Abbey Beers (Манастирски бири) — Силни, с плодови нотки, произвеждани главно в Белгия, те копират стила на оцеляващите бири, произвеждани по манастирите и обикновено носят техните названия, или имената на светии.

Ale (Ейл) — В днешно време Ейл е широко понятие, обобщаващо всички горно-ферментиращи бири. Един от двата основни стила в биреното семейство. Най-често произвеждан във Великобритания.

Alt (Алт) — Това е немско наименование, от контекста на Altbier, означаващо «традиционно» или «старо». С него се обозначават горчиви бири произвеждани в стар стил с горна ферментация. Обикновено са много ароматни, с меден цвят, плътно тяло, доста горчиви и с алкохолно съдържание 4.5 об. % алк. Може да ги срещнете в Дюселдорф и някои северни немски градове.

Barley Wine (Ечемично вино) — Това е английско наименование обозначаващо мощни, почти сиропирани, силни ейлове, обикновено продавани в миниатюрни шишенца. Добре отлежали, те имат златист или тъмен цвят. Най тъмната версия се нарича Stingo.

Berliner Weisse (Берлинска бяла бира) — Лека, и възкисела немска пшенична бира, произвеждане главно в Берлин. Обикновено е с ниско алкохолно съдържание. Често се сервира със сок от малини, за да се обагри иначе мътния й, белезникав цвят.

Bière de Garde (Бира за пазене) — Получена чрез горно ферментиране, тази «Бира за пазене» се произвежда в северна Франция. В миналото се е произвеждала по фермите, но сега е в комерсиално производство. Този стил обикновено е силен и пикантен. Някои са стерилизирани в бутилката, а други носят коркови тапи и телени кошнички както при шумящите вина.

Bitter (Битер, Горчива) — Този отличителен ейл стил наливна бира се сервира масово в пъбовете в Англия и Уелс. Обикновено е суха и горчива, с алкохолно съдържание 3 — 5 об. % алк. Цветът е кехлибарено-червен. По силните версии се изписват като Best или Special.

Black Beer (Черна Бира) — В Англия и особено в Йоркшир, черните бири са силни гъсти, с катранен цвят, сладникав вкус и обикновено се пият под формата на шанди (микс от равни части бира и лимонада). В Германия, черната бира или Schwarzbier е силна, шоколадово-горчива и въпреки че прилича на стоут, е много тъмен стил лагер. Тя е популярен специалитет в Източна Германия. Този стил се произвежда също и в Япония.

Bock (Бок) — Подчертано малцова, затопляща немска бира със сила от около 6.5 об. % алк, това определено е напитка подходяща за студените зимни месеци. Традиционно тя е тъмна на цвят, със златист оттенък. Това мощно пиво произхожда от Долна Саксония, но повече се асоциира с Бавария. Бок (Bock), също така се произвежда в Австрия, Холандия и други страни около Германия. Името произлиза от «Ziegenbock», което на немски означава козел. Поради тази причина често на етикетите има изобразена глава на козел. Пивото понякога се свързва с сезонните фестивали като Maibock, които отпразнуват настъпването на пролетта.

По силната версия се нарича Doppelbock и обикновен но е с алкохолно съдържание около 7 об. % алк. На друга разновидност — Eisbock, се отнема замръзналата вода, което я прави много по-силна (около 10 об. % алк.).

Brown Ale (Кафяв Ейл) — Това е обикновено типичен Английски, бутилиран, мек на вкус Ейл, тъмен на цвят и слаб като алкохолно съдържание. В миналото е била популярна работническа бира, но днес не е толкова разпространена. В североизточната част на страната се произвеждат по-силни и сухи версии.

Белгийската версия е слако-кисел кафяв на цвят Ейл, който може да се срещне в източна Фландрия. Киселия вкус идва от бавното варене и от млечната мая.

Chilli Beer (Лютива Бира) — Произвеждана от шепа американски пивовари, това е доста чудат, леко пикантен бирен специалитет, който казват чудесно вървял с мексиканска храна.

Cream Ale (Сметанов Ейл) — Сладникав и пивък, златист на цвят ейл от САЩ създаден, за да копира стила Пилзенер. Някои от Cream Ale се произвеждат като миксове на Ейл и лагер стилове.

