Почти всеки знае и е прилагал поне веднъж този култов ритуал за пиене на текила. На малцина обаче е известно, че тази комбинация е предписана като лекарство от лекарите, борещи се с епидемията от испански грип в северно Мексико през 1930 година. Е, може би не точно в тази последователност, но определено в тази комбинация. Оттогава в стотици барове и нощни клубове по света хората се лекуват ежедневно. Разбира се има и други ритуали. Някои предпочитат (основно при oro и reposado) вместо сол — канела, а вместо лимон — резен портокал. Други пускат в чашата зърна от кафе и после ги схрускват. В Мексико е прието да се пие шот текила и да се замезва с шот «Сангрита» (Sangrita). Ценителите на текила имат много по-големи изисквания. Те пият само 100 % агаве текила, налята в чаша за шери или бренди снифтер, наслаждавайки се на нейните аромати и вкус след всяка поредна глътка.
В действителност всеки може да пие своето питие както му харесва. Това което обаче е изключително важно при избора на текила е разчитането на етикетите.
За чистотата на текилата
Има две основни категории за чистота при текилата. С по-доброто качество се счита текилата, произведена от 100 % синьо агаве. Това трябва да е изрично упоменато на етикета като: 100 % blue agave tequila«, «100% agave», «100% agave azul», или «cien por ciento de agave azul». Специален правителствен инспекторат следи и гарантира за чистотата на продукта. Ако няма една от посочените индикации, това означава, че текилата е «миксто» т.е. произведена от 51% синьо агаве и 49 % захари от друг източник, обикновено гранулирана захарна тръстика. Текила миксто никога не се етикетира като такава, а просто само «tequila». Най-известните и широко дистрибутираните марки на международния пазар са текила миксто.
Названия като «100% natural», «100% Mexican», «100% natural product», «100% aged» или други подобни се определят като подвеждащи, не оказват абсолютно нищо, свързано с качеството и са забранени.
Връзката между цвят и етикет
Отнесени към отлежаването има пет различни стила текила, контролирани от Мексиканските регулаторни органи.
- Plata, Blanco, White или Silver — най-разпространеният вид текила. Тя може да се бутилира веднага след дестилацията. Понякога се съхранява до 60 дни в съдове от неръждаема стомана, преди бутилиране. Някои производители я оставят да «почине» за кратко в големи дъбови бъчви, за повече мекота — максимално допустимият период е 30 дни.
- Joben, Abocado, Oro или Gold — в общи линии същата като Blanco, но оцветена и ароматизирана с карамел или други добавки текила. Не трябва де се бърка с отлежалата текила. Тази категория е присъща само за текила миксто.
- Reposado, Rested — отлежава най-малко два и не повече от 12 месеца, в малки (обикновено 600 л.) или големи бъчви (до 20 000 л). Колкото по-голяма е бъчвата, толкова контактът с дървото е по-малък. Съответно и интензитетът на цвета е по-малък. Повечето производители предпочитат американски и френски дъб. Обикновено се използват употребявани бъчви от бърбън или коняк. Asombroso reposado отлежава в бъчви от червено вино, което придава розов оттенък на текилата и добавя лека сладост. След като се използват няколко пъти за Reposado, в бъчвите се слага текила за по продължително отлежаване — Añejo.
Текилите Reposado притежават кехлибарен нюанс, мекота и имат добре изразен характер и фин вкус на агаве. При текила миксто от тази категория съдържанието на агаве обикновено е повече от 51 %.
- Añejo или Aged отлежава най-малко 1 година в дъбови бъчви с капацитет максимум 600 л. Стандартно бъчвите са 200 л, от бърбън и по-рядко от коняк. Обикновено преди това в тях се е държала текила от типа Reposado. Añejo имат изразен плътен златист цвят, характеризират се с повече мекота и аромат на ванилия и подправки. Тези текили могат да достигнат възраст до 8 — 10 години, въпреки че много специалисти казват, че е най-добре да не отлежават повече от 4 — 5 години. Продължителното отлежаване води до надмощие на дървото над вкусовете и ароматите на агавето.
