Lucas Bols BV е частна холандска компания, произвеждаща и дистрибутираща високоалкохолни напитки, за която стои повече от 440 години история. Тя е наследник на най-стария в света регистриран производител на ликьори и джиневър, чийто вековни рецепти и методи на производство се спазват и до днес.
Портфейлът на Lucas Bols BV. се води от Bols — най-старата марка за алкохолни напитки в света. Останалите марки на компанията са не по-малко известните брандове Galliano, Vaccari, Pisang Ambon и Gold Strike, както и голяма група от холандски дженевъри и ликьори, между които Bootz, Coebergh, Evita, Kontiki, Zwarte Kip, Damrak Gin, Bokma, Claeryn, Els La Vera, Hartevelt, Hoppe, Parade. Официален представител на Lucas Bols BV за страната е Максиъм България.
Хронология на успеха. История на компанията.
Началото
Историята на Lucas Bols BV започва около 1575 г. когато в резултат на осемдесет годишната война между Холандия и Испания и испанската инквизиция, семейство Булсиус емигрира от района на Антверпен, Белгия. След кратък престой в град Кьолн в Германия, където бягащите протестанти били добре дошли, семейството се установило трайно в Амстердам. Като държава, независима от върховенството на католическата църква и испанския крал, Холандия била рай за религиозните бежанци.
След като се установяват в Холандия, семейство Булсиус (Bulsius), променили фамилията си с по-холандско звучащата Болс (Bols, от хол. стрелка). Те веднага построили своя дестилерия извън стените на града. Сградите в Амстердам по това време били предимно дървени и поради опасността от пожари дестилация в центъра на Амстердам не била разрешена. Смята се, че по това време семейство Болс произвеждали основно ароматизирани с хвойна дестилати и ликьори. Дестилерията се помещавала в малка дървена постройка и затова била известна като «het Lootsje», холандски израз, който се превежда като «малката барака». През 1612 г. външните стени на Амстердам били разширени и дестилерията на Болс станала част от града. Малкият поток, на чийто бряг била построена дестилерията, се превърнал в канал, който заради розовите градини в района бил наречен Rozengracht (Каналът на розите). Почти по същото време дестилерията се сдобила с нова каменна сграда. Първото й официално споменаване в обществени документи на Амстердам датират от 1634, където Питер Якобсон Болс е споменат като оператор на «het Lootsje» на «Rozengracht».
Една от най-големите предпоставки за бързото разрастване на Bols били отношения със създадената през 1602 г. Нидерландска Източно-индийска Компания (Vereenigde Oost-indisch Compagnie, VOC). Генералните щати на Нидерландия дават тогава на компанията
В средата на 17 век дестилерията на «Канала с розите» вече разполагала с няколко сгради. По това време (1652 г.) се ражда човекът, чието име носи съвременната компания, Лукас Болс.
Лукас Болс поема управлението на семейния бизнес по време на холандския Златен век, когато държавата е колониална сила и център на световната търговия. Лукас успява да превърне Bols в призната международна марка. Той разширява продуктовото разнообразие на ликьорите, произвеждани в компанията. Много от тях били създавани по поръчки или за специални клиенти. След смъртта му през 1719, юздите на семейния бизнес поемат двамата му сина, Херманус и Петър. През 18 — ти век, семейството Болс е изключително просперираща династия, която обаче все повече се откъсва от своите корени — дестилерията. Следващите поколения бавно, но сигурно започват да погребват семейната компания. Като допълнение към тоталния крах са Наполеоновите войни и Британската блокада на пристанищата. Последния жив наследник (от мъжки пол) на фамилията Болс умира през 1816 г. Непосредствено след смъртта му, неговата вдовица обявява компанията за продан.
Ерата на Ван ет Ваут
След поражението на Наполеон, през 1815 г., интерес към дружеството се засилва. Независимо от влошеното си положение то е закупено от финансиста от Ротердам, Габриел Теодорус ван ет Ваут (Gabriël Theodorus van ’t Wout). Едно от условията на сделката е, че компанията ще запази името Bols. Противно на всякаква логика, новият собственик нямал никакви познания за дестилацията и производството на ликьори. Но, имал желание да учи. Теодорус започва да изучава тънкостите на дестилацията и производството на ликьори директно от работниците в дестилерията. Най-вероятно не усърдието му в изучаването на занаята, а познанията му в търговията са причината само за една година да успее да превърне компанията от губеща в печеливша инвестиция. През 1823, Теодорус Фан ет Ваут изнася първата пратка ликьори и джиневър до Съединените щати.
За новия собственик на фирмата документацията е особено значение. В продължение на седем години той лично записва рецептите и технологията на производство на всички алкохолни напитки, произвеждани в компанията. Това е нещо, което се прави за първи път. До този момент всичко се е предавало от поколение на поколение. След инвентаризацията се оказва, че в компанията има над 300 рецепти на ликьори, горчивки, елексири и джинове. Записките му са подредени в четири тома озаглавени «Distillateurs- en Liqueurbereiders Handboek door een oude patroon van’t Lootsje». Днес тези рецепти са истинско съкровище и вдъхновение за настоящия мастър дистилър на компанията Lucas Bols.
