Докато чая има впечатляваща история, която се простира 5 000 години назад във времето, то тази на безалкохолната напитка известна като студен чай, започва някое лято, в годините, когато леда влиза в бита на хората. В края на краищата, кой би се сетил да пие студен чай през зимата?
Много историци погрешно смятат 1904 год. за годината, в която е «изобретен» студения чай. Определено съществуват много доказателства за неговото съществуване поне век назад във времето. Консумацията на топлата напитка, била толкова голяма, че сигурно е било напълно нормално, когато един ден някой просто добави захар, лимон и лед.
Използването на студен чай, според документи датира още от осемнадесети век. През 1795 год., Южна Каролина е единствената колония в Америка произвеждаща растението чай. Тя е и единствения щат (по това време колония), който го произвежда и за комерсиални цели. Растението пристигна в края на 1700 г. благодарение на френския изследовател и ботаник, Андре Мишо (Andre Michaux). По това време той донесъл в Южна Каролина много екзотични растения, за да задоволи вкусовете на богатите плантатори.
Не дълго след пристигането на растението, рецептите за студени пуншове от зелен чай (не черен от какъвто се приготвя основно днес) се появяват едновременно в английски и американски готварски книги. Обилно подправени с алкохол те били много популярни. Една от известните версии се наричала «Пунша на регента» (Regent’s Punch), наречена на принц Джордж IV, който е регент в началото на 19 век.
Първата версия на студения чай, както я познаваме днес, макар и направена с листа от зелен чай, била публикувана през 1879 година от домакинята Марион Тири (Marion Cabell Tyree) от Вирджиния. Тя била следната: «накиснете зелен чай и го оставете да престои целия ден, след това напълнете чашите с лед, добавете две чаени лъжици захар във всяка и налейте чая». Тя препоръчвала и добавянето на лимон в напитката.
През 20 век популярността на студения чай скача неимоверно и много производители на безалкохолни напитки, го включват в своя асортимент. Днес той се предлага в изключително много варианти и е една от най-популярните напитки по света. В САЩ ледената напитка заема 85% от общата консумация на чай. В някои щати дори ако си поръчате чаша чай, без да поясните «топъл», със сигурност ще получите студената версия.
Ако се обърнем към нашата страна, пък и Европа, студения чай навлиза в заведенията и домовете, много по-късно. Чая като напитка, не е с големи традиции у нас, затова студения чай става популярен с установяването трайно на нашия пазар на гиганти като Nestle и Lipton. Студения чай навлиза в България много след като в останалия свят (и най-вече Америка), вече се комбинира с плодови сокове и аромати. И може би точно поради тази причина неговите продажби са значителни още в самото начало. Оригиналния вариант (неароматизиран), на дали щеше да има същия успех. За сметка на това, плодовите (и не само) аромати бележат ръст година след година. В момента много родни производители навлизат трайно в бизнеса със студен чай и в много от случаите, на доста конкурентно ниво. Приготвянето на тази напитка не е сложно. Всеки може да си я направи у дома и да я комбинира със любимите си плодове. Няма нищо по вкусно от домашно приготвените напитки от пресни съставки, но ако не ви се занимава погледнете тези които има на пазара и намерете своя фаворит.
От остро алкохолно питие до здравословна напитка, това е пътя на студения чай и неговата кратка история.
Много кратка история за произхода чая
Произходът на чая се крие още в древността. Най-старите предания разказват, че китайците са познавали чаения храст още преди 5 хилядолетия. Има много легенди, които говорят за неговото откритие. Една от тях разказва как през 2374 г. пр.н.е. китайският император Чен-Нунг сложил съд с вода на огън под див чаен храст и вятърът отронил няколко листа във водата. Когато опитал, той бил очарован от аромата и вкуса на отварата.
Химичен състав и лечебни свойства на чая
Чаят притежава способността да извлича от земята всичко онова, което е рядко и необходимо, за да ни го предложи като полезна за здравето ни напитка. В този смисъл той представлява сложна и постоянно действаща лаборатория. Нейната работа започва още с извличането и преобразуването на едни вещества в други, по-съвършени и продължава, когато чаените листа, вече обработени, се превръщат в благоуханна и лечебна напитка.
Условия и райони за производство на чай
Чаено растение е вечнозелен тропически храст от семейството Camellia sinensis. Той има зелени, лъскави листа, красив външен вид и не се различава много от живия плет, наблюдаван пред някои къщи.
Беритба и преработка на чая
Всичко започва в чаените плантации и фабриките за преработка. Необходими са много опит, знания и грижи за приготвянето на чашата чай, на която може би се наслаждавате в този момент. Стара цейлонска поговорка започва така:
«Помислете си върху това, че всяко листо от чая е било погледнато от момински очи,
всяко листо е откъснато от трудолюбива човешка ръка...»
Основните категории чай, получени според процеса на преработка
Повече от 1500, са търговските видове чай, които можем да намерим днес на пазара. Всеки един от тях е получен от единствения от ботаническа гледна точка вид и трите негови основни разновидности. Този наистина богат асортимент от търговски наименования, се получава от различните райони на производство, технология на бране, преработката на чаените листа и блендирането им. Всички наименования и марки обаче се подчинява на седем основни категории чай: черен, червен (улонг), зелен, жълт, бял, пресован и ароматизиран.
Какво се крие под наименованията на кутиите
По-голямата част от чая консумиран в непроизвеждащите го страни е познат под определени наименования и марки, които обикновено са смеси (блендове). Това са кутиите и чаените торбички, които може да закупите в супермаркетите или да си поръчате в конвенционалните заведения. Те представляват смес, които съдържат до 35 различни чайове.
Историята на студения чай
Докато чая има впечатляваща история, която се простира 5 000 години назад във времето, то тази на безалкохолната напитка известна като студен чай, започва някое лято, в годините, когато леда влиза в бита на хората. В края на краищата, кой би се сетил да пие студен чай през зимата?
По традиция във Франция е всеки трети четвъртък на ноември на пазара да излиза Новото Божоле — младо вино от сорта Гаме.
