/ Енциклопедия / Алкохолни напитки / Високоалкохолни напитки / Ликьори и диджестиви / Анасонови ликьори
Още древните монаси установяват, че с добавянето на захар анасоновите отвари се превръщат от лекарство в напитка доставящо завладяващо удоволствие. Докато високоалкохолните анасонови напитки са чудесни аперитиви, то нетолкова силните, но изключително сладки анасонови ликьори като самбука, анисета и чинчон са един от най-подходящите диджестиви, за които може да се сетите.
Първата рецепта за анасонов ликьор пристига от неизвестен индийски мореплавател. Младата Мари Бризар (Marie Brizard), дъщеря на майстор на бъчви и винопроизводител от Бордо, Франция, се грижела за болния моряк чужденец. В знак на признателност, за лечението, той й оставил рецептата за ликьор съдържащ анасон и още 11 други съставки. През 1755 година на 41 годишна възраст, тя решава да произвежда и продава ликьора. По това време, в пристанището на Бордо можело да се намерят разнообразие на аромати от целия свят и разбира се най-важното за един ликьор — сурова захар. Така Мари Бризар основава, във френския пристанищен град, една от многото малки дестилерии за ликьори.
Италианците се присъединяват към производството на ликьори от тази група малко по-късно. Или поне така е официално. Предприемачът Луиджи Манзи (Luigi Manzi — 1809 — 73 г.), който основава термални бани в Касамичола (Casamicciola) и първата електроцентрала, се смята за изобретателя на самбуката. За нея той използвал звездовиден анасон. Неговата напитка се произвеждала и бутилирала в Чивитавекия (Civitavecchia). Ликьора очарова цяла Италия и вдъхновява редица производители да създадат свои разновидности.
Самбуката по закон трябва да бъде кристално чиста. Въпреки това можете да срещнете самбука кафе, която е черна и е разновидност на стандарта. Обикновено се бутилира при 42 об. % алк.
Самбука Manzi, все още може да се намери, но тя определено не е единствената марка италиански анасонов ликьор. Предизвикан от скъпите вносни продукти, Силвио Мелети (Silvio Meletti), създава своята самбука в Асколи Пичено (Ascoli Piceno), през 1870 год. Неговото преимущество се основава на качеството на анасоновите насаждения отглеждани върху глинестите почви на провинция Марке. Mistrá е името на друга анасонова напитка от съседната северна провинция Емилия Романа, от където произлиза и Sambucca Romana.
Анасоновите ликьори, с италиански и френски произход, са може би най-популярните, но не и единствените. Можем да споменем и Anís del Mono и Chinchón Dulce от Испания.
Anisette, Anisetta, Mistrá, Sumbuca и техните близки роднини, от останалия свят се пият обикновено чисти, но понякога се сервират с лед или вода. Самбуката често се декорира с три цели зърна кафе. Много е популярно запалването на анасоновия ликьор. За тази цел трябва да изберете такъв над 40 об. % алк. и да спазвате следните прости правила. Първо изгасете пламъка и после консумирайте (не се правете на оригинални, защото обикновено опитите завършват в спешния кабинет) и не я оставяйте да гори твърде дълго, тъй като ръба на чашата ще се нагорещи ужасно и ще ви е трудно да си усещате устните доста дълго време. В краен случай може да използвате сламка. Аз лично предпочитам самбука сервирана в бренди снифтер с три зърна кафе. Чудесен диджестив след вкусна вечеря.
Наздраве!
Още древните монаси установяват, че с добавянето на захар анасоновите отвари се превръщат от лекарство в напитка доставящо завладяващо удоволствие. Докато високоалкохолните анасонови напитки са чудесни аперитиви, то нетолкова силните, но изключително сладки анасонови ликьори като самбука, анисета и чинчон са един от най-подходящите диджестиви, за които може да се сетите.
Първата рецепта за анасонов ликьор пристига от неизвестен индийски мореплавател. Младата Мари Бризар (Marie Brizard), дъщеря на майстор на бъчви и винопроизводител от Бордо, Франция, се грижела за болния моряк чужденец. В знак на признателност, за лечението, той й оставил рецептата за ликьор съдържащ анасон и още 11 други съставки. През 1755 година на 41 годишна възраст, тя решава да произвежда и продава ликьора. По това време, в пристанището на Бордо можело да се намерят разнообразие на аромати от целия свят и разбира се най-важното за един ликьор — сурова захар. Така Мари Бризар основава, във френския пристанищен град, една от многото малки дестилерии за ликьори.
Италианците се присъединяват към производството на ликьори от тази група малко по-късно. Или поне така е официално. Предприемачът Луиджи Манзи (Luigi Manzi — 1809 — 73 г.), който основава термални бани в Касамичола (Casamicciola) и първата електроцентрала, се смята за изобретателя на самбуката. За нея той използвал звездовиден анасон. Неговата напитка се произвеждала и бутилирала в Чивитавекия (Civitavecchia). Ликьора очарова цяла Италия и вдъхновява редица производители да създадат свои разновидности.
Самбуката по закон трябва да бъде кристално чиста. Въпреки това можете да срещнете самбука кафе, която е черна и е разновидност на стандарта. Обикновено се бутилира при 42 об. % алк.
Самбука Manzi, все още може да се намери, но тя определено не е единствената марка италиански анасонов ликьор. Предизвикан от скъпите вносни продукти, Силвио Мелети (Silvio Meletti), създава своята самбука в Асколи Пичено (Ascoli Piceno), през 1870 год. Неговото преимущество се основава на качеството на анасоновите насаждения отглеждани върху глинестите почви на провинция Марке. Mistrá е името на друга анасонова напитка от съседната северна провинция Емилия Романа, от където произлиза и Sambucca Romana.
Анасоновите ликьори, с италиански и френски произход, са може би най-популярните, но не и единствените. Можем да споменем и Anís del Mono и Chinchón Dulce от Испания.
Anisette, Anisetta, Mistrá, Sumbuca и техните близки роднини, от останалия свят се пият обикновено чисти, но понякога се сервират с лед или вода. Самбуката често се декорира с три цели зърна кафе. Много е популярно запалването на анасоновия ликьор. За тази цел трябва да изберете такъв над 40 об. % алк. и да спазвате следните прости правила. Първо изгасете пламъка и после консумирайте (не се правете на оригинални, защото обикновено опитите завършват в спешния кабинет) и не я оставяйте да гори твърде дълго, тъй като ръба на чашата ще се нагорещи ужасно и ще ви е трудно да си усещате устните доста дълго време. В краен случай може да използвате сламка. Аз лично предпочитам самбука сервирана в бренди снифтер с три зърна кафе. Чудесен диджестив след вкусна вечеря.
Наздраве!
Миналата седмица, в съответствие със стратегията си за развитие на марката си Флорина-България ЕАД взе решение за промяна на името си като по този начин разграничи компанията от основния й бранд.