Diät Pils (Диетичен Пилзенер) — Въпреки наименованието Diät (диета), тази бира стил лагер, няма нищо общо с диетичното хранене. Тя се получава, като по време на ферментацията се оползотворят всички захари. по този начин се получава силна, сух на вкус, бира, която разбира се си има всички калории, благодарение на алкохола. В действителност, тя е създадена като алтернатива, подходяща за диабетици, а не за спазване на перфектна фигура. Както знаете бира и слабо тяло не вървят, ръка за ръка. Заради объркването днес наименованието Diät е премахнато.

Doppelbock (Двоен Бок) — Много силен Bock с алкохолно съдържание около 7 — 7.5 об. % алк. богат на вкус и затоплящ. Наименованията на марките обикновено завършват на «ator».

Dortmunder (Дортмунд) — Силен стил лагер от Дортмунд, Германия, с плътно тяло, произвеждан главно за експорт. Дортмунд е популярен с това, че е най-големия пивоварен град в Европа. В миналото този стил се е продавал по целия свят, но днес няма тази популярност. Силен малцов, сух вкус и плътно тяло. Със своите 5.5 об. % алк., той е много по-слабоароматен от стила Пилзенер.

Dry Beer (Суха Бира) — Този супер Diät лагер, за първи път е произведен, през 1987 год. в Япония от пивоварната Asashi. Вкусът и е изключително чист и сух, тъй като е пометена всяка налична захар. Популярен стил в Северна Америка.

Dunkel (Тъмна бира) — Тази кафява на цвят мека и малцова бира обикновено се асоциира с Мюнхен, Германия. Поради това е позната и като Münchner. Сила на алкохола около 4.5 об. % алк. Повечето от пивоварните в Мюнхен произвеждат Dunkel.

Duppel/Double (Двойна) — Това е термин обикновено използван за тъмните и средно силни Trappist и Abbey Beers в Белгия.

Eisbock (Леден Бок) — Ледената бира е много силен Бок (Bock) стил, получаван чрез замразяване на готовото пиво и отнемане на част от водата му. Крайният резултат е доста по-концентрирана на алкохол бира.

Export (Експорт) — Този термин е бил въведен в Германия, за да се етикира по-доброто качество бира, предназначена главно за износ. В Шотландия широко се използва за обозначение на Премиум Ейл.

Faro (Фаро) — Слаба и подсладена със захар, Lambic стил, белгийска бира, която е на изчезване.

Framboise/Frambozen (Малинова бира) — Това са фламандски и френски наименования на белгийски Lambic стил, произведен, чрез добавяне на малини. Малиновата бира има вида на искрящо розово шампанско и завладяващ плодов аромат. Поради това, че целият плод е твърде мек, обикновено се добавя малинов сироп. В последните години се забелязват опити с различни плодове, които реално имат непостоянен ефект.

Ginger Beer (Джинджифилова бира) — Независимо от името, това обикновено е много слабо алкохолна или безалкохолна напитка, ароматизирана с джинджифил.

Green Beer (Зелена бира) — Под това име е позната всяка млада бира, която не е оставена за узрее. Също така това наименование се използва да обозначи пиво, направено от био малц и хмел. Във Франция био бирата е позната като biologique, а в Германия като biologisch.

Gueuze (Гюза) — Това е смес от нова и зряла белгийска Lambic стил бира. В резултат на тази комбинация се задейства вторична ферментация и се получава характерна шампанизирана бира, с плодов леко кисел и сух вкус, често продавана с коркови тапи и телени кошнички. Често тези бири отлежават в продължение на месеци в бутилката, преди да бъдат пуснати за продажба. В някои от случаите вторичната ферментация се предизвиква чрез добавяне на плодове. Традиционно това пиво не трябва да бъде филтрирано, пастьоризирано или подслаждано, въпреки, че някои комерсиални марки го правят.

Heavy (Хеви, Тежка) — Шотландските пивовари използват този термин, за да описват стандартна силна Ейл стил бира, която се позиционира между Light и Export. «Wee Heavy», означава бутилиран силен ейл, като «Wee» подчертава малкия размер на бутилката.

Hefe (Хефе, С мая) — Буквално преведено от немски Hefe, означава мая. Това наименование се използва за обозначение, на нефилтрирани бири, със седимент в бутилката. Наливните бири «mit Hefe», обикновено са мътни.

Hell (Хел, Светла) — Това наименование преведено от немски означава ярък или светъл и се използва за индикация на мека малцова, златиста на цвят лагер стил бира, главно от района на Мюнхен.

