историята на Maker's Mark

Maker’s Mark Kentucky Straight Bourbon®

«Handmade»

  • Вид опаковка: Стъклена бутилка
  • Размер опаковка: 700 мл
  • Алк. съдържание: 45 об. % алк.

Maker’s Mark Kentucky Straight Bourbon Whisky (Мейкърс Марк) е бърбънът, поставил началото на премиум сегмента при американските уискита. Без съмнение бърбън, който ще Ви впечатли и накара да се влюбите.

Препоръки за сервиране

Изключителен бърбън, опитайте чист с няколко капки изворна вода или в класически коктейли като Манхатън или Олд Фешън.

История на марката

Първата бутилка с Maker’s Mark, е напълнена и потопена в червен восък на 8 май 1958 г., но нейната история започва много преди тази съдбовна дата.

Изглед от дестилерията на Мейкърс Марк

Maker’s Mark (Мейкърс Марк) е първият съвременен, премиум, бърбън в историята на категорията и жив пример за сбъдване на «Американската мечта». Той е рожба на Бил Самюълс Старши, чиято мечта да разработи мек и елегантен бърбън с изтънчен вкус, който да се хареса на съвременните потребители по целия свят, оставя сериозен отпечатък в историята на Американското уиски. Вижте пълната и вдъхновяваща история на Maker’s Mark.

Рецепта и технология на Maker’s Mark’s

За много от любителите на Maker’s Mark, той означава едно: «онзи премиум бърбън с разтеклия се по гърлото на бутилката червен восък, който барманът винаги сипва с одобрение и усмивка». Широко известен факт е, че никога няма да срещнете две бутилки Maker’s Mark с еднакво разтекъл се восък по тях. Известно е, че това е първият премиум бърбън в света. Известно е, че... до тук с популярните факти. Не сте ли сте си задавали въпроса, какво прави този уникален бърбън толкова обичан по света? Да? Тогава прочетете следващите редове, които, ще ви разкрият причините.

Мейкърс Марк постер

Уникалната вода на Кентъки

Водата е съставката, с която започва пътя на всяко уиски. Отличните характеристики на водата на Кентъки е една от основните причини, този щат да се обособи като център на американската уиски индустрия. Кентъки лежи върху варовиков шелф, който като естествен филтър, пречиства изворната вода от нежелани за технологията на производство на бърбън елементи (особено желязо) и същевременно я обогатява с калций, който помага на маята по време на ферментация.

Съставките

Най-използваната комбинация в рецептите за бърбън е царевица, ръж и ечемичен малц. Ръжта, както е известно носи пикантни нотки и играе в по-задната част на небцето, което придава повече грубост на уискито, затова Бил Самюълс Старши я изхвърля веднага, когато създава уравнението на своята нова рецепта.

Съставките на Мейкърс Марк

Революционната рецепта на Мейкърс Марк се състой от 70% царевица, 16% мека червена зимна пшеница и 14% ечемичен малц.

Тази комбинация е от решаващо значение за характера Maker’s Mark. Царевицата има високо съдържание на нишесте, но не добавя много вкус. Зимната пшеница, дава допълнително сладост и аромат, докато ечемикът подпомага процеса на ферментация.

От особена важност за ароматните характеристики на това уиски е зърното да бъде отглеждано в същата варовита почва, през която се филтрира изворната вода, използвана за производството му. За доставките на зърно се грижат специално подбрани, малки местни кооперативни стопанства разположени в околностите на дестилерията. Преди зърното да се приеме в дестилерията, то се проверява за генетично модифицирани примеси и съдържание на влага (да е под 14%). Преди да преминат през валцовата мелница зърната се почистват от сламки и други частици.

Смляно зърно за Мейкърс Марк

За разлика от останалите производители на бърбън, които използват чукова мелница за смилане на зърното, Maker’s Mark използват валцова. Причината е, че чуковата мелница не смила зърната, а ги смачква, което води до отделяне на незначително количество топлина и е предпоставка за по тежки и горчиви на вкус уискита.

