Обикновения пелин (Artemisia absinthium) е растение, широко ценено от векове, заради своите горчиви, но и лечебни съставки. През вековете, пелин се използвал не само често, но и имал много широк кръг на приложение: от лекуване на глисти и рани от чума, до предизвикване на раждане и потискане сексуални нужди в духовенството.
В миналото се е вярвало, че болестта е състояние на дисбаланс на четирите течности на тялото, така че оздравяването е въпрос на възстановяване на този баланс. Щом жлъчката е причина за този дисбаланс, лекарството трябва да е горчиво. Хипократ, който е автор на тази теория през 4 — 5 век преди Христа, накисвал пелин в сладко вино, заедно с риган. Резултатът бил стимулиращ тоник, който подпомагал храносмилането и чиято формула можела да бъде възпроизведена без някоя от съставките, стига тя да не била пелин. Тази рецепта се използва векове наред и се превръща в стандартно лекарство, използвано в медицината в цяла Европа. То било познато като Хипократово вино.
През 16 век в Италия терминът вермут става част от народния диалект, но за писмено доказателство пелиново вино идва чак през 1773 година в трактата на Козимо Вилифранчи (Cosimo Villifranchi), където пише за тосканските вина. Ароматизирани вина се произвеждали в провинциите Сардиния, Пиемонт и Савой от много дълго време. Същевременно лозарството и билкарството били също широко развити. По този начин Торино имал всички необходими предпоставки да се превърне в цитаделата на вермута.
Точно в центъра на Торино на площад Кастело (piazza Castello), мъж на име Марендазо (Marendazzo), отваря елегантен бар, който представлявал нещо като комбинация между магазин за алкохол и кафене. През 1786 година неговия асистент и евентуален наследник Антонио Бенедето Карпано (Antonio Benedetto Carpano), създава нова напитка, наричайки я вермут. Пелина е само една от многото й съставки. Карпано е първият, който създава ароматизирано вино, с изтънчен вкус такова, че да привлече вниманието и на дамите. Много скоро, благодарение на своето «луксозно вино», той пленява висшето общество на Торино.
Племенника на Карпано, който поема бизнеса, регистрира марката и открива компанията. Бернардино Карпано (Bernardino Carpano) прави вермута на своя чичо, известен и превръща бара в популярно средище на политици и артисти. Жителите на града били толкова запленени от напитката, че клиентела не липсвала, така че барът работил денонощно (дай боже, всекиму).
По това време вермута се пиел чист. Сух или сладък е въпрос на личен вкус. Най-популярните миксери за напитката били ванилия и горчивки. Една сутрин през 1870 група от брокери, се срещат в бара на Карпано за аперитив. По време на разгорещен дебат за движението на някакви ценни книжа нагоре с един пункт и половина, единия от тях поръчва своя любим микс от вермут и горчивка с думите punt e mes (което на местен диалект означава едно и половина), една част вермут към половин част горчивка. Скоро този микс се приема много добре и Карпано решава да го бутилира. И днес той е най успешния аперитив на марката Карпано.
В Торино хлебарите и производителите на вино, винаги са били на голяма почит. Както и други сектори на производства, те били организирани на гилдии, които обвързвали майсторите и чираците в строга йерархия и правила. Записи на тези гилдии показват разрешителни от 1757 година, отредени на братята Чинцано да търгуват със своите продукти в родния си град Песето (Pecetto) и Торино. Като опитни производители на ликьори и отракани търговци на ароматизирани вина, не след дълго те създават своя собствена марка вермут.
Франческо Чинцано (Franchesco Cinzano) е един от най-изтъкнатите граждани на Торино. През 1816 година той е съветник на правителството на Сардиния от името на бренди производителите и следващите 20 години заема обществени длъжности. Франческо Чинцано произвежда свой собствен вермут от години, който продава в магазин намиращ се на сегашната улица «Гарибалди». През 1862 година неговия син пътува до Лондон за да вземе участие в международното изложение на напитки, от където се връща с два медала.
Успехите на марките Carpano и Cinzano, веднага предизвикват вниманието на останалите производители на ликьори и вино от областа. Почти всеки един от тях прави своя версия на «луксозното вино». Един от тях е Карло Ганча (Carlo Gancia), потомствен винопроизводител, той открива своята компания през 1850 година в Канели (Canelli). В следствие на своя визита в гр. Райс (Франция), през 1865 година, Ганча произвежда първото италианско газирано вино. Така дава началото на така популярното днес Асти Спуманте (Asti Spumante). През 1920 година той представя своя бял вермут миксиран със червен вермут и горчивка, наречен Americano (Американо).