Honey Beer (Медена бира) — Келтите и други древни племена, приготвяли медовина от ферментирал мед, а също така и бира брагот (bragot), към която често се добавял пчелния еликсир като подсладител. Това мъгливо на вид питие те наричали «златен меден ейл» (Golden Mead Ale). Днес някои пивовари във Великобритания са възродили историята и произвеждат подобна медена бира.

Ice Beer (Ледена бира) — Това иновация на 90 — те години на миналия век. Пивото се замразява по време на отлежаването, за да се получи попречистено питие. По време на процеса, част от кристализиралата вода се отнема, което увеличава автоматично алкохолното й съдържание. Много ледени бири (Ice Beer) са разработени в Канада от Labatt. Обикновено силата на алкохола варира, като за Канада е 5.5 об. % алк., а САЩ — 4 об. % алк. През 1996 година в Шотландия е разработена Super Ice бира със сила 8.6 об. % алк.

Imperial Stout (Императорски Стаут) — Погледни Stout.

IPA (Индийска Светла Ейл) — Думите зад инициалите означават Индийска Светла Ейл (India Pale Ale). Тази силна изключително много охмелена бира се е произвеждала във Великобритания и основно в Бъртън ъпон Трент от компаниите Allsopp и Bass. Рецептата е създадена за да може бирата да издържи дългия морски път до далечните колонии на Британската Империя. Днес все още може да се намери в оригиналния си вид.

Irish Ale (Ирландски Ейл) — Мек, леко сладникав и червен на цвят ейл от Изумрудения остров (Ирландия). В момента се произвеждат както горно, така и долно ферментирали бири. Този ейл, като стил мигрира заедно с ирландските преселници. Въпреки това най-добрите марки от този стил все още се произвеждат в Ирландия.

Kölsch (Кольш) — Тази освежаваща, златиста на цвята бира от Колон, може да ви заблуди с приликата си с Пилзенер стила (въпреки, че понякога е мътна), но в същност нейния ароматен почти плодов вкус, разкрива, че е горно ферментирал ейл. Алкохолното съдържание варира между 4 — 5 об. % алк. Kölsch се произвежда от около 20 производителя в света, повечето позиционирани около катедралния град Колон и обикновено се сервира в малки чаши.

Kriek (Крийк) — При тази белгийска Lambic бира, вторичната ферментация е стимулирана, чрез добавяне на череши, които допринасят за сухия й плодов, аромат и дълбок червен цвят.

Kristall (Кристал) — Този термин идва от немската дума за кристално чиста бира и обикновено индикира филтрирано пшенично пиво (weizenbier)

Lager (Лагер) — Лагер е един от двата основни стила при биреното семейство. Името идва от немското наименование «складирам». В по-голямата част от света включително в България, това е рядко използвано наименование. У нас са познати само понятия като тъмно и свето пиво. Интересното във Великобритания е, че понятието лагер се употребява за всяка долно ферментирала бира, а в Германия е само стил на производство, така че ако си я поръчате на острова, най-много да ви попитат коя марка, докато в Германия ще Ви изгледат странно и объркано имащи нужда от още пояснения, за желанието Ви.

Lambic (Ламбик) — Тези диви белгийски бири имат своите дълбоки исторически корени. Едни от най-примитивните бири произвеждани някога на Земята, тези спонтанно ферментирали напитки са както типични, така и уникални за Белгия или по-точно за района западно от Брюксел.

За да получат млечнобяла пивна мъст, производителите на стила Lambic, използват не по-малко от 30% немалцована пшеница. Хмела се използва само заради неговите консервиращи свойства, и поради това се употребяват стари сортове, които не са толкова ароматни.

За разлика от всички останали бирени стила, където за ферментацията се използват внимателно култивирани маи, за производство на Lambic, се разчита на спонтанната ферментация и пшеничената пивна мъст, се оставя изложена на въздуха и съдържащите се в него диви дрожди. Също както и в миналите векове, тази бира се произвежда само през студените месеци на годината, тъй като дивите дрожди могат да бъдат непредвидими през лятото. След ферментацията пивото се складира в големи дървени каци и се оставя да отлежи в големи, тъмни и прашни галерии. Отлежаването продължава от три месеца до няколко години.

В резултат на тази технология на производство се получава кисела бира, с плодов вкус, най-вероятно подобна на тази произвеждана в античните времена. Вкусът наподобява негазиран, кисел сайдер, който бързо атакува езика и Ви засмуква бузите. Алкохолното съдържание е около 5 об. % алк. Това пиво може да се пие младо, наливно по кръчмите около Брюксел, но обикновено се миксира с други Lambic бири, за да произведе gueuze. Понякога се добавят плодове, за да се получат Kriek (черешови), Framboise/Frambozen (малинови) бири.

