Мохито, Дайкири, Кайпериня, Куба Либре, са само част от коктейлите, които ежеминутно разпалват страстите и утоляват жаждата по слънчевите плажове на Карибските острови и Бразилия. Всяка вечер хиляди туристи се забавляват под звуците на салса, меренге, бачата и танго, подкрепяйки се с неограничени количества ром и кашаса.
За повечето хора в България ром е тази тъмна напитка, която се пие с чай през студените зимни дни. Кашасата пък най-често се определя като «Бразилска ракия». Както казваше един популярен журналист «Да, ама не». Нито тази напитка, направена от ректифициран спирт, оцветен с карамел е ром, нито кашасата е бразилска ракия. Това което ги различава от всяка друга напитка по света е, че се произвеждат от захарна тръстика. За сведения, в България захарната тръстика не е често отглеждана суровина, а ракията се прави от грозде, гроздови джибри или плодове. Това е истината. Без тази тропическа трева, няма нито ром нито кашаса.
Истинския дом на захарната тръстика е тропическата Нова Гвинея. От тук тя се разпростира през Филипините до Индия и Китай и Персия. Има данни, че 600 години преди новата ера, по тези места е открит способ за пречистване на концентрирания й суров сок, от нежеланите примеси, а също така и за рафинирането и пресоването на захар в конични форми. С настъпването на исляма през 7 век, захарната тръстика се разпростира и в Близкия Изток, Северна Африка и Испания. През 12 век Кръстоносците, я разпространяват из Централна и Северна Европа. През 1493 година Колумб пренася захарната тръстика на Антилите. По това време захарта е вече една от най-търсените стоки. Само десетилетие по късно, за нуждите на изключително бързо разширяващите се плантации из Карибите, са продадени и първите роби. Скоро захарта заменя златото по ценност.
Захарната тръстика се размножава чрез рязане на стеблата й. С течение на годините това води до постепенното отслабване на генотипа, въпреки че през 19 век се появяват нови плантации по цялото земно кълбо. В началото на 20 век се култивират нови сортове, съобразени с естествените условия в регионите на плантациите, почви и климат. В наши дни, различни високо-ценени институти разработват богато разнообразие от клонинги, съобразени с всеки конкретен остров. Новите хибриди са: със значително по-добри добиви, по-богати на захароза и същевременно устойчиви на болести.
Стръкове от по 30- 50 см. се засаждат в бразди. След около 4 месеца те пускат настрани корени и леторасли и образуват няколко стебла. От един стрък поникват от 5 до 20 стебла, които достигат височина до 2,5 — 5 метра и от 1,5 до 6 см дебелина, в зависимост от сорта. Стъблата се разделят на междувъзлия, разположени през 10 — 15 см, от които излизат листа достигащи до 1 метър (подобно на стеблата на царевицата).
Както всяко тропическо растение и захарната тръстика изисква температура не по висока от 18°С и чести дъждове. С узряването на растението, долните листа изсъхват и падат. Ниската част на стъблото, покрито с тънък слой восък става голо и гладко. Това многогодишно растение дава добра реколта през първите 5 до 8 години, след което съдържанието на захар намалява и то трябва да се презасее.
Вегетативния цикъл на захарната тръстика е 12 месеца. 9 месеца след като растението е засято, стъблото вече е узряло, а съдържанието на захар максимално. На Карибите прибирането на реколтата става обикновено между януари и юли. Дневния добив се синхронизира със капацитета на фабриките. Веднъж отрязана захарната тръстика не трябва да се складира повече от 24 часа, тъй като тропическата жега и микроорганизмите драстично редуцират съдържанието й на захар.
Традиционно тръстиката се отсича от дъното посредством мачете. Горната и зелена част се отсича и се оставя на земята като тор. Този остарял метод се използва основно в малки ферми и при много стръмни участъци. Някои фермери запалват пожар, за да прогонят змиите и насекомите, както и да премахнат неприятно режещите листа. Това същевременно прави стъблото по-леко на тегло. В по-големите ферми и производства се използват специализирани комбайни.
След като от захарната тръстика се извлече максимално-възможното количество захар, нейния остатъчен продукт, сладка и гъста маса, наречена меласа, ферментира изключително бързо на тропическия климат. Ферментирала и дестилирана тя се превръща в ром — силен интоксикант, помагащ да се превъзмогне тежкия живот в плантациите.
В Бразилия успоредно с производството на ром от ферментирала меласа се използва и директно сокът от захарната тръстика. Резултатът е познат като кашаса, напитка която миксирана с лайм и захар се превръща в кайпериня — националното питие на Бразилия.
Независимо къде по света се отглежда захарната тръстика, рано или късно тя се превръща в захар на кристали, ром или кашаса. Не знам с какво Вие предпочитате да се освежите, четейки тази статия, но докато я пиша аз пия вече второ Мохито.
Наздраве!
Мохито, Дайкири, Кайпериня, Куба Либре, са само част от коктейлите, които ежеминутно разпалват страстите и утоляват жаждата по слънчевите плажове на Карибските острови и Бразилия. Всяка вечер хиляди туристи се забавляват под звуците на салса, меренге, бачата и танго, подкрепяйки се с неограничени количества ром и кашаса.
За повечето хора в България ром е тази тъмна напитка, която се пие с чай през студените зимни дни. Кашасата пък най-често се определя като «Бразилска ракия». Както казваше един популярен журналист «Да, ама не». Нито тази напитка, направена от ректифициран спирт, оцветен с карамел е ром, нито кашасата е бразилска ракия. Това което ги различава от всяка друга напитка по света е, че се произвеждат от захарна тръстика. За сведения, в България захарната тръстика не е често отглеждана суровина, а ракията се прави от грозде, гроздови джибри или плодове. Това е истината. Без тази тропическа трева, няма нито ром нито кашаса.
