Базирана в Глазгоу, The Edrington Group Ltd, е една от най-големите компании в Шотландия и един от водещите производители на скоч уиски в света.
Едрингтън притежава пряко и/или оперира дестилериите Macallan, Highland Park, Tamdhu и Glenturret с общо производство от над 17 милиона литра на година. Въпреки че компанията е фокусирана основно върху своите марки уиски от края на 1990 — те години се превръща в един от водещите доставчици на блендирано уиски в Шотландия, чрез 50 процентовия си дял в The North British Grain Whisky Distillery, която произвежда повече от 60 милиона литра на година. Компанията разполага със значителен капацитет за складиране и отлежаване на уиски.
Портфолиото на компания включва The Famous Grouse, най-продаваната марка уиски в Шотландия, блендирания скоч Cutty Sark, The Macallan, класирана сред първите три най-продаваните марки сингъл малцово шотландско уиски, любимеца на ценителите Highland Park и доминиканския ром Brugal.
В партньорство с други глобални играчи, Edrington е основен акционер в международната дистрибуторска компания Maxxium, базирана в Холандия и оперираща в повече от 60 страни по света.
Edrington Group е частна компания, с единствен акционер Robertson Trust. Основана през 1961 г. от членове на семейство Робертсън днес Robertson Trust е благотворителна организация, която използват печалбите на Edrington за финансиране на различни благородни цели. Всяка година, Robertson Trust дава за благотворителност повече от 7 милиона лири, а самата Edrington Group генерира близо £ 600 млн. приходи (591.3 оборот за 2013) всяка година.
История на компанията
Началото
Edrington Group е компания, чиято история започва в средата на 19 век, когато точно през 1855, Уилям Робертсън (William A. Robertson) започва бизнес като уиски брокер в Глазгоу. През 1860 г., Робъртсън сключва съдружие и така създава фирмата Robertson & Baxter (Робъртсън и Бакстър). Бизнесът на младата компания като посредник между многото дестилерии в региона и уиски блендерите, бързо се утвърждава като център за голяма част от търговията с шотландско уиски. През 1870 г., Robertson & Baxter задълбочава участието си в уиски индустрията, създавайки Clyde Bonding Company. Скоро тя се превръща в основен уиски бондер (складове, където се съхранява уискито, под данъчен контрол), а по-късно бутилиращото предприятие, за търговията. Тъй като отлежаването на уиски в бурета играе важна роля в процеса на производство на скоч, през 1884 г., Robertson & Baxter, разширяват своите интереси чрез създаването на Clyde Cooperage Company. И двете дружества оперират като отделни фирми, чак до създаването на Edrington Group през 1960. Робъртсън, много бързо се налага като истински уиски магнат. Скоро към бизнеса се присъединява и синът му Джеймс, който по-късно (във втората половина на 20 век), се превръща в главен архитект на растежа на групата.
В края на 19 — ти век със създаването на Islay Distillery Co. (1879), Robertson & Baxter започват да придобиват дялове и в производството на уиски. С новата компания, Уилям Робъртсън е един от тримата партньори, основатели на дестилерията в Бунахавен, Айла през 1880 година. Продукцията на дестилерията Bunnahabhain, която първоначално има капацитет от 200 000 литра на година, е насочена към пазара на едро, за производство на блендирано уиски. Пълен капацитет на производството на новата дестилерия е постигнато през 1883 г. и компанията започва да се радва на силни продажби.
Депресията, която връхлита Шотландия през 1886 г. предизвика временно влошаване положението на Islay Distillery Co. и през 1887 г. собствениците решават да се обединят с една млада, но перспективна компания в общността, William Grant & Co. (която по това време е на път да отвори дестилерията Glenfiddich). Предисторията на това сътрудничество е следната: През 1975 година Уилям Грант сключва съдружие с Джеймс Стюард от James Stuart & Co. Партньорството има за цел обединяване на усилията за развитие на дестилерията Macallan в Ротс (Rothes), Мурей (Moray), Шотландия и построяването на нова дестилерия в областта. За съжаление съдружниците не успяват да осигурят финансирането на новата дестилерия и партньорството приключва. Джеймс Стюарт остава собственик на дестилерията Macallan. Няколко години по-късно, през 1879 г., Грант и останалите партньори построяват, Glenrothes Distillery, и се обръщат към Robertson & Baxter да ги обсужват като търговски агент на едро.
Подобно на Islay Distillery, Glenrothes също е силно засегната от депресията. Сливането между двете дестилерии, под името Highland Distilleries се оказва изключително успешех ход. Той не само помага да се избегне финансовия колапс, но и както се оказва по-късно, да се създаде една компания със значителен авторитет в уиски индустрията на Шотландия. Уилям Робъртсън и Уилям Грант служат като директори на борда на компанията. С преотстъпен прекия контрол върху Islay Distillery, Robertson & Baxter става агент на едро и на двете дестилерии като също така развиват свой отделен бизнес с блендиране на уиски.
