Думата уиски (whisky) идва от келтския израз «uisge beatha». С времето за англоговорящите се променя на уски (usky), а в последствие — на уиски (whisky). Днес това пленително питие е познато като Шотландско уиски (Scotch Whisky) или просто Скоч (Scotch)
«Eight bolls of malt to Friar John Cor wherewith to make aqua vitae»
«Осем бола малц на отец Джон Кор да направи жива вода». Този цитат от архивите на хазната е най-стария документ, свъзан с уискито и датира от 1495 година. Тази поръчка се равнява на около 1600 бутилки и е доста сериозно количество, което удостоверява, че дестилацията е вече много добре установена практика в Шотландия.
Шотландия е защитила интернационално термина «Scotch». За да присъства «Scotch» на етикета на продукта, той трябва задължително да бъде произведен в Шотландия и никъде другаде по света. Много държави и компании произвеждат уискита по абсолютно същите или подобни методи (най-вече Япония), но те не могат да бъдат скочове, защото вкусът на Шотландия може да се бутилира само там.
Ренесансовият Шотландски Крал Джеймс IV (James IV;1488-1513) бил любител на «пламенните духове». При негово посещение в Дънди (Dundee), през 1506 година, в архивите на хазната има запис за плащане към локален бръснар за доставка на жива вода «за удоволствието на краля». Компетенцията на бръснаря, колкото и странно да ви се струва, не е необичайна. През 1505 година на гилдията на хирурзите-бръснари в Единбург (Edinburgh) е била дадена привилегията да притежават монопола върху производството на «жива вода» — факт. Това говори, че приложението на алкохолния дестилат било основно за медецински цели, както всъщност и за необичайните хирургически способности на бръснарите.
Примитивното оборудване, използвано по това време и липсата на каквито и да е научни познания означава, че прародителят на уискито бил, най-вероятно, изключително грубо и дори опасно питие. През 15 век разпускането на манастирите допринася за усъвършенстване дизайна на казаните и подобряване качеството на уискито. Много от монасите, изгонени от техните храмове, нямали друг избор, освен да започнат да използват своите умения и опит в дестилацията. От този момент изкуството на дестилация на жива вода се разпростира изключително бързо.
Популярността на уискито нараства толкова, че производството в Тейн (Tain) не можело да отговори на търсенето. Увеличеният интерес привлича вниманието на Шотландския парламент, който налага първите данъци върху производството на малц и върху крайния продукт. Това се случва в края на 17 век. Ставките непрекъснато нарастват. През 1707 година се подписва актът за съюз с Англия, с който англичаните искат да подчинят разбунтувалите се кланове. Дестилериите изпадат в нелегалност, буквално под земята.
Дълги и кървави битки са се водели между служителите на хазната и незаконните производители, за които данъците и забраните били нещо чуждо и несправедливо. Контрабандата става постоянна практика през следващите 150 години. Всякакви хитри начини били използвани, за да се избяга от зорките очи на данъчните. Министрите от Кърк (Kirk) правят скривалище под трибуните на парламента, а някои транспортирали готовия алкохол в ковчези.
Нелегалните дестилерии били много добре организирани. Те били скрити в тихи и тайни местенца. Контрабандистите имали система на сигнализация от един хълм на друг, когато данъчните офицери тръгнели из района. През 1820 година, въпреки факта че 14 000 незаконни дестилатори били конфискувани всяка година, повече от половината уиски, произведено и изпито в Шотландия, било без платен налог и от едно пени. Това пренебрегване на закона, в крайна сметка, кара херцога на Гордън, на чиято земя се произвеждали едни от най-добрите незаконни малцови уискита в Шотландия, да убеди Камарата на лордовете, че за да се дестилира уиски законно, правителството трябва да направи производството му изгодно.
През 1823 год. е приет «Закон за акцизите». Данъкът върху дестилация на уиски става £ 10 за галон краен продукт. Благодарение на това, през следващите десет години контрабандата изчезва почти напълно. В действителност, много от сега действащите дестилерии стоят на местата, използвани в миналото от контрабандистите.
Законът за акцизите полага основите за Scotch Whisky индустрията, каквато я познаваме днес. Въпреки това, две други събития помагат на Скоча да стъпи изключително здраво на световния пазар.
.До сега говорихме за това какво е известно от историята на малцовото уиски. Но малцът не е единствения скоч. През 1831 година Енеас Кофи (Aeneas Coffey) изобретява Колонната дестилационна система. Този революционен метод в дестилацията дава началото на производството на зърнено уиски. То се различава от произведеното в медния казан малцово уиски с много по-лекия си и не толкова интензивен аромат.