Истинския дом на захарната тръстика е тропическата Нова Гвинея. От тук тя се разпростира през Филипините до Индия и Китай и Персия. Има данни, че 600 години преди новата ера, по тези места е открит способ за пречистване на концентрирания й суров сок, от нежеланите примеси, а също така и за рафинирането и пресоването на захар в конични форми. С настъпването на исляма през 7 век, захарната тръстика се разпростира и в Близкия Изток, Северна Африка и Испания. През 12 век Кръстоносците, я разпространяват из Централна и Северна Европа. През 1493 година Колумб пренася захарната тръстика на Антилите. По това време захарта е вече една от най-търсените стоки. Само десетилетие по късно, за нуждите на изключително бързо разширяващите се плантации из Карибите, са продадени и първите роби. Скоро захарта заменя златото по ценност.
Захарната тръстика се размножава чрез рязане на стеблата й. С течение на годините това води до постепенното отслабване на генотипа, въпреки че през 19 век се появяват нови плантации по цялото земно кълбо. В началото на 20 век се култивират нови сортове, съобразени с естествените условия в регионите на плантациите, почви и климат. В наши дни, различни високо-ценени институти разработват богато разнообразие от клонинги, съобразени с всеки конкретен остров. Новите хибриди са: със значително по-добри добиви, по-богати на захароза и същевременно устойчиви на болести.
Стръкове от по 30- 50 см. се засаждат в бразди. След около 4 месеца те пускат настрани корени и леторасли и образуват няколко стебла. От един стрък поникват от 5 до 20 стебла, които достигат височина до 2,5 — 5 метра и от 1,5 до 6 см дебелина, в зависимост от сорта. Стъблата се разделят на междувъзлия, разположени през 10 — 15 см, от които излизат листа достигащи до 1 метър (подобно на стеблата на царевицата).
Както всяко тропическо растение и захарната тръстика изисква температура не по висока от 18°С и чести дъждове. С узряването на растението, долните листа изсъхват и падат. Ниската част на стъблото, покрито с тънък слой восък става голо и гладко. Това многогодишно растение дава добра реколта през първите 5 до 8 години, след което съдържанието на захар намалява и то трябва да се презасее.
Вегетативния цикъл на захарната тръстика е 12 месеца. 9 месеца след като растението е засято, стъблото вече е узряло, а съдържанието на захар максимално. На Карибите прибирането на реколтата става обикновено между януари и юли. Дневния добив се синхронизира със капацитета на фабриките. Веднъж отрязана захарната тръстика не трябва да се складира повече от 24 часа, тъй като тропическата жега и микроорганизмите драстично редуцират съдържанието й на захар.
Традиционно тръстиката се отсича от дъното посредством мачете. Горната и зелена част се отсича и се оставя на земята като тор. Този остарял метод се използва основно в малки ферми и при много стръмни участъци. Някои фермери запалват пожар, за да прогонят змиите и насекомите, както и да премахнат неприятно режещите листа. Това същевременно прави стъблото по-леко на тегло. В по-големите ферми и производства се използват специализирани комбайни.
След като от захарната тръстика се извлече максимално-възможното количество захар, нейния остатъчен продукт, сладка и гъста маса, наречена меласа, ферментира изключително бързо на тропическия климат. Ферментирала и дестилирана тя се превръща в ром — силен интоксикант, помагащ да се превъзмогне тежкия живот в плантациите.
В Бразилия успоредно с производството на ром от ферментирала меласа се използва и директно сокът от захарната тръстика. Резултатът е познат като кашаса, напитка която миксирана с лайм и захар се превръща в кайпериня — националното питие на Бразилия.
Независимо къде по света се отглежда захарната тръстика, рано или късно тя се превръща в захар на кристали, ром или кашаса. Не знам с какво Вие предпочитате да се освежите, четейки тази статия, но докато я пиша аз пия вече второ Мохито.
Наздраве!
Производство на ром
Ромът е една от малкото алкохолни напитки, които се произвеждат от вторичния продукт на друга индустрия. В миналото производството на захар бил основния бизнес, докато ром се е произвеждал от каквото остане. Днес в някои от островните държави по Карибите ролите са разменени и захарта остава на второ място, а ромът е основен източник на приходи.
Производство и качествена характеристика на кашасата
Най-обширните плантации от захарна тръстика се намират в Североизточна и Централна Бразилия. Дори и днес има такива със размери които е трудно да си представим. Само за пример, фамилията собственик на марката Ypióca оперира насаждения с размера на Белгия (над 30 000 кв. км.) или около десет пъти площта на област Варна. В наши дни основното производство е концентрирано в щата São Paulo, следвано на известно разстояние от Pernambuco, Ceará , Minas Geais и Paraiba.
Технология на производство на «Демерара ром»
Даймънд Дистълъри няма нищо общо с традиционните дестилерии по Карибите и Централна и Южна Америка. Благодарение на необикновените дървени дестилатори, богатите местни ресурси от захарна тръстика, традициите и съвременните технологии се ражда уникален ром, който с право си е завоювал да бъде отделен стил.
Огромен избор от висококачествени премиум ромове на изгодни цени в магазина на TASTINGROOM.BG
Откривателите на системата TerrePURE твърдят, че тя може само за 6 месеца да преобразува току що дестилирано уиски в 6 годишна отлежала премиум напитка.
