Може да ги намерите в различни забавни цветове и странни вкусове, но класиката, дала израза «черешката на тортата», винаги ще си остане червената, с вкус на «мараскино» череша.

В практиката и двете се отнасят за едно и също нещо, но ако вникнем в историята, ще разберем, че това не е точно така.

Малко история

Пра-пра-пра-пра-пра-бабата на познатите Ви мараскино череши е малък, кисел, почти черен на цвят плод на сорт череша, растяла свободно в областта Далмация, днешна Хърватия.

Преди няколко стотин години, не е имало добър и ефикасен начин за запазване на плодовете освен разбира се превръщането им в плодови брендита и ликьори. Историята разказва как италианците първи започнали да киснат черешите в солената морска вода и след това да ги консервират в ликьор мараскино, приготвен от плода, в едно с костилките и дръжките, на черната мараскино череша. Така се ражда понятието и продукта «мараскино череша». През годините, тези череши привлекли вниманието, на европейската аристокрация като вкусно лакомство. Постепенно сладките пияни череши, достигнали до всички кътчета на вече широкия свят, но понеже се произвеждали само в Италия, те били доста скъпи.

Името на човека създал съвременната мараскино череша е Ърнест Уайгант (Ernest H. Wiegand) професор в Държавния университет на щата Орегон (САЩ). Той посветил 6 години (през 1920 — те и 30 — те години на миналия век) в научни разработки, за да открие начин за консервиране на черешите без добавянето на алкохол. Целта на Уайгант била да подпомогне фермерите да консервират тяхната черешова продукция, и да ги направи конкурентноспособни на разрастващия се пазар на мараскино. Така той разработил процес, в който като начало, плодове се накисвали в саламура съдържаща калциеви соли. Този процес не се различавал много от метода, който използвали италианците, в миналото, затова съвременните коктейлни череши, които използваме днес в напитките си, въпреки че нямат нищо общо с мараскино черешите от миналото, продължават да се наричат така.

Обработка и консервиране на съвременните «мараскино череши».

Съвременните мараскино череши, обикновено се правят от леко обагрени или бели сладки сортове череши. След постъпване в цеха, черешите се измиват, след което им се отделят костилките, а в повечето случаи и дръжките. Като начало на процеса на преработка те се накисват в саламура, обикновено съдържаща серен диоксид и калциев хлорид, която способства за избелването на плода и премахването на естествените аромати. Следващия етапи включва киснене в продължение на около месец в захарен сироп, оцветяване и ароматизиране. Оцветяването и ароматизирането се постига чрез добавка, на изкуствени оцветители и аромати за храна, директно в сиропа. Червените на цвят коктейлни череши обикновено са ароматизирани с масло от горчиви бадеми или друг подобен аромат (отговарящ на вкусът на оригиналния ликьор мараскино), а зелените с ментова есенция.

Модерната мараскино череша, благодарение на своите изкуствени подсладители и оцветители, е по скоро черешова бонбона и макар и да не добавя много вкус към питието, веднага след последната глътка, клиентите доста често се наслаждават на сладостта й. Затова ако използвате коктейлни череши без дръжки винаги ги пробождайте с коктейлна клечка, за да има как да се поднесат към устата.

Сами разбирате, че съвременните лъскави и ярко оцветени череши са доста химически третирани. Все повече хора, в последно време обаче, се връщат назад и търсят старите мараскино череши, тези получени по естествен път и без изкуствени добавки. Те все още съществуват и се произвеждат. За да сте сигурни, че купувате «естествени череши мараскино», търсете по етикетите надписи от рода на: «без изкуствени оцветители», «без консерванти», или «без червена боя».