Въпреки че малцовият скоч бил широко популярен и много ценен, той бил доста тежък за вкуса на англичаните и останалия свят. Водени от стремежа си към по-добри печалби, както и от усета към нуждите на хората, търговците започват да миксират определено количество от силноароматните малцове на Хайланд, с леките зърнени уискита от Лоуланд. Така получените блендове задоволявали всички сегменти на пазара. Официално блендираните скочове се раждат през 1853 година, когато марката Usher’s Old Vatted Glenlivet се появява в Единбург. От този момент десетки търговци създават свои блендове и се надпреварват за дял от световния пазар.
Втората причина, подпомогнала популяризирането на Шотландското уиски, е съвсем неосъзната и идва от Франция. През 1880 година филоксерата (паразит) унищожава всички лозя във Франция и за няколко години френското вино и бренди изчезват от пазара. Шотландците бързо се възползват от възможността да заемат позициите на липсващия френски коняк. Докато французите се възстановят, скочът е вече предпочитано питие от много хора по целия свят.
От тогава, до днес Шотландското уиски оцелява през: Сухия режим, Световните войни, революции, икономически кризи, депресии и рецесии, за да остане и до днес най-популярната кехлибарена напитка по света. Сега има над 2 500 марки Шотландско уиски, продавани в повече от 200 страни по света. Имате цял един живот да опитате голяма част от тях, защото си заслужават.
Думата уиски (whisky) идва от келтския израз «uisge beatha». С времето за англоговорящите се променя на уски (usky), а в последствие — на уиски (whisky). Днес това пленително питие е познато като Шотландско уиски (Scotch Whisky) или просто Скоч (Scotch)
«Eight bolls of malt to Friar John Cor wherewith to make aqua vitae»
«Осем бола малц на отец Джон Кор да направи жива вода». Този цитат от архивите на хазната е най-стария документ, свъзан с уискито и датира от 1495 година. Тази поръчка се равнява на около 1600 бутилки и е доста сериозно количество, което удостоверява, че дестилацията е вече много добре установена практика в Шотландия.
Шотландия е защитила интернационално термина «Scotch». За да присъства «Scotch» на етикета на продукта, той трябва задължително да бъде произведен в Шотландия и никъде другаде по света. Много държави и компании произвеждат уискита по абсолютно същите или подобни методи (най-вече Япония), но те не могат да бъдат скочове, защото вкусът на Шотландия може да се бутилира само там.
Ренесансовият Шотландски Крал Джеймс IV (James IV;1488-1513) бил любител на «пламенните духове». При негово посещение в Дънди (Dundee), през 1506 година, в архивите на хазната има запис за плащане към локален бръснар за доставка на жива вода «за удоволствието на краля». Компетенцията на бръснаря, колкото и странно да ви се струва, не е необичайна. През 1505 година на гилдията на хирурзите-бръснари в Единбург (Edinburgh) е била дадена привилегията да притежават монопола върху производството на «жива вода» — факт. Това говори, че приложението на алкохолния дестилат било основно за медецински цели, както всъщност и за необичайните хирургически способности на бръснарите.
Примитивното оборудване, използвано по това време и липсата на каквито и да е научни познания означава, че прародителят на уискито бил, най-вероятно, изключително грубо и дори опасно питие. През 15 век разпускането на манастирите допринася за усъвършенстване дизайна на казаните и подобряване качеството на уискито. Много от монасите, изгонени от техните храмове, нямали друг избор, освен да започнат да използват своите умения и опит в дестилацията. От този момент изкуството на дестилация на жива вода се разпростира изключително бързо.
Популярността на уискито нараства толкова, че производството в Тейн (Tain) не можело да отговори на търсенето. Увеличеният интерес привлича вниманието на Шотландския парламент, който налага първите данъци върху производството на малц и върху крайния продукт. Това се случва в края на 17 век. Ставките непрекъснато нарастват. През 1707 година се подписва актът за съюз с Англия, с който англичаните искат да подчинят разбунтувалите се кланове. Дестилериите изпадат в нелегалност, буквално под земята.
Дълги и кървави битки са се водели между служителите на хазната и незаконните производители, за които данъците и забраните били нещо чуждо и несправедливо. Контрабандата става постоянна практика през следващите 150 години. Всякакви хитри начини били използвани, за да се избяга от зорките очи на данъчните. Министрите от Кърк (Kirk) правят скривалище под трибуните на парламента, а някои транспортирали готовия алкохол в ковчези.
