Подходящите зърнени култури — видове и сортове
Въпреки че когато става дума за малц индиректно, почти всеки прави асоциация с ечемика, но той може да се получи и от всички други житни култури: пшеница, овес, ръж. В интерес на истината някои бири се правят само от пшеничен малц, а добавките на друга култура е нещо напълно нормално при следване на хилядите рецепти по света. Въпреки всичко ечемикът осигурява най-добрата екстракция на захар и затова е най-предпочитаната зърнена култура от пивоварите.
От своя страна ечемика има много разновидности и не всяка една от тях е подходяща за производството на малц. В най-добрия случай той трябва да е пълен и заоблен и да покълва с равномерна скорост. Също така трябва да е с ниско съдържание на азот, поради това че този газ оказва неблагоприятно въздействие върху ферментацията. Изненадващо или не, но по-голямата част от световния пазар на на ечемик предназначен за малц идва от няколко разновидности. Едни от първите сортове е Chevallierи Archеr. Ечемика обикновено се отличава с дву и шест реден клас. Chevallierи Archеr е двуреден сорт. След втората световна война се разработват редица нови, между които Triumph, Kym, Klages, Halcyon и Pipkin. Някои производители стоят твърдо зад традиционните по стари сортове, разчитайки на сигурността в характеристиките им между които Maris Otter и Golden Promise.
Предварителна подготовка на зърното
Когато партидите от зърно пристигнат от полето в завода за малц, те се оглеждат и пресяват от сламки, пръст, камъчета и други замърсявания. За да може да се складира до настъпване на момента на обработката му, то се изсушава, за да се премахне остатъчната влага. Ако това се пропусне, може да плесеняса, а така и животните няма да гоя ядат, или да започне да покълва преждевременно. Производителите на малц предпочитат да го оставят да престои в латентно състояние най-малко месец, защото това подобрява процеса на последващото покълване.
Накисване на зърното
В традиционния вариант зърното се поставя в цистерни, които побират до 6 тона и се накисват със същото или малко по-голямо количество вода. Този процес на киснене продължава 2 до 3 дни, когато водата се източва и зърното се оставя да «подиша» около 12 часа, преди да бъде потопено отново във вода.
Покълване на зърното
След повторното накисване, зърното се прехвърля и разстила до дебелина 15 — 20 см. на огромни по площ малцови подове. Тук то прекарва около 5 дни, време необходимо да започне да покълва. Това е може би най-важния процес, в който иначе недостъпното нишесте в зърното се преобразува в захар. По време на този процес зърното постоянно се преобръща, за да му се подсигури адекватен приток на въздух, едновременно покълване и израстване на кълновете. Ако то не се преобръща поне три пъти на ден, спокойно може да го навиете като рогозка. В миналото това се е правило на ръка с лопати и гребла, но днес за това се грижат роботизирани системи.
Изпичане на «зеления малц»
След изтичане на петте дена, когато кълновете достигнат на дължина около ¾ от тази на зърното, процеса на покълване рязко се прекъсва, за да не се изгубят получените захари, които по-късно ще се превърната в алкохол. На този етап така наречения «зелен малц» се изпраща към фурните, където в продължение на около 2 дена под въздействието на високи температури се изпича. От температурата на изпичане зависи вида на малца, който ще се получи. В някои производства, като например в Бавария, все още се използват фурни на дърва, които придават опушен мирис на малца. Не мога да не припомня в този момента за изпичането на малца с прибавянето на торф, при производството на шотландското малцово уиски, който му придава този така специфичен и уникален аромат. След изпичането кълновете се отделят и се продават като храна за животните.
Финална трансформация
След като кълновете са премахнати, малца изглежда по-различно от зърното в началото на процесите. Ако го опитате, ще усетите разликата и разберете трансформацията в ароматите. Изпечените зърна не са вече толкова твърди и освен това са добри за ядене, хрупкави и с вкус на ядки. Този краен продукт е подходящ не само за производство на високоалкохолни, нискоалкохолни и безалкохолни напитки, но от него се приготвят също така бисквити и различни закуски.
Малца обикновено се различава според времетраенето на изпичането.колкото по-високи са температурите, толкова по-тъмен е цветът и дълбок аромата му. Производители на бира използват това, за да получат различните стилове.
Това е стандартният малц за повечето бири. Покълналия ечемик се пече в пещите около 48 часа, на бавно покачваща се температура. Той е идеален както за златния цвят стила Пилзенер (този който е най-популярен у нас), така и за по светлите Ейл. Познат е също така като Лагър (Lager) малц.
- Кехлибарен — Кафяв Малц (Amber — Brown Malt)
Този вариант е изпечен при по-високи температури от Бледия малц, за да се получи по-бакърен (меден) цвят на пивото. Той изключително рядко използван днес.
- Кристален Малц (Crystal Malt)
Изключително бързо увеличаващите се температури в пещта изсушават обвивката на ечемика, оставяйки след себе си твърдо и сладко кристално ядро. Кристалните малцове добавят богат и сладък аромат на бирите. По-тъмните малцове от този вид се наричат «Карамелени».
- Шоколадов малц (Chocolate Malt)
Покълналия ечемик се изпича при поддържане на температура около 200 °С. Този малц с дълбок шоколадов цвят генерира комплексен микс от аромати на печено и придава тъмен цвят на пивото.
Черният малц е всъщност шоколадов малц, който е докаран почти до точката на изгаряне. Поради мощния си горчив вкус се използва доста оскъдно, дори и при производството на стиловете Стаут и Портър.
В миналото всяка е една пивоварна е произвеждала свой собствен малц, след Втората Световна Война, много от стандартите се променят и традициите отстъпват пред технологиите и индустриалния мениджмънт. В момента голяма част от производителите на бира имат договори за доставка на малц с предприятия, специализирани в производството му. Това не е всичко, в действителност погледнато по-глобално, само 1/3 от страните по света осигуряват малца необходим за задоволяване на личните си нужди на територията на държавата. ¾ от държавите по света доставят нужната им суровина от 8 — те най големи производители в света: САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Китай, Канада, Белгия и Австралия.