Високите температури в Мексико предполагат и по-големи стойности на «ангелския данък». В някои случай той може да достигне и до 50% на година. Това естествено се отразява и на цената.
Въпреки че не са официални, могат да се срещнат и термините «Muy añejo» или «Tres añejos», които реално се препокриват от категорията Extra Añejo.
- Extra Añejo или Ultra—Aged — нова категория, официално приета през 2006 г., при която текилата отлежава минимум три години в бъчви с максимален капацитет 600 л (обикновено са 200 л) Много тъмни на цвят, със специфичен за всяка марка силно изразен комплекс от аромати. Често се индикират като Reserva или Grand Reserva. Общото правило е: колкото по-възрастна текила, толкова по-висока цена.
- Reserva de casa, Reserva de la familia — въпреки че не са официално признати видове, те обикновено обозначават премиум качество, и може да са лимитирана серия и дори сингъл барел. Повечето от тях са añejo, но също могат да бъдат и reposado.
Други неофициални категории включват Gran reposado — които би трябвало да означават, че съдържанието е на възраст повече от минималната — и Blanco Suave, което предполага по-мека от стандартната текила Blanco. Това са опити от страна на производителите да идентифицират своите продукти като уникални или поне по-добри от останалите, в рамките на строгите указания на правителството за етикетиране.
Single Barrel (от една единствена бъчва)
Много малко производители правят Single Barrel текила. Всяка añejo текила е плод на блендиране от различни бъчви за да се балансира партидата. Single Barrel означава че най-добрите бъчви се заделят и се бутилират отделно. Когато Single Barrel е reposado, той може да идва и от по-големи дървени резервоари (в зависимост от производителя), който достигат до 20 000 литра, така че при тази комбинация това изписване по етикета не би трябвало да ви впечатлява особено.
Алкохолно съдържание
Обикновено произведените за мексиканския пазар са 38 об. % алк., а за експорт — 40 об. % алк. Търсейки по-конкурентна цена за продуктите си и разбира се гонейки максимални печалби, собствениците на най-комерсиалните марки бутилират при възможно най-ниските позволени стойности. По закон алкохолното съдържани при текилата, след разреждането с дестилирана вода, трябва да бъде между 35 и 55 об. % алк. Последното нормативно намаление на минималната стойност на алкохолно съдържание от 38 на 35 об. % алк. е през 2000 год.
Произведена в Мексико
По закон текилата трябва да бъде произведена в Мексико, но след това, с изключение на 100% агаве и отлежалата, може да се експортира в цистерни, разредена до желаната сила и бутилирана в страната на дистрибуцията. Всички останали трябва да са бутилирани в страната на произход — Мексико.
Може да бъде изписано: «Hecho en Mexico» «Producto de Mexico» or «Elaborado en Mexico».
«Hecho a mano» означава произведена ръчно и не е официален термин, но индикира традиционен процес на производство.
Цената е обратно пропорционална на махмурлука!
По закон текила миксто може да съдържа една или повече от следните съставки: карамел, естествен дъбов екстракт, глицерин и захарен сироп.
Поради това, че бялата текила (само тя) може да бъде бутилирана извън Мексико, без надзора на Мексиканския регулаторен съвет, тя може да се разрежда или променя в бутилиращото предприятие. Не е изключено да попаднете на такива, които са миксирани (незаконно) с неутрален спирт и други допълнителни съставки. За да сте сигурни в качеството се придържайте към марките, включени в енциклопедията на bgbarman.
Това, което със сигурност трябва да не правите е: да не си давате парите за напитки, на чийто етикети с големи букви пише на български «Текила», а някъде отдолу «Спиртна напитка с вкус на текила». При тях с пълна сила важи един от законите на bgbarman: «Цената е обратно пропорционална на махмурлука!»
Сигурен съм, че вече е достатъчен само един поглед към бутилката с текила, за да разберете какво ще консумирате.