В миналото канадското правителство следяло доста изкъсо уиски индустрията. В края на 19 век канадското уиски е, може би, най-строго контролираното в света. По нармативи, то трябвало да бъде произведено от зърнени култури, да бъде дестилирано в колонна дестилационна система и отлежало минимум три години в дъбови бъчви. Сухият режим в САЩ променя тази строгост, до известна степен.
Продажбата на алкохол винаги е била строго следена и облагана с високи данъци, но условията за производство в Канада са сред най-либералните в света. Канадските уискита са триумфа на блендовете. За начало тук имаме широк набор от зърнени култури, от които да избираме: царевица, ръж, малцован и немалцован ечемик, пшеница. Всяка една е способна да ферментира и да бъде дестилирана индивидуално (често с индивидуална мая) или в комбинация. Дестилацията се извършва основно в колонни дестилационни системи, като в някои случаи се използват и свързани системи, и казани. Крайният резултат може да бъде алкохол с различна сила. Канадските уискита запазват шотланското изписване «Whisky», вместо ирландското «Whiskеy».
По закон, минимум три години матурация е задължителна за канадското уиски, но няма ограничение за типа и вида на бъчвите. Те отлежават в нови или стари бъчви, обгорени или необгорени. Понякога различните дестилати отлежават поотделно, после се блендират и отново отлежават в друг тип бъчви. Възможностите са твърде много.
Може би най-особеното при канадските уискита е, че производителите могат да добавят до 9.09 % «неканадско уиски», включително и допълнителни аромати, които без съмнение са други стилове уиски, както и плодови вина и други видове алкохол. Само фантазия да имаш!
Канадското уиски е по-леко, нежно, а някои казват дори и по-елегатно от останалите. Аз лично не съм голям фен на тази разновидност уиски, защото винаги съм предпочитал по-силните и изразени аромати, но никога не бих отказал един Crown Royal.