Light Ale (Лека бира) — В Англия това обозначава бутилирана лека и горчива бира. В Шотландия се индикира със слабото и тъмно на цвят пиво.

Lite (Лайт, Нискокалорийна) — В Северна Америка този термин се използва, за индикиране на нискокалорийните бири. За сравнение в Австралия обаче, Lite може да означава и бира с по-слабо алкохолно съдържание.

Low Alcohol (Слабо алкохолна) — След 1980 година повечето от производителите на бира по света , повлияни от затягащите се законови норми, относно употребата на алкохол при шофиране, добавят в своята продуктова листа и ниско алкохолни или безалкохолни бири . Ниско алкохолните бири (Low Alcohol или LA), могат да съдържат до 2.5 об. % алк., а безалкохолните до 0.05 об. % алк.. Обикновено това се постига, чрез използването на мая, която произвежда малко алкохол или чрез прекъсване на ферментационния процес. При някои обаче алкохола се извлича чрез дестилация на нормална бира или чрез обратна осмоза. При последните варианти е доста трудно да се постигне добър естествен вкус на пивото.

Malt Liquor (Малцов Ликьор) — В САЩ този термин индикира силен Лагер, често произведена с добавка на голямо количество захар. Поради това тези бири са силни, около 6 −8 об. % алк., но с много леко тяло. Евтина и нискокачествена бира.

Märzen (Марзън) — Лагер с пълно тяло и меден цвят. Тази бира произлиза от Виена, но е доразвита и по-позната в Мюнхен, като силно мартенско (Märzen — от нем. Март) пиво. Произвежда се през март и отлежава през лятото, за да е готово за консумация през октомври за празниците след прибиране на реколтата. В момента в Германия широко се заменя от «Festbier», меко и малцово на вкус пиво и 5.5 об. % алк., версия на нell.

Mild ( Милд, Мека) — Това е доминиращия стил ейл, работническа бира в Англия и Уелс до 1960 — те години, а в някои региони и до по-късно. Мощно малцово пиво, много леко охмелено и с ниска плътност. Цветът му варира от светло до тъмно. В момента е оцеляло само в по-големите индустриални части на Великобритания.

Milk Stout (Млечен Стаут) — Погледни Stout

Münchner (Мюнхен) — Немско наименование на бира от Мюнхен. Традиционно това е кафяв, силно малцов стил лагер.

Oatmeal Stout (Оатмил Стаут) — Погледни Stout

Old Ale (Стар Ейл) — Този силен, добре отлежал, богат и тъмен ейл, обикновено се продава в Англия като сезонно, затоплящо питие през студените зимни месеци. Понякога се използва като съставка за блендове с по-млади бири.

Oud Bruin (Кафяво пиво) — В буквален превод от нидерландски означава старо кафяво пиво. Като стил е слаба сладникава лагер.

Oyster Stout (Ойстер Стаут) — Погледни Stout

Pale Ale (Светъл Ейл) — Английска бутилирана бира. Малко по силна от Light Ale и обикновено обозначава най-добрия Bitter на производителя.

Pilsner (Пилзенер) — Пилзенер е златиста на цвят, силно охмелен и ароматен лагер от района на град Пилзен (Plzen), Бохемия (Чешка Република), където този класически стил, за първи път е произведен през 1842 год. Оригиналния първообраз Pilsner Urquell, все още се произвежда там. Чешкия пилзенер има цветен аромат на хмел и сух завършек.

Този класически стил има стотици имитации, някои отлични, други много слаби. Тъжно е, но в момента имитациите доминират на световния пазар.

Пилзенер в момента е доминиращия стил на пазара в Германия. Немските пилзенер са сухи и доста охмелени със светъл златист цвят. Те са обикновено около 5 об. % алк., като често им липсва мекия малцов вкус на оригиналната чешка версия.

Porter (Портър) — Оригиналния произход на стила Портър е обвит в митове и легенди. Някои казват, че е открит в Лондон през 1722 година от Ралф Харууд, който уморен да приготвя Three Threads (три теми, популярно питие по това време), смесвайки силни Old Ale (Стар Ейл) и Brown Ale (Кафяв Ейл), решил да произведе напитка, която да има характеристиките на трите едновременно.

