Първите култури, които те опитомяват са зърнените. Тъй както всяко растение, съдържащо захари, може да претърпи спонтанна ферментация, причинена от дивите дрожди във въздуха, то най-вероятно, подобни на бирата напитки да са били независимо изобретени сред различните култури по целия свят. Химически тестове на древни керамични съдове показват, че бирата както и виното, е произведена за първи път преди около 7000 години там, където днес се намира Иран.
Преди 6000 години по поречието на Тигър и Ефрат
Чрез анализ на йероглифи, артефакти и писмени данни, историци са проследили корените на пивоварството на древните африкански, египетски и шумерски племена. Най-старите доказани записи са на възраст около 6000 години и водят до шумерите. Шумерската държава се простирала между реките Тигър и Ефрат, включвайки Южна Месопотамия и древните градове Вавилон и Ур. От тях се разбира, че шумерите открили процеса на ферментацията по случайност. Писмено свидетелство на около 4000 години е шумерска поема «Химн на Нинкаси», посветен на богиня на пивоварството. Този химн е, може би най-старата рецепта за приготвяне на бира. Никой не знае днес, точно как тя действително се е правела тогава, но най-вероятно са намокряли парче изпечен хляб, което не след дълго започвало да ферментира. Не е трудно да си представим, че тази древна бира е нямала много приятен вкус, но със сигурност е причинявала на нашите прародители блажено и приповдигнато настроение.
Вавилонците стават владетели на Месопотамия, след падането на Шумерската империя през 2 — рото хилядолетие пр. Хр. Тяхната култура съвсем естествено произлизала от шумерската, а изкуството на получаване на бира, била неделима част от нея. Днес ние знаем, че вавилонците са можели да варят около 20 различни вида бира.
В древни времена бирата била мътна и нефилтрирана. За да избегнат поглъщането на остатъчните вещества от приготвянето и, при пиене те използвали сламки. От Вавилон бирата е била изнесена и разпространявана до далечен Египет. Хамураби, който е важен вавилонски крал, постановил най-старите и известни закони. Един от тях регламентирал дневната дажба на бира. Тя била в зависимост от социалното положение на човека, нормален работник получавал 2 литра, държавни служители по 3 литра, а сановници и първосвещеници 5 литра на ден. В тези древни времена бирата често не се продавала, а била използвана като бартер.
Приноса на египетската, гръцката и римската култури
Египтяните от своя страна подемат традицията на варене на бира. За да приготвят пивото те използвали неопечено хлебно тесто и за да подобрят вкуса му, добавяли фурми. Сериозно доказателство за значимостта на приготвянето на бира в древен Египет е факта, че книжниците създават в египетското писмо допълнителен йероглиф за «пивовар».
Производството на бира в Египет и съседните страни замира през 8 век с нашествието на мюсюлманите. Корана, свещената им книга заклеймява и забранява употребата на алкохолни напитки. Изкуството на пивоварството обаче е вече разпространено на север благодарение на умелите мореплаватели и търговци — финикийците. Те разнасят зърнените култури до Бавария, Бохемия, Британските острови и Прибалтика.
Въпреки че топлия и влажен средиземноморски климат давал приоритет на виното, след Египет бира продължават да варят и гърците и римляните. Плиний съобщава за популярността на бирата в Средиземноморския район, много преди виното да вземе надмощие и се превърне в амброзия — божественото питие на бог Бакхус. В Рим бира, се произвежда само във външните части на империята, където е трудно да се отглеждат лози, а самите римляни я считали за варварска напитка. Най-вероятно думата бира идва от латинската bibere, означаваща «да се пие», а испанското й наименование — cerveza (сервеса), произлиза от името на гръцката богиня на земеделието — Серес. Другото название на бирата използвано у нас е пиво, което от своя страна идва от славянското наименование за напитка като цяло.
Въпреки че бирата, има своите корени в Месопотамия, един или друг вид напитки от ферментирали култури са се приготвяли в различни форми по целия свят. Например, Чанг е тибетска бира, Чича бира от царевица, а Кумис е напитка, произведена от ферментирало камилско мляко.
Бирата и варварските племена от севера
Бирата от тази епоха не можела да се съхранява и била мътна и почти без пяна. Ранните цивилизации открили нейните свойства да променя настроението и смятали опиянението за свръхестествено и божествено състояние. Древните германци, приготвяли бира не само за да я пренасят в жертва на боговете, но и за собственото си удоволствие. Във финландската поетична сага Kalewala, 400 стиха са посветени на бирата и само 200 за създаването на света. Според големия скандинавски епик Еда, виното е запазено за боговете, бирата принадлежи на смъртните, а медовината на жителите на царството на мъртвите.
Северните народи наричали пивото Öl (Ууль) или Ealu (Ийлу), от което произлиза и популярното и до днес английско наименование Ale (Ейл). Друг саксонски термин woet (вуут), оцелява до днес като wort — сладка течност, получена от ечемичен малц и вода (така се нарича и слабо алкохолното ечемично вино, от което се дестилира уискито). През 15 век, във фламандските бири, започва да се използва хмел и от 16 век, той придобива широко приложение като консервант, заменящ използваните до тогава кора на дърво и различни билки. В продължение на векове Ейл е питие, приготвено от ферментиралите захари на ечемичния малц и подправено с различни растения и подправки, но без хмел. Бира от немски bier идва по-късно, за да означи Ейл с добавка на хмел. Днес и двете думи са в употреба.
Може би най-важното събитие в историята на пивоварството е създаването на немските стандарти. Първият от тези правила е Reinheitsgebot (от нем. Чистота) от 1516 — най-известния закон за чистотата на бирата.
Reinheitsgebot гласи, че само четири съставки могат да бъдат използвани в производството на бира: вода, малцов ечемик, малцова пшеница и хмел. Маята не е включена в този списък, тъй като се приема за даденост и основна съставка в пивоварния процес. Той е гаранция за потребителя, че немските бири ще бъдат от най-високо качество по света и изказва презрение за добавянето на помощни съставки като например царевица, ориз, други зърнени храни и захари.
Ролята на църквата и научните открития
С течение на времето, производството на бира, попада под зоркото око на римската църква. Християнските абатства, като центрове на селското стопанство, знанието и науката, усъвършенстват методите за производството и. Първоначално монасите произвеждали пиво за себе си и отсядащите при тях поклонници, а по-късно и като средство за финансиране на техните общности. Въпреки това, все още се знае много малко за ролята на маята в процеса на ферментация.
Всяка държава има своите особености и поради това бирата произвеждана от тях притежава богато и специфично историческо развитие. Ще обърнем повече внимание на тази тема, когато разглеждаме всяка една поотделно, но както се досещате, най-голяма заслуга имат северните народи.
Може би най-голямо събитие при бирата се наблюдава в средата на ХIХ век, чрез откритията, направени от Луи Пастьор. Освен процеса на пастьоризация, негова заслуга е, обяснението на това, как работи маята.
От момента, когато науката се намесва в производствения процес, бирата се разпростира из целия свят като горски пожар.