Методи на производства на пенливи вина.
Съществуват четири основни метода за производство на пенливи вина.
Първият е чисто и просто инжектиране на въглероден диоксид (CO2), както при безалкохолните напитки. Вината получени посредством този способ са с големи балончета, които бързо изчезват от чашата и определено са най-лошия избор на вино от тази категория.
Вторият е Италианския метод — Кармат (Metodo Italiano — Charmat), чрез който виното преминава вторична ферментация в затворени стоманени съдове, след което седимента се премахва посредством филтрация под налягане. Бутилките се пълнят също под налягате, за да се запази газировката. Този метод се използва за приготвянето на популярните италиански Prosecco (Просеко) и Asti (Асти). При него се получават по-малки и сравнително продължително действащи балончета. Вината са по-евтини, в сравнение с произведените по традиционния метод, с качество на което липсва само деликатността получавана при отлежаването с утайката.
Третият метод е традиционен за производство на шумящи вина и е открит случайно (разбира се не в пълния си вариант, защото е доразвит в последствие) от Дом Периньон (Dom Pierre Perignon), френски бенедиктински монах от района на Шампан, роден през 1638 година. Този способ е познат като Шампански метод (Méthode Champenoise). Поради факта, че шампанско може да се нарече само шумящо вино произведено в района с контролиран произход — Шампан, Франция, е прието да се нарича Традиционен метод (Méthode Traditionelle). Това е и причината всяка държава да има и специално наименование за произвежданите от нея по този способ шумящи вина: в Испания е Кава (Cava); в Германия и Австрия е Сек (Sekt), Кримо (Cremant) се наричат тези в останалите области на Франция; Пенливо Вино (Sparkling Wine) в англоговорящите страни и България, Кап Класик (Cap Classique) в ЮАР и т.н. Ще разгледаме този традиционен метод по-подробно от останалите.
Четвъртият метод е същият като традиционния, до момента на отделянето на утайката. Тук виното от бутилката се прехвърля под налягане в съд, в който се филтрира също под налягане, за премахването на нежелания седимент и след това се бутилира и запечатва.
Технология на традиционния метод — Méthode Traditionelle
Традиционния метод започва с правенето на вино. Обикновено това са бели вина. Съчетаването на няколко вина се използва за постигане на последователност при всяка следваща година. Вината се сглобяват в кюве (cuvée — от фр. реколта), което просто означава купаж (смес, бленд) от различни вина. Базисните вина трябва да имат съдържание на киселини поне 8 г/л и сравнително ниска сила на алкохола (между 10 и 11 об. % алк.), защото в следствие на вторичната алкохолна ферментация тя ще се увеличи. Блендирането се смята за ключът към изкуството на производство на шампанско. Смесването е синергичен процес и резултатът винаги е по-добър от всички вина взети самостоятелно. Винопроизводителите, които искат да създадат изключително кюве (cuvée) трябва да изберат вина, които са зрели (с известно отлежаване), но по-голямата част от техния перфектен вкус тепърва предстои да се развие. Това изисква значително познание и усет. Трудно е да се прогнозират резултатите от смеси, които ще бъдат консумирани години по-късно.
Следващата цел на процеса е създаването на малки и деликатни мехурчета. При този метод това става по естествен път. Към бутилката с купажа се добавя тиражен ликьор (Liquer de tirage— дрожди и захар), затапва се с временна тапа и се оставя под въздействието на дрождите, да получи вторична ферментация. Този процес, продължава няколко седмици, през което време дрождите се хранят със захар, като я превръщат в алкохол и отделят въглероден двуокис, който се намира в капана на бутилката и образува налягане (обикновено около 5 — 6 бара).
Виното е ферментирало под въздействието на тиража и маята е консумирала захарта и произвела безценните мехурчета. В края на тази ферментация, вече газираното вино е бистро, но е депозирало утайка от умрелите дрожди (маята). На този етап това не е нежелан остатъчен продукт. Колкото по-дълго виното отлежава под налягане върху утайката, толкова по-фини са балончетата в готовата напитка.
Във Франция задължителният минимум за невинтажно шампанско (когато за купажа са използвани вина от различни реколти) е 15 месеца, а за винтажните 3 години. Срокът на отлежаване върху утайката е изключително важен качествен показател. Обикновено по-елитните марки отлежават 4 — 5 години, но могат да достигнат и до 10 години.
След отлежаването с утайката бутилките с вече газираното вино се нареждат на специални стелажи наречени пюпитри (фр. pupitre) — дървени пултове, състоящи се от две надупчени и, закрепени под ъгъл като колибка, плоскости. Бутилките се поставят в отворите, с главата надолу под определен ъгъл. Всеки ден, през следващите 6 — 8 седмици, винарите разклащат, развъртат и променят наклона на всяка една бутилка, докато измрелите дрожди не се отложат изцяло в гърлото й. С времето ъгъла се променя така, че в един момент бутилките се намират почти перпендикулярни на пода. Този процес се смята, че е открит от семейство Клико (Clicquot), собственици на едноименната марка шампанско и се нарича ромюаж (remuage). В съвременните производства той е роботизиран.
Когато процеса на отлежаване премине и всичката мая е събрана в гърлото и тапата, бутилките се подлагат на дегоргаж (от фр. degorgement — отцеждане). Това е изключително хитър процес, чрез който временната тапа, заедно с утайката се махат от бутилката, а вино се запазва пенливо. Това става посредством замразяване гърлото на бутилката, където се е позиционирала утайката за около 10 минути. Временната тапа се отстранява и замръзналата утайка се «изстрелва» навън подпомогната от налягането в бутилката. Понеже температурата е много ниска въглеродния двуокис остава в бутилката. Разбира се има малко загуби, но те са премерени.
Сега, шумящото вино е без утайка, но с намалено съдържание. Възстановяването му се нарича дозаж (фр. dosage — дозиране). Сместа с която се извършва това е микс от същото вино примесено със захар и понякога винен дестилат. Всеки производител има своя рецепта, която пази в абсолютна тайна.
Според съдържанието на захар се определя и типа шампанско, който се произвежда — по-сухо или по сладко.
- Брут Натюр (Brut Natural или Brut Zéro) — по малко от 2 — 3 гр/л.
- Екстра Брут (Extra Brut) — до 6 гр/л .
- Брут (Brut) — под 15 g гр/л.
- Екстра Сухи (Extra Sec or Extra Dry) — от 12 до 20 гр/л.
- Сухи (Sec, Dry, Secco или Troken) — от 17 до 35 гр/л.
- Полусухи (Demi-sec, Riche, Halbtroken, Semi-Dulce или Abbocato) — от 33 до 50 гр/л.
- Сладки (Doux, Sweet, Dolce или Dulce) — над 50 гр/л.
Последната стъпка е да се постави тапата в класическата си форма на гъбка. Тя на свой ред се подсигурява с телената кошничка, наречена мусоле, обвиваща нея и гърлото на бутилката. По този начин се гарантира, че дори при екстремни ситуации, съдържанието ще остане на мястото си, очаквайки тържествения момент на отваряне.
Като изключим първия метод на изкуствена карбонизация, всеки от останалите три произвежда чудесни пенливи вина. Истината не е толкова в метода, колкото в изходното вино. Колкото по-качествено е то, толкова по добро ще е и шумящото вино. Така че не очаквайте чудеса, когато си купите бутилка газирано вино за 3 лева. Единственото «чудо» ще е ужасното ви главоболие на другия ден. Всички останали са прекрасни за начало на всеки повод, добре изстудени и налети във високи тънкостенни чаши. Наздраве!