През средата на 19 век производството и консумацията на абсент се разраства, лавинообразно. Консумацията във Франция надхвърля 220 милиона литра годишно и отваря «Кутията на Пандора».
Наркотика на 19 век
Абсент се превръща в модерно и сравнително скъпо удоволствие. Той се пиел разреден с малко вода, превръщайки го в млечна бледозелена субстанция. Големи групи от средната класа, мъже и жени, отдавали ежедневна почит на «Зелената фея». Измежду тях били, поети, артисти и художници, като Бодлер, Верлен, Рембо, Ван Гог, Тулуз Лотрек, Гоген, Оскар Уайлд и др. Тези бохеми скандализирали обществото със своя непристоен морал и радикални за времето си творби. Наред с употребата на хашиш и опиум, те пиели абсент като стимулант за креативност. За период от близо 20 години, от питие спасявало героичните войници от малария, абсента се превръща в еквивалент на съвременното LSD.
Почти неизбежно консумацията на абсент попада под контрола на самоназначили се пазачи на обществения морал. Към края на 1870 година започва неговото падение от висините на модата и заклеймяването му като питие на лунатиците и дегенератите. В първите години на миналия век, абсента се посочва като виновник за всички болести на френското общество (както джина в Англия). Деменция, туберкулоза, престъпност, всичко лошо, за което се сетите се преписвало на абсента. Учените твърдят, че са открили нова умствена болест, абсинтизъм (absinthism), която можела да се предава от майка на дете.
Политиците, услужливо подкрепени от пресата, се обявяват срещу злото влияние, което «Зелената фея» упражнява върху семейните ценности. Производителите на вино, току що излезли от нищетата, причинена им от филоксерата, използват възможността да направят по-големи продажби, заставайки под лозунга «Горе виното, долу абсента».
На 7 януари 1915 година, производството на абсент е забранено. Забраната е не само във Франция, но и в САЩ, Нидерландия, Австро — Унгария, Белгия.
Без съмнение абсента погубва много животи, но повече благодарение на изключително високото алкохолно съдържание под което се продавал (65 — 75 об. % алк.), отколкото на съдържанието му. Въпреки, че замъгленото от алкохола съзнание, почти винаги се явява първопричина, може би тези, които е трябвало да бъдат заклеймени, през този период, в същност са опиумът и сифилиса.
Истината за абсента и може ли да се пристрасти човек към него?
Отговорът е и Да и Не. Първият абсент, произвеждан от Перно, бил с алкохолно съдържание от 75 об. % алк. Пиенето редовно и в големи количества от него, определено водило до болеста наречена алкохолизъм, която има почти същите симптоми като абсинтизма. Питието било евтино, много силно и можело да се намери навсякъде като в повечето случаи с изключително лошо качество. Има данни за производство на абсент от спирт произведен от дървесина (което си е чист метан), към който се е добавял меден сулфат за цвят и антимон (изключително токсичен), за да се получи облачния ефект. Без съмнение тази комбинация ще повали и змей.
Въпреки, че високото алкохолно съдържание и лошото качество са най-вероятните причини за въздействието на абсента не можем да отречем и факта, че една от основните му съставки е пелин. Обикновения пелин (Artemisia absinthium), съдържащ туйон, който е от същата химическа група, която съдържа THC (Тетрахидроканабинол или Дронабинол) — естествена съставка и основното психоактивно и халюциногенно вещество в канабиса (Cannabis sativa). Има сведения, че някои производители използват и леко психоактивните тръстика и индийско орехче. Все пак трябва да има нещо извън високото алкохолно съдържание, за което да се хванем.
Отново на мода
Абсента се произвежда легално в по-голямата част от Европа (Андора, Чехия, Дания, Португалия, Испания) от 1988 година, с условието съдържанието на туйон да е в границите от 10 гр/кг, до 35 гр/кг сухи съставки. Във Франция се разрешава продажбата на напитката, със забележката да не се казва абсент.
На 26 април 2011 година френското правителство легализира както производството, така и продажбата му с истинското име. «Зелената фея» е отново във Франция. По последни данни в момента на пазара се продават около 200 марки от зеленото питие. Абсентът е отново на мода.
Близо 100 години след това фиаско, абсента има зловеща репутация. През моя професионален опит съм се наслушал на всякакви истории и легенди, които повече са ми помагали да го продавам, от колкото да не го продавам. Уверявам ви, че можете да го пиете съвсем свободно като аперитив, така както пиете узо, раки и пастис, само не прекалявайте с количеството.
Джони Деп пие абсинт във филма "От ада" (From Hell)
Наздраве!
автор: bgBarman.bg
Абсент
Absente / Angélique Verte Suisse / Berthe de Joux / Doubs Mystique Carte d'or / Grande Absente / Kübler / La Capricieuse / La Clandestine / Pernod / Perroquet / Recette Marianne / Roquette 1797 / Sauvage 1804 / Un Emile
От еликсир до модерно питие, напаст за обществото на 19 век и днес отново класически аперитив, абсента има дълга и интересна история. Рецептата за неговото производство обаче е една. Разбира се, под влияние на времето и различните производители, тя търпи незначителни вариации. За повече от 200 години всеки един е премахвал това, което не му допаднало и е добавял нещо от себе си. В момента на пазара има приблизително 200 марки, които в голяма степен следват рецептата на сестрите Хенрайот (Henriot).
Анасоновите напитки са изключително популярен аперитив, особено в Средиземноморските страни и на Балканите. Днес пастис, перно, раки, узо, чинчон се сипят в изобилие в облачни жълти, светло зелени и бели цветове, но нито една от тях не е скандализирала така света както абсента в края на 19 век.
През средата на 19 век производството и консумацията на абсент се разраства, лавинообразно. Консумацията във Франция надхвърля 220 милиона литра годишно и отваря «Кутията на Пандора».