Едно нормално, едно дълго и едно «висящо» кафе моля!
Може би вече сте чули за инициативата «висящото кафе», която се разпространява по целия свят със скоростта на звука. Една глобална благородна инициатива, срещнала вече подкрепата на десетки заведения и хиляди хора у нас.
Всичко тръгва от история разказана от италианския поет и сценарист Тонино Гуера? Механизмът на този неочакван и дребен подарък е изненадващо прост. От години в кафенетата съществува негласното споразумение, че всеки може да поръча «висящо кафе», което да плати без да консумира. Това кафе е платено и ще чака своя клиент, който по различни обстоятелства не може сам да си го плати. С кодовия въпрос: «Някой поръчвал ли е „висящо кафе?“, той ще признае на сервитьора, че няма пари, за да плати своята напитка и ще получи възможността да поръча кафе, платено и подарено на него от непознат.
„Висящото кафе“ е малък подарък, който можем да направим на непознат и който може да ни се върне, когато самите ние имаме нужда от него. Защото дребният жест може да стопли всеки от нас, а признайте си, всички обичаме усещането, че някой се е погрижил за нашата усмивка!
Историята на Тонино Гуера:
Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:
— Пет кафета. Двете са за нас и три „висящи“.
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
— Какви са тези „висящи“ кафета?
Отговаря ми:
— Почакай и ще разбереш.
След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета — плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:
— Трите са за нас, а четирите „висящи“.
Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
— Имате ли „висящо“ кафе?»
Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.
«Висящото кафе» — Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице."
Логото на кампанията е създадено спонтанно от Миляна Стоилова и може да се използва съвсем свободно, както и да променяте цвета, съобразявайки се със стила на Вашето заведение.
Повече информация може да намерите на фейсбук страницата на инициативата
