Исторически погледнато, водката не винаги е била чист спирт, без никакви добавени аромати (особено когато първоначално се е използвала за автършейв). Съществуват безброй много рецепти, използвани през вековете, за ароматизиране на водка. Основно са се използвали, и все още се използват, билки. Основната причина за ароматизирането на алкохолните пиетиета в миналото, като оставим настрана лечебните свойства на билките, била да стават за пиене. За съжаление някои съвременни производители продължават да произвеждат ароматизирани водки, основно поради тази причина. С времето стремежът към производство на по-качествен спирт, с по-висок алкохолен градус води до необходимостта от все повече редестилации. Това естествено прави крайния продукт все по-чист и неутрален на аромати.

Суровините

Неутрален спирт може да бъде произведен от всичко, което съдържа скорбяла. Принципно за производство на водка се използват меласа, захарно цвекло, картофи, ръж, пшеница, ечемик, просо, царевица и дори преработен метанол.

Повечето комерсиални марки използват предимно меласа. Изтъкнатите премиум марки обаче използват главно зърнени култури и картофи. Конкуренцията при производителите на водка е меко казано жестока. Никоя от именитите марки не би си позволила да използва нискокачествени суровини, защото и най-малката грешка би я изхвърлила от пазара за отрицателно време. За разлика от тях, комерсиалните и евтини марки разчитат най-вече на количество продажби и на издръжливостта на черните дробове на техните клиенти. Внимавайте какво пиете! Много хора смятат водката за най-универсалната алкохолна напитка. Всъщност качеството й е резултат от множество фактори на производството и средата като суровия материал, технологията на производство, ефективността на пречиствателните съоръжния, качеството на водата и много други.

Ранните производители са произвеждали своята продукция от суровината с най-голямо съдържание на скорбяла, налична в областта. А именно пшеница и ечемик в скандинавските страни, ръж и картофи в Полша, ръж и пшеница в Русия. Това вече е достатъчно основание за различни стилове водка. От популярните марки водка днес, Absolut се произвежда от зимна пшеница, Finlandia от шестреден ечемик, Sobieski е типична ръжена водка, а Chopin е картофена водка. Ръжта придава плътност и силно въздействие, водката от пшеница е деликатна, докато картофената се отличава със своята сметанова нежност.

Споменаването на картофите като една от основните суровини за производство на водка може да се стори на някои доста странно. Въпреки че водките от картофи са едни от най-качествените, то производителите им са изправени пред недоверчивата реакция на незапознатите. Както в западните държави, така и в България картофите са не толкова престижна суровина. Уверявам ви, от тази непрестижна суровина се приготвят висококачествени водки с невероятен характер и чудесни характеристики. Само специални сортове, с високо съдържание на скорбяла, се използват за производство на алкохол. Въпреки че дават по-малко алкохол на еденица суровина, картофите все още се използват в Полша и в прибалтийските републики.

Водата

При всички алкохолни напитки водата е от най-съществените и значими съставки и определя голяма част качествените харектиристики на крайния продукт. Водката не само не е изключение, но дори мога да кажа, че при нея тази съставка е жизненоважна.

Експерти дегустатори са установили, че качеството на водките, прозвеждани в Москва, пада поради смяна на водоизточника. С право Финландия може да претендира за безгранична чистота на своите марки водка, поради водните запаси, намиращи се в гледчерите там. Същото важи и за Сибир. Някои марки като Absolut използват свои собствени кладенци.

Водата се използва два пъти при производството на водка. Първият път е когато се смесва със суровината, преди тя да ферментира и отново, в края на процеса, когато алкохолът се разрежда до определени обемни единици, преди филтрирането. Докато някои производители имат късмета да използват чиста изворна или гледчерна вода направо от източника, то други трябва да омекотяват и деминирализират водата, преди да я използват. Дестилираната вода се използва широко при производство на водка, но тя придава аромат на изветряло (ако изветрялото въобще има аромат) или по-скоро на евтино, затова не се използва при производство на премиум марки.

Дестилация

Чистотата на водката се постига с високотехнологичен, контролиран процес на дестилация. След процеса на ферменатция, в сместа се съдържат стотици аромати и различни алкохоли. За разлика от производството на уиски, ром, бренди..., за водката това са вредни елементи, които трябва да се отстранят. Докато за производителите на кехлибарени напитки тези елементи са много ценни, понеже придават идентичност на продукта, за дестилаторите на водка нейната идентичност е чистотата както на вид, така и на съставни елементи. За да се достигне до желаната чистота, водката бива дестилирана два, три, четири и повече пъти. Въпреки че някои водки се правят в медни дестилатори, тип казан, повечето марки използват колонната система на дестилация. Разликата при видовете водка идва и от типа на колонната система за дестилация. При повечето марки това са специално разработени системи, уникални и патентовани.

Съвременните дестилаторни на елитните марки са толкова ефикасни, че получават почти чист етанол. Както казват старите хора, «много хубаво не е на хубаво». Производителите са изправени пред дилема. Дестилацията и процесът на отстраняване на излишните елементи са прекалено ефикасни. Получената водка е толкова чиста, че има вкус на нищо. Какво правят производителите на елитни марки? Те смесват водка, получена на по-долен етап на дестилация, с водка, отлежала известно време в дървени съдове. Не очаквайте да откиете талази от аромати в тези водки, но ги има и разликата е осезаема. Полските дестилатори пречистват продукта на по-нисък етап от дестилационния процес и позволяват на някои елементи от базовата суровина да оставят ароматни следи. Така успяват да постигнат невероятен синхрон между чистота, аромат и характер.

Повечето производители на комерсиален алкохол обаче се стремят към получаването на неутрален и добре пречистен спирт или чист етанол. Това са водки, които не претендират за родно място или производител, т.е. марка. Такива дестилерии продават алкохол на едро на търговци, които бутилират водка под свой знак. Тези марки водка са добри единствено за консумация чрез коктейли и миксери.

Филтрация

Финалният етап за всяка водка е филтрацията. Целта й е да премахне от спирта суровия и агресивен остър вкус и да го замени с мек и нежен, често сладък. Общо взето можем да кажем, че филтрацията е съвременен индустриален метод, който придава на алкохола мекота, заменяйки отлежаването в дървени съдове.

Това е процес, който производителите на елитни марки пазят ревностно. Колкото системи за дестилация, толкова и такива за филтрация, т.е. много. Най-често използваният метод включва преминаването на алкохола през активен въглен. От какво е направен въгленът има огромно значение, понеже съдържанието му оказва пряко въздействие върху алкохола. Повечето специалисти са убедени, че най-добри за тази цел са дъвесните видове елша и бреза. Някои производители използват синтетични или костни въглени, но, да вметнем само, резултатите не са впечатляващи.

Повечето от големите производители имат сложни и уникални методи и системи за филтрация. Столичная водка например преминава няколко пъти през активен въглен от сребърна бреза и чист кварцов пясък. Suhoi твърдят, че техният продукт се филтрира през диаманти, докато Smirnoff преминава през седем колони, пълни с активен въглен.

Етапът, следващ филтрацията, е процес, свързан с добавянето на вещества, които придават на вкуса на продукта завършен вид. Колкото по-малко са те, толкова по-добра е марката!