Майшуване

За приготвянето на майша, Maker’s Mark използват отворена система за готвене, а не спестяващия време и средства метод под налягане. Причината за това е, че царевицата се нуждае от много по-висока температура, за да се разгради, а ако тази температура се използва при пшеницата, то това отново ще доведе по тежки елементи в уискито. Технологично последователността е следната: съдът е пълни със смес от варовита изворна вода и недестилирания остатък, който остава от предишния дестилация, кисела каша (sour mash). Добавя се смляната царевица и една идея «предварителен ечемик», което гарантира, че в кашата няма да се образуват бучки. Сместа се разбърква и се вари докато се достигне точката на кипене, което става за около три часа. Сместа, продължава да се разбърква като в продължение на пет минути се задържа на точката на кипене, след което се занижава до 71 °C. В този момент се добавя пшеница. Температурата продължава да се поддържа на 71 °C в продължение на десет минути, след което се понижава до 65 °C и се добавя останалата част от ечемичния малц. Температурата се поддържа на 65 °C още петнадесет минути, след което се охлажда до 20 или 28 °C, в зависимост от сезона. Резултатът е известен като «сладка каша».

Ферментация

Maker’s Mark е «small batch» бърбън. Съдържанието на всеки ферментатор е достатъчно за дестилиране на 18 — 19 бъчви с уиски.

Ферментация Мейкърс Марк

В дестилерията използват за ферментация дървени съдове от кипарис, някои от които на повече от 100 години. Дървото е предпочитано пред стоманата, поради факта, че не добавя метален вкус на крайния продукт. Дъното на съда се пълни с около 10 сантиметра кисела каша (sour mash), към която се прибавя мая. Веднага след това се налива сладката каша и сместа се тества за ниво на киселинност (рН). Ако е нужно се добавя още кисела каша, до достигане на нива, в които работата на дрождите ще е оптимална. Ферментацията продължава три до четири дни. Крайният продукт, наричан «дестилационна бира», се изпомпва за дестилация.

Maker’s Mark са един от малкото производители на бърбън, които използват собствена мая, направена от три различни щама. Тя е единствената останала съставка от старата семейна бърбън рецепта на семейство Самюълс.

Дестилация

Мейкърс Марк се дестилира два пъти, веднъж в медна колона и още един път в меден казан. Дестилационната колона, с 16 плочи, е широка близо метър в диаметър и висока 11 метра (колкото 5 етажна сграда). Медта е предпочитана, защото помага за премахване на сулфатите. Дестилатът от колоната, който излиза със сила 60 об. % алк., отива за повторна дестилация.

Казаните за дестилация на Мейкърс Марк

Втората дестилация се провежда в казан наречен «удвоител» (doubler), горната част, на който е с форма на лукова глава. По закон алкохолното съдържание на крайния продукт не бива да надвишава 80 об. % алк., но от Maker’s Mark се стремят техният бърбън да има по-наситени ароматни и вкусови характеристики и контролират процеса така, че финалния дестилат да не надвишава 65 об. % алк.

Отлежаване

Бъчвите, използвани за отлежаване на Maker Марк са направени според строгите спецификации на дестилерията от дъб, който е с произход от планината Озарк. Преди да започне обработката на дъгите материалът се нарязва на заготовки, стифира се и се оставя на атмосферните влияния в продължение на най-малко девет месеца като периодът включва едно лято. През този период по въздействието на дъжд, слънце, вятър и температурни колебания, горчиви танини в дъба се намаляват до минимум и се позволява развитието на ванилин. Другите дестилерии предпочитащи този метод на сушене, се задоволява с едва шест месеца, а повечето използват материал, изсушен в сушилни.

Сушене на дъските за бъчви в дестилерията на Мейкърс Марк

Преди да се налее в бъчвите, бялото куче (неотлежалия спирт) се филтрира и разрежда до 55 об. % алк. с деминерализирана, чрез обратна осмоза изворна вода. Легалния максимум за отлежаване на бърбъна е до 62.5 об. % алк., но Maker Марк пълнят своето уиски при 55 об. % алк., което е най-ниската възможност. Това означава повече разходи за бъчви и складове, но семейство Самюълс вярват, че целта оправдава средствата. По-ниското алкохолно съдържание при съзряването дава по-добро извличане на ванилин и сладки аромати от дъба.

Maker’s Mark използват средно (за 40 сек.) овъглени бъчви, които се състоят от 32, а не стандартните 34 дъги. Дебелината на дъгите е 3 см., което е малко повече от обичайното. За затваряне на бъчвите се използват скъпи орехови тапи (обикновено индустрията използва тополови), които не се подуват толкова, по време на процеса на отлежаване и са по-лесно отстраними за вземане на проба от съдържанието на бъчвата.

