Произходът на чая се крие още в древността. Най-старите предания разказват, че китайците са познавали чаения храст още преди 5 хилядолетия. Има много легенди, които говорят за неговото откритие. Една от тях разказва как през 2374 г. пр.н.е. китайският император Чен-Нунг сложил съд с вода на огън под див чаен храст и вятърът отронил няколко листа във водата. Когато опитал, той бил очарован от аромата и вкуса на отварата.
Смята се, че дивият чай е произлязъл в района между Тибет, западен Китай и северна Индия. В Китай първи започват да го употребяват и дават наименованието му. До 1825 година диворастящия чаен храст, бил откриван единствено там. Всичко това е достатъчно, да признаем тази страна за негова родина. По късно растението било открито и във високите джунгли на Индия, както и в Тибет, Бирма, Корея, Виетнам и Лаос.
Една от първите държави последвали примера на Китай била Япония, следвана от Индия и така постепенно цяла Азия. В Русия първия керван с чай пристигнал през 1618 година. Най-вероятно в Европа първи са донесли сухите листа на чаения храст, холандците. От тях се заразяват англичаните, след това французите и цяла Европа. Колонизацията бързо разпространява напитката по целия свят.
Наименованието чай, ние сме възприели от руснаците. Те са го заимствали от монголците, които го наричали «Цай». В Китай чаят има много наименования, в зависимост от сорта или местността, в която е получен (напр. юнан, шауцун, улун и др.). Най-употребявано е наименованието «Ча», което означава «младо листо». Повечето европейски народи, благодарение на холандците, които били единствените оторизирани да търгуват с него, са възприели японското наименование на чая, което се произнася като «тьа». От тук произлиза английското наименование на напитката tea (тий). Относно наименованията най-много се различават поляците, които го наричат хербата (herbata от полски — трева).