Черен чай

Повече от 95% от световното производство на тази ободряваща напитка се заема от черния чай. Той има силен малцов вкус и високо съдържание на кофеин. Рецептите за неговата консумация са различни: с мляко, сметана, захар или мед или с резенче лимон. Листата на черния чай подлежат на по-продължителна обработка и ферментация, на което се дължи и тъмния му цвят.

Един от външните признаци, по който може да се определи качеството му, е откриването на «тепси» в него. Това са златисти или сребристи иглици, които като венец покриват флешите. По тях може да се забележи нежния мъх покриваш най-деликатните чаени листенца. Той притежава силен аромат и специфичен вкус, и е особено предпочитан от любителите на чая.

Зелен чай

За производството на зелен чай, повехналите листа се обработват на пара и се навиват преди сушенето. Тази операция предотвратява нарушаването на целостта на листните нишки, което от своя страна намалява окислителния процес и запазва зеления им цвят.

Когато се приготви, той има много блед цвят. Вкусът му е леко тръпчив. Ароматът на зеления чай не е толкова силен като на черния, но е нежен и напомня за прясно окосено сено.

Зеления чай има високо съдържание на кофеин, но не колкото при черния чай. Казват, че е добре е да се пие чист, защото добавеният лимон или мед променят много здравословните и антиоксидантите му качества. Най голяма е консумацията му в Китай, Япония и някои части на Южна Америка. У нас и западния свят той се счита за специален вид, въпреки че в последно време се забелязва тенденция към увеличаване на консумацията му.

Препоръчително е да се запалва с вода не по гореща от 75 °C

Червен (Улонг) чай

Червения чай, популярен като Улонг (от англ. Oolong), което в превод от китайски означава червен дракон е може би, най-ароматния от всички разновидности чай. Технологията на неговото получаване е сложна и капризна. Чаените листа се подлагат на непълна ферментация като част от тях остават неферментирали. Оксидацията се прекъсва в момента, когато върховете на листата получат червеникав оттенък. Веднага след достигане на това ниво те се подлагат на изпичане.Червения чай има плътен и деликатен вкус и аромат с леки плодови нотки. Добре е да се пие чист без мляко или леко подсладен.

Бял чай

Белият чай се отнася към най-висококачествените чайове. Подобно на зеления чай, тук обработката е минимална — няма механична преработка или ферментационни процеси. Белият чай се приготвя от листните пъпки и най-свежите млади листенца на чаения храст. Те се събират само в течение на няколко часа и само два пъти в годината — през април и през септември. От листната пъпка излиза сребърна стреличка, която се събира ръчно рано сутрин от 5 до 9 часа. Берачите на сребърните стрелички нямат право да ядат лук, чесън, подправки, да пият алкохол, за да не развалят миризмата им аромата на листенцата. Ако по време на брането му задуха вятър или завали дъжд, то цялата реколта пропада, а цената на белия чай, която и без друго е висока, силно се повишава.

След събирането им листенцата се задържат на пара не повече от една минута, за да се предотврати ферментацията и после ги подсушават. Въпреки това, някои сортове бял чай, все пак малко ферментират. В готовият чай, всички листенца са еднакво големи и светли. Цветът на листенцата обикновено не се променя — остават си със зеленикав.

При запарката чаят има светли отсенки, той е много прозрачен с тънък и неповторим цветен и леко тревист аромат. Нужно е да се залива с мека, негореща вода (50 — 80 °C). Горещата вода ще убие всички аромати и полезни вещества в него. Запарването продължава не повече от 5 минути в керамичен, порцеланов или стъклен чайник.

Жълт чай

Жълтият чай е от по-редките видове, който бавно набира признание. Произвежда се само в Китай, където има дълги традиции. Както подсказва името му, той има жълто златист външен вид. Това се отнася както за неизползвания, така и за използвания чай. Жълтия чай има същото съдържание на антиоксиданти като зеления, но без силния «тревист» вкус, който не се харесва от някои.

Жълт чай по дефиниция е чай, който е ферментирал, или се окислява, за малко по-дълго от зеления, но не колкото червения (улонг) или напълно както черния. Фазата на сушене е по-бавна, и влажните листа се оставят да поемат по естествен начин, светло-жълт цвят. По този начин, се губят растителните «тревисти» нотки, с които се асоциира зеления чай. Много любители на чай, които не харесват зеления, често предпочитат жълт чай, тъй като ползите за здравето са същите, но на вкус е по-фин и по-сладък.

Тъй като процесът на получаване на коректен жълт чай е доста деликатен и отнема много време, този вид е най-малко произвеждания и сред най-малко известен на чайове. За производителите е по-лесно да обработят зелен чай, който освен, че не е толкова капризен има и по-голям пазар. Макар и не толкова престижен (или скъп) като белия чай, жълтия е много рядък, дори и в Китай.

Пресован чай

Китайските производители на чай са сред първите, които формуват чай на блокове. Пресованите чайове се получават като зелените листа се обработват на пара и след това пресоват във формата тухли, които се оставят да изсъхнат. По този начин те са подложени на продължителна ферментация. Днес, могат да се намерят различни форми на компресиран чайове като топки, гнезда и др. Пресованите чайове притежава всички характеристики на черния чай. Основното им предимство е, че могат да се съхраняват в продължение на години и дори десетилетия, като постоянно развиват своя вкус и аромат.

Ароматизирани чайове

Ароматизираните чайове са много популярни и се произвеждат от много марки. Причините чаените листа да се подложат на ароматизиране са главно две: чаят е загубил вече своя естествен аромат, поради лоша обработка или съхранение или от откровеното желание на потребителите да консумират чай с определено ухание.

Ароматизирането се извършва в процеса на сушене. Когато по време на този етап добавим, цветове от други благоуханни растения и билки, чаените листа ще приемат техните аромати, като същевременно ще съхранява своите собствени. Най-често използваните са жасмин, орхидея или цвят от ябълково дърво.

Съществуват три основни метода за ароматизиране на чай:

Синтетичната ароматизация — най евтиния вариант за ароматизация чрез използване на химически концентрати. Използва се както за листа, така и за пакетиран чай.

Ароматизация чрез натурални екстракти — например чрез бергамот и ефирни масла. Най-известен е вида Ърл Грей.

Ароматизация чрез натурални добавки — в процеса на изсушаване чаеният лист се размесва с цветове на жасмин или др. и се изсушава до определена форма. След това цветовете на жасмина се премахват, оставяйки само няколко листенца. Това е най- разпространения метод на ароматизация, при което чаеният лист приема такова количество ефирни масла, което може да отнеме вкуса на самия чай. Обикновено се използват: мента, лайка, жълт кантарион, карамфил, канела, кардамон.

Често в чая се слагат листа от ягода или парченца плодове. Подобна ароматизация може да се получи и при момента на опаковане и при процес на запарване. В първия случай се получават така наречените плодови чайове. В основата на тези напитки, естествено е чаят, но понякога наличието на плодове преобладава.

Тези седем вида чай са основата, върху която марките градят своите блендове. Какво представляват блендираните чайове и как да разпознаете качествените марки ще разберете в следващата статия.