Кратко представяне на Гвиана

Местоположение и език

Гвиана (или според някои Гаяна) е тропическа страна, разположена на североизточния бряг на Южна Америка. Граничи на запад с Венецуела, на изток със Суринам, на юг с Бразилия и с Атлантическият океан на север. Въпреки че е разположена в Южна Америка, Гвиана е официално част от Карибският басейн. Гвиана е с площ 214 969 квадратни километра и има приблизително 775 000 жители. Джорджтаун, главното пристанище и столица на Гвиана, е разположен е на десният бряг на устието на река Демерара. Гвиана е единствената страна в Южна Америка, където английският език е официален.

История на Гвиана

Гвиана е открита за първи път от Христофор Колумб при третото му пътуване през 1498 г. През 17 век територията попада под владението на Холандия, които я разделят на три колонии — Есекибо (Essequibo, 1616), Бърбайс (Berbice, 1627) и Демерара (Demerara, 1741). След няколко преминавания под английско, френско и холандско владения, през 1831 трите колонии стават официално част от Британската корона под името Британска Гвиана. На 26 — ти май 1966 Гвиана печели своята независимост. Четири години по-късно, на 23 — ти Февруари 1970 Гвиана става република и от тогава официалното й име е Република Гвиана.

Климат

Името Гвиана «Guyana» е американско — индианска дума означаваща «Земя на много води». Всъщност, въпреки името си само 8,5% от Република Гвиана е вода.

Климата в Гвиана е екваториален, горещ, но приятен през по-голямата част от годината, омекотяван от морския бриз. Средната температура варира от 24 до 31°C (27 °C на сянка). Има два влажни сезона, от Май до Юни и от Декември до Януари.

История на гвианския ром

Захарта и захарните плантации на Гвиана

Както и в останалата част от Карибския басейн, в Гвиана, захарта е била основната причина за колонизирането на територията. Производство на сладки кристали и доставянето им в Европа, направило в миналото много хора изключително богати.

В наши дни захарта «Демерара» се произвежда най-вече чрез добавяне на малко количество меласа към рафинираната захар. В наши дни по-голямата част от не се изнася не от Гвиана, а от Мавриций.

Дестилериите в Гвиана през годините

През 17 — ти век почти всяка захарна плантация е притежавала собствена дестилерия, прикрепена към имота или е имала партньорство с някоя близка дестилерия произвеждаща ром от меласа, вторичният продукт от производството на захар.

След култивирането на захарното цвекло, в умерените ширини, износа на захар, от захарна тръстика, към в Европа постепенно намалява. Като естествено следствие на това, дестилериите в Гвиана и останалите Карибски държави (колонии), намаляват. С течение на времето, някои от плантациите са по успешни за сметка на други и успяват да надделеят. През 1849 г. в Гвиана има само 180 действащи захарни плантации. В началото на 20 век, този брой се свива до 64.

През седемдесетте години на 20 век на територията на Гвиана, продължават да дестилират ром, само четири дестилерии: Enmore (Енмор), Diamond (Дамънд), Uitvlugt (Айфлат) и Версай (Versailles). Въпреки това, не всички дестилационни апарати (казани), от затворените дестилерии, били бракувани. Голяма част от тях били закупени от действащите. Причината за това е, че голяма част от рома дестилиран по това време (а и сега) се продавал в насипно състояние на чуждестранни бутилиращите фирми. Те го блендирали и продавали под собствена марка, а някои от отделните стилове ром, произвеждани от конкретни казани, били важни компоненти от рецептите на специфични блендове. Въпреки това, не всички казани били преместени.

След като Гвиана получава своята независимост от Великобритания през 1966 г., министър-председателя и бъдещ президент Форбс Бърнхам се концентрира върху придобиването на контрола над чуждестранните компании, които контролират голяма част от икономиката на Гвиана. От 1970 г., за да отговаря на статута «Кооперативна република» на Бърнхам, всяка компания в Гвиана е вече минимум 51% държавна собственост. Национализацията започва с големите минни компании, между 1971 г. и 1974 г. и продължава през 1974 — 1976 със захарните плантации и дестилерии.

Дестилерията Версай (Versailles) е затворена през 1977 година. Нейният казан е преместен в Enmore Distillery, откъдето през 1993 г. отива в Uitvlugt Distillery и най-накрая в Diamond Distillery, където се намира и днес.

Имотите на «Booker Sugar Estates Limited», «Tate and Lyle» и «Jessels Holdings» се обединяват в Guyana Sugar Corporation (Захарна Корпорация на Гвиана или GuySuCo). Трите все още действащи дестилерии Diamond (Diamond Liquors, Sandbach — Parker), Enmore (Demerara Distilleries, Booker McConnell) и Uitvlugt (Guyana Distilleries Limited, Booker McConnell) са поставени под контрола на държавния холдинг Guyana Liquor Corporation. Въпреки това те продължават да действат независимо една от друга. През 1883 г., Diamond Liquors (дестилерията Diamond) и Guyana Distilleries Limited (дестилерията Uitvlugt) се обединяват в Demerara Distillers Limited (DDL), която след няколко години е приватизирана. По късно (до към 2000 г.), дестилерията Uitvlugt е затворена и Diamond Distillery остава единствената работеща дестилерия в Гвиана. Предприятието е разположено на източния бряг на река Демерара, южно от столицата Джорджтаун. Имайки предвид общият собственик преди национализацията, Enmore, най вероятно е била обединена с Uitvlugt на по-ранен етап,. Тя спира работа през 1993 година, но нейните казани и по специално дървеният непрекъснат (тип «Coffey») дестилатор Енмор (Wooden Coffey Still) се използва за премиум гамата ромове на марката El Dorado на DDL.

За правата върху наименованието «Демерара Ром»

Ромовете с наименование Demerara Rum (Демерара Ром) се отнасят до тези, произвеждани в Гвиана. Търговска марка или по-скоро географско означение «Демерара» изтича, но скоро след това заявката е подновена. През времето на незащитеност, на означението, много производители на ром от целия свят започват да използва думата «Демерара» като «печат» за качество на своите продукти. За да защити името си, Demerara Distillers, преустановява практиката на продажба на ром в насипно състояние, който да бъде бутилиран от търговските фирми като «Демерара».

Въпреки че на територията на страната действа една единствена дестилерия, ромовете на Гвиана са като пъстра палитра. Това се дължи на уникалните и различните по стил дървени дестилатори, които се използват от Demerara Distillers Limited.