Chartreuse®
Ликьори и диджестиви | Chartreuse Diffusion S.A.
«Шартрьоз, единственият ликьор, толкова добър, че хората са му нарекли цвят!», казва героят на Куентин Тарантино във филма «Бибрутално» (Death Proof). Истината е, че почти всеки е чувал за този винаги модерен, флуоресцентен зелен цвят, но не са чували за марката ликьор, чието име носи той.
Историята на «еликсира за дълъг живот»
Бурната история на този еликсир се носи в продължение на стотици години от ветровете на Френските Алпи. Тя започва през 1605 г., когато някой си Франсоа Ханибал, маршал на артилерията на крал Хенри ІV, дал на монасите от картезианския манастир, в подножието на планината Шартрьоз, близо до Париж, рецепта на билков «еликсир за дълъг живот», от напълно неизвестен автор. Въпреки че монасите разбирали от билки и медицина, те не могли да изпълнят рецептата. През 17 век не било много лесно да се намери всяка от съставките в нея, повечето от тях растели високо в планината, а други зад граница. Заети с добива на желязна руда от мините в планината те оставили рецептата в библиотеката на манастира. Никой по това време не можел да предположи, в същност какво съкровище им било предоставено.
Знакът на Картезианския орден е в основата на марката Шатрьоз
След повече от 100 години, през 1737, рецептата привлича вниманието на брат Джиром Мубек, който работел като аптекар в манастира. Той си поиграл известно време, като направил някои промени и накрая успял да сътвори «еликсира за дълъг живот» — Elixir Végétal de la Grande-Chartreuse, лекарство със 71 об. % алк. (днес се произвежда и със 69 об. % алк.).
Наследникът на брат Джиром, брат Антоан, подобрил процеса на производство и добавил повече захарен сироп, така през 1764 г. той започнал да приготвя вкусен и предлаган като лекарство ликьор със сила 55 об. % алк. Както се досещате ликьора, за който иде реч е Chartreuse Verde или Зелен Шартрьоз. Ликьора, веднага станал популярен в региона около манастира, и скоро започнал да се консумира повече като напитка за удоволствие, отколкото като лекарство.
През 1903 г. френското правителство национализира дестилерията Chartreuse, а монасите били изгонени от Франция. Тримата монаси, които единствени знаели тайната рецепта се установили в Тарагона, Испания, където построяват нова дестилерия.
Известността на Chartreuse Verde ставала все по голяма докато през 1789 г. не избухва Френската революция. Членове на всички религиозни ордени биват принуждавани да напуснат страната. Монасите от Шартрьоз напуснали Франция през 1793. Те направили копие на ръкописа, което останало в манастира заедно с един от монасите. Друг монах бил нагърбен да отговаря за оригинала. Малко след неговото напускане на манастира Гран Шартрьоз обаче, той бил арестуван и пратен в затвора в Бордо. За щастие, той не бил претърсен и имал възможноста тайно да предаде оригиналния ръкопис на един от приятелите си, Дом Базиле Нантас. Той бил убеден, че Ордена никога няма да се върне във Франция и продава рецептата за някой си Лиотард, фармацевт от Гренобъл.
Лиотард никога не произвежда еликсира, защото той не бил одобрен за лекарство от Министерството на вътрешните работи. След неговата смърт ръкописа с оригиналната рецепта бил върнат на монасите от манастира Шартрьоз, които се завръщат в своята обител през 1816 г.
През 1838 г. брат Бруно Жаке, използвал за база оригиналната рецепта и създал друг ликьор, който бил по-мек, по-сладък и само 40 об. % алк. Той използвал шафран, за да му придаде жъл цвят. Новата версия, Chartreuse Jaune (Жълт Шартрьоз), станала особено популярна сред жените.
До 1869 г. и зеления и жълтия Шартрьоз се произвеждали в манастира. След това се прехвърля в построената през 1860 г. дестилерия във Форвари, недалеч от манастира.
През 1903 г. френското правителство национализира дестилерията Chartreuse, а монасите били изгонени от Франция. Тримата монаси, които единствени знаели тайната рецепта се установили в Тарагона, Испания, където построяват нова дестилерия. По късно (1921 — 1929) ордена открива още едно производство в Марсилия, Франция. Ликьора от Тарагона е наречен «Une Tarragone», а този от Марсилия «Tarragone».
Монасите, които знаят тайната рецепта винаги са били двама.
Няколко години след национализацията на дестилерията и на манастира, френското правителство продава търговската марка " Chartreuse " на групата инвеститори, които създават «Compagnie Fermière de la Grande Chartreuse». Предприятието просъществувало само до 1929 г. и фалира. Акциите са закупени от приятели на монасите и отново предоставени на тях. Така те отново си възвръщат собствеността на търговска марка Chartreuse.
Те се върнали в своята дестилерия във Форвари и възобновили производството на истинските ликьори Шартрьоз. През 1935 г., тя е почти напълно разрушена от свлачище и производство било прехвърлено във Воарон, където е и днес. По късно през 1970 г. е създадена компания «Chartreuse Diffusion», която е отговорна за бутилиране, пакетиране, рекламата и продажбата на продуктите на марката.
Тайната рецепта
Подборът, раздробяване и смесване на тайните съставки, използвани при производството на ликьорите се извършва само от двама монаси — картезианци, натоварени с тази мисия от техния орден.
Двамата монаси работят, пазейки най-голямата тайна на ордена и са единствените, които знаят подробности за производството. Дори и днес формулата остава загадка, която съвременните следствени методи не са в състояние да разгадаят.
Зеления Шартрьоз (Chartreuse Verde) и Жълтия Шартрьоз (Chartreuse Jaune) са най популярните продукти на марката
Това, което се знае до момента е, че в нея присъстват около 130 различни растения и други растителни продукти, които се киснат в алкохол и след това дестилирани няколко пъти. След това ликьорите се поставят да отлежат в продължение на няколко години в огромни дъбови бъчви, които се намират в най-дългата изба в света.
Някои от бъчвите са толкова големи, че могат да поберат цяла кола. В избата отлежава количество достатъчно да се напълнят около един милион бутилки.
Една малка част от ликьора е избран да служи за лек. Той е оставен да отлежи по дълго време и се бутилира тогава, когато главния технолог прецени, че е готово, той е опакован и етикиран като V. E. P. Chartreuse. Всяка бутилка от V. E. P. («Viellissement Exceptionnellement Prolongé» — от фр. — Изключително дълго стареене) възпроизвежда рецептата от 1840 г., индивидуално номерирана, запечатани с восък и поставена в дървена кутия.
Повече за продуктите на марката може да научите от линковете горе в ляво.
Продукти на марката