Нелегалните дестилерии били много добре организирани. Те били скрити в тихи и тайни местенца. Контрабандистите имали система на сигнализация от един хълм на друг, когато данъчните офицери тръгнели из района. През 1820 година, въпреки факта че 14 000 незаконни дестилатори били конфискувани всяка година, повече от половината уиски, произведено и изпито в Шотландия, било без платен налог и от едно пени. Това пренебрегване на закона, в крайна сметка, кара херцога на Гордън, на чиято земя се произвеждали едни от най-добрите незаконни малцови уискита в Шотландия, да убеди Камарата на лордовете, че за да се дестилира уиски законно, правителството трябва да направи производството му изгодно.
През 1823 год. е приет «Закон за акцизите». Данъкът върху дестилация на уиски става £ 10 за галон краен продукт. Благодарение на това, през следващите десет години контрабандата изчезва почти напълно. В действителност, много от сега действащите дестилерии стоят на местата, използвани в миналото от контрабандистите.
Законът за акцизите полага основите за Scotch Whisky индустрията, каквато я познаваме днес. Въпреки това, две други събития помагат на Скоча да стъпи изключително здраво на световния пазар.
.До сега говорихме за това какво е известно от историята на малцовото уиски. Но малцът не е единствения скоч. През 1831 година Енеас Кофи (Aeneas Coffey) изобретява Колонната дестилационна система. Този революционен метод в дестилацията дава началото на производството на зърнено уиски. То се различава от произведеното в медния казан малцово уиски с много по-лекия си и не толкова интензивен аромат.
Въпреки че малцовият скоч бил широко популярен и много ценен, той бил доста тежък за вкуса на англичаните и останалия свят. Водени от стремежа си към по-добри печалби, както и от усета към нуждите на хората, търговците започват да миксират определено количество от силноароматните малцове на Хайланд, с леките зърнени уискита от Лоуланд. Така получените блендове задоволявали всички сегменти на пазара. Официално блендираните скочове се раждат през 1853 година, когато марката Usher’s Old Vatted Glenlivet се появява в Единбург. От този момент десетки търговци създават свои блендове и се надпреварват за дял от световния пазар.
Втората причина, подпомогнала популяризирането на Шотландското уиски, е съвсем неосъзната и идва от Франция. През 1880 година филоксерата (паразит) унищожава всички лозя във Франция и за няколко години френското вино и бренди изчезват от пазара. Шотландците бързо се възползват от възможността да заемат позициите на липсващия френски коняк. Докато французите се възстановят, скочът е вече предпочитано питие от много хора по целия свят.
От тогава, до днес Шотландското уиски оцелява през: Сухия режим, Световните войни, революции, икономически кризи, депресии и рецесии, за да остане и до днес най-популярната кехлибарена напитка по света. Сега има над 2 500 марки Шотландско уиски, продавани в повече от 200 страни по света. Имате цял един живот да опитате голяма част от тях, защото си заслужават.
West Highland
Ако дестилериите в южната част на хайланд образуват лесен за обхождане маршрут, то за да стигнем до тези на западното крайбрежие, ще ни е нужно доста време. Малките дестилерии, издигащи се сред земеделските градчета в това прекрасно кътче на Шотландия, отдавна са изчезнали. Също и тези, които изникнали по бреговете на езерото Фин (Fyne) и реката Клайд (Clyde), чиито уискита се транспортирали с лодка или влак до Глазгоу (Glasgow), за блендиране. В наши дни са останали само ...
Тероарът на уиски регион Айла (Islay)
Мощния характер на малцовите уискита от остров Айла (Islay), може да бъде непоносим за по-малко опитни носове и вкусове. Повечето са много характерни и веднага разпознаваеми, защото тяхната търговска марка е една: «торфени чудовища».
Характеристика на уискитата от Айла
Фактът, че Айла (Islay) е малък остров с почти еднакъв тероар, не означава, че разликите между малцовите уискита произведени от тези осем дестилационни фабрики са незначителни. Въпреки общите регионални характеристики, които всяко едно притежава, когато се намеси изкуството на дестилацията всичко придобива собствена идентичност.
Johnnie Walker (Джони Уолкър) беше свалено от върха на категорията уиски, според ежегодната класация на Drinks International «The Millionaires’ Club 2013», след като марката на United Spirits, McDowell’s No.1 (Макдауъл No.1) продаде повече бутилки през 2012 г.
