могат да отговорят на търсенето. Това е истинска повратна точка в историята на Мейкърс Марк, а също и тест.

История на бърбъна Мейкърс Марк

Търсенето задминава наличността в пъти и Семейство Самюълс са изправени пред изкушение. Те могат да направят промени в процеса или да закупят дестилат от други дестилерии и да го продадат под вече известната си марка или да остават верни на своя курс и да продават качество. Те избират да останат твърдо зад своята първоначална идея. Тази последователност и целеустременост към бъдещето е техен верен гард, който успява да ги предпази през годините от няколко предложения за придобиване, които застрашават да изнасилят марката, която са създали.

През 1981 г., осъзнавайки, че марката е вече прекалено голяма хапка, която има нужда от солидна компания зад гърба си, семейство Самюълс продават бранда на Hiram Walker & Sons. Условието е независимост в производството и стриктно спазване на качеството на продукта. Въпреки че от тази година марката преминава през активите на няколко гиганта в алкохолната индустрия семейството продължава да е начело на производството и вече трето поколение да пази ревностно сътвореното от Бил Самюълс Старши (Allied Domecq, през 1987, придобита от Fortune Brands — 2005 и последствие подразделението и Beam Inc., което през 2014 бе закупено от Suntory Holdings, за да формира Beam Suntory Inc, компанията, която е сегашният собственик на марката).

Съвременна история

Днес, 35 години след статията в Уол Стрийт Джърнал, Maker’s Mark, ежегодно бележи двуцифрен ръст в продажбите (10 − 13%), без да направи и милиметър отклонение от качеството.

Дестилерията на бърбъна Мейкърс Марк

През 2013, затруднени да се справят с доставките, компанията реши да намали алкохолното съдържание на Maker’s Mark от 45 на 43 об. % алк. въпреки изложените аргументи, че това не би променило качеството на продукта, милионите фенове на марката по света реагираха светкавично и принудиха семейството да се откаже от това си намерение. Нещо повече, те тържествено се извиниха на лоялните си клиенти и взеха по-правилното решение да инвестират $ 67 милиона в разширение на дестилерията.

Днес, Maker’s Mark е единствената дестилерия САЩ, в която произвежда само една марка.

Вижте повече за характеристиките на първия премиум бърбън и начина му на производство.

Продукти на марката

автор: bgBarman.bg
реклама Sofia Bar Show

Бърбън Уиски

Early Times / Jim Beam / Knob Creek / Maker's Mark / Red Stag By Jim Beam / Woodford Reserve / 1792 Ridgemont Reserve / A. Smith Bowman / Ancient Age / Baker's / Basil Hayden's / Benchmark / Blanton's / Booker's / Buffalo Trace / Bulleit / E.H. Taylor, Jr. / Eagle Rare / Elijah Craig / Elmer T. Lee / Evan Williams / Fighting Cock / Four Roses / Heaven Hill / Henry McKenna / Jefferson’s / Jeremiah Weed / Kentucky Tavern / Old Charter / Old Crow / Old Fitzgerald / Old Forester / Old Grand Dad / Parker's Heritage / Pennypacker / Van Winkle / Very Old Barton / W.L. Weller / Wild Turkey

Стилът уиски на Кентъки

Особености на бърбъна
Зърното на Стиажи на които отлежават бъчвите с Уудфорд Резърв

Кентъки е благословен да бъде родина, не само на алкохолната напитка на Америка — бърбъна, но и на първия им народен инструмент — банджото. Общото между тях е, че корените и на двете се намират далече в Шотландия и Ирландия, но са изцяло американски творения. С други думи те са микс от шотландски и ирландски познания, с американска подправка.

Трънливия път на бърбъна.

Алкохолните напитки еволюират и бърбънът не остава по-назад. Времето на Дивия Запад отдавна е отминало, но историческото наследство, оставено от дестилериите, напомня за дългия път, извървян от тази напитка.

