Ако някой някога е гледал последните класации на най-продаваните алкохолни напитки по света със сигурност му е направило впечатление, че на върха от доста време насам е южнокорейската марка сожу — Jinro. Независимо че се смята за локална напитка, тя се дистрибутира в над 80 страни и има завидните продажби от над 63 млн. каси годишно, което е почти два пъти повече от лидерите Smirnoff и Bacardi взети заедно. Въпреки различните наименования водка и сожу са близки родственици. В този раздел на енциклопедията на BGBARMAN ще намерите информация за всички напитки по света, произвеждани от зърнени култури (в някои случаи и марки от картофи).

Традиционните напитки на северна Европа

Джинът и водката са най-популярните представители на тази категория алкохолни напитки. Като такива те не са описани тук, защото са си извоювали привилегията да образуват самостоятелни категории не само в енциклопедията на BGBARMAN, но и в представите на хората.

Може би най-познаваемата у нас напитка (поне като информация), от тази категория е Аквавит (Akvavit, Aquavit или Akevitt). Ако трябва да бъда лаконичен бих казал, че това е скандинавския вариант на ароматизирана водка. Въпреки че е слабо популярна, тя е една от славните високоалкохолни напитки, с богата история и традиции. Нейната родина е Дания, където дестилирането й започва още през 15 век. Въпреки този си произход много от най-популярните марки се произвеждат в Норвегия. Също като водката, аквавита се произвежда от ректифициран спирт, от зърнени култури и картофи. Разликата между ароматизираните водки и аквавита е, че докато обикновено ароматизираните водки получават ароматите си чрез накисването им, то при тази напитка те се добавят и редистилират както при джина. Основните използвани аромати са Ким (Carum carvi), но има марки, които използват също копър, резене, кимион и кора от горчиви портокали. Според много автори аквавита трябва да бъде третиран като премиум водка. Препоръчва се да се консумира чист, заедно с храна. Най-добре се съчетава с морски дарове и сосове подправени с копър.

Въпреки че повечето хора считат шнапса (schnapps) за основен стил алкохолна напитка в Германия, производителите там не харесват това наименование, считайки го за обозначение на евтин и нискокачествен алкохол. Те предпочитат да използват термина Корн (Korn), който много по-точно характеризира напитката, поради това, че основната суровина е зърно, въпреки факта, че при някои марки се използват също и картофи. Корн за Германия е както водката за Полша и Русия и джина за Англия. Въпреки че много хора го смятат за груба работническа напитка, в днешно време производителите му се борят да възвърнат миналата му слава, когато най-поръчвания алкохол в кръчмите бил именно корн.

Далече на изток

Източните народи винаги са били една крачка пред Европа. Наред с откриването на барута, хартията и порцелана те може би са и първите дестилирали алкохолни напитки. Въпреки, че се смята че дестилаторът е арабско — европейско откритие има данни, че китайците са използвали метода още през 14 век. От тогава до наши дни производството и консумацията в този регион се е увеличила в такива мащаби, че глобалните играчи се надпреварват да заемат част от този необятен пазар. Какво обаче предпочитат източните народи и дали напитки като уиски, водка, джин, ром и бренди са предпочитаните? Лесно е да се предположи, че доминиращо влияние на пазара там имат местните алкохолни напитки. Но кои са те?

Жиу (Jiu, 酒) е китайска дума, която се отнася за всички алкохолни напитки. Често йероглифа се чете като «вино» или «бяло вино», но се смята, че значението му е по-близо до «алкохолна напитка» или «алкохол». Същия китайски йероглиф се използва и на японски език, където означава и се произнася като «саке» или «шу» (shu) и в Корея, където звучи като «жу» (ju).

Байжиу (Baijiu, 白酒), или Шаожиу (Shaojiu, 烧酒) е китайски дестилирана алкохолна напитка. Наименованието Байжиу буквално се превежда «бял алкохол» или «бял спирт» и обикновено варира около 40 — 60 об. % алк. Байжиу обикновено се дестилира от сорго (метла), въпреки че понякога се използват и други култури. В южната част на Китай обикновено се приготвя от лепкав ориз, а на север от сорго, пшеница, ечемик, просо, или много рядко от сълзи на Йов. Поради своята бистрота, Байжиу може да се оприличи на няколко други спиртни напитки от изтока, но като цяло има значително по-високо алкохолно съдържание, отколкото, например японската Сиошу (25 об. % алк.), или корейската Сожу (20 — 35 об. % алк.).

Сиошу (Shōchū, 焼酎) е японска дестилирана напитка. Тя обикновено се приготвя от ечемик, сладки картофи или ориз, въпреки че понякога се използват и други съставки като кафява захар, елда или кестени. Обикновено Сиошу съдържа 25 об. % алк., което я прави значително по-слаба, отколкото водката и уискито, но определено е по-силна от вино или саке. Днес при постоянно растящото производство, не е необичайно да се намери и до 35 об. % алк. и да се използва като съставка в смесени напитки.

Корейската национална напитка Сожу (Soju, 燒酒) е много близка с японската Сиошу. Смята се че нейното производство датира още от времето на монголското нашествие в Корея, около 1300 година. Вкусът й е сравним с този на водка, макар че често е леко сладък поради добавените захари в производствения процес. Тя обикновено се консумира чиста. Повечето марки сожу са родом от Южна Корея. Въпреки че традиционно се прави от ориз, най-съвременните производители използват добавки или дори заменят ориза с други като картофи, пшеница, ечемик, сладки картофи и тапиока. Алкохолното и съдържание обикновено варира от 16.5 до 35 об. % алк., като най често се среща със сила от 20 об. % алк. Напълно непозната извън границите на страната, тази напитка държи първо място в класациите по произведено и продадено количество.

Наздраве!