„В общественото пространство тенденциозно и умишлено се внушава, че собствениците на заведения в България, изпълнявайки своята дейност, са водени единствено от личните си интереси, не спазват законите и нарушават интересите на потребителите. Вменява се, че собствениците на заведения подкрепят и одобряват тютюнопушенето. Ясно и еднозначно заявяваме, че по никакъв начин ние не защитаваме употребата на тютюн и тютюневи изделия, но настояваме за равни права на пушачи и непушачи. Ние подкрепяме усилията за въвеждане на правила, гарантиращи здравословна жизнена среда за всички граждани на Република България, но категорично се обявяваме против тоталната забрана за тютюнопушене и настояваме за промени в Закона за здравето в тази му част.”

Това казаха на пресконференция вчера (8 октомври 2012 г.) представители на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), неформалното сдружение „Свободен избор”, обединяващо най-големите нощни клубове в София, и фейсбук-групата „Сдружение на заведенията в България (СЗБ”), които бяха подкрепени от колегите си от всички регионални структури на хотелиерите и ресторантьорите в страната – Варна, Бургас, Пловдив, В.Търново, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Кърджали, Добрич, Ловеч, Благоевград, Шумен, Разград, Монтана, Видин, Враца, Копривщица, Казанлък, Чепеларе, Асеновград, Велинград, Златоград, Сандански, Слънчев бряг, Златни пясъци. Те оповестиха текста на подписано от 28 организации и сдружения Отворено писмо до институциите, с което се настоява за преразглеждане на въведената от 1 юни т.г. забрана за тютюнопушене.

Хилда Казасян и Пейо Филипов от „Свободен избор”, Благой Рагин и Атанас Димитров от БХРА, Веска Костадинова и Марин Сотиров от СЗБ бяха категорични, че в ситуация на задълбочаваща се криза, свито вътрешно потребление, огромна междуфирмена задлъжнялост и предвиждан нулев растеж на икономиката, собствениците на заведения са изправени пред реална опасност от фалити и закриване на хиляди работни места. Ако всяко от 17-те хиляди заведения само в София съкратят средно по двама души, това означава, че на трудовата борса, респективно – на социалните фондове, ще тежат нови 34 000 души.

През първите три месеца от влизане на забраната в сила наблюденията върху сектора показват 20 - 50% реален спад на търговския оборот. Ако не се предприемат спешни мерки, тази тенденция ще продължи с още по-голяма сила през есенно-зимните месеци.

По експертни разчети, икономическите ефекти от забраната ще се изразят в над 228 млн.лв. по-малко приходи за държавния бюджет годишно, в т.ч.: над 12 млн.лв. по-малко приходи от осигуровки; над 60 млн.лв. по-малко приходи за бюджета от ДДС; над 144 млн. лв. по-малко приходи от данък "печалба".

Към преките отрицателни ефекти за бюджета трябва да се добавят разходите за социални помощи и обезщетения при безработица, както и увеличените разходи за контрол. Косвените ефекти по отношение на социалната сигурност и бедността са неизчислими, а ефектите за пазара на труда са опустошителни не само за бранша, но и за цялата икономика.

Не бива да се пропуска фактът, че по линията на технологичните връзки, стагнацията в сектор „Хотели и ресторанти” ще се отрази пагубно и на други сектори на икономиката, като транспорт, производство и търговия с оборудване, храни, консумативи и др.

Собствениците на заведения припомниха, че за монтирането на скъпоструващи съвременни вентилационни системи и въздухонепроницаеми преградни стени са инвестирали средно по 30 000 лв. на заведение (общо над 50 млн.лв.), а с влизането на забраната за тютюнопушене в сила инвестициите се оказват неприложими и невъзстановими.

Участниците в пресконференцията изразиха убеждението си, че намаляването на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда, в т.ч. борбата с тютюнопушенето, трябва да се води с икономически и просветителски (образование, разяснение, убеждаване), а не с репресивни средства. Световният опит показва, че всяка забрана носи редица негативни последствия, измерими не само в икономически, но и в социален аспект: корупция, нелоялна конкуренция, пропуснати икономически ползи, пренебрегване на основни граждански права, създаване на социално напрежение и насърчаване на нетърпимостта между отделни групи в обществото.

„Като цяло, забраната не решава проблемите за здравето на нацията”, посочиха още участниците в пресконференцията. Като пример те посочиха, че най-висок процент на смъртност вследствие дихателни заболявания има във Великобритания и Ирландия, където забраната е най-радикална и е въведена най-отдавна.

„Налице е неравно третиране на част от населението и ограничаване на достъпа му до обществени места. В морално-етичен план, вследствие на забраната се стига до остро противопоставяне, разделение, необосновано и излишно напрежение между отделните групи в обществото – нещо, което при действащите досега разпоредби за обособяване на места за пушене и такива без цигарен дим не съществуваше като проблем”, заявиха участниците в пресконференцията.

Освен това, приемането на забраната е в противоречие с изискванията на Закона за нормативните актове, според който е задължително приемането на нормативни текстове да става след внасянето на аргументирани мотиви и пълноценна оценка на икономическото въздействие от съответната нормативна промяна. Аналогични са и изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В настоящия случай мотивите на вносителите се изчерпват с грижа за здравето на населението, а оценка на икономическото въздействие не е приложена!

Твърденията, че това е „европейска практика“, са несъстоятелни. Официална статистика на ГД „Обществено здраве и потребители“ на Европейската комисия сочи, че само в пет държави (Ирландия, Обединеното кралство, Гърция, Испания и Унгария) има наложена стриктна забрана за употреба на тютюневи изделия на закрити обществени места. Три от страните (Унгария, Гърция, Испания) вече са предприели стъпки за нейната отмяна, поради установените икономически и социални вреди. Либерализация на първоначално въведената тотална забрана на тютюнопушенето въведе и Хърватска, след като оцени ефектите от забраната като икономически негативни. В края на 2011 г. Холандия също смегчи режима, а министърът на здравеопазването, благосъстоянието и спорта Едит Схиперс заяви, че вярва в свободата на избор на пушачите и че правителството “е отишло твърде далеч в налагането на правила срещу пушенето”. В края на септември т.г. чрез референдум Швейцария също отхвърлиха забраната.

Не на последно място, забраната не отчита конкретните национални климатични и културни особености и манталитет, вкл. големия процент от населението, употребяващо тютюневи изделия. Това ни поставя и пред нелеката задача да носим отговорност за действията на трети лица.

С тези и други аргументи участниците в пресконференцията призоваха за:

• Изготвяне на икономическа оценка на въздействието на въведената рестриктивна мярка;

• Регламентиране на възможност за обособяване на заведения (или части от заведения) за обществено хранене и развлечения, достъпни за пушачи, при стриктно спазване на изискванията за климатизация, вентилация и недопускане на непълнолетни лица в тях;

• Въвеждане на стимули за доброволно приемане на забраната, вкл. данъчни бонуси за тези, които изберат да забранят пушенето в собствените си заведания;

• Стартиране на публично-частно партньорство за осъществяване на образователни и др. кампании за вредите от тютюнопушенето.

автор: bgBarman.bg