Мохито, Дайкири, Кайпериня, Куба Либре, са само част от коктейлите, които ежеминутно разпалват страстите и утоляват жаждата по слънчевите плажове на Карибските острови и Бразилия. Всяка вечер хиляди туристи се забавляват под звуците на салса, меренге, бачата и танго, подкрепяйки се с неограничени количества ром и кашаса.
За повечето хора в България ром е тази тъмна напитка, която се пие с чай през студените зимни дни. Кашасата пък най-често се определя като «Бразилска ракия». Както казваше един популярен журналист «Да, ама не». Нито тази напитка, направена от ректифициран спирт, оцветен с карамел е ром, нито кашасата е бразилска ракия. Това което ги различава от всяка друга напитка по света е, че се произвеждат от захарна тръстика. За сведения, в България захарната тръстика не е често отглеждана суровина, а ракията се прави от грозде, гроздови джибри или плодове. Това е истината. Без тази тропическа трева, няма нито ром нито кашаса.
Истинския дом на захарната тръстика е тропическата Нова Гвинея. От тук тя се разпростира през Филипините до Индия и Китай и Персия. Има данни, че 600 години преди новата ера, по тези места е открит способ за пречистване на концентрирания й суров сок, от нежеланите примеси, а също така и за рафинирането и пресоването на захар в конични форми. С настъпването на исляма през 7 век, захарната тръстика се разпростира и в Близкия Изток, Северна Африка и Испания. През 12 век Кръстоносците, я разпространяват из Централна и Северна Европа. През 1493 година Колумб пренася захарната тръстика на Антилите. По това време захарта е вече една от най-търсените стоки. Само десетилетие по късно, за нуждите на изключително бързо разширяващите се плантации из Карибите, са продадени и първите роби. Скоро захарта заменя златото по ценност.
Захарната тръстика се размножава чрез рязане на стеблата й. С течение на годините това води до постепенното отслабване на генотипа, въпреки че през 19 век се появяват нови плантации по цялото земно кълбо. В началото на 20 век се култивират нови сортове, съобразени с естествените условия в регионите на плантациите, почви и климат. В наши дни, различни високо-ценени институти разработват богато разнообразие от клонинги, съобразени с всеки конкретен остров. Новите хибриди са: със значително по-добри добиви, по-богати на захароза и същевременно устойчиви на болести.
Стръкове от по 30- 50 см. се засаждат в бразди. След около 4 месеца те пускат настрани корени и леторасли и образуват няколко стебла. От един стрък поникват от 5 до 20 стебла, които достигат височина до 2,5 — 5 метра и от 1,5 до 6 см дебелина, в зависимост от сорта. Стъблата се разделят на междувъзлия, разположени през 10 — 15 см, от които излизат листа достигащи до 1 метър (подобно на стеблата на царевицата).
Както всяко тропическо растение и захарната тръстика изисква температура не по висока от 18°С и чести дъждове. С узряването на растението, долните листа изсъхват и падат. Ниската част на стъблото, покрито с тънък слой восък става голо и гладко. Това многогодишно растение дава добра реколта през първите 5 до 8 години, след което съдържанието на захар намалява и то трябва да се презасее.
Вегетативния цикъл на захарната тръстика е 12 месеца. 9 месеца след като растението е засято, стъблото вече е узряло, а съдържанието на захар максимално. На Карибите прибирането на реколтата става обикновено между януари и юли. Дневния добив се синхронизира със капацитета на фабриките. Веднъж отрязана захарната тръстика не трябва да се складира повече от 24 часа, тъй като тропическата жега и микроорганизмите драстично редуцират съдържанието й на захар.
Традиционно тръстиката се отсича от дъното посредством мачете. Горната и зелена част се отсича и се оставя на земята като тор. Този остарял метод се използва основно в малки ферми и при много стръмни участъци. Някои фермери запалват пожар, за да прогонят змиите и насекомите, както и да премахнат неприятно режещите листа. Това същевременно прави стъблото по-леко на тегло. В по-големите ферми и производства се използват специализирани комбайни.
След като от захарната тръстика се извлече максимално-възможното количество захар, нейния остатъчен продукт, сладка и гъста маса, наречена меласа, ферментира изключително бързо на тропическия климат. Ферментирала и дестилирана тя се превръща в ром — силен интоксикант, помагащ да се превъзмогне тежкия живот в плантациите.
В Бразилия успоредно с производството на ром от ферментирала меласа се използва и директно сокът от захарната тръстика. Резултатът е познат като кашаса, напитка която миксирана с лайм и захар се превръща в кайпериня — националното питие на Бразилия.
Независимо къде по света се отглежда захарната тръстика, рано или късно тя се превръща в захар на кристали, ром или кашаса. Не знам с какво Вие предпочитате да се освежите, четейки тази статия, но докато я пиша аз пия вече второ Мохито.
Наздраве!
Мохито, Дайкири, Кайпериня, Куба Либре, са само част от коктейлите, които ежеминутно разпалват страстите и утоляват жаждата по слънчевите плажове на Карибските острови и Бразилия. Всяка вечер хиляди туристи се забавляват под звуците на салса, меренге, бачата и танго, подкрепяйки се с неограничени количества ром и кашаса.
За повечето хора в България ром е тази тъмна напитка, която се пие с чай през студените зимни дни. Кашасата пък най-често се определя като «Бразилска ракия». Както казваше един популярен журналист «Да, ама не». Нито тази напитка, направена от ректифициран спирт, оцветен с карамел е ром, нито кашасата е бразилска ракия. Това което ги различава от всяка друга напитка по света е, че се произвеждат от захарна тръстика. За сведения, в България захарната тръстика не е често отглеждана суровина, а ракията се прави от грозде, гроздови джибри или плодове. Това е истината. Без тази тропическа трева, няма нито ром нито кашаса.