Списъкът с марки вермути, произвеждани в Торино по това време е дълъг: Anselmo, Arlorio, Ballar, Bianchi & Cie, Calissano, Chazalettes, Cora... Търговци и производители от останалите региони на Италия също усещат бизнес потенциала в модерната напитка. Марки като Bosca, Cyrano, Gambarotta, Pio Cesare, Ramazotti, Riccadonna, Soldi и Venici са някои от тогавашните нови марки, голяма част от които са потънали в забрава.
Най-успешната марка вермут на всички времена обаче е основана едва през 1863 година. Алесандро Мартини (Alessandro Martini) и Теофило Сола (Teofilo Sola), закупуват компания за алкохолни напитки и наемат експерта Луиджи Роси (Luigi Rossi), като трети съдружник. На следващата година, по идея на Роси, производството се премества в Песионе (Pessione), на 20 км. югоизточно от Торино, точно на пътя на железопътната линия Торино — Асти — Геноа. Това е голяма предимство, що се отнася до доставката на суровина от винения регион Монферато и експортирането на продукцията от пристанището на Генуа. Главния център на компанията се намира там и сега.
След смъртта на Сола, компанията се преименува на Martini & Rossi и бележи възход, благодарение на четиримата синове на Роси. До края на 19 век те превръщат тяхната марка вермут в най-добрата експортна стока на Италия и отварят клонове в Буенос Айрес (1884), Женева (1886) и Барселона (1893). Най-големия син, Теофило Роси, прави забележителна политическа кариера, от кмет на Торино, до Министър на индустрията и търговията на Италия. Той създава глобалната пазарна политика на компанията. През Втората световна война марката претърпява значителни поражения в интернационално, но четирите фабрики, които работят основно през периода 1930 до 1970 година успяват за кратко време да възстановят загубите.
През 1977 година компанията прави важно решение и групира всички международни клонове под една шапка — General Beverage Corporation. През 1993 година се слива с Bacardi под името Bacardi — Martini Group. Благодарение на отличната маркетингова стратегия продължава да е най-известната марка италианска алкохолна напитка на всички времена.
Кратка история за раждането на италианските вермути
Обикновения пелин (Artemisia absinthium) е растение, широко ценено от векове, заради своите горчиви, но и лечебни съставки. През вековете, пелин се използвал не само често, но и имал много широк кръг на приложение: от лекуване на глисти и рани от чума, до предизвикване на раждане и потискане сексуални нужди в духовенството.
Характеристика на френските вермути от Шамбери (Chambéry)
Когато отчетем фактите, че Торино като главен град на областа Пиемонт от 1563, става столица на вермута през ранните години на 19 век и че жителите на Шамбери (Chambéry), главният град на херцогство Савой, не се чувствали чужденци в Италия, е лесно да се досетим какво е влиянието на новото «луксозно вино», върху политическата сцена в района.
Производство на италиански стил вермут
Вермутът е общо взето вино наложено с ароматни билки и растения, захар, гроздов сок и алкохол. Всичко казано в едно изречение не звучи никак интригуващо, а то всъщност е и за да усетите хармонията и баланса на вкусовете в тази завладяваща напитка ще надникнем в кухнята й.
Характеристика на френските вермути
През 1896 година Томас Стюарт в своя наръчник «Stuart’s Fancy Drinks and How to Mix Them» е публикувана една от рецептите предвестник на класическия коктейл мартини, приготвен от даш Orange Bitter, две части Plymouth Gin и една част Френски вермут.
Томас Стюарт най-вероятно е имал предвид Noilly Prat, френската марка вермут, която по това време била толкова известна в САЩ, че в началото на 20 век се продавали по 75 000 каси на година. Френските вермути се отличават главно с едно основно свое качество — те са сухи. Това ги прави идеални съставки за най-сухия коктейл на света — Мартини.
Следвайки тенденциозния ръст и интерес към категорията на ароматизираните спиртни напитки, от Pernod Ricard добавиха два нови десертни вкуса към портфолиото на марката Malibu (кокосов ликьор на основата на ром).
