Early Times®

Американско Уиски | Brown Forman Corp

Рекламен банер на Ърли Таймс

Early Times (Ърли Таймс) е от пионерните марки, оригиналите, които създават бърбън категорията, такава, каквато я познаваме днес. Една от най-продаваните марки американско уиски.

Известна монография на дестилерията Ърли Таймс

Известна графика, изобразяваща дестилерията Early Times Station в Бардстоун, Кентъки.

История на марката Early Times

От пет бъчви на ден до четвъртата по големина марка американско уиски от Кентъки в света, Early Times (Ърли Таймс) се радва на богата история. Все още вярна на своите корени, марката се продава в 28 страни по целия свят и гордо служи като официална напитка на най-голямото и най-престижно конно надбягване «Дербито в Кентъки».

Създаване на Early Times Station

Сагата на бърбъна Early Times започва с Джак Бийм (по- малкият брат на Джим Бийм), който едва 15 годишен, решава да напусне семейната дестилерия и да отвори своя. Така през 1860 г. той построява дестилерията Early Times Station в Бардстоун, Кентъки.

Стара бутилка на бърбън Ърли Таймс

Автентична стара бутилка на Early Times

В Кентъки се дестилира уиски още преди 1776 г., когато е подписана Декларацията за независимост на САЩ. Името Early Times, перфектно отразява производство на бърбън, по старомодния метод и саур маш технология. Джак смятал, че индустрията се развива твърде бързо и прекалено модерните неща не могат да се сравняват с «добрите стари времена». Той избира да произвежда своето уиски по старомодния начин чрез смесването на зърно в малки ферментатори и дестилация в медни казани над открит огън.

В началото дестилерията Early Times Station, произвежда по 5 бъчви на ден, а уискито се продава само в областта Бардстоун. С разпространението на мълвата за доброто уиски, търсенето на марката се увеличава, продажбите разширяват и започват да обхващат околните градове и щати. На гарата със същото име, по ЖП линията, свързваща Бардстоун и Спрингфийлд се доставяло зърно и товарело уиски. Благодарение на удобния транспорт Early Times Straight Kentucky Bourbon Whisky, започва стремително се изкачва към върха на уиски класацията и да завладява САЩ.

Всичко върви прекрасно до 1918 г., когато зърнените доставки са спрени, поради нуждите на армията през Първата световна война и дестилерията е затворена.

Новото начало

Стар рекламен постер на Ърли Таймс

По време на първата световна война дестилерията Early Times сменя няколко пъти собствениците си, като в крайна сметка е продадена на S.L. Guthrie, които през 1923 година, от своя страна, я продават на Brown-Forman. Early Times е единствената марка, която B-F купуват по време на Сухия режим. Това се дължи на безупречната ѝ, 63 годишна, репутация като «уискито, което направи Кентъки уискитата известни».

Със своите марки Браун Форман е един от основните играчи в бизнеса с Американско уиски в САЩ. В началото компанията използва мощностите на дестилерията, за да дестилира уиски, което транспортирала до Луисвил, където се бутилира под някоя от марките лекарствен бърбън продавани от B-F по време на Сухия режим.

През 1935 г., Brown-Forman започна да произвеждат отново марката Early Times, но в своята дестилерия до Луисвил, Кентъки. Старата Early Times Station и земята на гарата в Бардстоун са продадени на местните фермери. През 1940 г. производството се премества отново. Новият дом на бърбъна Early Times е Old Kentucky Distillery в Шивли, Кентъки. През годините тази дестилерия е разширена, модернизирана и през 1953 г., преименувана на Early Times Distillery. Поради факта, че тук се произвеждат повечето от марките на компанията, по-късно е преименувана отново на Brown-Forman Distillery.

През 1950 г., Early Times е най-продаваният бърбън в САЩ.

Раждането на категорията «Kentucky Whisky»

Табелата на дестилерията на Ърли Таймс

Както е известно, Brown Forman е единствената компания в Америка, която сама произвежда своите бъчви. Технолозите на компанията решават да се възползват от това предимство и започват да експериментират, като отлежават Early Times комбинирано, в нови и стари съдове. Новият мек вкус на уискито, получен от това нововъведение се харесва на потребителите, но изважда този продукт от категорията бърбън. По закон, уиски може да бъде наречено «Бърбън», ако е отлежало в нови, обгорени бъчви бял американски дъб. Поради това през 1983 година марката представа да се изписва на етикета като бърбън, а като"Kentucky Whisky" (Кентъки Уиски).

Това не изхвърля изцяло марката Early Times от категорията, тъй като все още под нея, за определени пазари се произвежда и бърбън. Едновременно с това през декември 2010, мастър дистилъра (главният технолог) Крис Морис, решава да се върне към корените на марката и създава чистият бърбън «Early Times 354». 354 е номерът под който е регистрирана първата дестилерия на марката. «Early Times 354» е постоянен продукт на марката, който на този етап може да се намери единствено в САЩ.