Суровите времена изисквали сурови питиета. Никой не се захласвал по шикозни и префърцунени специалитети. Можете ли да си представите Уаят Ърп и Док Холидей, седящи на масата в одимен бар в Тумбстоун, да обсъждат вкусовите характеристики на бутилката single barrel (сингъл барел) или поредния small batch (малка серия) пусната на пазара от Jim Beam? «Червеното око» (Red Eye), както наричали бърбъна, бил твърд алкохол за твърди мъже. Повечето уискита остават такива до Сухия режим през 1920 година.

Дори след отмяната на забраната, стилът на бърбъна остава дразнещ като шкурка. Историята на напитката оправдава това. Индустрията имала нужда да навакса изгубеното производство за много кратко време. Затова дестилационните не изстивали и произвеждали колкото се може повече алкохол.

Както винаги, пазарът определя търсенето. Това е другата основна причина бърбънът дълго време да остане грубо питие. Болшиството от хората, които го пиели не били високо платени изискани господа, а пролетарии — работещи в тежката индустрия и борещи се за всяка троха на масата. Те му се наслаждавали, не защото е най-доброто питие, а защото само това можели да си позволят.

Животът се променя. Потребностите, разбиранията и нуждите също. След войната блендираният скоч залива Америка, а малко по-късно белите алкохоли, като джина, рома и особено водката, направо предизвикват фурор. Тъй като пиенето на миксирани алкохолни напитки (алкохол, смесен с някакво безалкохолно) се преврнал в нещо като стандарт, производителите продължавали да пускат на пазара млади уискита. Въпреки че качеството значително се подобрява, пазарът на високия клас, този на отлежалите премиум алкохолни напитки (с изключението на Maker’s Mark), остава непроменен. Или казано просто — нямало го.

Изправени пред лицето на поредната икономическа криза (тази от 70 — те на миналия век) и най-лошия спад на продажби, вкусовете на хората се изменят отново. Те започнали да консумират по-малко, но определено се вълнували от качеството. През средата на 80 — те производителите се връщат към стария стил. Той се характеризирал с фузелово-маслен характер и дълбок, и тежък вкус на дърво. Не звучи никак приятно нали? Идеята на този подход била да се вземе най-доброто от този стил, а именно опитът в отлежаването. Разбира се, съвременните технологии и уменията на технолозите да контролират процесите на дестилация позволяват да се получи един нов и елегантен стил бърбън.

Светлото бъдеще.

Днес ние сме изключително разглезени от невероятните предложения. Какво да бъде от малката партида на Beam? Дали живия и енергичен Basil Hayden’s (Базил Хайдънс), благородния Knob Creek (Ноб Крийк), копринения стил на Baker’s (Бейкърс) или богатия и многолик Booker’s (Букърс)? Другите дестилерии също имат с какво да се похвалят: невероятният single barrel (сингъл барел) Blanton’s, медът и маслото — елегантният Maker’s Mark, лъхащият на прясна портокаловата кора и дива мента Woodford Reserve (Уудфорд Резърв) на Labrot & Graham’s и върхът на сладоледа — ароматният Rare Breed (Реар Брийд) на Wilde Turkey.

Двукратните насилствени затваряния на производството през 20 век унищожават почти напълно другите истински американски уискита — ръженото и царевичното. Стилът на ръженото уиски е с дълбоки корени. Ръжта има голям дял за изграждането на едни от най-добрите бърбъни, но като самостоятелна напитка има невероятно изразен пикантен вкус, с нотки на кимион и цитрусови плодове, които апетитно експлоадират в устата. В днешно време само Jim Beam и Wilde Turkey произвеждат чисти ръжени уискита.

Царевичното уиски страда от имиджа на контрабандна стока без никакъв финес. В интерес на истината е изключително трудно да се намери качествено такова в днешно време.

В последните години индустрията направи невероятни постижения. Представяте ли си какво би станало, ако Сухият режим и Втората световна война не бяха спрели неговото развитие? Но ние все още сме млади и готови да чакаме и дегустираме новите предложения. Каквото и да сте избрали да опитате днес — наздраве!

автор: bgBarman.bg
реклама Sofia Bar Show