Степен на обгаряне на бъчвата при Мейкърс Марк

Мейкърс Марк са от много малкото, производители на бърбън, които местят бъчвите по етажите на складовете по време на процеса на стареене.

Това е много трудоемък процес, който обаче се отплаща с качество. Складовете на Maker’s Mark се състоят от шест етажа, като на всеки един са подредени три реда бъчви. След около осемнадесет месеца, бъчвите, които са на шестия етаж се преместват на първия. Бъчвите от първия етаж се преместват на втория, а тези на четвърти етаж се премества надолу към третия и т.н.

Горните етажи на складовете са сухи и горещи и тук ангелите пият повече вода, от колкото алкохол, тоест алкохолното съдържание на уискито реално се увеличава. Топлината, от друга страна помага за извличането на по сладки и меки аромати. Друга е картинката на долните по-хладни и влажни етажи. На тези нива от бъчвите се изпарят повече алкохол, отколкото вода и така съдържанието им губи сила. Както се шегуват в дестилерията долу ангелите пият повече алкохол, за да се избавят от ревматизъм. Най-големи късметлии са тези по средата, където се изпарява балансиран коктейл от алкохол и вода.

Разбира се не алкохолното съдържание е водещ критерии за ротацията на бъчвите, а качествените характеристики, които дестилата извлича и развива по време на отлежаването. Ако една бъчва остане само на едно от тези нива за целия процес на стареене нейното съдържание ще се различава напълно от останалите по другите етажи и ще бъде сходна на тези от нейния. Ротацията гарантира последователност и равнопоставеност при извличането на цвят, вкус и аромат от дъба. Необичайно за индустрията семейство Самюълс боядисват своите складове черни, за да привличат повече слънчева топлина.

Може би Ви е направило впечатление, че за разлика от останалите премиум напитки, Мейкърс Марк няма изписано изявление на възраст на бутилката. Така е било винаги.

Maker’s Mark се бутилира не според годините на отлежаване, а според до

Maker’s Mark се бутилира не според годините на отлежаване, а според достигнатия вкус. Това се случва между шестата и осмата година.

Блендиране (смесване)

Преди бутилирането, мастър дестилъра на Maker’s Mark, Кевин Смит избира, чрез пряка дегустация, 150 бъчви от различни етажи на няколко различни склада. Тяхното съдържание се смесва, след което, за да се гарантира последователността на вкус и аромат, тества от група дегустатори. След одобрение се пристъпва към бутилиране. От 150 бъчви се пълнят около 36 000 бутилки.

Червеният восък

Червеният восък, разтекъл се по гърлото на бутилката е патентована марка на Maker’s Mark. Всяка е една бутилка се потапя с гърлото надолу в продължение на 4 секунди в червения восък и веднага се завърта обратно. Восъкът, разработен по специална формула, се разтича бавно и оформя пипала.

Потапяне на бутилките на Мейкърс Марк във восък

Това гарантира, че няма да срещнете две еднакви бутилки Maker’s Mark Kentucky Straight Bourbon Whisky.

Наздраве!

автор: bgBarman.bg
реклама Sofia Bar Show

Бърбън Уиски

Early Times / Jim Beam / Knob Creek / Maker's Mark / Red Stag By Jim Beam / Woodford Reserve / 1792 Ridgemont Reserve / A. Smith Bowman / Ancient Age / Baker's / Basil Hayden's / Benchmark / Blanton's / Booker's / Buffalo Trace / Bulleit / E.H. Taylor, Jr. / Eagle Rare / Elijah Craig / Elmer T. Lee / Evan Williams / Fighting Cock / Four Roses / Heaven Hill / Henry McKenna / Jefferson’s / Jeremiah Weed / Kentucky Tavern / Old Charter / Old Crow / Old Fitzgerald / Old Forester / Old Grand Dad / Parker's Heritage / Pennypacker / Van Winkle / Very Old Barton / W.L. Weller / Wild Turkey

Стилът уиски на Кентъки

Особености на бърбъна
Зърното на Стиажи на които отлежават бъчвите с Уудфорд Резърв

Кентъки е благословен да бъде родина, не само на алкохолната напитка на Америка — бърбъна, но и на първия им народен инструмент — банджото. Общото между тях е, че корените и на двете се намират далече в Шотландия и Ирландия, но са изцяло американски творения. С други думи те са микс от шотландски и ирландски познания, с американска подправка.