Ван ет Ваут изравя компанията на крака, но през 1822 г. скарване с неговия партньор Кондрад Ноенрад Теминг го принуждава да се откаже от бъдещите си планове.
Столетието на семейство Молтзер.
След смяната на няколко различни собственици, през 1868 година компанията е купена от семейство Молтзер. Новият собственик концентрира своите усилия в разрастването на компанията на международните пазари.
През 1889 г., «Каналът на розите» в Амстердам (където е разположена дестилерията на компанията) е запълнен и на негово място е построен булевард. Поради тази причина старата дестилерията е изоставена и производството се премества на нова локация. Новата дестилерия, разположена в близост до Ню Венеп, е с модерна за времето си парна централа. Успоредно с това в Шевенинген и Емерих, в непосредствена близост до границата с Германия, са построени още две дестилерии. През 1892 г. компанията е преструктурирана в Дружество с ограничена отговорност.
Благодарение на бившите холандски колониални владения, които са основните пазари за продуктите на фирмата, в края на 19 век се наблюдава силна експанзия на международната сцена. Компанията агресивно търгуват своите линии и на Стария континент. През 1873 на международното изложение във Виена, Bols печели «Медал за постижения». Една година по-късно става доставчик на императорския двор във Виена. Скоро компанията става доставчик и на кралските дворове на Холандия, Белгия, Люксембург, Гърция, Швеция, Дания, Монако, а продуктите им носят Royal Warrants (Кралска гаранция за качество).
След Първата световна война, Bols откриват свои дестилерии във Франция (1921 г.), Полша (1922 г.), Швейцария (1929 г.), Канада (1932 г.), Южна Африка (1933 г.), Белгия (1934 г.), Аржентина (1935 г.), Испания (1935 г.) и САЩ (1947 г.). Компанията се разраства и чрез поглъщане на други дружества, между които е и най-големият му конкурент още от 1679, Wynand Fockink. През 1954 г., последният от семейството Moltzer напуска съвета на директорите и Bols Distilleries се преструктурира като публична компания.
Диверсификация на портфолиото и европейска експанзия
През средата на 20 век, Bols продължават да разширяват своя дял на международния пазар. Независимо от това, мениджмънта бързо осъзнава, че социалните тенденции водят към намаляване консумацията на спиртни напитки и това сериозни ги застрашава. Джиневъра (дненевъра) все още носи голяма част от приходите на Bols, но този стил алкохолна напитка трудно се харесва на консуматорите извън родната Холандия. Световния пазар е настроен по-благосклонно към сухия британския стил джин. През 1977, компанията поема стратегия на диверсификация и купува италиански марки аперитиви Cynar и Biancosarti, а през 1983 г. с придобиването Terme di Crodo добавят и първите си безалкохолни напитки. (По-късно тези марки са продадени на Campari Group). През 1980 — те години, Bols продължава да разширява своята гама от безалкохолни напитки, с главен акцент върху италианския и швейцарския пазари.
През втората половина на 20 век, Bols са водещ производител на алкохолни напитки в Холандия. През 1986 — те придобиват базираната в Ротердам Henkes и се превръщат в безспорен лидер на пазара на джиневър. Като допълнение на сделката с Henkes компанията получава и мрежа от магазини за продажба на алкохол на дребно в Холандия. През 1988 г., Bols придобива Strothmann Brennereien GmbH & Co AG, заедно с каналите им за дистрибуция и производствени мощности в Германия. Това веднага им осигурява солиден пазарен дял на пазара на Korn и Шнапс.
Bols Benelux BV
През 1989 г., Bols участват в създаването на Bols Benelux BV, смесено дружество с Gedistilleerd en Wijngroep Nederland (GWN), подразделение на Heineken (Хайникен) концентрирано в категориите вино и спиртни напитки. GWN току що са придобили Bokma, друг водещ производител на джиневър. Новата компания моментално достига близо 50% пазарен дял от пазара на високоалкохолни напитки в Холандия. Съвместното дружество разширява дейността си в бързо растящия сегмент на вино чрез закупуване на 85% от Consortium Vinicole de Bordeaux (CVBG), по-рано част от Douwe Egberts. Успоредно с тази придобивка към портфолиото на компанията се добавят и няколко по-малки френски винени къщи. През 1990 г., Bols Benelux BV затвърждават позициите си на италианския пазар с придобиването на италианския производител на вино и вермут с марка Riccadonna.