Highland Distilleries се разширява през 1892 г., със закупуване на дестилерията Glengassaugh, в района на Абърдийн. Дестилерията, построена от Джеймс Мояр, търговец на вино и спиртни напитки и двама му племенниците, Александър и Уилям Морисън, произвеждала малцово уиски под собствен етикет. Излишъкът от уиски било изкупувано от Robertson & Baxter, които зареждали друго известно шотландско име, William Teacher & Sons, за тяхната марка Teacher’s Highland Cream. През 1892 г. повечето от първоначалните партньори в Glengassaugh Distillery умират и последният от тях, Александър Морисън, продава бизнеса на Robertson & Baxter, които след това препродават на Highland Distilleries.
Пожар в дестилерията Glenrothes през 1897 г. стимулира съдружниците в Highland Distilleries за последващото разширяване. Тъй като всичките запаси на дестилерията от уиски са унищожени от огъня, компанията има спешна необходимост от нов източник на суровина. Така през 1898 г. е закупена съседната дестилерия — Tamdhu. Tamdhu е съвсем нова дестилерия, която току що е започнала да работи. Тя е построена през 1896 година от група от петнайсет партньори сред които са както Уилям Грант, така и Уилям Робертсън. Производство вTamdhu стартира през 1897 г., и само за една година достига производство на повече от 200 000 галона. По това време Уилям Грант дава съгласието си за прехвърлянето на собствеността на дестилерията към Highland Distilleries, която вече е под ръководството на сина на Уилям Робертсън. След смъртта на баща си през 1898 година Джеймс Робъртсън застава начело, както на Robertson & Baxter, така и на Highland Distilleries. Другите основатели и партньори на Highland Distilleries почиват през 1905 година.
От доставчик на суровина в производител на маркови уискита
Highland Distilleries се очертава като основен доставчик и производител на малцови уискита, така нужната суровина за производство на блендове. До края на 1920 година, компанията доставя малцово уиски на около 180 клиенти. Robertson & Baxter продължават да служат като агент на дружеството.
През Втората световна война Highland Distilleries ограничава доставките към индустрията и се фокусира върху изграждането на своите дестилерии. По това време компанията придобива James Grant & Co., която управлява дестилерията Highland Park в Оркни (Orkney) и има репутацията на произвеждаща висококачествено малцово уиски, предназначено за блендове.
Сред марките използващи уискито на Highland Park е Cutty Sark, създадена през 1923, от лондонския тъговец на вино Berry Brothers & Rudd (BBR). През 1936 г. от BBR се обръщат към Robertson & Baxter да поемат операцията по смесването на рецептата на Cutty Sark, както и бутилирането на уискито, чрез своята Clyde Bonding Company. За няколко години Cutty Sark става особено популярна марка в чужбина, а от 1950 — та се превръща в една от най-продаваните скочовеусловиу Съединените щати. The Highland Park Distillery играе важна роля в рецептата на Cutty Sark и поради това Robertson & Baxter се възползват от възможността да я придобият по време Голямата депресия.
Връзката между между Robertson & Baxter и Highland Distilleries се засилва в края на 1940. След смъртта на Джеймс Робъртсън през 1946 г., трите му неомъжени дъщери — Бабс, Елспет, и Агнес, поемат бизнеса. Госпожица Бабс е на кормилото, Елспет е счетоводен съветник за региона около Беруик, а Агнес отговаря за фермите. Всяка неделя вечер те сядат, за да обсъдят проблемите, които са възниквали през седмицата и никога не предприемат каквото и да е било, освен ако и трите не са съгласи. През 1948 г., друг член на семейството Робъртсън решава да продаде свой мажоритарен дял в компанията на Highland Distilleries. На свой ред, Robertson & Baxter придобиват малък дял в Highland Distilleries.
Като публично дружество, в средата на 1950 — те години, Highland Distilleries, е доста уязвима за поглъщане. Като защита компанията прехвърля голяма част от своята собственост в Robertson & Baxter в дъщерно дружество Clyde Bonding Company, като си запазват 35 процента от акциите в Robertson & Baxter. Този трансфер е следствие на решителността на сестрите Робъртсън, да осигурят дълготрайна защита на семейната собственост и дестилерията, както и това, че компанията ще остане със седалище в Шотландия.
Под ръководството на трите несемейни дами, бизнеса процъфтява, но те са наясно, че след смърта им ще трябва да се плати сериозен данък наследство, което ще доведе почти сигурно до продажбата на компанията. С голяма далновидност, през 1961 г., те прехвърлят своите дялове в специално създадения за целта холдинг, които те наричат Edrington, на името на една от техните ферми. Те даряват всичките си акции от компанията на холдинга. Edrington се контролира от благотворителен тръст, наречен Robertson Trust, който те учредяват. Печалбите на Edrington се прехвърлят автоматично в тръста. Edrington има две основни дъщерни дружества, Robertson & Baxter и Clyde Bonding Company като през годините към тях се добавят и новопридобитите. Highland Distilleries продължават да държат 35 процентен дял в Robertson & Baxter.
