Лечебните свойства на чая са известни още на древните китайци. Наричали са го «огън на живота», който укрепва духа и тялото и удължава живота. Той ни дава много повече от топлина, аромат и вкус, защото има способността да ни ободрява умствено и физически, да подобрява храносмилането, сърдечната и бъбречната дейности и да увеличава диурезата.

Химичният състав на чая е твърде променлив и зависи от сорта, начините на обработка, съхраняването, отглеждането и др. Без съмнение тонизиращото му действие се дължи на сравнително високото съдържание на кофеин. Схващането, че кафето съдържа повече кофеин, отколкото чаят, е погрешно. Средното му съдържание в различните видове чай е 1 — 4%.

Между въздействието на кофеина на чая (наричан още теин) и кофеина на кафето има някои важни различия. Възбудителното действие на теина е сравнително по-слабо изразено, не причинява безсъние и сърцебиене. Значение за това има преди всичко обстоятелството, че за приготвянето на чаеното питие обикновено се използва минимално количество чай, докато дозата при приготвянето на кафето е съответно по-голяма.

Не по-малко значение има и съдържанието на танинови вещества в чая. С тях кофеинът встъпва в реакция и образува кофеинов танат, който действа по-забавено и по-смекчено върху нервната и сърдечно-съдовата системи. Кофеинът на чая притежава и едно друго важно свойство: той не се задържа и не се натрупва в организма, което изключва опасността от кофеинова интоксикация, каквато се наблюдава при прекомерна употреба на кафе. Практически в чаеното питие никога не се извлича повече от 75 — 80% от цялото количество кофеин, съдържащ се във вложения чай.

Важна съставка на чая са таниновите (дъбилните) вещества. Те му придават познатия тръпчив вкус. Съдържанието им достига 15 — 35%. Танинът на чая или теотанинът е сложен химичен комплекс. По правило съдържанието на танин в зелените чаеве е значително по-голямо. В тях танинът е почти неокислен, докато в черните чаеве той е в окислено състояние. При обработката на чаената суровина дъбилните вещества в чая претъпяват значителни изменения. Резултатът от окисляването — хиноните, от своя страна предизвикват окисляване на други вещества в чаения лист и образуват много ароматни продукти, участващи в създаването на специфичния чаен аромат. Теотанините оказват противовъзпалително и адстрингентно (стипчиво) действие върху лигавицата на храносмилателния път. Те се свързват с животинските белтъчини и действат като ефикасна противоотрова срещу солите на тежките метали. Особено полезно е адстрингентното действие на зелените чаеве при ентероколити протичащи с диария. Някой хора, страдащи от гастрит, могат да получат раздразнение на лигавицата на стомаха, понякога болки, гадене и повръщане. Тези оплаквания възникват след употребата на големи количества концентрирани танинови чаеве. За да избегнете това запарвайте зелените чайове не повече от 2 минути.

Чайните листа и цветове, съдържат т. нар. етерични масла. В зелените чаени листа процентното им съдържание е едва 0,02%. Количеството и съставът на етеричните масла в един и същ вид чай не са винаги еднакви. Червените чаеве (Улонг), съдържат най-голямо количество етерични масла и затова притежават най-силен аромат. На етеричните масла се приписват дезинфекционни и антисептични свойства. Те повишават отделянето на храносмилателни сокове и възбуждат апетита. Притежават умерено изразен диуретичен ефект, без да причиняват раздразнение на бъбреците. Върху лигавиците могат да окажат леко раздразняващо действие и прилив на кръв. Частично се отделят и през белите дробове, увеличават отделянето на слуз и подпомагат отхрачването. Върху нервната система оказва леко възбуждащо действие.

Съдържанието на пектинови вещества в чая се колебае в границите от 2 до 3%. Те имат важно значение за съхранението на чая. При недоимък на пектинова киселина хигроскопичността на чая се увеличава и той по-лесно се разваля. Висококачествените чаеве съдържат по-голям процент пектинови вещества.

Съдържанието на въглехидрати в чая е незначително. Колкото по-голямо е съдържанието им, толкова по-ниско е качеството на чая. Повечето от тях, представени от целулоза, хемицелулоза и скорбяла, са неразтворими и не се усвояват от организма. Съдържанието на разтворимите въглехидрати (глюкоза, фруктоза, малтоза) е едва 2 — 3 %. Наличието на толкова малко разтворими въглехидрати се счита като положителна страна на чая, защото осигурява запазването на витамин В1, обикновено поглъщан от захарите.

Удивително е богатството на чая с вещества със специфично действие. Между тях без съмнение важно място имат витамините. Застъпени са преди всичко витамините В1,В2, пантотенова киселина, витамин РР (никотинова киселина), витамин С. В свежите чайни листа витамин С е с четири пъти повече, отколкото в лимоните, но при фабричната обработка той се унищожава значително. Основният витамин на чая е витамин Р (или С2), който укрепва стените на кръвоносните съдове и предпазва от възникване на кръвоизливи. По съдържание на витамин Р чаят е на първо място всред всички останали продукти от растителен произход. С най-голяма Р — витаминна активност са зелените чайове. Дневната нужда на човешкия организъм от този витамин може да се задоволи с 2 или 3 чаши чай.

Чаят е полезен и със съдържанието си на керотин (провитамин А), който играе важна роля за растежа на организма, за съпротивителната му сила спрямо инфекциозни заболявания, за добрата работа на черния дроб, за зрението и пр.

Минералните вещества в чая са истинско съкровище. Общото им количество се движи от 4 — 7%. Те влизат в състава на сложните съединения, но намирайки се в колоидно състояние, лесно се екстрахират в чаената отвара. По-специално трябва да се подчертае съдържанието на калиеви соли, фосфор и неговите съединения, соли на желязото и мангана и др. Колкото по-висококачествен е чаят, толкова по-високо е съдържанието на фосфор и калии. Калият е твърде важен за поддържане нормалната дейност на сърдечно-съдовата система.

Съдържанието на редица важни микроелементи увеличава богатството на чая. Застъпени са преди всичко йодът, флуорът и медта. Популярността на чаеното питие с противосклеротичното си действие се дължи преди всичко на съдържанието на йод в него.

В постоянния състав на чая влизат и органични киселини, които са разтворими съединения. Тяхното количество обикновено не надвишава 1 %. Те определят общата киселинност на чая. Когато органичните киселини в чая са в по-голямо количество, те влошават вкусовите му качества. От тях са застъпени предимно оксаловата, лимонената, янтарната, фумаровата и пирогроздената киселини. Те са силни възбудители на секрецията на задстомашната жлеза, както и на нормалната перисталтика на червата и подобряват храносмилането.

Несъмнено консумацията на чай е изключително полезно за нашето здраве, но за да се възползвате наистина от лечебното му въздействие, трябва да обърнете внимание на неговото качество. Разгледайте предложенията на вносителите на чай в енциклопедията на BGBARMAN и изберете своята марка.