Първият френски вермут Noilly Prat идва от Марсейан, малък френски пристанищен град на брега на Средиземно море. Неговата основна рецепта е разработена през 1813 година от производителя на алкохолни напитки и търговец на вино от Лион, Джозеф Нои (Joseph Noilly). В самото начало, всички необходими съставки били основно с местен произход. През 1843 год. неговият син, Луи Нои (Luis Noilly), решава да премести производството в Марсилия. Клуди Пра (Claudius Prat) започва да работи за компанията през 1937 година, през 1855 вече като зет на собственика, той се присъединява, към нея и така дава началото на една успешна марка френски вермут.

Марсейан е идеалното място за производството на вермут. Той е разположен непосредствено в област с традиции в производството на вино като селищата Пине (Pinet) и Помирьол (Pomérols), представляващи един от редките региони произвеждащи бяло вино в Лангедок (Languedoc). Вторият сорт грозде, използвано от Noilly Prat, Клирет е от същия регион.

В миналото производителите на вермут доставяли дестилат на винопроизводителите, подсилвали виното, за да го запазят и след една година на матурация го вземали за следващите етапи от производство. Днес всичко това става в собствените изби на компанията, където вината се разделят по видове и се подсилват до 16 об. % алк. Следва 8 месеца отлежаване в големи дъбови кадуси с вместимост около 40 000 литра единия.

След този период виното, добило приятен плодов вкус, се прехвърля в стари 600 литрови бъчви и се складират на открито. Тук през лятото то се подслажда, под лъчите на топлото средиземноморското слънце, а през зимата тръпне от студения северен вятър. Промените в температурата и контакта със свежия въздух спомагат за окисляването на виното. След около година, при отварянето на бъчвите, то разкрива прекрасния си златист цвят и аромат на пресни ядки, сушени череши и обгорял дъб, оказващи изключително голямо въздействие върху крайния продукт. До тук разбирате, колко много френския вермут се различава от италианския, с неговото обикновено вино.

След трансформацията под въздействието на чистия средиземноморски въздух, отлежалия мистел (вино и алкохол), се смесва с дестилат от плодова есенция на малини и лимони. Новият микс се пълни във 2000 литрови бъчви, като към всяка една от тях се добавя 20 кг микс от изсушени растения: лайка, кориандър, лугачка, метличина, горчиви портокали, хинин, корен от ирис, индийско орехче и още поне дузина растения (рецептата все пак е тайна). Всичко това се оставя да отлежи за 3 седмици, като се разбърква ежедневно. След този период вермута се прецежда и се оставя да престои и отпочине още шест седмици, след което се стабилизира чрез охлаждане и се бутилира. Тази рецепта се спазва строго в продължение на повече от сто години без компромиси, което гарантира отличния и богат вкус и аромат на напитката.