Растящата популярност на шотландските уискита по света насърчават Highland Distilleries да навлязат директно на пазара на смесено уиски. За целта те придобиват изпадналата в затруднение компанията Matthew Gloag & Sons Ltd., производител на марката The Famous Grouse. От самото начало, Highland Distilleries са основен доставчик на малцово уиски, използвано в бленда на базираната в Пърт, семейна компания.
Придобиването затвърждава Highland Distilleries като блендер на маркови уискита. В началото Famous Grouse е сравнително малка марка. Под ръководството на новият си собственик от само 40 000, девет литрови каси на година, през 1980 г. марката The Famous Grouse се превръща в най-продаваният блендиран скоч в Шотландия, позиция, която тя пази и до днес.
Консолидиране на групата
Highland Distilleries започва разработване и на други марки. През 1979 г. тя стартира своето първа марка сингъл малцово уиски — Highland Park. Дестилерията от Оркни, дебютира с 12 — годишен скоч, който веднага срещна международно признание. Същевременно компанията придобива дестилерията Macallan като още от самото начало позиционира марката във високия сегмент на пазара на малцови уискита.
Highland Distilleries и Robertson & Baxter междувременно правят сериозни стъпки към бъдещата стабилност на Edrington Group. През 1979 г., след опита за поглъщане на Highland Distilleries от Hiram Walker (Ballantine’s), компаниите засилват връзката помежду си. Robertson & Baxter получават 28% дял в дружеството. Кръстосаното дяловото участие между двете компании е достатъчно условиe, за да държат на разстояние конкурентните апетити за поглъщане. Edrington Group започва преструктуриране на своите стопанства, като превръщат Robertson & Baxter, Clyde Bonding Company, и The Clyde Cooperage Company в пряко контролирани дъщерни дружества.
През 1993 година Robertson & Baxter виждат възможност и придобива 50% в The North British Distillery Ltd, която произвежда повече от 60 милиона литра зърнено уиски на година. Зърненото уиски за блендовете на компанията е подсигурено.
През 1997 г., компанията формира 50 — 50 джойнт венчър с Berry Brothers & Rudd, наречен Cutty Sark International, чрез което поема смесването, бутилирането и маркетингови операции на марката Cutty Sark.
След придобиването на Macallan, компанията влага средства и усилия в разработването на бранда, в резултат на което печалбите са ниски. Поради липса на растеж и печалби цената на акциите на Highland Distilleries започва да пада. Става ясно, че те влизат в ситуация, в която биха могли отново да бъде уязвими и погълнати от всеки, който търси изгодна сделка. По това време Edrington Group има 28% и много сериозни споразумения, но въпреки това положението й е рисково. Като се има предвид консолидацията в индустрията по това време, както и необходимостта да продължи започналите инвестиции в марките си, мениджърите решават, че най-добрият път за компанията е да изкупи Highland Distilleries и да я направи частна.
Подкрепени от борда, през 1999 г., Edrington Group отправят оферта от £ 601 милиона за пълен контрол на Highland Distilleries.
Сумата от £ 601 млн. е съвкупност от банков заем, собствени парични средства и съдружие с William Grant & Son. Собственоста на Highland Distilleries е прехвърлена към новосъздадена компания — «1887 Company», в която William Grant & Son имат 30% участие. Като частна компания William Grant & Son също е загрижена за шотландската уиски индустрия и същевременно се интересуват от дългосрочна инвестиция в някои много добри марки. Името на новата компания (1887) носи символика. През тази година е основана Highland Distilleries и потичат първите капки от дестилерията Glenfiddich.
Създаване на Maxxium и разширяване на портфолиото
За да получи маркетингова подкрепа, Edrington стават съоснователи и един от основните партньори на дистрибуционната компания — Maxxium. Другите съдружници и основатели на базираната в Холандия група са Jim Beam Brands и Remy Cointreau. През 2001 г. към групата се присъедини и V & S, създателите на марката Absolut Vodka. По това време, Edrington се насочва самостоятелно към китайският пазар и през 2003 година отваря свой собствен офис в Шанхай.
За качеството на своите продукти и приноса в икономиката на Шотландия, през 2004 г. Edrington е призната от Scottish plc Awards за «best private company of the year», а през 2010 и 2012 г. за «Outstanding Private Company».
През 2003 г., Edrington продава Айла дестилерията Bunnahabhain на Burn Stewart Distilleries. (През 2013 г., Burn Stewart е придобита от базираната в Южна Африка компания Distell)
През 2008, Edrington придобива мажоритарен дял в Brugal & Co, водещ производител на ром от Доминиканската република. Това споразумение дава началото на диверсифициран портфейл на компанията отвъд шотландското уиски и достъп до една от най-бързо развиващите се категории спиртни напитки.
През 2010 г. Edrington купува от Berry Bros & Rudd останалите 50% от марката Cutty Sark и им продава дестилерията The Glenrothes.
Търговски марки
