Когато Колумб акостира на остров Сан Салвадор през 1492 година, едва ли е имал и най-малката представа, че донесената от него захарна тръстика, ще изиграе толкова важна роля за развитието на региона. От момента, в който той засява растението на островите Испаньола и Куба, при своето второ плаване, колонизацията на Карибите и отглеждането на захарна тръстика стават неразривно свързани.
Още през 16 век, ранните испански заселници откриват, че от меласата, остатъчния продукт при производството на захар, се получавал силен интоксикант. Тази брутална напитка първоначално била давана единствено на робите като утеха за убийствено непосилния труд в плантациите. Същевременно богатите колониални лордове, се наслаждавали на вече изтънчените за времето си, бренди и уиски.
Първите освестили се, за огромния пазар на качествен ром били естествено холандците. Опитни производители и търговци на бренди, те без съмнение знаели каква печалба могат да направят. Когато през 1654 година португалците ги изхвърлят от Бразилия, те потърсили убежище в другите колонии по Карибите, носейки със себе си изкуството на дестилацията.
В своята сурова версия, рома бива определен с името kill-devil («дявола убиец»). На Креолски език напитката се наричала румбульон (rumbullion), означаващо яхния от сварени стебла захарна тръстика. Истинския произход на думата ром, все още не е уточнен, но това което е сигурно, е че около 1660 година, напитката се е употребявала масово по целия Карибски басейн, без значение от каква националност са заселниците в колониите.
През 1494 год., чрез договора Tordesillas («Тордесила»), испанците, обезпечават Южна и Латинска Америка (с изключение на португалска Бразилия). Експлоатацията на сребърните мини в Перу и Мексико, носи на испанската корона огромни печалби. Натоварените до горе със съкровища трюмове на корабите им, обаче много скоро стават мишена на алчните и безпощадни пирати. От 1560 година започва организирането на конвой от търговски кораби придружавани от военен ескорт. Те били като магнит за пиратските кораби.
Доминиращата позиция на католическа Испания в Латинска Америка и Западните Индии (така са се наричали Карибите по това време) не била особено добре приета от Англия, Холандия и Франция. През 16 и 17 век, никоя от тях обаче нямала ефикасна флотилия, която да се противопостави на Испания и измислят изключително хитър и безкрайно зъл начин да се справят с този проблем. Те дали на морските капитани (пирати) картбланш да задържат всяка плячка, която завоюват, стига да нанесат унищожаващи щети на испанските кораби. Бизнесмени и аристократи, стават невероятно богати, заемайки се да спонсорират пиратски експедиции. Един от най-известните е Франсис Дрейк, чиято първа атака на испанско пристанище е в Панама през 1572 година.
По това време моряците били третирани съвсем малко по-добре от робите. Те били подложени на желязна дисциплина и брутални наказания, докато търговците и корабособтвениците ставали изключително богати. Единствената утеха по долните палуби бил ромът, който през 17 век им се полагал по право.
Рома се радвал на особено внимание не само от екипажите на пиратските кораби. Може би защото давал невероятен кураж той се сипел и в канчетата на моряците от армадата. Заплашените от пиратските набези карибски градове снабдявали безплатно военните кораби с ром. Колкото по-дълго те останели в тяхното пристанище, толкова по-защитени се чувствали.
По това време, рома не бил любимо питие само на моряците. Търговията с него обхванала и Американските Колонии. Търговията между Нова Англия (New England) и островите Барбадос и Ямайка процъфтявала. Първоначално захар и ром се разменяли както за основни битови стоки, така и за дървен материал за бъчви. Последствие основна цел на търговия станала меласата, която се доставяла до постоянно растящия брой дестилерии по източния бряг. На този етап рома влиза в тъмната фаза от своята еволюция.
Няма друга напитка, историята на която да се асоциира с толкова брутална жестокост. През 18 век, екзалтирана от кафето, чая, какаото и шоколада, Европа е пристрастена към захарта. Това прави търговията и производството на захар златна мина. Плантациите в Западните Индии процъфтяват благодарение на безплатния робски труд. Резултата на всичко това е «Трансатлантическият търговски триъгълник». Схемата била следната:
Захарна тръстика била засадена на всеки остров по Карибите. Това водело от нужда от работна ръка. Кораби напускали пристанищата на Нова Англия с трюмове пълни с ром и отплавали за Западна Африка. Буретата с ром се разменяли за злато и роби. Корабите отплавали отново, но трюмовете този път били пълни с човешки товар. Пристигайки на Карибите робите се продавали и заменяли за меласа, която се продавала на дестилериите по източното крайбрежие на Нова Англия. И така всичко се повтаряло отново.
Алкохолните напитки винаги са били предмет на бартерни сделки, но никога с такава сила и жестокост. Милиони африканци губят своя дом, умират задушени в трюмовете на корабите или от камшика на пазачите из тръстиковите плантации. Жалкото нечовешко отношение е прекратено през 19 век със забрана на робството. В момента главното население из островите на Карибите са техните потомци и може би това, което правят най-добре все още е ром.
Историята на рома
Когато Колумб акостира на остров Сан Салвадор през 1492 година, едва ли е имал и най-малката представа, че донесената от него захарна тръстика, ще изиграе толкова важна роля за развитието на региона. От момента, в който той засява растението на островите Испаньола и Куба, при своето второ плаване, колонизацията на Карибите и отглеждането на захарна тръстика стават неразривно свързани.
Производство на ром
Ромът е една от малкото алкохолни напитки, които се произвеждат от вторичния продукт на друга индустрия. В миналото производството на захар бил основния бизнес, докато ром се е произвеждал от каквото остане. Днес в някои от островните държави по Карибите ролите са разменени и захарта остава на второ място, а ромът е основен източник на приходи.
Отлежаване и блендиране на рома
Отлежаването на рома не е мода, насадена от пазара, а дългогодишна практика. По стара кубинска традиция отлежаването до три години в стари (използвани) бъчви, придава мекота и балансиран характер, без да се оцветяват прекалено много. Преди бутилиране този ром се филтрира през дървени въглища, за да се премахнат всякакви оцветяващи субстанции. Античната испанска дума Añejo, означаваща отлежал говори, че това е ром достоен за уважение.
Вече повече от 300 години ромовете «Демерара» се славят като най-добрите в света, при повечето спиртни напитки техните производители наблягат на традициите, тероара, съставките или високите технологии. Тук в Гвиана те също са от значение, но истината е, че до голяма степен всичко се дължи на няколко уникални дървени дестилатора.
Технология на производство на «Демерара ром»
Даймънд Дистълъри няма нищо общо с традиционните дестилерии по Карибите и Централна и Южна Америка. Благодарение на необикновените дървени дестилатори, богатите местни ресурси от захарна тръстика, традициите и съвременните технологии се ражда уникален ром, който с право си е завоювал да бъде отделен стил.
Презентация на доминиканските ромове
Ако сте почитатели на рома тогава трябва да знаете, че този от Доминиканската република е сред най-добрите в света. Това е така, защото тази страна е не само сред най големите производители на захарна тръстика, но и с вековни традиции в производството на ром
Сироп кокос на Монин
Le Syrup de Monin Coconut (Сироп кокос на Монин) носи автентичния и натурален вкус на тропиците.