Де факто Porter (Портър) е продукт на първите световно известни производители на бира в Лондон, които набирали сили по това време. Първия Porter (Портър)стил бира бил традиционен лондонски мек, кафяв на цвят ейл, малко повече охмелен от обикновено, с цел по-дълъг срок на годност. Бирата отлежавала с месеци в огромни съдове, увеличавайки своето алкохолно съдържание. След дългото отлежаване те се смесвали с по-млади и така се получавал този популярен стил. Много производители, включително и световноизвестния Гинес, започват да произвежда свой собствен Портър стил бира. През 19 век популярността намалява за сметка на Pale Ale. От този стил оцелява т.н. Stouter, който е по-силна версия, нещо средно между Porter и Stout. В момента това наименование често се използва по света, индикирайки кафявите бири. Оригинален Porter (Портър) стил все още може да се опита в Балтийските републики, Англия и Северна Америка.

Rauchbier (Раухбиър, Пушена бира) — Интензивния опушен аромат на тази немска бира от района на Франкония идва от сушенето на малца за производството й чрез мокри букови цепеници. В град Бамбург има 9 производителя на този стил бира.

Real Ale (Истински Ейл) — Организацията на Британските консуматори (CAMPA — Campaign for Real Ale), разработва това име, което да отразява традиционни бири в климатизирани кегове, които продължават да отлежават в избите на пъбовете. Real Ale не могат да бъдат нито филтрирани нито пастьоризирани.

Red Beer (червена бира) — Червени кисели бири от западна Фландрия, Белгия. Цветът идва от използването на виенски малц.

Roggen (Роген, Ръжена Бира) — Само няколко производителя приготвят тази Немска или Австрийска ръжена бира. Повечето използват ръж само за да добавят аромат и вкус, но не и изцяло.

Root Beer (Коренова бира) — В същност това не е бира, а американска безалкохолна напитка, ароматизирана с кора от лаврово дърво. Тя се произвежда посредством бирената технология, но до процеса на ферментация.

Russian Stout (Руски Стаут) — Погледни Stout

Saison/Sezuen (Сайсон, Сезонна) — Белгийски специалитет, който е трудно да бъде намерен днес. Освежаващ, леко киселеещ летен стил бира (Saison от фр. сезон), произвеждан главно във френско говорещия район Валония.

Портокалов на цвят, силно охмелен, високо ферментирал ейл, който се приготвя през зимата, след което се оставя да отлежи в бутилки от дебело стъкло и коркови тапи, за да се пие през лятото. В някои видове се добавят и подправки като джинджифил например.

Schwarzbier (Шварцбиар, Черна Бира) — Погледни Black Beer.

Scotch Ale (Шотландски Ейл) — Шотландските ейлове, приготвяни на много километри от най-близките хмелни полета, са склонни да бъдат много по-малцови от Английските бири. Битерите (Bitter), в Шотландия се наричат Light, Heavy, Special, Export, в зависимост от тяхната сила. Понякога се номинират и чрез старата монетна система 60/-,70/- или 80/- шилинга.

Бутилирана бира Scotch Ale в Белгия е име на дадено на мощен и богат Ейл, който често се произвежда там.

Steam Beer (Опушена бира) — Американска кръстоска, между дънно ферментирала бира и ейл, парената бира (Steam Beer), се е произвеждала по време на Златната Треска в Калифорния. Приготвяла се е с мая за лагер, при температури подходящи за ейл, в широки и плитки съдове. Бъчвите с топа живо пиво, съскали като пара, когато се затапели. Сега се произвежда само в Сан Франциско.

Steinbier (Щайнбиар, Каменна бира) — Тази немската «каменна бира» се произвежда, използвайки примитивен метод, при който нагрети до червено камъни се доближават до съда с пивната мъст, за да заври. Цвъртящите камъни после се покриват със захар и се поставяли в самата бира, по време на отлежаването, предизвиквайки вторична ферментация. Днес този стил се произвежда само в един стар манастир близо до Аусбург.

Stout (Стаут) — Един от класиките на стила ейл. По произход това е Stout Porter. За разлика от първообраза си чистият Porter, стила Stout (стаут) оцелява и дори просперира, най-вероятно поради острия си контраст по цвят и вкус с така популярния Пилзенер. От друга страна огромна заслуга има и маркетинговата стратегия на една от най-известните марки Guinness.