Продукти на марката

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019

Бърбън Уиски

Алкохолните напитки еволюират и бърбънът не остава по-назад. Времето на Дивия Запад отдавна е отминало, но историческото наследство, оставено от дестилериите, напомня за дългия път, извървян от тази напитка.
Early Times / Jim Beam / Knob Creek / Maker's Mark / Red Stag By Jim Beam / Woodford Reserve / 1792 Ridgemont Reserve / A. Smith Bowman / Ancient Age / Baker's / Basil Hayden's / Benchmark / Blanton's / Booker's / Buffalo Trace / Bulleit / E.H. Taylor, Jr. / Eagle Rare / Elijah Craig / Elmer T. Lee / Evan Williams / Fighting Cock / Four Roses / Heaven Hill / Henry McKenna / Jefferson’s / Jeremiah Weed / Kentucky Tavern / Old Charter / Old Crow / Old Fitzgerald / Old Forester / Old Grand Dad / Parker's Heritage / Pennypacker / Van Winkle / Very Old Barton / W.L. Weller / Wild Turkey

Стилът уиски на Кентъки

Особености на бърбъна
Зърното на Стиажи на които отлежават бъчвите с Уудфорд Резърв

Кентъки е благословен да бъде родина, не само на алкохолната напитка на Америка — бърбъна, но и на първия им народен инструмент — банджото. Общото между тях е, че корените и на двете се намират далече в Шотландия и Ирландия, но са изцяло американски творения. С други думи те са микс от шотландски и ирландски познания, с американска подправка.

Трънливия път на бърбъна.

Алкохолните напитки еволюират и бърбънът не остава по-назад. Времето на Дивия Запад отдавна е отминало, но историческото наследство, оставено от дестилериите, напомня за дългия път, извървян от тази напитка.

Суровите времена изисквали сурови питиета. Никой не се захласвал по шикозни и префърцунени специалитети. Можете ли да си представите Уаят Ърп и Док Холидей, седящи на масата в одимен бар в Тумбстоун, да обсъждат вкусовите характеристики на бутилката single barrel (сингъл барел) или поредния small batch (малка серия) пусната на пазара от Jim Beam? «Червеното око» (Red Eye), както наричали бърбъна, бил твърд алкохол за твърди мъже. Повечето уискита остават такива до Сухия режим през 1920 година.

Дори след отмяната на забраната, стилът на бърбъна остава дразнещ като шкурка. Историята на напитката оправдава това. Индустрията имала нужда да навакса изгубеното производство за много кратко време. Затова дестилационните не изстивали и произвеждали колкото се може повече алкохол.

Както винаги, пазарът определя търсенето. Това е другата основна причина бърбънът дълго време да остане грубо питие. Болшиството от хората, които го пиели не били високо платени изискани господа, а пролетарии — работещи в тежката индустрия и борещи се за всяка троха на масата. Те му се наслаждавали, не защото е най-доброто питие, а защото само това можели да си позволят.

Животът се променя. Потребностите, разбиранията и нуждите също. След войната блендираният скоч залива Америка, а малко по-късно белите алкохоли, като джина, рома и особено водката, направо предизвикват фурор. Тъй като пиенето на миксирани алкохолни напитки (алкохол, смесен с някакво безалкохолно) се преврнал в нещо като стандарт, производителите продължавали да пускат на пазара млади уискита. Въпреки че качеството значително се подобрява, пазарът на високия клас, този на отлежалите премиум алкохолни напитки (с изключението на Maker’s Mark), остава непроменен. Или казано просто — нямало го.

Изправени пред лицето на поредната икономическа криза (тази от 70 — те на миналия век) и най-лошия спад на продажби, вкусовете на хората се изменят отново. Те започнали да консумират по-малко, но определено се вълнували от качеството. През средата на 80 — те производителите се връщат към стария стил. Той се характеризирал с фузелово-маслен характер и дълбок, и тежък вкус на дърво. Не звучи никак приятно нали? Идеята на този подход била да се вземе най-доброто от този стил, а именно опитът в отлежаването. Разбира се, съвременните технологии и уменията на технолозите да контролират процесите на дестилация позволяват да се получи един нов и елегантен стил бърбън.

Светлото бъдеще.

Днес ние сме изключително разглезени от невероятните предложения. Какво да бъде от малката партида на Beam? Дали живия и енергичен Basil Hayden’s (Базил Хайдънс), благородния Knob Creek (Ноб Крийк), копринения стил на Baker’s (Бейкърс) или богатия и многолик Booker’s (Букърс)? Другите дестилерии също имат с какво да се похвалят: невероятният single barrel (сингъл барел) Blanton’s, медът и маслото — елегантният Maker’s Mark, лъхащият на прясна портокаловата кора и дива мента Woodford Reserve (Уудфорд Резърв) на Labrot & Graham’s и върхът на сладоледа — ароматният Rare Breed (Реар Брийд) на Wilde Turkey.

Двукратните насилствени затваряния на производството през 20 век унищожават почти напълно другите истински американски уискита — ръженото и царевичното. Стилът на ръженото уиски е с дълбоки корени. Ръжта има голям дял за изграждането на едни от най-добрите бърбъни, но като самостоятелна напитка има невероятно изразен пикантен вкус, с нотки на кимион и цитрусови плодове, които апетитно експлоадират в устата. В днешно време само Jim Beam и Wilde Turkey произвеждат чисти ръжени уискита.

Царевичното уиски страда от имиджа на контрабандна стока без никакъв финес. В интерес на истината е изключително трудно да се намери качествено такова в днешно време.

В последните години индустрията направи невероятни постижения. Представяте ли си какво би станало, ако Сухият режим и Втората световна война не бяха спрели неговото развитие? Но ние все още сме млади и готови да чакаме и дегустираме новите предложения. Каквото и да сте избрали да опитате днес — наздраве!

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019