Трънливия път на бърбъна.

Алкохолните напитки еволюират и бърбънът не остава по-назад. Времето на Дивия Запад отдавна е отминало, но историческото наследство, оставено от дестилериите, напомня за дългия път, извървян от тази напитка.

Суровите времена изисквали сурови питиета. Никой не се захласвал по шикозни и префърцунени специалитети. Можете ли да си представите Уаят Ърп и Док Холидей, седящи на масата в одимен бар в Тумбстоун, да обсъждат вкусовите характеристики на бутилката single barrel (сингъл барел) или поредния small batch (малка серия) пусната на пазара от Jim Beam? «Червеното око» (Red Eye), както наричали бърбъна, бил твърд алкохол за твърди мъже. Повечето уискита остават такива до Сухия режим през 1920 година.

Дори след отмяната на забраната, стилът на бърбъна остава дразнещ като шкурка. Историята на напитката оправдава това. Индустрията имала нужда да навакса изгубеното производство за много кратко време. Затова дестилационните не изстивали и произвеждали колкото се може повече алкохол.

Както винаги, пазарът определя търсенето. Това е другата основна причина бърбънът дълго време да остане грубо питие. Болшиството от хората, които го пиели не били високо платени изискани господа, а пролетарии — работещи в тежката индустрия и борещи се за всяка троха на масата. Те му се наслаждавали, не защото е най-доброто питие, а защото само това можели да си позволят.

Животът се променя. Потребностите, разбиранията и нуждите също. След войната блендираният скоч залива Америка, а малко по-късно белите алкохоли, като джина, рома и особено водката, направо предизвикват фурор. Тъй като пиенето на миксирани алкохолни напитки (алкохол, смесен с някакво безалкохолно) се преврнал в нещо като стандарт, производителите продължавали да пускат на пазара млади уискита. Въпреки че качеството значително се подобрява, пазарът на високия клас, този на отлежалите премиум алкохолни напитки (с изключението на Maker’s Mark), остава непроменен. Или казано просто — нямало го.

Изправени пред лицето на поредната икономическа криза (тази от 70 — те на миналия век) и най-лошия спад на продажби, вкусовете на хората се изменят отново. Те започнали да консумират по-малко, но определено се вълнували от качеството. През средата на 80 — те производителите се връщат към стария стил. Той се характеризирал с фузелово-маслен характер и дълбок, и тежък вкус на дърво. Не звучи никак приятно нали? Идеята на този подход била да се вземе най-доброто от този стил, а именно опитът в отлежаването. Разбира се, съвременните технологии и уменията на технолозите да контролират процесите на дестилация позволяват да се получи един нов и елегантен стил бърбън.

Светлото бъдеще.

Днес ние сме изключително разглезени от невероятните предложения. Какво да бъде от малката партида на Beam? Дали живия и енергичен Basil Hayden’s (Базил Хайдънс), благородния Knob Creek (Ноб Крийк), копринения стил на Baker’s (Бейкърс) или богатия и многолик Booker’s (Букърс)? Другите дестилерии също имат с какво да се похвалят: невероятният single barrel (сингъл барел) Blanton’s, медът и маслото — елегантният Maker’s Mark, лъхащият на прясна портокаловата кора и дива мента Woodford Reserve (Уудфорд Резърв) на Labrot & Graham’s и върхът на сладоледа — ароматният Rare Breed (Реар Брийд) на Wilde Turkey.

Двукратните насилствени затваряния на производството през 20 век унищожават почти напълно другите истински американски уискита — ръженото и царевичното. Стилът на ръженото уиски е с дълбоки корени. Ръжта има голям дял за изграждането на едни от най-добрите бърбъни, но като самостоятелна напитка има невероятно изразен пикантен вкус, с нотки на кимион и цитрусови плодове, които апетитно експлоадират в устата. В днешно време само Jim Beam и Wilde Turkey произвеждат чисти ръжени уискита.

Царевичното уиски страда от имиджа на контрабандна стока без никакъв финес. В интерес на истината е изключително трудно да се намери качествено такова в днешно време.

В последните години индустрията направи невероятни постижения. Представяте ли си какво би станало, ако Сухият режим и Втората световна война не бяха спрели неговото развитие? Но ние все още сме млади и готови да чакаме и дегустираме новите предложения. Каквото и да сте избрали да опитате днес — наздраве!

автор: bgBarman.bg
реклама Sofia Bar Show