Истинския дом на захарната тръстика е тропическата Нова Гвинея. От тук тя се разпростира през Филипините до Индия и Китай и Персия. Има данни, че 600 години преди новата ера, по тези места е открит способ за пречистване на концентрирания й суров сок, от нежеланите примеси, а също така и за рафинирането и пресоването на захар в конични форми. С настъпването на исляма през 7 век, захарната тръстика се разпростира и в Близкия Изток, Северна Африка и Испания. През 12 век Кръстоносците, я разпространяват из Централна и Северна Европа. През 1493 година Колумб пренася захарната тръстика на Антилите. По това време захарта е вече една от най-търсените стоки. Само десетилетие по късно, за нуждите на изключително бързо разширяващите се плантации из Карибите, са продадени и първите роби. Скоро захарта заменя златото по ценност.
Захарната тръстика се размножава чрез рязане на стеблата й. С течение на годините това води до постепенното отслабване на генотипа, въпреки че през 19 век се появяват нови плантации по цялото земно кълбо. В началото на 20 век се култивират нови сортове, съобразени с естествените условия в регионите на плантациите, почви и климат. В наши дни, различни високо-ценени институти разработват богато разнообразие от клонинги, съобразени с всеки конкретен остров. Новите хибриди са: със значително по-добри добиви, по-богати на захароза и същевременно устойчиви на болести.
Стръкове от по 30- 50 см. се засаждат в бразди. След около 4 месеца те пускат настрани корени и леторасли и образуват няколко стебла. От един стрък поникват от 5 до 20 стебла, които достигат височина до 2,5 — 5 метра и от 1,5 до 6 см дебелина, в зависимост от сорта. Стъблата се разделят на междувъзлия, разположени през 10 — 15 см, от които излизат листа достигащи до 1 метър (подобно на стеблата на царевицата).
Както всяко тропическо растение и захарната тръстика изисква температура не по висока от 18°С и чести дъждове. С узряването на растението, долните листа изсъхват и падат. Ниската част на стъблото, покрито с тънък слой восък става голо и гладко. Това многогодишно растение дава добра реколта през първите 5 до 8 години, след което съдържанието на захар намалява и то трябва да се презасее.
Вегетативния цикъл на захарната тръстика е 12 месеца. 9 месеца след като растението е засято, стъблото вече е узряло, а съдържанието на захар максимално. На Карибите прибирането на реколтата става обикновено между януари и юли. Дневния добив се синхронизира със капацитета на фабриките. Веднъж отрязана захарната тръстика не трябва да се складира повече от 24 часа, тъй като тропическата жега и микроорганизмите драстично редуцират съдържанието й на захар.
Традиционно тръстиката се отсича от дъното посредством мачете. Горната и зелена част се отсича и се оставя на земята като тор. Този остарял метод се използва основно в малки ферми и при много стръмни участъци. Някои фермери запалват пожар, за да прогонят змиите и насекомите, както и да премахнат неприятно режещите листа. Това същевременно прави стъблото по-леко на тегло. В по-големите ферми и производства се използват специализирани комбайни.
След като от захарната тръстика се извлече максимално-възможното количество захар, нейния остатъчен продукт, сладка и гъста маса, наречена меласа, ферментира изключително бързо на тропическия климат. Ферментирала и дестилирана тя се превръща в ром — силен интоксикант, помагащ да се превъзмогне тежкия живот в плантациите.
В Бразилия успоредно с производството на ром от ферментирала меласа се използва и директно сокът от захарната тръстика. Резултатът е познат като кашаса, напитка която миксирана с лайм и захар се превръща в кайпериня — националното питие на Бразилия.
Независимо къде по света се отглежда захарната тръстика, рано или късно тя се превръща в захар на кристали, ром или кашаса. Не знам с какво Вие предпочитате да се освежите, четейки тази статия, но докато я пиша аз пия вече второ Мохито.
Наздраве!
Производство и качествена характеристика на кашасата
Най-обширните плантации от захарна тръстика се намират в Североизточна и Централна Бразилия. Дори и днес има такива със размери които е трудно да си представим. Само за пример, фамилията собственик на марката Ypióca оперира насаждения с размера на Белгия (над 30 000 кв. км.) или около десет пъти площта на област Варна. В наши дни основното производство е концентрирано в щата São Paulo, следвано на известно разстояние от Pernambuco, Ceará , Minas Geais и Paraiba.
Вече повече от 300 години ромовете «Демерара» се славят като най-добрите в света, при повечето спиртни напитки техните производители наблягат на традициите, тероара, съставките или високите технологии. Тук в Гвиана те също са от значение, но истината е, че до голяма степен всичко се дължи на няколко уникални дървени дестилатора.
Презентация на доминиканските ромове
Ако сте почитатели на рома тогава трябва да знаете, че този от Доминиканската република е сред най-добрите в света. Това е така, защото тази страна е не само сред най големите производители на захарна тръстика, но и с вековни традиции в производството на ром
Огромен избор от висококачествени премиум ромове на изгодни цени в магазина на TASTINGROOM.BG
Fabbri Mixybar Mango (сироп Фабри Миксибар Манго) е уникален, носещ екзотика, плодов концентрат с наситен вкус и аромат на зрял и сочен плод.