Това сухо на вкус и черно на цвят пиво се приготвя от тъмно изпечен малц като се охмелява обилно, за да получи характерния си почерк. Draught Stout (Наливния стаут), е много по мек и вкусен от бутилирания, със забележителна кремообразна пяна, образуваща четирилистна детелина при правилно наливане. Това се дължи главно на азота в разфасовките.

Освен традиционния, сух и горчив Stout има още няколко вариации.

Milk Stout или Sweet Stout —е много по-слаб, но и по-мек бутилиран Английски Stout, наричан още в началото Milk Stout (млечен стаут), заради използването на лактоза (млечна захар). Името е забранено във Великобритания през 1946, поради заблуждението, че към пивото е добавено мляко, въпреки това все още се използва в Африканската Република и Малта.

Oatmeal Stout — много сладки стаутове (Sweet Stout) са били продавани навремето като подхранващи и възстановителни напитки. по късно някои или подсилени, чрез добавка на допълнително овес. Популярността им е кратка и днес са оцелели много малко марки.

Oyster Stout (от англ. oyster — стриди) — стила Stout (стоут), винаги се е смятал за идеално допълнение към блюдо със стриди. В миналото някои производители отиват твърде далеч и добавят стриди към своите бири. Днес някои американски и английски пивовари, от време на време, се опитват да възстановят този стоут, но най-известната марка бутилиран Oyster Stout, Marston’s няма нито една стрида измежду съставките си.

Russian Stout (Руски стаут) или Imperial Stout (Императорски Стаут) — по произход от Лондон, приготвян през 18 век, като много силен Porter (Портър), за експорт в Прибалтика. Това силно и интензивно пиво с вкус на плодова торта, било от любимите питиета на руската Императрица Катерина Велика. Все още могат да се намерят представители на този така популярен в миналото стаут.

Tarwebier (Тарвабиар, Пшенична бира) — Това е фламандското наименование на белгийския стил пшенична бира. Погледни Witbier.

Trappist (Трапитска бира) — Това са бири произвеждани стриктно и само в пет трапистки манастира в Белгия и един в Холандия. Тези ордени последователи на мълчанието произвеждат асортимент от силни, и богати на вкус горно ферментиращи бири. Пивоварните Chimay, Orval, Rochefort, Westmalle и Westvleteren са в Белгия, а Koningshoeven в Холандия. Всички тези бири с комплексен и пикантен характер се продават в бутилки. Някои степенуват своите бири по сила с терминологията Dubble и Tripel. Комерсиалните пивовари, които произвеждат подобен стил пиво или същото по лиценз на даден манастир, трябва да назовават своите бири като Abbey Beers

Triple/Tripel (Трипъл, Тройна) — Това са фламандски и датски термини, индикиращи най-силните измежду асортимента на пивоварната, най-вече при Trappist или Abbey Beers. Те са доста охмелени, златисти на цвят и по силни от по-тъмните Dubble/Dubbel.

Urquell (От извора) — Това немско наименование, означаващо «от извора» и индикира оригиналността на източника. Използва се, за да се покаже, че марката е измежду първите от своя стил като например Pilsner Urquell. Често обаче в Германия се изписва просто Ur.

Vienna (Виена) — Термина Vienna обикновено се използва за индикация на кехлибарените-червеникави бири тип лагер, разработени от австрийския пионер Антон Дрехер. Днес тези бири нямат нищо общо с града Виена. Този стил най-добре се разкрива при немските бири Märzen.

Weisse/Weizen (Пшенична) — Този стил пшенична бира за близо 20 години от 1970 година, от почти нищо заема ¼ от баварския пазар. Пшеничните или бели баварски бири се произвеждат от 50 — 60% малцована пшеница. Тези призрачни, често мътни, светли бири, са изключително популярни през летните горещини в Германия. Те притежават качеството на лагер стила да утолява жаждата, но бивайки горно-ферментирали носят ароматите присъщи на Ейл. Този стил варира от нефилтрирани с остатъчна мая в бутилката, до напълно бистри и филтрирани, алкохолното съдържание също е варира от 5 до 6.5 об. % алк.

Witbier (Бяла Бира) — Белите пшенични бири от Белгия, също така са известни на френски като «Bières Blanches». Те се приготвят като се използва около 50% пшеница. Типично за Белгия тук се добавят и подправки като портокалова кора и кориандър. Именно подправките ги отличава от немските пшенични бири. Този стил е познат също като Tarwebier. Днес тези бири се появяват като дух от всеки ъгъл.