Едва ли са много хората, които знаят, че България е първата страна зад «Желязната Завеса», в която американската марка пробива. По този повод компанията The Coca-Cola Company създават лого на марката си на кирилица. Историята е поредица от случайности и е много интересна. Може да я прочетете по надолу.

Идеята и каузата на групата

«Искаме Кока-Кола отново да заговори на нашия език, като върне своя запазен знак на кирилица. Харесайте страницата, ако харесвате идеята! Целта ни е да станем 10 000 преди 24-и май, за да изпратим отворено писмо до Кока-Кола за Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.

Повече за инициативата на страницата на групата във Фейсбук. https://www.facebook.com/KokaKolaNaKirilica

Как така един от най-ярките символи на капитализма е успял да се промъкне зад Желязната завеса, а запазената му марка да се изписва на кирилица?

Историята на Кока Кола в България

През 1965 г., дълбоко зад Желязната завеса, се случва немислимото. В България започва да се произвежда Кока-Кола, един от най-ярките символи на капитализма. В момент, в който пропагандата тръби, че Кока-Кола е изключително опасно алкохолно питие, използвано от американските войници преди битки, чистата случайност слага началото на една от най-куриозните истории от времето на Студената война.

Тончо Михайлов, технолог в поделението за безалкохолни напитки на българското предприятие «Тексим», е изпратен в Париж на служебна командировка. От «Тексим» искат да правят оранжада и една от задачите на Михайлов е да опита подобни напитки във Франция и да посети предприятия, работещи в бранша.

Съдбата го отвежда в едно парижко бистро и му поднася не друго, а една Фанта. Силно впечатлен, на следващия ден той моли домакините си да го заведат в предприятието, което произвежда Фанта, без изобщо да има представа, че това е така омразната на комунистическото управление корпорация Кока-Кола.

Когато разбира за какво става дума, вече е твърде късно да се върне назад. Все още без да си дава сметка за сериозността на ситуацията, той се запознава с вицепрезидента на Кока-Кола за Франция княз Александър Макински и в дух на разбирателство двамата уговарят посещение на представители на Кока-Кола в България.

От корпорацията са изключително изненадани, че българин проявява интерес за сътрудничество, предвид славата на страната ни като един от най-верните сателити на СССР. В този момент обаче компанията следва политика на световна експанзия и поканата е добре дошла.

Връщайки се в България, Тончо Михайлов осъзнава, че посещението му в завода на Кока-Кола може да доведе до доста сериозни последици за него. Тревогата му се засилва и в докладите си за посещението във Франция той спестява епизода с Кока-Кола с надеждата от компанията да не отдадат особено значение на поканата му и всичко да се размине.

От Кока-Кола обаче спазват уговорката си се обаждат с предложение техни представители да дойдат на посещение у нас. На Тончо Михайлов му се налага спешно да признае на шефа на «Тексим» Георги Найденов за случилото се в Париж. Хрумва му компромисно решение — да предложи на Найденов да договорят у нас да се произвежда оранжадата «Фанта».

Отговорът на Георги Найденов е поредната изненада в тази необичайна история: «Като е гарга — рошава да е!», отсича той и вдига Петолъчката — телефонът за директна връзка с Тодор Живков — с намерението да поиска от държавния глава разрешение в България да се прави направо Кока-Кола.

След два часа двамата с Михайлов са в кабинета на Тодор Живков, където се разиграва една доста показателна за комунистическия подход към политиката сценка. Когато пристигат в кабинета на Живков, там е и Пенчо Кубадински.

«- Абе, Гето — обръща се Кубадински с към Найденов, — ти уж щеше да правиш лимонада, а сега го обърна на алкохол!

— Ами то и колата е лимонада, другарю Кубадински — отговаря Найденов.

— Защо тогава правим такава пропаганда против нея? — гневи се партиецът.

— Не зная. Питайте тези, които ви съветват...»

Тодор Живков слага край на спора. Неочаквано за всички, той дава съгласието си, дори без да е опитал противоречивата капиталистическа напитка.

Представителите на Кока-Кола пристигат в България и само след два дни договорът е готов. Гостите са стъписани — водили са безуспешни преговори с Югославия, най-прозападно настроената страна от соц блока, без никакъв успех. Трудно им е да повярват, че са сключили сделка именно с най-близката до СССР страна.

Договорът за внасяне на концентрата за напитката е подписан на 1 август 1965 г. От Кока-Кола предлагат пари за реклама. Тончо Михайлов им отвръща «Ние тази реклама, антиреклама всъщност, която сме ви я правили толкова години, вие не можете да я изплатите, докато сте живи.» Вместо пари за реклама от Италия ни подаряват един милион бутилки, а Кока-Кола САЩ изработват и ни подаряват логото на кирилица. В края на 1965 г. на българския пазар се появяват първите бутилки Кока-Кола. С етикет на кирилица.

Невероятно, но факт — България е първата страна зад Желязната завеса, която сключва договор с предприятието, флагман на капитализма — Кока-Кола. Югославия е втора, цели две години след нас.

Но най-важен остава фактът, че заради България за първи път в света запазената марка на «Кока-Кола» се появява на азбука, различна от латиницата — кирилица.

Чудото обаче не трае дълго. Краят на 60-те години и Пражката пролет водят със себе си затягане на комунистическия режим в страните от соц блока. Идва краят на либерализацията в икономиката. След едно официално посещение в Москва през 1969 г. Тодор Живков закрива «Тексим», срещу която СССР отдавна има възражения.

Производството на Кока-Кола се прехвърля към държавното предприятие «Безалкохолни напитки и минерални води». Започват да се договарят годишни квоти за концентрат — вече не пазара решава от какво количество кола има нужда, а плановата икономика. Търсенето става все по-голямо, а производството не се променя. Кока-Кола се превръща в дефицитна стока за българите.

Постепенно купуването на концентрата за напитката става трудно, тъй като България не разполага с достатъчно валута. За известно време се налага бартер — концентрат срещу ягодово сладко и доматен сок, но сред аварията в Чернобил и съмненията в качеството на българската продукция на това е сложен край.

С края на комунистическия режим в България приключва и авантюрата Кока-Кола на местна почва. Компанията отново навлиза на българския пазар през 1992 г., но вече условията са други. А на етикета логото е на латиница.

автор: bgBarman.bg