Bols Wessanen
До 1993 г., конкуренцията и консолидация в индустрията се превръщат в истински убиец на компании. Heineken искат да намалят разходите в своя бирен бизнес и решават да продадат своя дял в съвместното предприятие. Холандския гигант в хранителния сектор Royal Wessanen и Bols виждат възможност за хоризонтална интеграция и решават да съберат сили в нова съвместна компания — Bols Wessanen. В самото начало интеграцията на двете линии на бизнеса е изключително трудна и води до намаляване на печалбата. На годишната среща на акционерите през 1995 г. компанията решава да съсредоточи усилията си за растеж към хранителния сектор. През 1997 г. производствена база и седалището на Bols Wessanen е преместено в Зоетермер.
Четири години по-късно (1999 г.), става ясно, че партньорството не работи добре. Частта от бизнеса управлявана от Bols бива чувствително пренебрегвана, а мениджмънта иска да отключи потенциала си за растеж и рентабилност. Следствие на това те водят преговори с фонда за дялово инвестиране CVC Capital Partners и се споразумяват. Като следствие на сделката се създава Bols Royal Distilleries. Веднага след създаването си новата компания придобива от британския гигант Diageo (Диаджео) марките Asbach и Metaxa.
Част от Remy Cointreau
Почти веднага след създаването на Bols Royal Distilleries, става ясно, новата компания не може да се конкурира ефективно в бързо консолидиращата се индустрия. CVC Capital Partners имат взаимоотношения с Remy Cointreau и решават да съчетаят интересите си в двете компании. През август 2000 г. е постигнато споразумение и Remy Cointreau (Реми Коантро) откупува Bols за €510 млн. Bols имат акционерен дял от 9% в новата разширена компания. Сливането се възприема положително и от двете компании. Remy Cointreau диверсифицират портфолиото си в продукти, които не изискват скъпо стареене, получават източноевропейска мрежа за дистрибуция и достъп до управленските умения на мениджмънта на Bols. От своя страна Bols получават достъп до световната дистрибуционна мрежа на Maxxium Worldwide.
Синергията на обединението се усеща веднага. Remy Cointreau регистрират поредица от силни приходи и ръст на печалбата. Растежа продължава до 2003 г., когато поради отслабването на долара и временния спад в продажбите на водка Bols в Полша резултатите започват видимо да отслабват. През 2004 г. отново се наблюдава силен ръст, благодарение на продажбите на водка Bols в цяла Източна Европа. Maxxium Worldwide инвестират значителен ресурс за модернизиране имиджа на на Bols като нови опаковки и фокусиране към по-младите потребители. Марката Bols получава приза «Best Brand Re-Launch» на авторитетното списание Drinks International Magazine.
През 2005 г., Remy Cointreau сключват сложна сделка с Central European Distribution Corporation (CEDC). CEDC става собственик на производствените мощности на Bols в Полша и лиценза на различни търговски марки, които да използва в Полша и Русия в замяна на 9% акционерен дял. Сделката дава на всяка от двете компании достъп до мрежите за дистрибуция на другия. Remy Cointreau получават място в борда на директорите на CEDC. Малко по-късно CEDC изкупува дъщерното дружество и локалните марки на Bols в Унгария.
Lucas Bols, B.V.
През 2005 г. Remy Cointreau решават да се съсредоточат върху своите премиум марки и в края на годината обявяват намеренията си да продадат марката Bols, заедно с всичките й активи. На 16 март 2006 г., Bols е продаден на инвестиционния фонд ABN AMRO Capital (75%) и мениджърски екип, воден от г-н Ван Дурне (25%). Ван Дурне е член на управителния съвет на Rémy Cointreau и ръководител на екипа, спомогнал за възраждането на марката Bols. Капиталът е предоставен от GSC Group. Новото дружество е именувано Lucas Bols, BV, а седалището е в Амстердам.
Активи на Lucas Bols, BV към момента на сделката включват производствените мощности в Холандия и марките, Bols, Galliano, Vaccari, Pisang Ambon, Damrak Gin, Bokma, Hartevelt и Coebergh. Дистрибуцията е поверена на Maxxium Worldwide (до разпада на джойнтвенчъра през 2009 г.), с изключение на САЩ, където е поверена на William Grant & Son.
Ценности на Lucas Bols, BV
Lucas Bols, B.V. е съвременна компания, която е насочила своя фокус към две основни направления. От една страна това е значимата и богата история на компанията. Сцена на това направление е изграждането на The House of Bols, музей на историята на марката, където посетителите могат да се докоснат до нейните производствени методи и съставки. Експозицията включва и различни интерактивни изложби, които ангажират сетивата посетителя.
Второто основно направление в маркетинговата политика за растеж на компанията е on-trade търговията, т.е. барове и ресторанти. Bols са си поставили за цел да бъдат възприемани като незаменима част от миксологията и коктейлната култура. За да постигнат това те са предприели редица мероприятия директно ориентирани към собствениците на заведения по целия свят и разбира се техният персонал. Едно от тези мероприятия с изключително силно въздействие е изградената школа Bols Bartending Academy, която предлага акредитирани курсове по начално барманство, флеър, миксология и бар мениджмънт. Черешката на тортата на тази политика е ежегодният международен бармански конкурс Bols Around The World, в който участва и България.
Търговски марки
